№ 1709
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110217008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Р. В. А., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. А. против Наказателно постановление № 24-4332-
022880/30.09.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева,
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба
№ Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Посочва, че при съставяне на АУАН
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили
производството и са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. В тази връзка акцентира, че на първо място в АУАН липсва положен подпис
на свидетел, присъствал при съставянето му, а на следващо място е допусната ръкописна
поправка на вида на превозното средство и неговия регистрационен номер. Излага доводи,
че ЗАНН и НПК не познават термина техническа грешка, поради което е следвало АУАН да
бъде анулиран и да бъде издаден нов такъв със съответните реквизити. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител адв. А., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
1
атакуваното наказателно постановление по подробно изложените в нея съображения.
Релевира доводи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила пряко са
рефлектирали върху правото на защита на санкционираното лице, което винаги е
самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени
доводи по същество на спора. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.08.2024г., около 21:46 часа жалбоподателят Р. А. управлявал мотоциклет марка
***,модел „Голд Уинг“, с рег. № ***, като се движел по бул. „Петър Дертлиев“, с посока на
движение от бул. „Райко Даскалов“ към Околовръстен път.
А. бил спрян за извършване на полицейска проверка от св. С. – мл. Автоконтрольор при
ОПП- СДВР. По време на извършваната проверка водачът бил изпробван за техническо
средство Алкотест Дрегер № 7510, с фабричен номер ARNA -0147 за употреба на алкохол.
Техническото средство отчело наличие на 1,08 на хиляда в издишания въздух.
Св. С. преценил, че А. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП и
съставил против него АУАН № GA 1295159/27.08.2024г. Тъй като в автоматично
генерирания от служебния таблет АУАН били посочени грешно видът, марката и моделът на
превозното средство, както и номерът на СУМПС св. С. ги коригирал собственоръчно,
полагайки подпис до поправката, след което връчил препис от АУАН на нарушителя срещу
подпис.
Във връчения на нарушителя АУАН липсвал подпис на посочения в него като свидетел
Божидар Тихомиров Василев. Такъв бил положен на екземпляра приложен към
административнонаказателната преписка.
На А. бил издаден талон за медицинско изследване № 087148. Същият се явил в указания
срок в лечебното заведение, където доброволно предоставил биологични проби от кръв за
изследване, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози.
В предоставените за изследване проби от кръв от Р. В. А. се доказало наличие на 1,2 на
хиляда етилов алкохол.
В срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.
2
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 24-4332-022880/30.09.2024г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 5,
ал.3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева, „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля А. С., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията му
следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен
начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага
отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените
доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото писмени доказателства,
съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
3
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповед .
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. В действителност в съставения АУАН са били
направени поправки на текста, но до същите е положен подпис на актосъставителя, който ги
е направил, в съответствие с изискванията на НПК, чийто разпоредби се прилагат
субсидиарно за неуредените в ЗАНН въпроси. На следващо място връчения на
жалбоподателя екземпляр от АУАН съдържа същите поправки, поради което не може да се
приеме, че те са останали неизвестни за него.
По отношение на възведените доводи за липса на подпис на свидетел във връчения на
жалбоподателя екземпляр следва да се отбележи, че такъв фигурира на приложения по
делото АУАН въз основа на който е било издадено атакуваното наказателно постановление,
в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Дори да се приеме,
че е налице нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото свидетелят е един, то не е
съществено, защото не ограничава правото на защита на санкционираното лице. Видно от
акта, същият е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен, като неговите права в
производството не са засегнати. Допуснатата нередност в акта е от категорията на
посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл
Решение № 10716 от 3.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3375/2024 г., Решение №
11889 от 7.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 990/2025 г.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
АНО е упражнил правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и издал атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
4
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Жалбоподателят Р. В. А. е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да управляват пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;
По делото категорично е установено, че на посочената дата и място жалбоподателят е
управлявал ППС, като от приложения по делото протокол за химическо изследване е видно,
че в кръвта му е установено наличие на 1,2 промила етилов алкохол.
Възприетата и възведена и в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе оборена, поради
което съдът намира, че нарушението е доказано.
Настоящия съдебен състав приема, че нарушението е извършено с пряк умисъл.
Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията е взел предвид
всички обстоятелства и наложеното наказание е справедливо.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, съобразно
установената концентрация на алкохол в кръвта, а именно 1,12 промила.
Санкцията е в конкретно определени от законодателя размери, поради което съдът не може
да ревизира нейния размер, който съобразно по делото намира за справедлив.
Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
При този изход на спора, на въззиваемата страна, се дължи юрк. възнаграждение, което с
оглед неявяването в съдебно заседание, а изготвянето на писмено становище и правната и
фактическа сложност на делото следва да бъде определено в минимален размер от 80 лв.
по чл. 27е от НЗПП вр. чл. 63д ал. 4 от ЗАНН .
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-022880/30.09.2024г. на
Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.1,
т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
5
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети
12 контролни точки.
ОСЪЖДА Р. В. А. ЕГН: ********** да заплати в полза на ОПП-СДВР сумата от 80,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6