№ 132
гр. С., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110145717 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Д.
Б. и М. Н. К., конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата
П. С. А., против И. Г. Н., С. Г. Г. и Г. Г. Г., с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС се
претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените им имоти
за периода от 11.06.2020 г. до 06.03.2021 г., а именно, ПИ с идентификатор .... по КККР
Заповед № РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК (с номер по предходен план :
259, кв.17. парцел ... - 264), ведно със
Самостоятелен обект с идентификатор .....1, със застроена площ от 72 кв.м., на два
етажа, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
Самостоятелен обект с идентификатор .....2, със застроена площ от 86 кв.м., на един
етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
Самостоятелен обект с идентификатор .....3, със застроена площ от 81 кв.м., на един
етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
Ищците твърдят, че по силата на наследствено правоприемство са собственици на ½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...., ведно с построените в него самостоятелни
обекти, представляващи еднофамилни жилищни сгради. Твърди се, че на 11.06.2020 г.,
праводателката на ищците – П. А. връчила на наследодателя на ответниците – Г. Г.
нотариална покана, в която се излагали съображения, че в случай, че отношенията в
съсобствеността не бъдат доброволно уредени, последният следва да й заплаща
обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Излагат съображения, че процесните имоти се
1
ползвали единствено от двамата ответници по делото – С. Г. и Г. Г., както и от техния
наследодател – Г. Г. до смъртта му. Предвид изложеното претендират от тримата
ответници в условията на солидарност да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на
имотите в размер на 4600 лв. за периода 11.06.2020 г. – 06.03.2021 г. и мораторна лихва
върху главницата в размер на 30,54 лева за периода от 05.07.2020 г. до 05.03.2021 г., а от
ответниците С. Г. и Г. Г. претендират заплащане в условията на солидарност на
обезщетение за периода 07.03.2021 г. – 11.07.2021 г. в размер на 2 000 лева и мораторна
лихва в размер на 13,06 лева за периода от 05.04.2021 г. до 05.07.2021 г.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Твърдят, че ищците не са съсобственици на процесните имоти, тъй като същите са
придобити в цялост от техния наследодател Г. А. по наследство и давностно владение,
осъществявано за периода 14.07.2006 г. до 14.07.2016 г. Твърдят, че владението му е
продължило до неговата смърт на 06.03.2021 г., след която дата е продължено от
ответниците. Твърдят, че не са обвързани от посочената в исковата молба нотариална
покана, доколкото същата е отправена единствено до Г. С.ов А..
В срока за отговор на исковата молба, на основание чл. 211 от ГПК ответниците са
предявили насрещен иск срещу ищците по първоначалния иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост на ответниците върху имот с
идентификатор ...., ведно с построените в него жилищни и селскостопански постройки, с
адрес на имота гр. С., община – С., район „К.“, ул. „.... Твърдят, че след 14.07.2006 г.
наследодателят им е установил върху съсобствения с ищцата имот самостоятелна
фактическа власт, отблъсквайки владението на другия сънаследник и манифестирайки
спрямо него намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си.
В срока за отговор на исковата молба по насрещния иск ответниците М. К. и К. Д. са
подали отговор. С него се оспорва предявеният положителен установителен иск като
неоснователен. Противно на твърденията на ищците, излагат съображения, че постройките в
поземления имот са били изградени не от бащата на ищците, а от общия наследодател – С.
А. Г.. Не оспорват факта, че Г. Г. е живял в имота до края на живота си, но твърдят, че
последният никога не е манифестирал намерението си да владее имота единствено за себе
си.
Страните са представили писмени доказателства с исковата молба по първоначалния
иск, с отговора на исковата молба по първоначалния иск, с насрещния иск и с отговора на
исковата молба по насрещния иск, които са допустими и следва да бъдат приети по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – удовстверение
за наследници с изх.№ 172/20.05.2021г. на СО- К., се устаноява, че С. А. Г., починал на
14.07.2006г., е общ наследодател на страните по делото, по наследствено правоприемство по
заместване, като П. С. А. е пряка наследица – дъщеря, на С. А. Г., при квота от ½ от
2
наседствената маса, а И. Г. Н., С. Г. Г. и Г. Г. Г. са наследници С. А. Г. по право на
замествена на техния пряк наследодател Г. С.ов Г. (син на С. А. Г.) при квота от ½ от
наследствената маса. П. А. е починала в хода на процес и по реда на чл.227 от ГПК, в
качеството на ищци по делото са конституитрани нейните наследници – К. Д. Б. и М. Н. К..
Видно от Нотариален акт № 72 от 22.12.1980 г., издаден от СРС, С. А. Г. е закупил
ПИ с идентификатор .... по КККР Заповед № РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на
АГКК (с номер по предходен план : 259, кв.17. парцел ... - 264), ведно със застроена в него
стопанска постройка. Видно от Нотариален акт № 55, том ... дело ... от 27.05.1981г. към
имота с идентификатор .... по КККР Заповед № РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на
АГКК (с номер по предходен план : 259, кв.17. парцел ... - 264) е придаден по регулация
имот, празно дворно място с пространство от 140 кв.м., чиито собственик става С. А. Г..
Г. С.ов Г. е починал на 06.03.2021г., като до тогава е живял с цялосто си семейсто в
процесния имот.
По делото са разпотано свидетелите А.В.Е. и И.Б.М..
Според свидетелят Е. в парцела си дядо С. е построил в годините три къщи, в едната
от които на първия етаж до 2013г. се помещавал и магазин на свидетеля. За построяването
на къщите свидетелят твърди, че помагал парчно на С. А.. Твърди, че П. е ходила и се е
грижила за родителите си, но не е сигурен кога точно й отказали достъп до къщите – дали
като починал дядо С. или като починал брат й – Г..
Според свидетелката М. Г. (баща на ответниците) сам си е строил втората къща, дори
са ходили да му помагат с нейния съпруг, но т куде са идвали парите за строежа не знае.
Знае, че сестрата П. е идвала в къщите, свободно е влизала, но не я е виждала често там.
След смъртта на дядо С. не я е вижадала да ходи, т.к. не била в добри отношения с брат си
Г..
По делото е приета като писмено доказателство покана (л.8-л.10 от делото) с рег.№
.../, том ..., № 63 от П. К. до Г. С.ов Г., връчена на 11.06.2020г. Поканата е изпратена в
отговор на получена от П. К. покана с рег.№ ...., том ..., изпратена й от Г. Г. покана (л.89-
л.90 от делото) и връчена на 22.06.2020г. , с която се заявява, че процесните сгради и
прилежащ парцел са изцяло собственост на Г. С.ов Г. и неговите деца, които ги стопанисват
и съответно – са придобили по давност ½ наследствена част на П. К..
Вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, след справка с материалите по
делото, относимите източници на информация и оглед на имота, е дало заключение, че
средната пазарна стойност общо за трите постройки, заедно с прилежащото място е в размер
на 1060 лева месечно за периода от 11.06.2020г. до 06.03.2021г., или 9540 лева общо (9м.x
1060 лв.) Заключението е било прието без оспорвания по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС , когато общата вещ се ползва лично от
някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
3
лишени от деня на писменото поискване. Съдържанието на писмената покана не е
нормативно уредено. В съдебната практика се приема, че всяко писмено волеизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС. От текста на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е видно, че писмената покана има
действие за в бъдеще. Веднъж отправена писмената покана обаче, действа занапред без
ограничение във времето и без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт
– най често искова молба за същото обезщетение – решение № 351/13.07.2010 г. по гр.д. №
573/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 11.06.2020г. до
06.03.2021г., имотът е бил ползван лично от починалия ответник. Понятието „лично
ползване” по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове – Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС. В тази връзка, е именно и нотариална
покана с рег.№ ...., том ..., изпратена от Г. Г. на П. К. (л.89- л.90 от делото) в която е
обективирано неговото категорчино изявление, че няма да допусне П. К. до процесните
наследствени имоти, т.к. той ги владее изцяло за себе си, заедно със своите деца. От това
следва единственият извод, че действително наследодателят на ответниците е
възпрепятствал ищцата К. да ползва общата им вещ. При тези аргументи искът по чл.31,
ал.2 от ЗС се явява основателен и следва да се уважи в пълния му предявен размер от 4600
лева и за периода от 11.06.2020г. до 06.03.2021г. срещу тримата ответници, наследници на Г.
С.ов Г., доколкото СТЕ даде заключение за размер на средния пазарен наем за периода от
11.06.2020г. до 06.03.2021г. в общ раземер от 9540 лева (или от 1060 лева месечно).
Искът по по чл.31, ал.2 от ЗС, предявен размер от 2000 лева и за периода от
07.03.2021г. до 11.07.2021г. срещу двамата ответници – С. Г. и Г. Г. e също основателен и
следва да бъде уважен в пълния му размер. Това е така защото след смъртта на техния баща
на 06.03.2021г. С. Г. и Г. Г. са приели наследството, открито от него и са продължили да
ползват имотите. Съгласно решение № 491/28.06.2010г. по гр.д.№ 363/ 2009г. на ... г.о., ВКС,
с приемане на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение на
наследодателя им за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, без да е необходимо
отново да бъде искано писмено такова.
По насрещния иск по чл.124 , ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
4
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
В контекста на конкретния казус, съсобствеността произтича именно от
наследяването на общия им наследодател С. А. Г., а първото действие на владеещия
съсобственик – Г. С.ов Г., което обективира намеренението му да свои и частта на П. К. от
съсобствените им по наследство имоти, е изпратената до нея нотариална покана с рег.№ ....,
том ..., изпратена й от Г. Г. (л.89- л.90 от делото) и връчена на 22.06.2020г. Именно от този
момент започва да тече и десет годишния давностен срок за придобиване, което означава, че
той изтича на 22.06.2030г., поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
По главния иск:
При този изход на спора право да получат разноски по чл.78, ал.1 от ГПК имат
ищците, съразмерно на уважения размер от иска, а именно – 2264 лева (от сторени разноски
както слева: 1600 лв. адвокатско възнаграждение – разписки на л.17 и 148 от делото, 400
лева – депозит за СТЕ и 264 лв- д.т.),
По насрещия иск:
При изхода на спора право да получи разноски имат ответниците по него на
основание ч.78, ал.3 от ГПК, които са доказали извършване на разнкси в размер на 1750
лева, които са реално сторени (разписка на л.219 от делото) и следва да им се присъдят.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 от ЗС И. Г. Н., с ЕГН: **********, С. Г. Г., с
ЕГН: ********** и Г. Г. Г., с ЕГН: ********** да заплатят на К. Д. Б., с ЕГН:********** и
М. Н. К.,с ЕГН: ********** конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалата П. С. А., сумата от 4600 лева, на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствените им имоти за периода от 11.06.2020 г. до 06.03.2021 г., а именно, ПИ с
идентификатор .... по КККР Заповед № РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК (с
номер по предходен план : 259, кв.17. парцел ... - 264), ведно със Самостоятелен обект с
идентификатор .....1, със застроена площ от 72 кв.м., на два етажа, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен обект с идентификатор .....2, със застроена
площ от 86 кв.м., на един етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
Самостоятелен обект с идентификатор .....3, със застроена площ от 81 кв.м., на един етаж, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 от ЗС И. Г. Н., с ЕГН: **********, С. Г. Г., с
ЕГН: ********** и Г. Г. Г., с ЕГН: ********** да заплатят на К. Д. Б., с ЕГН:********** и
М. Н. К.,с ЕГН: ********** конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалата П. С. А., сумата от 4600 лева, на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствените им имоти за периода от 11.06.2020 г. до 06.03.2021 г., а именно, ПИ с
идентификатор .... по КККР Заповед № РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК (с
номер по предходен план : 259, кв.17. парцел ... - 264), ведно със Самостоятелен обект с
идентификатор .....1, със застроена площ от 72 кв.м., на два етажа, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен обект с идентификатор .....2, със застроена
площ от 86 кв.м., на един етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
Самостоятелен обект с идентификатор .....3, със застроена площ от 81 кв.м., на един етаж, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 от ЗС С. Г. Г., с ЕГН: ********** и Г. Г. Г., с
ЕГН: ********** да заплатят на К. Д. Б., с ЕГН: ********** и М. Н. К.,с ЕГН: **********
конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата П. С. А.,
сумата от 2000 лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените им имоти за
периода 07.03.2021г. до 11.07.2021г г., а именно, ПИ с идентификатор .... по КККР Заповед
№ РД- 18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК (с номер по предходен план : 259, кв.17.
парцел ... - 264), ведно със Самостоятелен обект с идентификатор .....1, със застроена площ
от 72 кв.м., на два етажа, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен
обект с идентификатор .....2, със застроена площ от 86 кв.м., на един етаж, с предназначение
– еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен обект с идентификатор .....3, със застроена
площ от 81 кв.м., на един етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Н., с ЕГН: **********, С. Г. Г., с ЕГН: **********
и Г. Г. Г., с ЕГН: ********** против К. Д. Б., с ЕГН:********** и М. Н. К., с ЕГН:
**********, конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата
П. С. А., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС , за установяване на
6
давностно владение върху ½ част от ПИ с идентификатор .... по КККР Заповед № РД- 18-
61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК (с номер по предходен план : 259, кв.17. парцел ...
- 264), ведно със Самостоятелен обект с идентификатор .....1, със застроена площ от 72 кв.м.,
на два етажа, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен обект с
идентификатор .....2, със застроена площ от 86 кв.м., на един етаж, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда; Самостоятелен обект с идентификатор .....3, със застроена
площ от 81 кв.м., на един етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Г. Н., с ЕГН: **********, С. Г. Г., с
ЕГН: ********** и Г. Г. Г., с ЕГН: ********** да заплатят на К. Д. Б., с ЕГН:********** и
М. Н. К.,с ЕГН: ********** сумата от 2264 лева, както и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 1750 лева – разноски, сторени в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7