№ 6225
гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110111478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. П. Н. против „С. К.“ ООД с искане клаузата по
чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ....18.11.2021 г., предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 479,86 лева за
непредоставяне на обезпечение, да бъде прогласена за нищожна, като при условията на
евентуалност в случай, че искът за прогласяване на нищожността на сочената клауза бъде
уважен, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 479, 86 лева,
представляваща получена от дружеството без правно основание сума в погашение на
нищожната клауза.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за потребителски кредит № ....18.11.2021 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 1300 лева, като потребителят се задължил да върне
сумата в размер на 1382,14 лева, като уговореният ГПР по съглашението възлизал на
49,89%, а годишният лихвен процент на 40,05 %. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 5 от
съглашението потребителят следвало да представи обезпечение по кредита ( банкова
гаранция или осигуряване на поръчители физически лица, които следвало да отговарят на
множество изисквания), като при неизпълнение на задължението за страната възниквало
задължение за заплащане на неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 479, 86 лева. В исковата
молба са изложени съображения, че посочената клауза за заплащане на неустойка по
договора е нищожна, поради противоречие със закона, заобикаляща императивни правни
норми и противоречие с добрите нрави. Ищецът поддържа, че заплатил на ответното
дружество начислената по договора неустойка. По изложените съображения е направено
искане клаузата по чл. 11, ал. 1 от процесния договор да бъде прогласена за нищожна, като в
случай, че претенцията бъде уважена ответникът бъде осъден да заплати сумата в размер на
479, 86 лева, представляваща получена от ответното дружество сума без правно основание.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва поддържаните от ищеца твърдения, че
между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № ....18.11.2021 г., по силата на което дружеството предоставило в
1
заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, както и че в тежест на потребителя е начислена
неустойка по чл. 11, ал. 1 от съглашението. С подадения отговор са оспорени заявените от
ищеца доводи за нищожност на клаузата за неустойка, като процесуалният представител на
страната поддържа, че уговорката не противоречи на закона или добрите нрави, нито
заобикаля разпоредбите на ЗПК. Процесуалният представител на страната оспорва
изложените в исковата молба твърдения за извършено погасяване на задължението за
неустойка посредством плащане, като намира, че по делото не са представени никакви
доказателства в подкрепа на заявеното от ищеца. По развитите съображения е направено
искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени
направените от дружеството съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата
чл.11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ....18.11.2021 г. за нищожна е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит, елемент от който е задължението на потребителя да представи обезпечение
(банкова гаранция или осигуряване на поръчители физически лица, които следва да
отговарят на определени изисквания), при неизпълнение на което е начислена неустойка по
съглашението в размер на 479,86 лева, както и че клаузата е недействителна като
противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на
добрите нрави.
При съобразяване на становището на страните с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 18.11.2021 г.
между Г. П. Н. и „С. К.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ... с посочено в
исковата молба съдържание, като на основание чл. 11, ал. 1 от съглашението в тежест на
потребителя е начислена неустойка в размер на 479,86 лева за непредставяне на
обезпечение, като вземането не е включено в размера на ГПР по договора.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 11, ал. 1 договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
2
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
В допълнение случая съдът намира, че с уговарянето на неустойка за непредставяне
на обезпечение е нарушено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар да е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за
непредоставено обезпечение, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. При
изслушване на приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза
вещото лице разяснява, че ако при изчисление на действителния процент на разходите по
сделката бъде включена начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение ГПР би
бил в размер 192,43 %.
Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
процесния договор за кредит се явява основателен.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника
процесната сума, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е
получено плащането.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че
ищецът е заплатил на ответника в погашение на задължения, произтичащи от процесния
договор за кредит, сумата общо в размер на 1862 лева, от които сумата в размер на 1300
лева главница, 82,14 лева възнаградителна лихва и сумата в размер на 479,86 лева,
представляваща начислена в тежест на кредитополучателя неустойка. По изложените
съображения за нищожност на процесната клауза за неустойка съдът намира, че ответникът
е получил без правно основание сумата в размер на 479,86 лева, представляваща начислена
неустойка за непредставяне на обезпечение.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено да заплати направените от ищеца съдебни разноски в размер на
750 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора, 100 лева внесен депозит по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и сумата в
размер на 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Г. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл. ..., вх, ет, ап., против „С. К.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „С.“ №, ет., иск, клаузата по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
....18.11.2021 г., предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка в
размер на 479,86 лева за непредоставяне на обезпечение, за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„С.“ №, ет., да заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
..., вх, ет, ап., на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 479,86 лева,
представляваща получена без правно основание сума за неустойка по Договор за
3
потребителски кредит № ....18.11.2021 г.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„С.“ №, ет., да заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
..., вх, ет, ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 750 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4