Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
28.02.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4777 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.318, ал.1 ТЗ.
В исковата молба от ЕТ „И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ“ против „ИНПРИНТ“ се твърди, че
през периода *** г. - *** г., „ИНПРИНТ“ АД е купило стоки - консумативи за полиграфия
от ищеца на обща цена 20 957,76 лв., която до момента не била платена. Издадени
били фактури, в които били описани стоките по вид, единични цени и количества,
като стойността на дължимата цена възлизала на: 3 229,20 лв., по издадена фактура
№ *** от *** г. и кредитно известие № ***от *** г., 2 788,80 лв., по издадена фактура
№ *** от *** г., 1 617,36 лв., по издадена фактура № *** от *** г., 249,60 лв.,
по издадена фактура № *** от **** г., 3 686,28 лв., по издадена фактура № *** от
*** г, 2 938,68 лв., по издадена фактура № *** от *** г., 2 302,92 лв., по издадена
фактура № *** от *** г., 4 144 92 лв. по
издадена фактура № *** от *** г. Стоките били получени от купувача на съответната
дата на издаване на конкретната фактура. Ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от *** до
окончателното плащане.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника, като впоследствие било образувано ч.гр.д. № *** по описа на съда за ***
г. и била издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение
за сумата в размер на 20 957,76 лв., представляваща сбор от неплатени цени за продадени
стоки - консумативи за полиграфията за периода *** г. - *** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** г. до изплащане на вземането. Срещу
заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, което обуславяло
интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира се установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответника, с което се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че е имал търговски отношения с ищеца. Твърди, че не е получил описаните в исковата молба стоки- консумативи. Посочва, че цената на всички стоки, които бил закупил от ищеца била заплатена. Твърди, че ако са налице фактури, по които не било извършено плащане, то се касаело за негодни консумативи.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено „ИНПРИНТ“ АД да заплати на ЕТ „И. В. ТРЕЙД КЪМПАНИ“ сумата от 20 957.76 лв., представляваща сбор от неплатени цени за продадени стоки – консумативи за полиграфията, за периода *** – ***, за които са издадени фактури № *** от *** г. на стойност 3 229,20 лв. и кредитно известие № *** от *** г., № *** от *** г. на стойност 2 788,80 лв., № *** от *** на стойност 1 617,36 лв. и кредитно известие *** от ***, № *** от *** г. на стойност 249,60 лв., № *** от *** г. на стойност 3 686,28 лв., № *** от *** г. на стойност 2 938,68 лв., № *** от *** г. на стойност 2 302,92 лв., № *** от *** г. на стойност 4 144 92 лв., ведно със законната лихва върху главницата от *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 419.16 лв. за държавна такса.
По делото са представени в заверени копия фактура № *** от *** г. на стойност 3 830.40 лв. и кредитно известие № *** от *** г. на стойност 601.20 лв., № *** от *** г. на стойност 2 788,80 лв., № *** от *** на стойност 4 014.96 лв. и кредитно известие *** от *** на стойност 2 397.60 лв., № *** от **** г. на стойност 249,60 лв., № *** от *** г. на стойност 3 686,28 лв., № *** от *** г. на стойност 2 938,68 лв., № *** от *** г. на стойност 2 302,92 лв., № *** от *** г. на стойност 4 144 92 лв., издадени от ЕТ „И. В.ТРЕЙД КЪМПАНИ“, с получател „ИНПРИНТ“ АД, двустранно подписани.
Към отговора на исковата молба са приложени платежни нареждания за извършени плащания от ответното дружество към ищеца по фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/****, фактура № ***/***г., фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/**, фактура № ***/*** и фактура № ***/*** на стойност 6 018 лв., фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № *** и ***, фактура № ***/***, фактури № ***, ***, ***, фактура № ***/***, фактури № ***, ***, ***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца ЕТ „И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ“ и ответника „ИНПРИНТ“ АД. Всички описани фактури са включени в Дневника за покупки по ДДС за месец *** и месец *** на ответното дружество. Общо дължимата сума по процесните фактури е 14 939.76 лв., с оглед платените суми от 3 229.20 лв. по фактура № ***/***г. и 2 788.80 лв. по фактура № ***/***, в общ размер от 6 018 лв. В счетоводствата и на двете страни били отразени плащанията по тези фактури в общ размер от 6 018 лв., по банков път.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** в срок е постъпило възражение от „ИНПРИНТ“ АД, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че от приложените по делото доказателства се установява безспорно, че между страните са възникнали правоотношения по силата на договори за търговска продажба. Законът не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая са били издадени фактури, които са редовни от външна страна, съдържат изискуемите реквизити, представляващи основните елементи на търговската продажба – вещ, предмет на продажбата и цена. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и ответника, както и че всички описани фактури в исковата молба са включени в Дневника за покупки по ДДС за месец *** и месец *** на „ИНПРИНТ“ АД. Счетоводните записвания при купувача по договора за продажба съставляват признание на неизгодните за страната факти, отнасящи се до сключването на договора и неговото изпълнение от страна на продавача – ищец, поради което съдът намира за неоснователно, като недоказано, направеното с отговора на исковата молба възражение, че описаните в исковата молба стоки – консумативи не са получени от ответника, тъй като не било установено завеждането им в склада на дружеството. Въпреки предоставената възможност не е доказано и възражението, че ако изобщо имало някакви фактури, по които да не е извършено плащане, то това било за консумативи, които били със силно влошено качество и върнати на ищеца, като в тази насока не бе извършена от ответника и конкретизация с посочване по кои фактури намира, че няма плащане, консумативите по които да са със силно влошено качество. При тези данни съдът намира, че посочените от ищеца договори за продажба са сключени и изпълнени от него, като ответникът се е задължил да заплати посочената във фактурите цена. Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, като в случая не се установява между страните да е постигната договореност за срок за плащане, различен от законоустановения.
С отговора на исковата молба ответникът е представил платежно нареждане за извършено в полза на ищеца плащане по две от процесните фактури - фактура № ***/***г. и фактура № ***/***г. на стойност 6 018 лв., като фактът на извършеното плащане са потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Следователно част от процесните суми са платени в хода на процеса /на дата ***/, поради което съдът намира, че исковете за установяване вземанията по тези две фактури следва да бъдат отхвърлени, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК и при съобразяване на извършеното плащане, респективно уважени за сумата от 14 939.76 лв., ведно със законната лихва от *** до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят
направените по делото разноски, като предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В
случая към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** /дата и на
предявяване на иска по чл.422 ГПК/ сумите, предмет на заповедното производство,
са били дължими изцяло от длъжника. Част от спорното право е погасено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на дата ***,
поради което се налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, следователно не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Поради
това съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в цялост – 419.16 лв. за държавна такса, а в исковото
производство – от общо претендираните разноски по представения списък по чл.80 ГПК – 1 379.13 лв., разноските следва да се присъдят, съобразно на
уважената и отхвърлената част от исковите претенции, доколкото извършеното на ***
е могло да бъде съобразено при подаване на исковата молба – на дата ***.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ЕТ „И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Искър”, ул. „Проф. Никола Чилов” № 2, със *** И.М. В. от „ИНПРИНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „Северен”, ул. „Георги Трингов” № 9, със *** П. С. А., П. Б. П. и Р.Д. П. на сумата от 14 939.76 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 76 ст./ лв., представляваща сбор от неплатени цени за продадени стоки – консумативи за полиграфията, за периода *** – ***, за които са издадени фактури № *** от ** на стойност 1 617.36 лв.; № *** от *** на стойност 249.60 лв.; № *** от *** на стойност 3 686.28 лв.; № *** от ** на стойност 2 938.68 лв.; № *** от *** на стойност 2 302.92 лв.; № *** от *** на стойност 4 144.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния претендиран размер от 20 957.76 лв. – по фактура № *** от *** г. на стойност 3 229.20 лв. и фактура № *** от *** г. на стойност 2 788,80 лв., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „ИНПРИНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „Северен”, ул. „Георги Трингов” № 9, със *** П. С. А., П. Б. П. и Р. Д. П. да заплати на ЕТ „И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Искър”, ул. „Проф. Никола Чилов” № 2, със *** И. М. В. сумата от 419.16 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и 16 ст./ направени в заповедното производство разноски, както и 983.14 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и 14 ст./ направени в настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.