№ 62
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Стойчо Т. Ненков
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601417 по описа за 2022 година
С определение от 17.11.2022 г. по нчд № 4482/22 г. по описа на СГС е допуснато
групиране на наказанията, наложени на осъдения Л. И. М. по нохд № 181/19 г. на ОС –
Пазарджик и по нохд № 401/22 г. на СпНС /закрит, сега СГС/, като е определено общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което да се
изтърпява при първоначален строг режим. Приложени са разпоредбите на чл.25, ал.2 и
чл.59, ал.1 НК. С определението е оставено без уважение искането на прокурора за
увеличаване на наказанието по реда на чл.24 НК.
Постъпил е протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу така
постановеното определение в частта му относно отказаното увеличение на наказанието
по чл.24 НК, както и относно постановеното приспадане на изтърпяната част от
наказанията. Изложени са подробни аргументи за неправилното процедиране на съда с
оглед разнообразната тежка умишлена престъпна дейност на осъдения, реализирана в
продължителен период. Неправилен бил изводът за ниска степен на обществена
опасност, каквато не може да се обоснове с липсата на значителни вреди по едно от
осъжданията по нохд № 401/22 г. на СпНС за общо 35 на брой деяния, включващи се в
състава на продължаваното престъпление. По въпроса относно извършеното
приспадане на изтърпяната част от наказанията се твърди, че същото следва да бъде
считано от 21.08.2020 г. до влизане в сила на определението за налагане на общо
1
наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура поддържа и заявява искане за цялостното уважаване на протеста с
аргументите в него, като в подкрепа на искането да се приложи разпоредбата на чл.24
НК не сочи допълнителни съображения.
Осъденият М. и защитникът му изразяват становище за неоснователност на
протеста поради това, че определеното общо наказание е достатъчно тежко и с него
биха се постигнали целите без да се налага увеличаването на размера му. Поради това
се иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
В рамките на производството по чл.306, ал.1 т.1 НПК при спазване на
процесуалните изисквания е изяснена основната част от фактологията по делото,
относима към предмета на същото, като направените фактически констатации се
основават на представена актуална справка за съдимост относно последните
постановени спрямо осъдения Л. М. присъди. С оглед необходимостта от цялостна
проверка на атакувания съдебен акт в рамките на въззивното производство са изискани
и приети и други писмени доказателства - писма- справки от ГД "ИН" и от началника
на затвора – гр. Пазарджик, установяващи в пълнота фактите от значение за предмета
на настоящото произнасяне, а именно предварителните задържания на Л. М. и
изтърпяната от него част от наложените му наказания, включени в съвкупност. Въз
основа на тези доказателства се установяват предходните осъждания на лицето,
започнали още през 2001 г. първоначално за престъпления против собствеността /по
чл.195 и чл.216 НК/, а така също и ангажирането на отговорността му впоследствие и
по чл.152, ал.1 НК и чл.213а, ал.2, т.1 НК. Спрямо него вече е било налагано общо
наказание – по нохд № 573/03, нохд № 1380/04 г. и нохд № 1281/04 г., всички по описа
на РС – Пазарджик /единадесет месеца лишаване от свобода/, като отделно е
изтърпяно първоначално отложеното по реда на чл.66, ал.1 НК наказание от осем
месеца лишаване от свобода по нохд № 1162/02 г. на РС – Пазарджик, приведено в
ефективно изпълнение. Тези наказания са били изтърпени към 24.03.2006 г., след което
по нохд № 2264/13 г. по описа на РС Пазарджик с присъда, в сила от 03.01.2014 г. за
престъпления по чл.152, ал.1 т.2 и чл.213а, ал.2, т.1 НК, извършени на 07.09.2013 г., на
М. е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода, изтърпяно на
21.08.2017 г. Посочените осъждания са неотносими към новоизвършената преценка за
съвкупност от последващи наказания на лицето, поради което от страна на първата
инстанция не е допуснато нарушение като не са отделно обсъдени, но същите следва да
бъдат отчетени при отговор на направеното от прокурора искане за увеличаване на
2
определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
Въз основа на новосъбраните доказателства и при данните от справката за
съдимост на М., въззивният съд счете за правилно по същество постановеното
определение, с което е прието, че между отделните присъди по нохд № 181/19 на ОС –
Пазарджик и по нохд № 401/12 на СпНС /закрит, сега СГС/, са налице предпоставките
на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на общо най-тежко наказание лишаване
от свобода. Това е така, тъй като деянията по същите са извършени в периода
27.04.2018 г. - 16.11.2019 г., т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях /първата влязла в сила присъда е от 18.08.2020 г., а втората – от 14.07.2022 г./.
Правилно за общо най-тежко е наложено наказанието лишаване от свобода, отмерено
по последното от посочените наказателни производства в размер на осем години. За
изтърпяването му с оглед чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим, като на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК е зачетено предварителното
задържане на осъдения, а по чл.25, ал.2 НК -изпълнената част от отделните наказания в
съвкупността. Прецизността, обаче изисква да се посочи, че единственото започнало
изпълнение касае наказанието от шест години лишаване от свобода по нохд № 181/19
г. и това е факт от 21.08.2020 г. до настоящия момент, поради което с основание в
протеста се възразява срещу недостатъчно ясно посочения от СГС период – до
02.11.2022 г. и до 17.11.2022 г.
На следващо място настоящият съдебен състав, счете за неправилен отказът на
първата инстанция да уважи искането на прокурора за завишаване размера на
определеното общо най-тежко наказание с допустимия по чл.24 НК срок от две
години. На първо място това се налага с оглед обстоятелството, че престъпленията във
формираната кумулативна верига са осъществени при условията на опасен рецидив и
то след изтърпяването на предходно определени общи наказания лишаване от свобода,
които очевидно не са изиграли поправителен ефект. Конкретните 35 на брой
посегателства по чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, вр. чл.26, ал.1 НК, свързани с принуда
чрез сила и/или заплашване спрямо лишени от свобода лица за получаване на различни
облаги от тях /парични суми, други вещи и различни услуги/, не могат да се приемат за
неразкриващи висока степен на обществена опасност, като се отчете мястото на
извършване на престъплението, както и посегателството и спрямо личността на
посочения брой пострадали. Без основание съдът е акцентирал на тежестта на
наложеното наказание, тъй като то е отмерено за конкретното производство при
условията на чл.58а от НК, но няма самостоятелно значение при преценката относно
прилагането разпоредбата на чл.24 НК в настоящото произнасяне, а при налагането му
като общо следва да се отчете адекватността му и с оглед останалите включващи се в
съвкупността престъпления. Така по нохд № 181/19 г. наказанието от шест години
лишаване от свобода също е определено като общо по реда на чл.23 НК за три отделни
престъпления - по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1; по чл.152, ал.3, т.5 и по чл.170, ал.2
3
НК, две от които реализират признака опасен рецидив.
На следващо място престъпната деятелност на М. датира от 2001 г. и е
продължила до посочения актуален момент с реализирането на посегателства срещу
собствеността и личността. Той е бил осъждан първоначално на глоба, а след това му е
налагано условно лишаване от свобода, като в изпитателния срок е реализирал нови
престъпления, довело до прилагане разпоредбата на чл.68, ал.1 НК. След изтърпяване
на наказание по предходно формирана друга кумулативна група /през 2006 г./, през
2013 е реализирал престъпления по чл.152, ал.1, т.2 НК и чл.213а, ал.2 НК, като от
изтърпяването на наказанието от четири години лишаване от свобода към 21.08.2017 г.
е изтекъл твърде кратък времеви период до реализирането на включващите се в
настоящата група немалък брой деяния /извършени на 27.04.2018 и за времето от
04.02.2019 – 16.11.2019 г./ Тези обстоятелства обосновават извод за сериозна опасност
за обществото и не позволяват съгласие с тезата на съда за липсата на необходимост от
завишаване размера на определеното общо наказание. Последното също следва да е
справедливо и съобразено с обществения интерес за предотвратяване на нови
посегателства от осъдения занапред, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения се налага увеличаване на размера му, като посочения от прокурора срок
от две години е с една втора под възможния максимален такъв в процесния случай.
Така направеното искане в депозирания протест следва да бъде уважено с изменение
на съдебния акт в посочения смисъл. Изложените от защитника на осъдения
съображения пред първата инстанция за несигурната възможност по този ред да се
постигне възпиращ ефект, не могат да приемат аз основателни, тъй като наред с
въздействие спрямо лицето с наказанието се цели и осигуряване на генерална
превенция, а справедливото му определяне изисква осигуряване на баланс в очертаните
цели.
Предвид изложените съображения и като счете за неправилна преценката на
първоинстанционния съд за липсата на необходимост от прилагане разпоредбата на
чл.24 НК, въззивният съдебен състав прие за основателен протестът срещу атакуваното
определение. То следва да се измени в обсъдената насока, като се увеличи с две години
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и подлежащото на
изтърпяване такова от осъдения М. следва да се счита в размер на десет години.
Изменение следва да се внесе в съдебния акт и по отношение на неточно посочения
като приспаднат период от изпълнената част от наказанието по нохд № 181/19 г. на
основание чл.25, ал.2 НК, като същият се зачете, считано от 21.08.2020 г. В останалата
му част определението е в съответствие с материалния закон и следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 17.11.2022 г. по нчд № 4482/22 г. по описа на СГС, с
което по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК спрямо осъдения Л. И. М. е определено общо
най-тежко наказание между наложените по нохд № 181/19 г. на ОС – Пазарджик и по
нохд № 401/22 г. на СпНС /закрит, сега СГС/, като на основание чл.24 НК
УВЕЛИЧАВА с две години размера на определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от осем години, като подлежащото на изтърпяване такова
следва да се счита в размер на десет години.
ИЗМЕНЯ определението и в частта, с която на основание чл.25, ал.2 НК от
определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по нохд
№ 181/19 г., като същата следва да се счита за времето от 21.08.2020 г. до влизане в
сила на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5