МОТИВИ към
Присъда № 60/20.02.2020г.,
постановена по НОХД № 457/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу С.Д.П. – роден
на ***г***, живущ ***, ***** български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, не осъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********, за това че на неустановени дати в периода 26.08-26.12.2018 г. в
гр.Пловдив, гр.Велинград, гр.Асеновград, гр.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, многократно е свождал
към блудствени действия и съвкупление други лица – С.Д.Ш. и В.И.А., като деянията са извършени с користна цел – престъпление по чл.155
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Д.П. /с посочена
по-горе самоличност/, за това че на неустановени дати в периода
26.08-26.12.2018г. в гр.Пловдив, гр.Велинград, гр.Асеновград, гр.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, многократно е набирал и транспортирал
отделно лице – С.Д.Ш., с цел да бъде използвана за развратни действия –
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги – пари – престъпление по
чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Д.П. /с посочена по-горе самоличност/,
за това, че на неустановени дати през месец август 2018г. в гр.Пловдив,
гр.Велинград, гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление,
многократно е транспортирал отделно лице – А.Б.Й., с цел да бъде използвана за
развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги –
пари – престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Повдигнато е обвинение от
Районна прокуратура – Пловдив срещу С.Д.П. /с посочена по-горе самоличност/ и
за това, че на неустановени дати в периода м.март – м.октомври 2018г. в
гр.Пловдив, гр.Хасково, гр.Велико Търново, гр.София и гр.Казанлък, при
условията на продължавано престъпление, многократно е набирал и транспортирал
отделно лице – В.И.А., с цел да бъде използвана за развратни действия –
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги – пари – престъпление по
чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Производството е протекло по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатите обвинения срещу подсъдимия, като счита
последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Не се спира на
фактическата обстановка, която се признава от подсъдимия, като предлага
единствено на Съда да определи наказание при условията на чл. 54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като е оказал
съдействие на разследването, като определеното наказание „лишаване от свобода“
да бъде намалено с 1/3. Предлага също така да се приложи разпоредбата на чл.23
от НК и да се определи едно общо най-тежко наказание, чието изтърпяване се
отложи с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Наред с това предлага на Съда
да наложи наказанията глоби, които са предвидени за всяко едно от
престъпленията. Предлага на Съда да приспадне от наложеното наказание и
времето, през което подс.П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. За веществените доказателства предлага на Съда да бъдат върнати на подсъдимия,
на който се възложат и направените по делото разноски.
Защитникът на подс.С.П. – адв.Д. счита, че обвинението
явно е доказано, с оглед самопризнанието на подзащитният му. Прави кратък
анализ на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, като счита, че
подзащитният му не е набирал пострадалите, а те сами са търсели контакт с него.
Наред с това навежда доводи, че подзащитният му работи като *****и единствено е
превозвал пострадалите, без да знае с какво се занимават. Въпреки това се
съобразява с направеното самопризнание и моли Съда да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК и да наложи наказание под предвидения от закона минимален размер по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ и да не налага наказанието
„глоба“. Навежда доводи, че подзащитният му е с тежко семейно и материално
положение, съдействал е за разкриване на обективната истина по делото и предвидените
наказания са несъразмерно тежки. Моли веществените доказателства да се върнат
на подсъдимия, като на него се възложат и разноските по делото.
Подс.С.П. признава изцяло фактическата обстановка в
обвинителния акт, като поддържа изложеното от защитника му и изказва съжаление
за постъпката си. Заявява, че момичетата сами го потърсили , тъй като работел
като *****. Моли Съда за снизходителност и по-лека присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият С.Д.П. е роден на ***г***, живущ ***, ***** български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, не осъждан /реабилитиран/,
ЕГН: **********.
Подс.С.П., известен и с прякора „***“, работел като *****към
*****"*****“ ЕООД гр.Пловдив като за последно управлявал л.а. „Дачия“,
модел „Сандеро“ с рег.*****. Под прикритието на тази си дейност той се
занимавал и с набирането на момичета за компаньонки /проститутки/, които
свождал да предлагат сексуални услуги включващи стандартен секс /полов контакт/
и други действия за възбуждане и удовлетворяване на полово желание на клиенти /******./.
След набирането им неговата работа се изразявала в това да направи и пусне
обява в някой от сайтовете за запознанства и предлагане на сексуални услуги
като *****и www.*****., „*****“ и „компаньонки“ след което да даде на
съответното момиче т.нар. работни телефони на които то да получава обаждания от
клиенти. Когато съответното момиче получи обаждане от клиент то се свързвало с подс.П.,
който с управлявания от него ***** автомобил, отивал до мястото, на което се
намира и го транспортирал до адреса на съответния клиент. След като момичето
приключи с клиента, на който предоставяло съответната сексуална услуга, за
която си плащал, подсъдимият отивал до адреса и прибирал момичето. За
„услугите“ му всяко от момичетата му давало 50% от заработеното и му заплащало
горивото на автомобила. По описания по-горе начин подс.П. „работел“ със
свидетелките С.Ш. и В.А., които в периода м.март 2018г. до 26.12.2018г.
многократно транспортирал до различни клиенти в градовете Пловдив, Велинград,
Асеновград, Пазарджик, Хасково, Велико Търново, София и Казанлък. Св.А.Й. сама
си намирала клиенти, а подс.П. само срещу заплащане я транспортирал до адресите
на клиентите ѝ градовете Пловдив, Велинград, и Пазарджик.
На 26.08.2018г. св.С.Ш. се срещнала с подс.П. с който
се познавали от по-рано. При срещата им той поискал от нея тя да „работи“ за
него, като работата се изразявала в предлагане на сексуални услуги. Подсъдимият
ѝ предложил да я защитава от агресивни клиенти, да ѝ направи и
публикува в различни еротични сайтове обяви за предлаганите от нея сексуални
услуги, като и предостави и работни телефони чрез които да тя да се свързва с
клиентите. За това св.Ш. трябвало да му дава 50% от всяка сума получена от
клиент според определената от подсъдимия преди това тарифа. Св.Ш. се съгласила
с предложените от подсъдимия условия и той и дал три мобилни телефона с
поставени в тях по две СИМ карти. Тарифите на който следвало да „работи“ св.Ш.
били 100 лв., 150 лв. или 200 лв. на час според предлаганата сексуална услуга и
500 лв. за три часа извън гр.Пловдив. Така двамата започнали съвместната си
дейност. Винаги действали по един и същ начин. Когато клиент, който е видял
обява в някой от сайтовете със съответния телефон, се свърже със св.Ш. тя се
обаждала на подсъдимия който с управлявания от него ***** автомобил я вземал от
домът ѝ и я транспортирал до съответния адрес на клиента. Докато св.Ш.
била при клиента подсъдимият стоял в близост до адреса. Когато тя приключела
той я вземал от там и я транспортирал обратно до домът ѝ. След всяка „среща“
с клиент св.Ш. веднага заплащала на подсъдимия неговата част от печалбата, т.е.
половината от заработеното. По този начин двамата „работели“ от 26.08.2018г. до
26.12.2018г., когато св.Ш. се отказала защото осъзнала, че не печели нищо от
партньорството им, и върнала на подсъдимия телефоните заедно със СИМ картите. В
този период многократно на неустановени дати подсъдимият я бил транспортирал до
множество адреси на клиенти в градовете Пловдив, Велинград, Асеновград и
Пазарджик. Срещите с клиентите се състояли в частни домове и хотели. Основно подсъдимия
и св.С.Ш. комуникирали чрез приложението „WhatsApp“, което било инсталирано на
един от дадените от него телефони, като той и бил обяснил, че по този начин
връзката по между им не може да бъде проследена.
През август 2018 г. св.А.Й. /*****останала без
средства за препитание и тогава решила да публикува обява в сайта ******, че
предлага стандартни сексуални услуги. След като започнала да получава обаждания
от клиенти св. Й. /*****започнала дейността си. Всичките си срещи с клиенти по
нейно настояване тя провеждала в различни хотели. За да се придвижва до мястото
на което щяла да се проведе срещата на св. Й. /*****и бил необходим транспорт.
За това и тя се свързала с подс.С.П. с който се познавали от няколко години и
за който знаела, че управлява ***** автомобил. След като поговорили и тя му
казала за какво са и необходими услугите му – да я транспортира до хотели за
срещи с клиенти на които предлага сексуални услуги, двамата се уговорили, че
при заявка от клиент той ще я взима от домът ѝ и ще я кара на адреса.
Докато трае срещата ѝ с клиента подсъдимия трябвало да я чака някъде
наблизо и след като св. Й. /*****приключи сеанса да я върне в домът ѝ. За
това тя му плащала сума която получавала преди това от съответния клиент, като
размера бил в зависимост от мястото на което се е състояла срещата. През
времето през което св. Й. /*****и подс.П. си сътрудничели през м.август 2018г.
на различни дати, не установени по делото, той я транспортирал до различни
неустановени по брой адреси в градовете Пловдив, Велинград и Пазарджик, където
тя се срещала с различни клиенти на които предлагала сексуалните си услуги.
Подс.С.П. и св.В.А. се познавали от 2016г. когато
„работили“ заедно, тя като компаньонка, а той като неин сводник. След като
работили известно време двамата се разделили. Срещнали се отново през м.март
2018г. и решили да подновят дейността си. Подсъдимият изготвил и публикувал
обяви за това, че св.А. предлага различни сексуални услуги в различни сайтове:
„*****“, „*****“ и „*****“. Освен това подсъдимия ѝ дал и два телефона за
връзка с клиентите които следвало да ѝ се обаждат по тях. Уговорката
била, че когато св.А. получи обаждане от клиент тя ще се обади на подсъдимия,
който с управлявания от него ***** автомобил, ще я транспортира до мястото, на
което ще я чака клиента, ще я изчака да проведе срещата си и ще я върне в домът
ѝ. От всяка заработена чрез предлагане на сексуална услуга сума св.А.
давала 50 % на подсъдимия. На него давала и сумата платена от клиента за
транспортирането ѝ до адреса му. Тъй като св.А. не „работела“ редовно и подсъдимия
се дразнел, през м.октомври 2018г. двамата преустановили съвместната си работа.
През времето, през което двамата осъществявали дейността си, подс.П. на
различни дати, не установени по делото, транспортирал до множество различни
клиенти св.А. на различни адреси в градовете Пловдив, Хасково, Велико Търново,
София и Казанлък, където тя предлагала и изпълнявала сексуални различни услуги.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.С.Д.П., направени по
реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите С.Д.Ш., А.Б.Й. /*****/, В.И.А., Ч.В.Т.,
И.Т.Г., М.А.К.и В.Т.З.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни,
незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
На 20.02.2019г. служителите на отдел „Криминална
полиция“ при ОД МВР гр.Пловдив са извършили при неотложност действия по
претърсване и изземване в обитаваното от подс.П. ***, одобрено с Разпореждане
по ЧНД № 1191/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, II н.с. от
21.02.2019г. При претърсването са били установени и иззети множество СИМ карти
и мобилни устройства – телефони и таблети, подробно описани в протокола за
претърсване и изземване. При задържането на подс.П. по реда на чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР му бил извършен и личен обиск по реда на същия закон при който от него
бил иззет мобилен телефон „Самсунг Галакси cover 3“ с ИМЕЙ **** в едно със СИМ
карта в него. Посочените процесуално следствени действия са били одобрени по
реда на НПК и Съдът ги кредитира изцяло.
В хода на досъдебното производство е била назначена
съдебно – техническа експертиза на иззетите от подс.П. мобилни устройства. От
заключението на вещото лице се установява, че: при изследването на мобилен телефон „Самсунг Галакси cover 3“ с
ИМЕЙ *** на работния плот на телефона се открива икона „*****“, при натискането
на която се стартира приложението в сайта „******“. За достъп през акаунт в
сайта бил регистриран имейл ******, в сайта чрез този акаунт бил осъществяван
достъп и от имейл ******, който обаче в момента не бил активен. От имейл ******
били публикувани 5 обяви, които били активни, снимки на обявите са приложени
към заключението на експертизата по делото. Видно всяка от тях е за предлагане
на различни сексуални услуги. Достъпа до акаунта бил чрез парола която била
запаметена в телефона. В част от иззетите от домът на подс.П. мобилни
устройства също била открита кореспонденция свързана с гореописаната му
дейност.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като обективно, пълно, съобразено с поставените задачи и специалните знания на вещото
лице. Това заключение кореспондира изцяло и с кредитираните от Съда гласни и
писмени доказателства, посочени по-горе.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка, с която подсъдимият се съгласи изцяло
по реда на чл. 371 т.2 от НПК, Съдът намира, че подсъдимият С.Д.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.155 ал.3 вр. с ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 от НК за това, че на неустановени дати
в периода 26.08-26.12.2018 г. в гр.Пловдив, гр.Велинград, гр.Асеновград,
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, многократно е свождал към блудствени действия и съвкупление други
лица –
С.Д.Ш. и В.И.А., като деянията са
извършени с користна цел.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.С.П.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 155 ал.1 от НК, тъй
като е свождал към блудствени действия и съвкупление пострадалите лица, като за
целта им осигурявал набиране на клиенти, контакт с последните, като с тези лица
пострадалите свидетелски са осъществявали блудствени действия или съвкупление.
Деянието е извършено с користна цел, тъй като пострадалите получавали различно
уговорено възнаграждение. Предмет на обвинението са множество деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимият
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да открие и осигури клиенти на пострадалите свидетелки, които в последствие
осъществявали с последните блудствени действия и съвкупление срещу съответна
сума пари. Подсъдимият е имал користна цел, като е съзнавал, че се предлагат
сексуални действия именно срещу заплащане, като по този начин е постигнал
целения и настъпил вредоносен резултат.
За извършване на престъпление по чл.155 ал.3 вр. с ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до
петнадесет хиляди лева. Тъй като настоящото производство е протекло по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, Съдът
следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, оказаното съществено съдействие на разследващите органи за изясняване
на фактическата обстановка, признанието на вината, изказаното искрено
съжаление, тежкото семейно и материално положение. Предвид на всичко изложено
Съдът приема, че следва да определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
на подс.С.П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, като не
наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“. С този размер Съдът счита, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, за поправяне на дееца биха
могли да бъда постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен
ефект върху подсъдимия и обществото.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка, призната от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, Съдът намира, че С.Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на неустановени дати в периода 26.08-26.12.2018г. в гр.Пловдив,
гр.Велинград, гр.Асеновград, гр.Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, многократно е набирал и транспортирал отделно лице – С.Д.Ш., с
цел да бъде използвана за развратни действия – предлагане на платени сексуални
услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване и
даване на облаги – пари.
В хода на
наказателното производство бяха събрани достатъчно доказателства, от които се
установява от обективна страна, че подс.П. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 159а ал.1 от НК, за това, че е набирал и транспортирал
пострадалата св.Ш. с цел да бъде използвана за развратни действия – предлагаме
на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й. Подсъдимият е
осъществявал деянието чрез обещаване и даване на облаги – пари, което е
квалифициращ признак на престъплението по чл. 159а ал.2 т.6 от НК. Предмет на обвинението са множество деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимият
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да набере и транспортира пострадалата свидетелка Ш., с цел да бъде използвана
за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги. Подсъдимият е
осъществявал деянието с користна цел, като е обещавал и давал пари, с което е
постигнал целения вредоносен резултат.
За извършване на престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1
вр. с чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до
двадесет хиляди лева. Тъй като настоящото производство е протекло по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, Съдът следва
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, оказаното съществено съдействие на разследващите органи за изясняване
на фактическата обстановка, признанието на вината, изказаното искрено
съжаление, тежкото семейно и материално положение. Предвид на всичко изложено
Съдът приема, че следва да определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
на подс.С.П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, като не
наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Така превантивната цел на
наказанието ще бъде изпълнена и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка, призната от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, Съдът намира, че С.Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на неустановени дати през месец август 2018г. в гр.Пловдив,
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, многократно е
транспортирал отделно лице – А.Б.Й., с цел да бъде използвана за развратни
действия – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги – пари.
В хода на
наказателното производство бяха събрани достатъчно доказателства, от които се
установява от обективна страна, че подс.П. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 159а ал.1 от НК, за това, че е транспортирал
пострадалата св.Й. с цел да бъде използвана за развратни действия – предлагане
на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й. Подсъдимият е
осъществявал деянието чрез обещаване и даване на облаги – пари, което е
квалифициращ признак на престъплението по чл. 159а ал.2 т.6 от НК. Предмет на обвинението са множество деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимият
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да транспортира пострадалата св.Й., с цел да бъде използвана за развратни
действия – предлагане на платени сексуални услуги. Подсъдимият е осъществявал
деянието с користна цел, като е обещавал и давал пари, с което е постигнал
целения вредоносен резултат.
За извършване на престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1
вр. с чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до
двадесет хиляди лева. Тъй като настоящото производство е протекло по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, Съдът
следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, оказаното съществено съдействие на разследващите органи за изясняване
на фактическата обстановка, признанието на вината, изказаното искрено
съжаление, тежкото семейно и материално положение. Предвид на всичко изложено
Съдът приема, че следва да определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
на подс.С.П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, като не
наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Така целите на наказанието за
поправяне на дееца ще се постигнат, а наказанието ще има превантивно
превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка, призната от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, Съдът намира, че С.Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на неустановени дати в периода м.март – м.октомври 2018г. в
гр.Пловдив, гр.Хасково, гр.Велико Търново, гр.София и гр.Казанлък, при
условията на продължавано престъпление, многократно е набирал и транспортирал
отделно лице – В.И.А., с цел да бъде използвана за развратни действия –
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги – пари.
В хода на
наказателното производство бяха събрани достатъчно доказателства, от които се
установява от обективна страна, че подс.П. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 159а ал.1 от НК, за това, че е набирал и транспортирал
пострадалата св.А. с цел да бъде използвана за развратни действия – предлагане
на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й. Подсъдимият е
осъществявал деянието чрез обещаване и даване на облаги – пари, което е
квалифициращ признак на престъплението по чл. 159а ал.2 т.6 от НК. Предмет на обвинението са множество деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимият
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е разбирал
свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение да
набира и транспортира пострадалата св.А., с цел да бъде използвана за развратни
действия – предлагане на платени сексуални услуги. Подсъдимият е осъществявал
деянието с користна цел, като е обещавал и давал пари, с което е постигнал
целения вредоносен резултат.
За извършване на престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1
вр. с чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до
двадесет хиляди лева. Тъй като настоящото производство е протекло по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, Съдът
следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, оказаното съществено съдействие на разследващите органи за изясняване
на фактическата обстановка, признанието на вината, изказаното искрено
съжаление, тежкото семейно и материално положение. Предвид на всичко изложено
Съдът приема, че следва да определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
на подс.С.П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, като не
наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Така целите на наказанието за
поправяне на дееца ще се постигнат, а наказанието ще има превантивно
превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
Налице са всички законови предпоставки
за приложение на чл.23 ал.1 от НК, тъй като наложените по-горе наказания са за деяния,
извършени в условията на реална съвкупност. Предвид на това на подс.П. следва
да бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание, а именно ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
За изпълнение на превантивния ефект на
наказанието Съдът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК и така определеното общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода не следва да бъде търпяно ефективно.Предвид на това и на
осн.чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата. В този срок подс.П. ще се въздържа от извършване на други
противоправни деяния.
На осн.чл.59 ал.2 вр. с ал.1 от НК
следва да бъде приспаднат от наложеното наказание лишаване от свобода периода,
през който подс.С.П. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК за времето от
20.02.2019г. до 12.07.2019г.
Приложените по делото веществени
доказателства, а именно:
- мобилен
телефон Нокия с имей № ****и имей № ****и сим-карта на Мтел с № **;
- мобилен
телефон Нокия с имей № ****, без сим-карта;
- мобилен
телефон Нокия с имей № **** със сим-карта на Мтел с №****
- мобилен
телефон Нокия с имей № **** и имей № ****, без сим-карта;
- две
сим-карти на Мтел с № *** и № ****;
- 6
бр. сим-карти на Мтел с номера, както следва: ***, ***,, ***, ****, ***, ***;
- мобилен
телефон Самсунг с имей № ***, без сим-карта;
- мобилен
телефон Блекбери с имей № ***, без сим-карта;
- мобилен
телефон Нокия, без батерия, с имей *** и имей ***;
- мобилен
телефон Самсунг с имей № ***, без сим-карта;
- мобилен
телефон Нокия с имей № ***, без сим-карта;
- таблет,
марка Алкател с имей № ***, бял на цвят;
- таблет,
марка Вонино със сериен номер ***;
- мобилен
телефон Теленор с имей № ***, без сим-карта;
- мобилен
телефон Самсунг Галакси соvеr 3 и ИМЕЙ № ***, ведно със сим-карта в него, всички находящи се на съхранение при домакина
на отдел "КП" при ОДМВР гр.Пловдив следва да се върнат на подс.С.П. след
влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.С.П. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД МВР - ПЛОВДИВ направените по делото разноски в размер на 487 лв.
Причини за извършване на деянията – незачитане
на установения в страната правов ред и незачитане на личната неприкосновеност.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.