№ 218
гр. Червен бряг , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20204440100959 по описа за 2020 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 742/2020 г. по
описа на РС – Червен бряг – КР. В. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен,
ул. „********** е депозирала искова молба за установяване на претендираните вземания по
издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу СУ
„*************** Ш. - Директор, с за сумата от 1102.92 лв. от които 147.40 лв. дължимо
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, 340.52 лв. лихва върху вземането считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 11.06.2020г. да 21.08.2020г. – датата на
издаване на заповедта за изпълнение и 615.00 лева съдебно деловодни разноски в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 21.08.2020 г. с Разпореждане № 969/21.08.2020г. по Чгрд № 742/2020
г. по описа на РС-Червен бряг, в нейна полза била издадена Заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата от 17 026,27 лв. / седемнадесет хиляди двадесет и шест лева и 27
стотинки/; 340,52 лв./триста и четиридесет лева и 52 стотинки/ лихва от 11.06.2020 г. до
21.08.2020 г.; законна лихва от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски от заявителя в размер на 615,00 лв. /шестстотин и
петнадесет лева/ адвокатски хонорар.
В последствие на 03.09.2020г. след като ответникът е получил съобщението й е превел
1
сумата от 16 878.87 лева, с което частично е погасил задължението си. Останали
неизплатени 1102.92 лв. от които 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222
ал. 3 от КТ в размер на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лев; 340.52 лв. – лихва върху
вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11..06.2020г. до
21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, както и 615.00 лева съдебно-деловодни
разноски.
Върху обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ дължимо от работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст не се внасят осигурителни вноски и не подлежи на
данъчно облагане. Същото това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение, в случая от 11.06.2020г.. Работодателя й е изплатил частично на
03.09.2020г. или близо три месеца от датата на която обезщетението е станало изискуемо,
поради което е станал причина за подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение.
Моли съда да постанови решене, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцата от 1102.92 лв. от които 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222
ал. 3 от КТ в размер на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лев; 340.52 лв. – лихва върху
вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11..06.2020г. до
21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, както и 615.00 лева съдебно-деловодни
разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника е представил
писмен отговор, в който е взел становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 742/2020 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което
се установява, че на 21.08.2020 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението.
Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата – длъжник
в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск
по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз
основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на
дължимост на сумите .
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното основание и в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже
фактите, които погасяват, изключват или погасяват спорното право.
По делото е прието ч.гр.д. № 742/2020 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е
издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок,
което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.
Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Видно от представените по делото писмени документи и от заключението на вещото лице е,
че на ищцата е изплатено изцяло дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на два
транша 147.40 лв. на 13.07.2020г. и 16 878.87 лв. на 03.09.2020г. с банкови преводи. Ищцата
не оспорва тези факти, подкрепени с писмени доказателства, поради което съдът кредитира
заключението на вещото лице. Сумата от 16 878.87 лв. е платена от ответника след
образуване на заповедното производство и преди депозиране на исковата молба. С това свое
поведение ответника е станал причина за образуване на заповедното производство, по което,
освен посочената главница, дължи и направените от заявителя съдебно деловодни разноски
в размер на 615 лв. за възнаграждение за един адвокат. За разноските липсват доказателства
да са заплатени на ищцата.
По делото не се събраха каквито и да е доказателства за дължимостта и размера на
претендираната сума от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение 11.06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта,
поради което предявения иск в тази му част е недоказан.
Предвид горното безспорно се установява, че:
- ответника не дължи на ищцата сумата от 147.40 лв. На основание чл. 222 ал. 3 от КТ, тъй
като сумата е заплатена на 13.07.2020г.
-ответника не дължи на ищцата сумата от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 11.06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване
на заповедта.
- ответника дължи на ищцата сумата от 615 лв. направени по заповедното производство
съдебно деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в
заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
3
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е
оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство необходимата държавна такса за образуването му е 347.34 лв.,
същата не е внесена от заявителя, но е дължима предвид изхода на делото от ответника.
По настоящето производство дължимата държавна такса е в размер на 44.12 лева, която не е
внесена от ищцата, но е дължима от ответника. Дължима е също така сумата от 400 лева
направени в настоящето производство съдебно деловодни разноски от ищцата за
възнаграждение за един адвокат.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че
вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „**********
за сумата от 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер
на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лева; не съществува.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че
вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „**********
за сумата от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение 11..06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, не
съществува.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че
вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „**********
за сумата от 615.00 лева съдебно-деловодни разноски по ЧГрД № 742/20г., СЪЩЕСТВУВА
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СУ „*************** Ш. – Директор да заплати
на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** сумата от
400 /четиристотин/ лева направени по настоящето производство съдебно деловодни
разноски.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СУ „*************** Ш. – Директор да заплати
по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 391.46 /триста деветдесет и един лева и 46
стотинки/, от които - 347,34 лева държавна такса за образуването на ЧГрД№ 742/20г., както
и сумата от 44.12лв. държавна такса за образуването на настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5