Р Е Ш Е Н И Е
№ 260377
гр. Бургас, 27.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на 08.10.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД
№ 2250 по описа на съда
за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.Ч., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3533422, издаден от ОД на
МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 ЗДвП вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На жалбоподателката е издаден електронен
фиш за това, че на 18.04.2020 г., в 18:16 часа, в гр. Бургас, по бул. Т.А., в
посока от кръстовището с ул. Спортна към надлеза „Владимир Павлов“, с
автоматизирано техническо средство – TFR1 – M
644, е
било установено (засечено и заснето), че при въведено ограничение на скоростта
до 50 км/ч, собственият й лек автомобил Шкода Суперб, с рег. номер *******, е
бил управляван със скорост 73 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза
на водача) или с 23 км/ч над разрешената скорост. Контролираният пътен участък е
с въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч., доколкото се намира в
урбанизираната територия на гр. Бургас и скоростта е с въведено ограничение за
населено място /л. 24 - 25/. Въпросното нарушение било записано на файл
"Клип 21069" /л. 8/.
Техническото средство – мобилна система
за контрол на скоростта – TFR1 – M 644, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 11),
писмо /л. 12/ и протокол за проверка (л. 13-14).
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 15), съдържащ всички законоустановени реквизити.
Електронният фиш /л. 7/ бил издаден за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с чл.
182, ал. 3, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание
"глоба" в размер на 150 лева. ЕФ бил връчен на лицето 21.05.2020 г. /л.
10/.
Жалбоподателката не е представила
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки /л. 5/.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка
и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол, оповестени по законово определения начин.
Видно от протокола на л. 15 от делото, както и от писмото и скицата на л. 24-25, безспорно се установява, че към датата на нарушението процесният участък е с въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч., доколкото попада в населено място (гр. Бургас) и няма друго въведено ограничение с пътен знак В 26.
По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопие на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 18.04.2020 г., в 18:16
часа, както и че скоростта е 73 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени
със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Във връзка с направените възражения за
непосочване на дата на издаване на фиша, съдът следва да посочи, че по
отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш,
разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са
неприложими. Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази
връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.
Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени
конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието
за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП се явява специална
по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 ЗАНН за съдържанието на
наказателното постановление. В този смисъл са и Решение № 646 от 6.04.2015 г.
на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015
г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г. В ЕФ точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този
участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км./ч скорост, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Действително мястото за контрол не е
било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 18.04.2020 г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Електронният фиш отговаря на одобрения образец
и е издаден, съобразно законовите изисквания. Правото на защита не е накърнено
и доколкото жалбоподателят е упражнил в срок своето право на жалба пред съда. Неотразяването
в ЕФ пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван, не се е отразило на възможността
на жалбоподателя да потърси съдебна защита на правата си и в този смисъл
възражението се явява неоснователно.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. От
представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на
МПС /л. 9/ се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек
автомобил Шкода Суперб, с рег. номер *******, собственост на М.И.Ч..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов
ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и правилно е ангажира отговорността на жалбоподателя. В хода на
съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват
административно наказателната му отговорност. Поради това съдът приема, че
презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
За така констатираното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв., на
основание чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП.
Жалбата се явява основателна по отношение на приложената санкционна
разпоредба. Съгласно чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба от 150 лв. Съгласно дадените определения в § 6, т. 29 от ЗДвП
и § 1, т. 1 от ЗАП, общественият превоз представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ЗАП "превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага. Съгласно разпоредбата на 6, ал. 1 от ЗАП, обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В случая, по
делото не се установи по никакъв начин
процесният автомобил да е бил регистриран да извършва обществен превоз на
пътници, нито пък в момента на заснемането с камерата да е превозвал пътници
срещу заплащане или въобще да е извършвал подобна дейност. Това обстоятелство
не се доказва и от представените по делото снимки на автомобила. В тази връзка
съдът приема, че нарушението не е извършено с моторно превозно средство за обществен
превоз на пътници. Недоказване на това обстоятелство води до неправилно
определяне и на размера на наложеното административно наказание. В настоящия случай обаче, безспорно се установява, че автомобилът е заснет да се движи със
скорост от 73 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача), при максимално разрешена скорост в населено място от
50 км/ч, т.е. действително превишената скорост в случая е била 23 км/ч. Така,
предвид императивния характер на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, жалбоподателят е следвало да бъде наказан с глоба от 100 лв., който
размер е точно определен в закона. Като не е сторил това
административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на
материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената
материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на издадения
електронен фиш, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието
разпоредба по т. 3, ал. 1 на чл. 182 от ЗДвП е значително по - благоприятна за
нарушителя, в сравнение с приложената разпоредба на чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, т. е. не
се влошава положението на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за
reformatio in pejus. Доколкото производството по оспорване на електронния фиш
пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 189,
ал. 8 ЗДвП вр. с чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните районни съдилища е
допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма
пречка съдът да измени електронния фиш в тази му част и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение при същите фактически положения. Допълнителен аргумент в
тази връзка е и разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, съгласно която
влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или
изменени от съда.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една
от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В заключение, електронният фиш следва да бъде изменен единствено в
санкционната част.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 3533422, издаден от ОД на МВР - Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя М.И.Ч., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 150 лева на 100
лева.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС