Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети октомври през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА въззивно
гражданско дело № 15288 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 16.10.2017 г., постановено по гр. д. № 24656/2017
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II Гражданско отделение (ГО), 73-ти
състав, районният съд е признал за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че ответникът П.С.Б., ЕГН **********, е задължена да плати
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, следните суми: на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ – 1 715,64 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия в апартамент в 77, находящ се
в град София, ж.к. „********, за периода април
2014 - април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД – сума в размер на 35,74
лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за периода 15.10.2015 - 14.11.2016 г. Съдът е отхвърлил частично
иска по чл. 422, ал.1 вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД –за разликата между уважената част и пълния предявен размер на
иска от 36,03 лв.
С посоченото съдебно решение ответницата е осъдена да плати
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, следните суми: 703,58 лв. – разноските по исковото
производство, и 85,02 лв. – разноски по ч. гр. д. № 68679/16 г. на СРС, II ГО,
73-ти състав, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от П.С.Б., в която се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните
части. Съобразно изложеното се иска същото да бъде отменено в тях и предявените
установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на
въззивната жалба от насрещните
страни – „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но е недопустимо в обжалванaта част, тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск. В настоящия случай, въпреки направеното с
петитума на исковата молба, формулирано от страна на ищеца искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответницата П.С.Б., че дължи сума в размер на 1 715,64 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия и цена на услуга „дялово разпределение“ за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, районният съд е признал за
установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че ответницата П.С.Б.
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сума в претендирания размер, но за различен от
предявения период – април 2014 г. – април, 2014 г. В мотивите и диспозитива на
обжалвания съдебен акт не се констатира противоречие относно периода на
разгледания от съда установителен иск за главница, т.е. не се установява да е
допусната очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 ГПК. С оглед изложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл извън
заявеното от ищеца с петитума на исковата молба искане, с каквото не е бил
сезиран.
С оглед изложеното и на основание чл.
270, ал. 3 ГПК, решението в тази част, в която съдът се е произнесъл по
непредявено искане за присъждане на цена за доставена топлинна енергия и услуга
„дялово разпределение“, следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне
на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. Решението
следва да бъде обезсилено и в частта, в която съдът е уважил предявената искова
претенция за установяване на задължение за лихви за забава, предвид акцесорния
характер на същите спрямо главната искова претенция.
В обобщение, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК,
решението следва бъде обезсилено в обжалваните части, като недопустимо, и
делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените
искове. В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
При този изход на служебната преценка по чл. 269, изр.
първо ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.
По разноските: Съгласно изхода на спора, въззивният съд
намира, че не може да се произнася по искания за разноски, тъй като настоящото
въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи
отговорността на страните по чл. 78 ГПК на разноските. По аргумент от чл. 294,
ал. 2 ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се
произнесе и по разноските за въззивното производство, като в конкретния случай
такива не се претендират.
Въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 16.10.2017 г., постановено по гр. д. № 24656/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II Гражданско
отделение (ГО),
73-ти състав, в обжалваните части.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на предявените искове,
съобразно мотивите на решението.
В необжалваната отхвърлителна част решението от 16.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 24656/2017 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), II Гражданско отделение (ГО), 73-ти състав, е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на въззиваемия - „Т.С.“ ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.