№ 13343
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110143849 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
Т... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С..., срещу ответник С. К. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С..., чрез пълномощник адвокат И. М. Б./съдебен адресат
за всички инстанции/, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което
да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
обща сума от 1979,78 лева/лв./, от които сумата 1682,67 лева (хиляда шестстотин осемдесет
и два лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ за период от 1.5.2020г. до 30.4.2022г., ведно със законна лихва за
период от 21.4.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 221,81 лева (двеста двадесет и един лева и 81 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.9.2021г. до 28.3.2023г., и сумата 64,36 лева
(шестдесет и четири лева и 36 стотинки) представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 1.5.2020г. до 30.4.2022г., ведно със законна
лихва за период от 21.4.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,94 лева (десет лева и
94 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.7.2020г. до
28.3.2023г., като сумите се дължат и са начислени за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.С..., и с инсталация № ... за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/
№12522/2.5.2023г. на парично задължение по реда на чл.410 ГПК позаповедно ЧГД №
20841/2023г. по опис на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
1
Ищецът, твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес посочен в ИМ - гр.С..., с аб.№ ...., и с инсталация №... Посочва, че
съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищеца в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 от ОУ за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 от ОУ, ако не са заплатени в
срока по ал.2 от ОУ. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2 от ОУ, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова са начислени и
лихви.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото разноски
– разноски за държавна такса и юристконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете по
основание и по размер. Оспорва, че между страните не е сключен писмен договор за
продажба на ТЕ за битови нужди. Оспорва се до процесен имот да е била доставена и/или
ползвана ТЕ. Оспорва, че на ответника не са били връчени фактури за доставена услуга и
начислени счетоводно суми за тази доставка. Оспорва, че ответника е в договорни
отношения с ищеца. Оспорва, че през исковия период ищецът е доставял стоки или услуги на
процесната стойност, както и че е доставял ТЕ, отговаряща на българския държавен стандарт
за топлопреносната мрежа. Твърди, че сумата е недължима и съгласно чл.13 на Директива
2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 5 април 2006 г., относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
Оспорва, че не се дължи посочената сума по ИМ, поради факта, че за процесния период
между потребителите в етажната собственост е неясно разпределена, а не реално доставена и
отчетена топлоенергия. Оспорва се и претендираната с иска лихва за забава като
начислявана в протИ.речие с установения по общите условия размер.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващия го юрисконсулт по
пълномощие, поддържа исковата молба и моли да се уважат исковите претенции, като
оспорва отговора на ответник.
В о.с.з., ответникът, чрез представляващия го адвокат, поддържа отговора и моли
2
ищцовите претенции да бъдат отхвърлени с решението на съда.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Б..., не се представлява. По делото
е приета молба с вх.№ 39700/07.02.2024г. подадена от третото лице помагач с приложени към
нея писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и като
взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№110302/21.4.2023г. и
копие от документ за платена държавна такса, по които е било образувано ЧГД№
20841/2023г. по опис на СРС/л.9-14/; Удостоверение за идентичност на адрес издадено от
С... от 17.7.2012г./л.15/; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том I,
рег.№ 2963, дело № 46/10.3.2020г. на софийски нотариус по силата на който ответника
прехвърля собствеността върху процесния имот срещу запазване на право на ползване за 5-
годишен период/т.е. до 10.3.2025г./л.16-18/; списък на живущи в етажна собственост бл....;
Договор между СЕС и „Б... за предоставяне на услуга дялово разпределение с
№1697/23.8.2002г./л.22-23/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците от
18.9.2002г., като за ... са вписани имената на ответника и нейното ЕГН, с положен подпис за
собсъвеник/л.24-25/; Съобщения към Общи фактури от 31.7.2021г. и от 31.7.2022г./л.26-29/;
Извлечение от сметки по месеци за процесния период за аб.№ ... за дължими суми на обща
стойност 1979,78лв./л.30/; доказателства за платена ДТ за исково пр-во/л.34-35/; пълномощно
за адв.представляващ ответника/л.48/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД №
20841/2023г. по опис на СРС, 163-ти състав.
По делото е приета молба на третото лице помагач с вх.№ 39700/7.2.2024г. ведно с
приложените към нея писмени доказателства/л.63-65/, от която е видно, че за процесния
апартамент по делото се води титуляр на партида отв.Ст.К.Б., както и че в процесния
апартамент за 2021г. и 2022г. е извършен реален отчет от ФДР с положени подписи върху
формуляр за отчет за аб.№ .... с име на клиент от.Ст.К.Б., от което съдът достига до извод, че
е извършен реален отчет след два сезона на доставка на топлоенергия за процесен
апартамент.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/л.66-80/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за спорния период в имота на
ответника е имало непрекъснато топлоснабдяване и че дяловото разпределение, извършено
от “Б... за имота на ответника, е в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ
3
през процесния период. В имота са извършвани отчети от ФДР и са били подписани от
потебител, които са приложени по делото. В имота има 5 отоплителни тела с монтирани на
тях топлоразпределители. Ползва се топла вода, която се отчита по водомер за топла вода.
Общо дължимите суми за спорния период са 1682,65 лева, в които не е включена сума за
лихви или суми за прихващане от предходни периоди, както и суми за отчети на уредите. От
дължимата сума по изравнителни сметки е приспадната платената 644,09лв.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/л.82-88/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за неплатени фактури за
процесния период ответника дължи обща сума от 2010,24 лева за ТЕ, дялово
разпределение/ДР/ и дължими лихви към главниците/таблица 2/.
По делото е приет като доказателство Договор на ищеца с Б... от 28.5.2018г. със срок
една година, с автоматично подновяване до 30.4.2021г. по т.II-3 /л.97-104/. Приети като
доказателство са и ОУ на ищеца публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.105/. По делото е
приет като доказателство и Договор на ищеца подписан с ФДР Б... от 9.6.2020г. със срок от 3
години с автоматично подновяване за нов срок съгласно т.II-3/л.123-129/.
Други относими към спора доказателства не са приети от съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПК.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е
длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на ползвател на процесния
топлоснабден имот има качеството „клиент“ по смисъла на чл.150, ал.1 ЗЕ, поради което
следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на
договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Продажбата на
процесния ... през 2020г. не може да доведе до различен извод, защото ответника е запазила
вещно право на ползване за 5-годишен период след продажба, а също така във възражението
по чл.414 ГПК е видно, че самия ответник посочва адрес този, който е за процесния
апартамент. Следователно самия ответник с действията си в производството сам е признал
доказаните по делото факти, че е бил в облигационна връзка с ищеца при Договор при ОУ за
4
процесния период, за процесния .... Следователно основните възражения наведени с ОИМ са
оборени от самия ответник и от доказателствата събрани по делото, вкл.от заключението на
приетата СТЕ.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„клиент” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден
имот.
Съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед
на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид
установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху жилищен
имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат с посочения в ИМ и в ЗИ номер, както и по
доказателствата приети по делото и представени от третото лице помагач.
В този смисъл, възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка с
топлоснабдителното дружество се явява неоснователно.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период, както и предоставяне на услугата за ДР.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
5
чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид кредитираното като
обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради което
предявените на това основание установителни искове се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени /в този смисъл е ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по ТД№2/2017г. на
ОСГК на ВКС/.
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни.
По възражението, че третото лице помагач не е имало договор с ищеца за процесния ...
съдът го намира за неоснователно, с оглед всички приети като доказателства Договори
сключени от ищеца с Б..., доколкото именно тази фирма е избрана от СЕС на ... за ФДР с
решение на ОС на ЕС, затова дори да не е представено Приложение №1 към договора,
доколкото именно тази фирма е отчела уредите след двата процесни отоплителни сезона, и за
ответника са положени подписи върху формулярите за отчет за 2021г. и за 2022г./л.63-64/.
По отношение на възражението, че сумите не се дължат съгласно чл.13 на Директива
2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 5 април 2006 г., съдът го намира за
напълно неоснователно, защото всеки потребител може сам да прецени колко топлоенергия
и топла вода да ползва, а ищецът и ФДР са предоставили отчетите за реално потеребена
енергия на ответника, след като има положен подпис за абонат. Общо известен факт е, че при
отчитане на потреблението за конкретен имот ФДР изготвя отчета и абоната се подписва, че
е направено в негово присъствие.
Всички възражения на ответника са оборени от събраните по делото доказателства,
поради което исковете предявени от ищеца като основателни подлежат на уважаване.
По отношение на размера съдът кредитира двете приети експертизи, като следва да
уважи исковете така както са предявени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски за обща сума от 785,28 лева за исковата част на производството, от
които 80,28лв. за доплатена ДТ, 600лв. за депозити за ССЕ и СТЕ, 5лв. ДТ за издадено СУ, и
100лв. за юр.к.възнаграждение, и 89,60 лева за заповедната част от производството, които са
присъдени с издадената Заповед за изпълнение/ЗИ/ №12522/2.5.2023г. по ЧГД №
20841/2023г. по опис на СРС, от които 50лв. са за юр.к.възнаграждение. Общо разноските на
ищеца възлизат на сумата 874,88лв., като тази сума следва да се присъди в тежест на
ответник.
Ответникът, чрез представляващия го адвокат по делото по пълномощия, е имал
възможност в последното проведено по делото о.с.з. на 7.6.2024г. да възрази срещу исканите
6
от ищеца разноски, като е посочил че не прави възражения по чл.78, ал.5 ГПК.
Ищецът и ответника не са представили списъци по чл.80 ГПК за разноски сторени в
делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т... ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С..., и ответник С. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С...,
че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1979,78 лева/лв./, от
които сумата 1682,67 лева (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и 67 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период от 1.5.2020г. до 30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 21.4.2023 г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 221,81
лева (двеста двадесет и един лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за период от 15.9.2021г. до 28.3.2023г., и сумата 64,36 лева (шестдесет и четири лева и 36
стотинки) представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 1.5.2020г. до 30.4.2022г., ведно със законна лихва за период
от 21.4.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,94 лева (десет лева и 94 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.7.2020г. до 28.3.2023г., като
сумите се дължат и са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С..., и с
инсталация № ... за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №12522/2.5.2023г. по
заповедно ЧГД № 20841/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК
във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С..., да заплати на Т... ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С..., СУМАТА от 874,88 лева представляваща
обща сума от сторени пред СРС съдебно деловодни разноски от ищеца по исковата част от
производството и по заповедната част по ЧГД № 20841/2023г. на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б..., като трето лице-помагач на
страната на ищеца Т....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение, ако е възможно по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8