Определение по дело №151/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на Г. К. Д. Ч. защитника му- адв.И. М. против определение № 1548/24.06.2013г., постановено по ЧНХД № 403/13г. по описа на РС-С.. С жалбата се оспорва единствено приложението на чл.24 НК, като се излагат съображения, че с приложението му е допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като в направеното по реда на чл.306 НПК предложение от районния прокурор не е направено такова искане, както и понеже обремененото съдебно минало на осъденото лице не може повторно да се цени като основание за увеличаване на определеното общо наказание, доколкото е послужило вече като квалифициращо деянията по двете дела в съвкупността. В допълнение се сочи, че одобрявайки споразуменията по двете дела, включени в съвкупността, съдът е обсъдил престъпната дейност на жалбодателя, включително и че целите на наказанието биха били осъществени и без увеличаване на така определеното общо, най-тежко наказание. В този смисъл се иска от БлОС да измени обжалвания акт на СРС, като намали наказанието на осъдения Д. Ч. отмяна на увеличението му по реда на чл.24 НК.

В с.з. жалбодателят се явява лично и със защитника си –адв.М., като поддържат жалбата, не навеждат други съображения в подкрепа на същата и не представят доказателства.

Ответникът по жалбата- О. П.-Б. – Ч. представителя си- прокурор А. изразява становище в публичното с.з., че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и провери изцяло правилността на определението на РС-С. съобразно правомощията си по чл.314 НПК, намери следното от фактическа и правна страна:

Въззивникът Д. е осъждан в периода 2004г.-2013г. девет пъти за престъпления от общ характер, предимно такива срещу собствеността на гражданите, но и за престъпление по чл.116,ал.1,т.6 НК. За част от присъдите на Д. е било определяно общо наказание, което е изтърпяно от него. Предмет на групиране с обжалваното определение на СРС са последните две постановени срещу него присъди /определения по чл.382 НПК/, а именно- тези по НОХД № 2325/12г. по описа на същия съд /СРС/ и по НОХД № 852/12г. на СРС, като настоящото определение е постановено при условията на чл.306,ал.1,т.1,пр.1 НПК по внесено предложение за това от РП-С.. С атакувания акт- предмет на въззивна проверка- СРС е определил общо наказание на под.Д. в размер на по-тежкото измежду наложените му с влязло в сила на 04.12.2012г. определение по НОХД № 2325/12г. на СРС и с влязло в сила на 10.05.2013г. определение по НОХД № 852/12г. на СРС, а именно от 1,6 година /година и шест месеца/ лишаване от свобода. Несъмнено се касае за усложнена престъпна дейност, реализираните в рамките която престъпления са в отношение на еднородна реална съвкупност- деянието по НОХД № 2325/12г. е извършено от осъдения Д. на 07.07.12г., а това по НОХД № 852/12г. на СРС- на 11.08.12г. Отчитайки съдебното минало на дееца и невъзможността за приложението на чл.66,ал.1 НК, районният съд се е съобразил с разпоредбата на чл.25,ал.4 НК, във връзка с чл.60,ал. и чл.61,т.2,ЗИНС относно изпълнението на определеното общо наказание- строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съобразно събрания доказателствен материал първостепенният съд е приспаднал от определеното общо и увеличено наказание времето, през което Д. е бил задържан под стража като мярка за процесуална принуда по НОХД № 852/12г. /в размер на 4 месеца и 4 дни/, като – на основание чл.25,ал.2 НК- е приспаднал /зачел/ и изтърпяното от жалбодателя наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 2325/12г. на СРС в размер на 5 месеца и 21 дни.

Както се посочи- не се оспорва от защитата както приложението на чл.25,ал.1 и ал.4 НК, респ.- на чл.59 НК, така и изпълнението на общото и увеличено с четири месеца ЛОС наказание, а основното /и единствено/ възражение е относно възможността в настоящия случай и с оглед спецификите, сочени в жалбата, да се прибегне до увеличаване на общо определеното наказание. Изложените в жалбата и подържани в с.з. аргументи на защитата - според настоящия съдебен състав - почиват на неправилна интерпретация на закона: правилата за определяне на общото наказание при съвкупност от престъпления, респ.- за увеличаване на наказанието по чл.24 НК са еднакво валидни независимо от процесуалния ред, по която въпросът се разглежда –общия или алтернативната процедура по гл.29,НПК. Законът не съдържа ограничение за съда при групиране на наказанията, наложени със споразумение и с други съдебни актове да приложи чл.24 НК /така Р. № 276/13.07.2011г. по н.д. № 1528/11г. на II н.о. на ВКС/. Що се касае до възражението, че обремененото съдебно минало на дееца не може повторно да се цени като отегчаващо отговорността му, след като това е сторено при разглеждане на делата, включени в съвкупността, следва да се отбележи, че с оглед въведеното с ДВ, бр.93/11г. изменение в ал.8 на чл.381 НПК съдът е бил в невъзможност да приложи чл.25 НК в производството по НОХД № 852/12г. по описа на СРС. Нито в гл.29,НПК, нито в чл.24 и чл.25 НК, нито в чл.306 НПК законодателят е въвел ограничение относно увеличаване на общото наказание, когато включените в съвкупността наказания са наложени при условията на гл.29,НПК. Неоснователно е възражението и че съдът не е следвало да прилага чл.24 НК щом такова искане не е направено от прокурора още с предложението му: в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.306 НПК съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за определяне на общо наказание, когато това не е сторил с присъдата си /а в случая, както се посочи не е могъл и да го направи/ и без да има искане за това от прокурора или осъденото лице. Респ.- при направено такова /искане/ съдът не е обвързан с мотивите на същото, включително и по съображения, че предложеното от прокурора или защитата кумулиране на наказанията може да е неправилно. Т.е. дори и да не беше направил в случая прокурорът искане за приложението на чл.24 НК в пледоарията си по същество, съдът служебно би могъл – при наличието на преценка и мотиви за това- да увеличи определеното от него общо наказание на под.Д.. В случая съставът на СРС е преценил, че справедливо би било определеното общо наказание на жалбодателя от 1,6 г. лишаване от свобода, да бъде увеличено с четири месеца, като е изложил аргументи за това, които въззивната инстанция напълно споделя и не намира за нужно да преповтаря тук. Независимо, че съдебното минало на дееца е било обсъждано при индивидуализацията на наказанията му, включени в съвкупността, съдът е бил длъжен отново да го обсъжда. Няма как при решаване на въпроса за възможното приложение на чл.24 НК да не се вземе предвид и това, че и за двете престъпления, включени в съвкупността, на Д. са определени наказания при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК, т.е. под определения от законодателя минимум /това наистина е възможно поради характера на производството по чл.381 и сл. от НПК/. При това положение не би могло да се приеме, че едно общо и за двете престъпления наказание от 1,6г. лишаване от свобода би било справедливо и съответстващо на съвкупността от престъпните деяния. Необходимо е осъденият /независимо от негово признание на двете деяния и респ.-съгласие за приключване на двете наказателни производство по реда на гл.29,НПК/ да понесе реално възмездие и за двете престъпления, а това би могло да бъде постигнато единствено и само Ч. увеличаване на общото наказание. Така би било гарантирано в пълна степен постигането на целите на чл.36 НК /не само индивидуалната, но и генералната такава, както е посочил и РС/ и би било удовлетворено чувството за справедливост. За пълнота следва да се отбележи, че решаващият съд е приел за частично основателно искането на прокурора по чл.24 НК, като е увеличил общото наказание на осъдения Д. не с 6 месеца ЛОС /както е поискала СРП/, а с четири месеца.

Поради преждеизложените съображения обжалваното определение на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.1 НПК, във връзка с чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1548 от 24.06.2013г. на РС- гр.С., постановено по ЧНХД № 403/2013г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: