РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Перник, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.ова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201350 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. К., ЕГН **********, С постоянен:
**** против: Наказателно постановление № 1920а-166/27.03.2024 г., издадено
от К. В. Д. на длъжност началник на Първо РУ-Перник, упълномощен с M3 №
8121з-610/28.05.2015 г., с което за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.99, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/ на основание чл. чл.53 от ЗАНН и чл. 116, ал.2 от ЗГР,на
жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 50лв. – /петдесет/ лева.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана лично от
жалбоподателя до съда, същият е посочил, че не живее на посочения адрес.
Моли да се отмени издаденото срещу него НП.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, като не се и представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
1
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН бл.№ 122283 / като на самия акто обаче ръкопосно в
титулната част е изписано и 1920а-122 – като не може ясно да се разбере дори
и кой е номера на акто, отделно актът е с множество пресканирания,
задрасквания, зачерквания, дори и в частта досежно датата, на която е бил
съставен/, като се чете видно и от НП дата-от 12.03.2024 г. и актът е против Г.
Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: - ****, изд. От св.М. В.
П. / като погрешно в НП е посочено, че актосъставител е лицето - А. С. А. на
длъжност мл.ПИ в Първо РУ-Перник, като същият видно от данните по
делото е свидетел по акта, а разпитан в с.з. сочи, и че е бил само свидетел по
акта/ на длъжност мл.ПИ в Първо РУ, като видно от съдържанието на акта,
възпроизведено и в атакуваното НП, е посочена следната фактология: „..На
12.03.2024 г. около 12.40 ч. в гр. Перник ул.“Самоков“, в сградата на Първо
РУ- Перник при полицейска проверка се установи, че К., съгласно негово
писмено сведение живее на адрес, **** без да е адресно регистриран…“.
Отделно и в акта и в НП е описано, че К. е длъжен в срок от 30 дни да заяви
промяната на настоящия адрес, за което му е съставен горния АУАН и по така
установеното нарушение К. не е направил възражения и не се е възползвал от
правото си на писмено възражение в указания седем-дневен срок.
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № 1920а-166/27.03.2024 г., издадено от К. В. Д. на длъжност
началник на Първо РУ-Перник, упълномощен с M3 № 8121з-610/28.05.2015 г.,
с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва по
чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ на основание чл.53
от ЗАНН и чл. 116, ал.2 от ЗГР,на жалбоподателя е наложена-глоба в размер
на 50лв. – /петдесет/ лева.
Видно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
във връзка с подаден сигнал от съседка, е било снето сведение от лицето, и се
твърди, че последният в сведението, представено по делото /стр.6/, е заявил
този адрес, както и постоянен в ****, като е описал как се е стигнало до
проблема във връзка с биене на „бетон“, като на място в сградата на 01 РУ му
е бил съставен и процесния акт и последният е отказал да го подпише, като
това е било удостоверено с подписа и трите имена на един свидетел- А. К. / св.
П.: „…Това е сведението, което снех от жалбоподателя в Първо РУ-Перник.
И след като установих, направих справка БДС, че няма такова лице на
адреса, на който заявява, че живее - няма нито постоянен, нито настоящ
адрес. Написах акта на място и той не го подписа. Каза, че ще обжалва
акта, като отказа да го подпише и същият беше подписан при свидетел А.
К., който се разписа за отказа на лицето да получи акта. Извиках и колегата
А. С. А., като същият беше в стаята, в която работим заедно и стана
свидетел по цялата процедура по съставяне на акта. За същото съм
изготвил и Докладна записка. Нарушението, което съм вписал е по чл. 99,
ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Преписката, която касаеше
скандала, е изпратена в прокуратурата за произнасяне по същество…и
свидетелят А. А.:“… Аз съм свидетел по акта, като съм свидетел както по
съставянето на акта, така и на обстоятелствата, които са свързани с
установяването на нарушението, а именно, че лицето в 30 /тридесет/ дневен
срок не е заявило промяна на настоящия си адрес…“
2
По делото съдът допълнително е изискал справка НБД, приета по
делото относно постоянен и настоящ адрес на лицето, видно от която: Г. Н. К.
е действително с постоянен адрес: ****, с дата на заявяване 20.4.2000 г. и с
настоящ адрес: **************, с дата на заявяване -22.7.2024 г. / тоест след
датата на съставяне на акта и НП/.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № бл.№ 122283 / като на самия акто обаче ръкопосно в титулната част е
изписано и 1920а-122 – като не може ясно да се разбере дори и кой е номера
на акто, отделно актът е с множество пресканирания, задрасквания,
зачерквания, дори и в частта досежно датата, на която е бил съставен/ и НП№
1920а-166/27.03.2024 г., издадено от К. В. Д. на длъжност началник на Първо
РУ-Перник, упълномощен с M3 № 8121з-610/28.05.2015 г., с което за
осъществен състав на административно нарушение / като процесната Заповед
не е представена в преписката, но предвид множеството разглеждани дело от
подобен вид, същата е служебно известна на съда/, сведение от Г. Н. К.,
справка НБД за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя Г. Н. К.,
направена служебно и приета по делото, докладна записка от актосъставителя
П. и гласните доказателства, събрани по делото в горепосочения смисъл и др.
Като съдът намира показанията на свидетели за обективни и
възпроизвеждащи фактите и обстоятелствата, на които са станали свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
3
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха КОНКРЕТНИ
такива/отразено "Имам възражения"/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН от която същия не се е възползвал по реда на чл.44 ЗАНН да
депозира такива.
При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на
нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Съдът намира, че нито акта, нито НП, отговарят на тези изисквания
на закона, а именно на процесуалните изискванията на чл. 42/"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива; 9имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене. "/ и чл. 57 от ЗАНН/"чл. 57. (1) Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7.
4
вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на
държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10.
дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой съд. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице,
което го е издало. "/, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН предвид
следното:
Първо, следва да се посочи, че първо, не става ясно дори кой е
номерът на акта, като са изписани и задрасвания, два номера, прочие, но дори
и да се приеме, че се касае за АУАН бл.№ 122283 / като на самия акто обаче
ръкопосно в титулната част е изписано и 1920а-122 – като не може ясно да се
разбере дори и кой е номера на акто, отделно актът е с множество
пресканирания, задрасквания, зачерквания, дори и в частта досежно датата, на
която е бил съставен/, като се чете видно и от НП дата-от 12.03.2024 г. , тоест
при издаването на НП, е допусната грешка и досежно актосъставителя, а
именно сбъркано е лицето актосъставител, като вместо него е посочено
лицето А., което е свидетел по акта.
Отделно от тези допуснати нарушения, са налице и множество други
процесуални нарушения, и нарушения на материалния закон, а имено на
жалбоподателя, е вменено нарушение на чл. 99. (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ,
бр. 67 от 1999 г.) (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тоест видно от правопораждащият фактически състав, то
описаното деяние в акта, така както е описано е несъставомерно дори.
Съгласно чл. 1, ал.3 от ЗГР гражданската регистрация включва
съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в
обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права,
като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. По
силата на чл. 90 от същия закон всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.
Постоянен е адреса, който лицето избира да бъде вписан в регистъра на
населението, поради което и срок за заявяване от лицето на евентуална
промяна на същия не е предвиден от законодателя. Съгласно чл. 99, ал.1 от
ЗГрР всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия
си адрес.
Както в АУАН, така и в НП липсват данни за времето на настъпване
на промяната, т.е. датата на която наказващият орган е приел, че за
жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 99, ал.1 от ЗГрР, както и
данни за времето, на което законоустановеният срок за реализиране на
дължимото поведение, предписано в цитираната разпоредба, е изтекъл.
Посочена е единствено датата на извършване на проверката - 12.03.2024 г.,
когато е установено нарушението, но същата не представлява
индивидуализиране на датата на нарушението. Последното не е и описано
пълно и точно, тъй като не са посочени обстоятелствата, относими към
съставомерните му признаци. В АУАН и в НП не само, че не е посочено от
кога именно лицето живее на друг настоящ адрес, за да се направи извод дали
е пропуснат месечният срок за регистрация, но и в акта, с който е поставено
административнонаказателното преследване срещу К. е визиран както такъв,
очевидно на който лицето не живее, като видно от справката му НБД, то макар
и по-късно извършена регистрация на настоящ адрес, е не на вменения –
5
*******, По делото съдът допълнително е изискал справка НБД, приета
по делото относно постоянен и настоящ адрес на лицето, видно от която: Г. Н.
К. е действително с постоянен адрес: ****, с дата на заявяване 20.4.2000 г. и с
настоящ адрес: **********, с дата на заявяване -22.7.2024 г. / тоест след
датата на съставяне на акта и НП/, тоест не е отразен очевидно и точния адрес,
за който е била вменено нарушението, като очевидно без да извършат
надлежна проверка, служителите са се предоверили на снетото сведение от
лицето, където там е посочен такъв адрес, който очевидно не кореспондира, с
реалният адрес на който лицето е пребивавал и очевидно по-късно се е и
регистрирал. Тоест и в този аспект, актът и НП страдат от несанируеми
пороци.
Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че АУАН и НП не
отговарят на установените в чл. 42, т.3 и 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
реквизити. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено
и на конкретната дата, на която се приема, че има извършено нарушение,
винаги води до наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо
пряко правото на защита на нарушителя, който е възпрепятстван да разбере в
извършването точно на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно
да организира защитата си. Същевременно непосочването на конкретните
обстоятелства, при които е извършено нарушението и на доказателствата,
които го потвърждават, лишават съда от възможността да прецени дали
нарушението е квалифицирано правилно и правилно ли е приложена
санкционната норма.
За пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че по делото не е
доказана и материалната компетентност на актосъставителя. С оглед чл. 117,
ал.3, вр. с ал.1 и ал.2 от ЗГР актовете за установяването на административни
нарушения по глава четвърта от същия закон /чл. 89 - чл. 99а/ се съставят, от
длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, съответно
наказателните постановления въз основа на тези актове се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица.
Към административнонаказателната преписка не са приложени доказателства,
а и в хода на съдебното следствие не са представени такива от страна на
въззиваемата страна за оправомощаване на актосъставителя Почекайт, поради
което и тази материална компетентност не е доказана, като отделно от това, е
сбъркан в НП и актосъставителят, като е посочено друго лице.
По изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно, издадедно в нарушение на процесуалните и материалните
правила на закона, като отделно от това и нарушението което е описанно нито
е доказано, нито е съставомерно.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, но същият не претендира
заплащане на разноски.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
6
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1920а-166/27.03.2024 г.,
издадено от К. В. Д. на длъжност началник на Първо РУ-Перник,
упълномощен с M3 № 8121з-610/28.05.2015 г., с което на Г. Н. К., ЕГН
**********, с постоянен: ********** за осъществен състав на
административно нарушение, както следва по чл. 99, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ на основание чл. чл.53 от ЗАНН и чл. 116,
ал.2 от ЗГР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50лв. – /петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7