№ 608
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110112513 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Ц. Х. К.,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 871,37 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер на 149,20
лева за периода 15.08.2021 г. до 25.09.2023 г.,33,20 лева сума за дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 7,74 лева за периода
16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което ответникът е длъжен да заплаща
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи
се,че за процесния период ответникът е допуснал неизпълнение и съобразно
притежаваната от ответника квота в съсобствеността ответникът дължи
сумата от 871,37 лева,за която се поддържа,че съответства на реално
доставено количество топлинна енергия. Предвид това,че цената не е
заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и
претендира такава в размер от 149,20 лева. С исковата молба са заявени и
искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът Ц. Х. К. чрез назначения особен представител оспорва
1
исковете като неоснователни и недоказано като твърди,че не е доказано да
има качеството потребител. Твърди се,че не е доказано доставеното
количество топлинна енергия,съответно цената на същата. Формулирано е
възражение за настъпила погасителна давност. Моли се съдът да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач „Н“ЕАД намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 10.10.2023 г. „Т С“ЕАД
претендира от Ц. Х. К. заедно с други лица сумите от 1742,75 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,298,40 лева лихва за
забава за периода 15.08.2021 г. до 25.09.2023 г.,66,40 лева сума за дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,15,46 лева лихва за
забава за периода 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 55978/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С нотариален акт от 27.12.1975 г. Х Х. К. се легитимира като собственик
на апартамент 74 в бл.24 на *****. Според удостоверение от Столична община
район „Н“ бл.24 в ***** е идентичен с бл.113 в *****.
Видно от договор от 30.09.2002 г.,сключен между етажните собственици
в бл.113 на ***** и „Н И“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на
етажните собственици.
По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД за
топлоснабден имот в *****.
С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Н“АД,страните
са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,според което „Н“АД приема да реализира дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
Приети са документи за главен отчет,които отразяват показанията на
водомерите.
По делото са представени свидетелства за периодична метрологична
проверка на топломера в абонатната станция със заключение за съответствие.
Приет е акт за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
2
доставчика,предвид това,че топломерът е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие същият е годно
средство за търговско измерване,главницата за процесния период,без да са
включени задължения извън процесния период възлиза на 1787,20 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на парични
суми за процесния период,непогасената главница за топлинна енергия е
1787,17 лева,а за дялово разпределение – 66,40 лева,начислената лихва за
забава е съответно 144,54 лева върху главница за топлинна енергия и 7,53 лева
върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен
с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск обосновава извод,че е възложено
в тежест на ищеца да проведе доказване наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,а именно да докаже,че между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да установи доставеното количество топлинна
енергия,респективно стойността на доставена топлинна енергия,а при
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е възложено
доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
10.10.2023 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец реализира
дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,каквато е доставяна в
сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответникът К. е
собственик на ½ идеална част от имота,в която насока съдът взе предвид,че
топлоснабденият имот – апартамент в ***** е придобит по време на брака на
родителите на ответника,към исковата молба е представено удостоверение за
наследници,от което се установява,че е починала майката на ответника,а в
проведеното открито съдебно заседание ответникът К. признава,че е починал
неговият баща,след което имотът е поделен между ответника и неговата
сестра при равни квоти,а понастоящем делът на сестра му е придобит от
племенниците на ответника К. предвид това,че и сестра му е починала. При
това положение съдът намира,че ответникът К. притежава ½ идеална част от
правото на собственост върху имота,съответно се явява клиент на топлинна
енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
3
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като по отношение на имотите,които са топлоснабдени
към влизане в сила на закона законът не поставя изискване за наличието на
сключен писмен договор,а договорното правоотношение възниква при
съобразяване притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ регламентира,че правата и
задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,поради което съдът счита,че приложими са
общите условия. Ответникът К. не доказва да е заплатил стойността на
доставена топлинна енергия,съответна на притежаваната идеална част от
правото на собственост,в срока по общите условия,поради което искът се
явява доказан по основание. От събраните в хода на производството
доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че собственикът на имот заплаща количеството топлинна
енергия,определено за имота му от дялово разпределение. За да счете,че искът
за главница за топлинна енергия в размер от 871,37 лева е доказан по
основание и по размер,съдът взе предвид наличието на документи за главен
отчет,които удостоверяват извършена проверка на разпределителите и на
водомерите в имота,взе предвид изготвените изравнителни сметки,както и
кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза,според което
главницата за процесния период е определена при съобразяване норамтивната
уредба и не включва задължения извън процесния период. Софийският
районен съд намира,че е доказана и исковата претенция за сума за дялово
разпределение в размер от 33,20 лева. Съобразявайки чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от
общите условия,съдът счита,че е уговорено,че клиентът на топлинна енергия
заплаща сумата за дялово разпределение на продавача,който от своя страна
реализира плащане към дружеството,което извършва дяловото разпределение.
С оглед обстоятелството,че ответникът К. не е доказал факта на плащане на
сумата за дялово разпределение,а при отчитане заключението по съдебно-
счетоводната експертиза съдът намира,че искът за сума за дялово
разпределение е доказан по основание и по размер. Изводът на съда за
основателност на исковете за главница и за сума дялово разпределение
обосновават разглеждане на своевременно формулираното в писмения
отговор възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в
определен период от време кредиторът бездейства. Приложимата давност за
главница за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. по описа
на ВКС. Съдът намира,че възражението за погасителна давност е основателно
в частта за претендираната парична сума за м.05.2020 г. до м.07.2020 г.,т.е.
основателно е за сумата от 62,39 лева,съответно искът следва да бъде уважен
за сумата от 808,98 лева,а за разликата до пълния предявен размер искът
подлежи на отхвърляне. За да приеме,че възражението за давност е
основателно само по отношение на вземанията за м.05.2020 г. до м.07.2020
г.,съдът взе предвид,че по отношение на задължението за м.08.2020 г.,платимо
в периода 01.09.2020 г. до 15.10.2020 г.,както и за всички по-нови задължения,
към предявяване на иска – на 12.10.2023 г. не е изминал период от време,по-
4
дълъг от три години. Съдът приема,че възражението за давност относно
сумите за дялово разпределение е основателно за начислените такива за м.08.
и м.09.2020 г. Задълженията за сума за дялово разпределение нямат
регламентиран в общите условия на дружеството ищец срок за плащане,по
което се отличават от задълженията за топлинна енергия,които подлежат на
заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
Предвид това,че за сумите за дялово разпределение не е уреден срок,следва да
намери приложение правилото,уредено съгласно чл.114 от ЗЗД,според което
изискуемостта настъпва,считано от възникване на вземането. При това
положение при съобразяване момента на възникване на задължението за сума
за дялово разпределение за м.08.и м.09.2020 г.,към датата на предявяване на
иска е изминал период от време,по-дълъг от три години,съответно
възражението за давност е основателно за сумата от 2,63 лева,съответно искът
следва да бъде уважен за сумата от 30,57 лева.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парично вземане не е заплатено,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва. Когато задължението има падеж
или срок,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок за
изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. В настоящия случай задълженията за заплащане главница
за топлинна енергия са възникнали като срочни при съобразяване наличието
на срок от 45 дни за заплащане на месечните задължения,срок за изпълнение
от 45 дни е предвиден и за заплащане на задължението по общата фактура.
Съдът счита,че при съобразяване наличието на неизплатено задължение в
срок,представляващо главница за топлинна енергия,искът за мораторна лихва
е доказан по основание,а по размер искът подлежи на уважаване за сумата от
132,85 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
предявен размер от 149,20 лева искът подлежи на отхвърляне. Когато парична
сума е погасена по давност,недължима върху същата парична сума е
мораторната лихва предвид акцесорния характер на вземането за лихва,а при
съобразяване частичното уважаване на възражението за настъпила давност
искът за мораторна лихва също следва да бъде частично отхвърлен.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за заплащане на
сумата от 7,74 лева мораторна лихва върху главница за дялово разпределение
искът подлежи на отхвърляне. Общите условия на дружеството доставчик не
регламентират срок за плащане на задълженията за суми за дялово
разпределение,а в същото време ищецът не доказва да е канил ответника да
заплати сумите за дялово разпределение,с което да го постави в забава,поради
което искът за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете,съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива за заповедното
производство в размер от 42,34 лева,а за исковото производство в размер от
1173,19 лева – съдебноделоводни разноски,юрисконсултско
възнаграждение,депозити за експертизи и възнаграждение за особен
5
представител.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Ц.
Х. К.,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер
от 808,98 лева ( осемстотин и осем лева деветдесет и осем стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,30,57 лева (
тридесет лева петдесет и седем стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,132,85 лева ( сто тридесет и два лева
осемдесет и пет стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.08.2021 г. до 25.09.2023 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на исковата претенция – на
10.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 55978/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за главница за топлинна енергия в частта за
разликата над 808,98 лева до пълния претендиран размер от 871,37 лева,в
частта за разликата над 30,57 лева до пълния претендиран размер от 33,20 лева
сума за дялово разпределение,в частта за разликата над 132,85 лева до пълния
претендиран размер от 149,20 лева мораторна лихва и за сумата от 7,74 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ц. Х. К.,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 42,34 лева (
четиридесет и два лева тридесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и от 1173,19 лева ( хиляда сто седемдесет и три лева и
деветнадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н“ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6