Решение по дело №1190/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 119
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20221000501190
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501190 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д. 9842/17 г. по описа на СГС.
Последният е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове от близки
на загинало от ПТП лице – Т. П., предявени срещу ЗК Лев Инс АД като застраховател
по риска Гражданска отговорност на автомобилистите на автомобил Форд Мондео, с
временен ДК № *******.
А. П. и Н. П. са ищци по лично предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ
и 86 ЗЗД. Те претендират присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на баща им – Т. П., но участват в процеса и като правоприемници на
основание чл. 227 ГПК на починалата през време на първоинстанционното
производство ищца С. М. – майка на Т. П.. Като наследник на починалата С. М. е
конституирана и дъщеря на загиналия (от друг негов брак), нямаща лични претенции
във воденото производство – С. Т. П.. Исковете на А. и Н. П.и за репариране на
личните им неимуществени вреди поради смъртта на баща им са в размер на по 200
000 лв., ведно със законната лихва от 30.03.17 г. (когато е изтекъл срокът по чл. 496
КЗ). Като наследници на С. М. А. П., Н. П. и С. П. претендират обезщетения за вреди в
размер на по 66 666.66 лв., ведно със законната лихва от 30.03.17 г.
С решение № 260 416/01.02.22 г. СГС, като е приел, че управляваният от
деликвента, автомобил Форд Мондео, с временен ДК № *******, не е принадлежал на
застраховащия субект – М. Й. ЕООД, сключил договор за застраховка, материализиран
в застрахователна полица BG /22/116002600835/06-10-2016, не е бил надлежно
застрахован при ответника (временните номера са предоставени от М. Й. ЕООД на
деликвента Б. А. за придвижване на държан от него автомобил Форд Мондео до пункт
на дружеството с цел евентуално да бъде предоставен от М. Й. ЕООД за продажба).
1
Доводите на СГС са, че временният номер се предоставя съобразно чл. 30 от Наредба
1-45/24.03.00 г. само за времето на търговската дейност на дружеството, сключило
застраховката, в полицата не са вписани индивидуализиращи белези на МПС,
ползващо номера. Към момента на ПТП (през нощта) управляваното от А. МПС не е
било предоставено на застраховащия субект М. Й. ЕООД в качеството му на търговец
на автомобили за реализиране на пазара въз основа на договор за консигнация,
търговски лизинг или друго основание, автомобилът не е бил в условията на тестване,
изпробване или придвижване до държавни административни органи за регистриране,
до пункт за сервизиране и не е осъществявал преход от един до друг търговски обект
или зала за излагане. Затова застраховката, валидна за МПС с временни номера, не
поражда функционалната отговорност на застрахователя при настъпване на
застрахователно събитие. На това основание СГС е отхвърлил всички предявени срещу
ЗК Лев Инс АД искове.
Ищците в производството, в качеството им на въззивници, оспорват
правилността на решението. Те твърдят, че нормирането на временните номера и
сключването на застраховка относно ползувателите на МПС с такива номера
предполага носене на застрахователния риск от застрахователното дружество.
Представят съдебни актове (инстанционни и на ВКС) по повод същото ПТП, но по
искове, предявени от други пострадали (в същата катастрофа). Пледират за отмяна на
отхвърлителното решение и уважаване на предявените искове.
Като трети лица, помагачи на страната на ответника са конституирани
деликвентът Б. А. А. и застрахователя на удареното от А. МПС м. ВАЗ с ДК №
******** – ЗАД Армеец АД.
Ответникът и третите лица помагачи оспорват жалбата и пледират за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В производството пред въззивня съд не са депозирани доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
СГС се е произнесъл по претенция на починалата ищца С. М. в условията на
изменение на иска, заявено от процесуалните приемници след смъртта на ищцата С. М.
(л. 412), допуснато в осз от 21.01.22 г. Настоящият състав приема, че в тази негова част
решението е допустимо, доколкото първоначалният иск от С. М. е предявен като
частичен. Изменението е направено в рамките на заявената от М. пълна претенция и
поради това не се накърнява личната преценка за парично съизмеряване на
неимуществените вреди.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивната жалба и въз основа депозираните пред
първоинстанционния съд доказателства.
С оглед доводите на страните и очертания предмет на проверка САС прави
следните изводи:
Изяснен е и няма спор относно механизма на ПТП, описан от в.л. автоинженер
Стефан Делчев в експертно заключение (л. 456), пояснено в осз (л. 476). На 26.11.16 г.
през нощта (в 01.45 ч), управляваното от загиналия Т. П. МПС м. Опел, мод. Корса, на
хлъзгав път, при мъгла, на шосето между Горна Оряховица и с. Върбица,
самокатастрофира, като излиза извън пътя. На помощ му се притичат пътуващите в
МПС м. ВАЗ, с ДК № ********. В момента, в който мъжете се опитват да прикачат
теглич, свързващ двете коли, спрялото в платното за движение МПС ВАЗ е връхлетяно
2
от пътуващия с несъобразена скорост водач на автомобил Форд Мондео, с временен
ДК № ******* Б. А.. На място загиват трима души, намиращи се на пътното платно
край двата автомобила, които не се движели. Един от загиналите е баща, съответно син
на ищците А. и Н. П.и и С. М..
Правно неотносимо към водения спор е правоограничаващото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на ВАЗ, спрял на платното за
движение, без да сигнализира със светлоотразителен триъгълник. При доказана
противоправност на поведението на шофьора на л.а. ВАЗ, той, респ. неговия
застраховател би бил солидарно отговорен с другия деликвент – водач на Форда респ.
неговия застраховател. Ищците са насочили пълната си претенция към застраховател
на деликвент, чието поведение е квалифицирано с влязла в сила присъда като
транспортно престъпление (л. 316).
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
загиналия Т. П., необезопасил себе си чрез поставяне на предпазна светлоотразителна
жилетка. Доказано е, че към момента на ПТП П. е бил приведен до л.а. м. ВАЗ и
поради това е бил невидим за водача на Форда. На това основание фаровете на
приближаващото се МПС не биха могли да отразят светлина – те не са достигали до
пострадалия.
Исковете са основателни.
Застрахователна полица BG /22/116002600835/06-10-2016 е сключена с М. Й.
ЕООД като търговец на употребявани автомобили и се отнася до предоставен временен
номер *******.
С писмени изявления от принципала на М. Й. ЕООД (л. 264) се установява, че
табелите, спрямо които е сключен договорът за застраховка, са предадени на
деликвента на 25.11.16 г. за докарване на МПС – Форд Мондео до работна площадка на
дружеството, по местонахождение на седалището му с цел евентуална продажба.
Съобразно разпоредбата на чл. 30 от Наредба I 45/24.03.00 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистриране на ППС (ДВ 31/00 г.), застрахователното
покритие обхваща всички случаи на настъпило при ползването на табелите
застрахователно събитие. Наредба 49/16.10.14 г. (чл. 8 и 9) нормира, че обхватът на
застраховка Гражданска отговорност , издадена от застраховател по регистрационен
номер на временни табели се разпростира във всички случаи на вреди, произлезли от
управлението на автомобила с временни номера.
Родството между загиналия и ищците се доказва с удостоверение за родствени
връзки (спрямо починалата ищца) и удостоверения за раждане (спрямо ищците А. и Н.
П.и), представени с исковата молба в производството пред СРС.
Като свидетел по делото е разпитана бабата по майчина линия на ищците А. и
Н. П.и – Й.ка А.. Тя свидетелства, че през 2013 г. дъщеря й се развела със загиналия Т.
П.. Той останал да живее с майка си в с. Долна Оряховица и се грижел за нея. Майката
починала половин година след сина си. Била вдовица. Децата – Н. и А. учели в Горна
Оряховица, но през уикендите се връщали на село – в Долна Оряховица. Загубата на Т.
П. свидетелката определя като „голяма трагедия“. Тони работел на две места, за да
издържа близките си.
Настоящият състав, като приема, че със събраните гласни доказателства не се
установяват отношения, различни от традиционните за съответната степен на родство,
че децата не са живели постоянно в общо домакинство с баща си, а майката на
3
загиналия е починала сравнително кратко време след неговата смърт (т.е.
продължителността на страданията не е голяма), приема, че еквивалент на страданията
на всеки от тях е сумата от 99 000 лв. За разликите до заявените по 200 000 лв.
исковете са недоказани и в тази част първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
За забавено плащане се дължат обезщетения в размер на законната лихва от
30.03.17 г. (застрахователят е сезиран от ищците с искания за изплащане на
обезщетения на 30.12.16 г. – л. 13 и сл. от производството пред СРС).
В полза на адвокатско дружество Г. и партньори се дължи хонорар в размер на
8720 за производството пред СГС и 15 210 за производството пред САС (според
изменената Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения) или общо 23 930 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищците (лично и като правоприемници)
следва да заплатят на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лв. за всяка съдебна инстанция.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 416/01.02.22 г., постановено по гр.д. 9842/17 г. по описа на
СГС в частите, с които предявените на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД от Н. Т. П. и А.
Т. П. искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди поради смъртта
на баща им Т. П., загинал при ПТП на 26.11.16 г., са отхвърлени за суми от по 99 000
лв., ведно със законните лихви върху главници от по 99 000 лв. от 30.03.17 г. до
изпълнение на задълженията и от С. Д. М., заменена на основание чл. 227 ГПК от Н. Т.
П., А. Т. П. и С. Т. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –
страдания поради смъртта на сина й Т. П., загинал при ПТП на 26.11.16 г. в размер на
99 000 лв. ведно със законните лихви от 30.03.17 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД ЗК Лев Инс АД да заплати на Н. Т.
П. обезщетение за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на баща му Т. П.,
загинал при ПТП на 26.11.16 г., в размер на 99 000 (деветдесет и девет хиляди) лв.,
ведно със законната лихва от 30.03.17 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД ЗК Лев Инс АД да заплати на А. Т.
П. обезщетение за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на баща му Т. П.,
загинал при ПТП на 26.11.16 г., в размер на 99 000 (деветдесет и девет хиляди) лв.,
ведно със законната лихва от 30.03.17 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД ЗК Лев Инс АД да заплати в полза
на както следва: А. Т. П., Н. Т. П. и С. Т. П., правоприемници на основание чл. 227
ГПК на ищцата С. Д. М., обезщетения в размер на по 33 000 (тридесет и три хиляди)
лв. – за неимуществени вреди на С. Д. П. – страдания поради смъртта на сина й Т. П.,
загинал при ПТП на 26.11.16 г. ., ведно със законната лихва от 30.03.17 г. до
изпълнение на задължението.

4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 416/01.02.22 г., постановено по гр.д. 9842/17 г.
по описа на СГС в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗК Лев Инс АД да заплати на адвокатско
дружество Г. и партньори хонорар за двете съдебни инстанции в общ размер 23 930
(двадесет и три хиляди, деветстотин и тридесет) лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК А. Т. П., Н. Т. П. и С. Т. П. (лично
и като правоприемници на починалата С. Д. М.) да заплатят на ЗК Лев Инс АД
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 800
(осемстотин) лв.

Като трети лица – помагачи на страната на ответника участват Б. А. А. и ЗАД
Армеец АД.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5