№ 8611
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110151687 по описа за 2023 година
Образувано е по искoва молба на А. М. М., ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Б. М. на
основание чл. 143, ал. 2 СК ответникът М. М. А. да бъде осъден да заплаща на
непълнолетния си син месечна издръжка в размер на 600 лв., считано от
19.09.2023 г. до възникване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът да бъде осъден да заплати
издръжка за минал период от 19.09.2022 г. до 18.09.2023 г. в размер на 600 лв.
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца и никога не
му е заплащал издръжка, не е участвал и под никаква форма в живота му.
Нуждите му са нараснали поради физическото му съзряване и инфлационните
процеси в страната, а доходите реализирани от майката С. М. са
недостатъчни. На тази основа се отправя искане за осъждан на ответника да
заплаща на ищеца месечна издръжка, считано от една година преди
предявяване на исковата молба, в размер на 600 лв. месечно, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на
исковете за разликата над ¼ от размерна на минималната работна заплата.
1
Твърди, че е безработен и не реализира доходи.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
По делото не е спорно и от всички доказателствени източници
(удостоверение за раждане, социален доклад, показания на свид. Искра
Иванова, изслушване на ищеца и справки за доходи), които са логични и
взаимно допълващи се и следва да се кредитират в цялост, се установява, че
ответникът е баща на ищеца. Не поддържат връзка, никога не е заплащал
издръжка, не е участвал и в живота му под каквато и да е форма. Ищецът е
ученик в частна форма на обучение, на 17 години е, трудово ангажиран.
Ответникът е бил трудово ангажиран до месец октомври 2023 г., докогато е
реализирал осигурителен доход за периода от март 2022 г. до октомври 2023
г. в размер на 1419,15 лв.
От социалния доклад се установява, че ищецът и майка му заплащат
сумата от 600 лв. месечно за квартира и около 300 лв. за режийни разходи.
По иска с правно основание чл. чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
От данните по делото може да се направи извод, че месечно ищецът се
нуждае от 450 лв. за покриване на разходите за квартира и сметки.
Понастоящем непълнолетният е на 17 години, като нуждите му от
2
образование, транспорт, социално общуване, медицинско обслужване,
културни занимания, подходящи за сезона и възрастта дрехи и обувки, и
прочее, които първоинстанционният съд приема за ноторно известни и
поради това не подлежащи на отделно доказване, определени съобразно
обикновените условия на живот за него, могат да бъдат задоволени със
сумата от 450 лева месечно. Това сочи, че месечните му нужди са в размер на
900 лв.
Спорно е какви са възможностите на ответника да ги задоволи.
Действително съгласно актуалната справка за регистрирани трудови
правоотношения той не е трудово ангажиран. Същевременно е носител на
алиментни задължения, е в работоспособна възраст и за него не са установени
обстоятелства, изключващи или наваляващи неговата работоспособност.
Предвид доказателствата, че в продължителен период от време е реализирал
доход близък до средния за област Шумен при условията на 162 от ГПК,
доколкото искът е установен по своето основание, настоящият съдебен състав
приема, че той може и е длъжен да реализира поне 1419,15 лв. средната
работна.
При това положение съдът приема, че възможностите му позволяват да
осигурява месечна издръжка в размер на 450 лв., до който искът по чл. 143,
ал. 2 СК е основателен, като за разликата до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлен.
Следва още да се припомни, че съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В този смисъл ирелевантни са обстоятелствата, касаещи
реализираните от него доходи, в който смисъл процесуалния представител на
ответника прави възражение.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
3
Предвид установените по-горе потребности на ищеца и доколкото в
исковия период 19.09.2022 г. до 18.09.2023 г. е бил в по-млада възраст, т.е.
нуждите му са били по-малки, съдът приема, че месечната му нужда от
издръжка се е равнявала на 800 лв. За периода средният осигурителен доход
на ответника е в размер на 1445,45 лв. (1121.29 лева нетно възнаграждение).
Не се доказва да е изплащал издръжка, следователно потребностите на сина
му за задоволени без негово участие. Доказателствата за доходите му за
периода и липсата на други задължения сочи, че възможностите му
позволяват да заплаща месечна издръжка 450 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер за всеки от месеците в периода искът е неоснователен.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 450 лв. разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 479,94 лв.
(263,93 лв. по иска за издръжка за бъдеще време – изчислена върху сумата
6 598,35 лв., дължима за 446 дни и 216 лв. по иска за издръжка за минало
време).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК М. М. А., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА на сина си А. М. М., ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител С. Б. М., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 450 лв. месечна издръжка, считано от
19.09.2023 г. до възникване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 600 лв.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК М. М. А., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на сина си А. М. М., ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Б. М., ЕГН
********** издръжка в размер на 450 лв. месечно за периода от 19.09.2022 г.
до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран месечен размер
от 600 лв.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. М. М.,
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С. Б. М., ЕГН ********** сумата от 450 лв. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, представляваща разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 479,94 лв. разноски в производството на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 22.05.2024 г.
на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5