Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ-ми гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело № 1440 по описа за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от»Агенция за събиране на вземания»АД –София против Р.З.П.,
в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
и е образувано ч.гр.д.№6755/15г. по описа на ПлРС.Твърди се, че на 06.12.2010г.
между «Изи Асет мениджмънт»АД и ответницата е сключен договор за паричен
заем№1373453,като е предоставена сумата 231,75лв., представляваща главница и
чиста стойност на кредита.Твърди се, че общата сума по договора е 364лв., като
договорената лихва е 132,25лв. Твърди се, че заемателят се е задължил да
изплати погасителните вноски, ведно с надбавката, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема -на четири равни месечни вноски
по 91лв., като падежа на последната е 03.04.2011г.Твърди се, че при забава от
страна на заемателя за плащане на падеж на погасителна вноска с 30дни се дължи
и такса за разходи в размер на 9лв.Твърди се, че таксата за направени разходи,
се начислява за всеки следващ 30 дневен период , през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, като общата сума за
начислените разходи не може да е повече от 45лв.Твърди се, че на основание ЗПК
е начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода 01.08.2012г.
до датата на подаване на заявлението и е в общ размер 101,33лв., което
представлявава съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена вноска.Твърди се, че длъжникът е внесъл сумата 141лв.,
като са погасени договорна лихва в размер на 107,92лв. и лихва за забава в
размер на 33,08лв. За периода 02.02.2011г.-датата на която е станала изискуема
първата неплатена погасителна вноска до 31.07.2012г.- датата , на която е
извършено последното плащане от длъжника.Твърди се, че срокът на договора е изтекъл
на 03.04.2011г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Твърди се, че на
01.10.2011г. е подписано Приложение №1
към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2010г., като «Изи Асет мениджмнът»АД прехвърля
вземането си на «АСВ»АД.Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че по ч. гр.д.№6755/2015г. е издадена заповед за
следните суми: 231,75лв. – главница; 24,33лв. – договорна лихва за периода от
03.03.2011г. до 03.04.2011г.; 45лв. - такса разходи; 101,33лв. – лихва за
забава за периода от 01.08.2012г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2015г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна
такса и 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за паричен заем на
06.12.2010г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника; Договор за цесия,
сключен на 01.10.2011г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране
на вземания” ООД; Уведомително писмо за станалата продажба на вземането,
изпратено с известие за доставяне.
Моли
се съда, да постанови решение ,с което да установи вземането по издадената
заповед.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представил е оспорил предявените искове, като са развити подробни съображения в отговора и писмената защита.Направено е възражение за давност и че длъжникът не е уведомен за цесията.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото са предявени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца за главница и, лихви
и такси.В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и
размера, както и че длъжникът е уведомен съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищецът е подал
заявление и е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение
спрямо ответника, за следните суми: 231,75лв. – главница; 24,33лв. – договорна
лихва за периода от 03.03.2011г. до 03.04.2011г.; 45лв. - такса разходи;
101,33лв. – лихва за забава за периода от 01.08.2012г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена
държавна такса и 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за паричен заем на
06.12.2010г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника; Договор за цесия,
сключен на 01.10.2011г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране
на вземания” ООД; Уведомително писмо за станалата продажба на вземането,
изпратено с известие за доставяне.
Срещу заповедта ответникът е възразил в законоустановения
срок, че не дължи същите суми. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 6755/2015г.
по описа на ПлРС.
Спорен по делото е въпросът:
налице ли е валиден договор за заем и оттук налице ли е прехвърляне на валидно
задължение от цедента на цесионера.Основателно ли е възражението за давност.
Не е спорно, че между „Изи Асет
Мениджмънт“АД-София и Р.З.П. е сключен
договор за заем №1373453/03.12.2010г. за сумата 300лв. , със срок на договора 4
месец.Посочено е, че общия размер на
всички вноски е 364лв., размера на вноската е 91лв. и датата на първа
погасителна вноска 03.01.2011г. Видно от представените по делото: договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД-София и „Агенция за събиране на вземания“АД, Приложение №1, е че е прехвърлено вземането към ответника.
По отношение на направеното възражение от страна
на ответницата, че не е уведомена за цесията от стария кредитор, а подписа на
разписката за получаване, не е нейн,
съдът приема, че е неоснователно. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне.Съдът се позовава на
приложените по делото доказателства и на задължителната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство по предявяване иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
В ИМ се твърди, че
предоставената парична сума е 231,75лв. и лихвата – договорена е 132,25лв. или
общата сума е 364лв., която е следвало да бъде платена на четири месечни вноски
по 91лв. всяка.Посочено е, че е заплатена сума от 141лв., с която са покрити
следните суми: договорна лихва в размер на 107,92лв. и лихва за
забава в размер на 33,08лв. за периода 02.02.2011г.-датата на която е станала
изискуема първата неплатена погасителна вноска до 31.07.2012г.- датата , на
която е извършено последното плащане от длъжника.
По отношение на спорния
въпрос за изтекла давност, съдът намира , че възражението е частично
основателно, само по отношение на част от исковете за лихвите.
По отношение на главницата,за
която е сключен договор по ЗПК, съгласно задължителната съдебна практика, е че при договора за заем е налице неделимо плащане
и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.При това положение е приложим
петгодишния давностен срок, който тече от датата на последната падежна
вноска-03.04.2011г. и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-21.12.2015г., не е изтекъл./Решение№28/05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г. на
ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК.Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането стане
изискуемо, т. е. тъй като се касае за
единно задължение, то давността започва да тече от настъпването на
изискуемостта на цялото вземане, в
случая с изтичане срока на договора.При това положение , искът за сумата
231,75лв.- главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за такси
разходи в размер на 45лв.,съдът приема, че същия е основателен.Съгласно чл.7 от
Договора, при неизпълнение на задължението
за заплащане на дължимите
погасителни вноски, заемодателят може да направи разходи за събиране на
просрочените вземания.Посочено е, че в случай, че заемателят забави
плащането на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащане на 9лв., разходи за
събиране на вземания.Посочено е, че разходите се начисляват и за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30календални дни. Предвидено е , че всички начислени в тази връзка
разходи, не могат да са повече от 45лв.Погасителния срок и за това е петгодишен
и не е изтекъл към датата на заявлението.Дори и да се приеме, че е изтекъл, то
не е установено, с оглед тежестта за доказване от ответницата, за кой период и
размер.
По отношение на договорната лихва в размер на 24,33лв. и период
03.03.2011г. до
03.04.2011г., съдът намира, че е основателно възражението за давност, тъй като е
приложима кратката тригодишна давност и срокът към датата на заявлението е
изтекъл.При това положение, следва да се отхвърли този иск, като погасен по
давност.
По отношение
на претендираната лихвата за забава за периода 01.08.2012г.-21.12.2015г., съдът
приема, че възражението е основателно и се дължи лихва в размер на 70,72лв./ изчислена с online калкулатор/за периода
21.12.2012г.-21.12.2015г., а за разликата до 101,33лв. и периода
01.08.2012г.-20.12.2012г. се отхвърли като погасен по давност.
Предвид изложеното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответницата да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното и настоящето производство,
съобразно уважената част от исковете.Неоснователно е възражението, че не се
дължи юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е представляван от юрисконсулт и
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г., когато са юридическите лица са защитавани от юрисконсулт.При
това положение, дължимата сума общо д.т. и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство е 280,63лв., а дължимите разноски в настоящето-237,46лв.,
съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Р.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми: 231,75лв. – главница по сключен Договор за паричен заем №1373453 на 03.12.2010г. между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и длъжника; Договор за цесия, сключен на 01.10.2011г. между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД; 45лв. - такса
разходи; 70,72лв. – лихва за забава за периода
от 21.12.2012г. до 21.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 21.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед№114/11.01.2016г. по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№6755/2015г. по
описа на ПлРС, като за разликата до претендираната
сума 101,33лв.- лихва за забава и периода 01.08.2012г.-31.07.2012г. и за сумата 24,33лв. – договорна лихва за периода от
03.03.2011г. до 03.04.2011г.,за които суми е
издадена заповед №114/11.01.2016г. по ч.гр.д.№6755/2015г. на ПлРС
ОТХВЪРЛЯ предявените искове като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.З.П., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата общо
237,46лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 280,63лв. - разноски по ч.гр.д.№6755/2015г. по описа на ПлРС, съобразно уважената част от искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: