№ 1534
гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20251000500937 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 01.12.25г. /с участието на секретаря Богомилова/
въззивно гражданско дело № 937/25г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. са уважени
/частично – до размера на сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния
акт/ искове по чл. 226 от КЗ отм. и чл. 86 от ЗЗД на М. Г. /починала в хода на делото и
заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си М. М. и Р. Г./, М. М. и Р. Г.
против ЗАД „Армеец“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗАД „Армеец“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата е частично основателна /атакуваното решение следва да бъде
ревизирано частично/:
Ищците поддържат, че са претърпели неимуществени вреди /психически
страдания/ заради смъртта на Н. Г. /техен наследодател: съпруг на М. Г.; баща на М. М. и Р.
Г., който е загинал на 21.04.16г. при ПТП-е/ и поради това претендират – имуществената
отговорност на ответника /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е О. И./ да
бъде ангажирана /при условията на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД/.
Разменените пред САС книжа сочат, че към момента /на този етап от процеса/ са
спорни следните обстоятелства: налице ли са предпоставките по чл. 45 от ЗЗД /които във
връзка с правилото по чл. 226 от КЗ отм. позволяват да бъде ангажирана имуществената
отговорност на застрахователя/; налице ли е основание за приложение на „санкцията“ по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищците.
Досежно изброените /спорни/ обстоятелства:
1
Всички предпоставки /част от състава на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от
ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /О. И./, противоправността на деянието й,
вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината
на този водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-
ка „ГО“ между О. И. и ЗАД „Армеец“ АД/ са установени /със събраните в процеса пред СГС
доказателства: писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/.
Същите /изброените/ обстоятелства/ са установени и при условията на чл. 300 от
ГПК /с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/. Този факт обосновава директен
/еднозначен/ извод, че заявените от ответника възражения /в контекста на постановката по
чл. 45 от ЗЗД/ се явяват – неоснователни.
Относно размера на обезщетенията /за неимуществени вреди/:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения, с
които е обосновал размера определените /и присъдени/ обезщетения. Настоящият съдебен
състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СГС - доколкото
същите кореспондират пряко и със съдържанието на гласния доказателствен материал
/преценен в съвкупност/, и с постановките на съдебната практика /която се е оформила при
правораздаването по подобни казуси, касаещи времеви периоди, които са близки до
процесната 16г./, съответно /в кР. сметка/ и с принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД.
Относно предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Постановената от САС присъда /от 21.06.19г. по внохд № 1637 от 18г. –
потвърдена с решение на ВКС; присъдата на САС е „пришита“ в папката на СГС – след
съдебното решение/ констатира и конкретно, и изрично, че загиналият е нарушил /с
поведението си в момента на инцидента – като пешеходец/ правилата по чл. 113 от ЗДвП и
чл. 114 от ЗДвП и с това е допринесъл „в значителна степен“ /точно този израз е използван в
съдебното решение/ за настъпването на процесния вредоносен резултат. Именно с тази
констатация /преди всичко/ съдът е обосновал индивидуализацията на наложеното на О. И.
наказание, приемайки, че процесното съпричиняване представлява „изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство“ /точно този израз е употребен в акта на съда/.
Посочената констатация на наказателния съд е пряко относима към релевантна за
/относимата към/ настоящия правен спор преценка /по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ и поради това -
същата следва да бъде отчетена. В тази връзка: правилата на чл. 305 от НПК във връзка с чл.
301 от НПК /съотнесени към постановката по чл. 300 от ГПК/ обосновават извод, че
наказателната присъда подлежи на съобразяване в двете й части – мотиви и диспозитив
/доколкото констатираното в мотивите на съда съпричиняване рефлектира пряко в
индивидуализацията на наказанието, което пък се отразява в диспозитива на съдебния акт/.
Няма пречка граждански съд да направи самостоятелни изводи относно наличието /или
липсата/ на предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Това обаче може да бъде сторено само
когато не е налице изрично произнасяне в такава насока на наказателния съд /когато
наказателният съд изобщо не е коментирал наличието или отсъствието на съпричиняване/.
Настоящата хипотеза не е такава /съобразно изложеното по-горе/.
Процесното съпричиняване /по смисъла на чл.51, ал. 2 от ЗЗД/ в случая се
изразява в следното:
Наследодателят на ищците е предприел несъответно на конкретната пътна
обстановка /по смисъла на чл. 113 от ЗДвП и чл. 114 от ЗДвП/ пешеходно придвижване:
същият е пресякъл оживен столичен булевард по опасен /рисков/ начин – без да съобрази
натовареността на трафика и наличието на паркирани превозни средства, които ограничават
видимостта на водачите на МПС-ва /точно тези изрази са използвани в наказателната
присъда на САС/. Вярно е, че процесното пресичане е било предприето на пешеходна
пътека, но не на изрично маркирана или сигнализирана /по смисъла на пар. 6, т. 54, изр. 1во
от ЗДвП/, а на такава по смисъла на пар. 6, т. 54, изр. 2-ро от ЗДвП /съгласно наказателната
присъда/. Това обстоятелство следва да бъде отчетено и по принцип, и с оглед конкретиката
на настоящия казус: безспорно /този факт следва да се и презумира/ пресичането на изрично
2
обозначена /сигнализирана/ пешеходна пътека е значително по-безопасно /доколкото –
наличието на очертания, пътни знаци или светофарна уредба при всички случаи заострят в
много по-голяма степен вниманието на водачите на МПС-ва/. В контекста на последната
констатация: фактът, че пострадалият е предприел рисково пресичане /взел е решение да
постъпи по този начин/ на несигнализирана изрично пешеходна пътека /в конкретната пътна
обстановка и при наличие на очертана пешеходна пътека в близост до мястото на ПТП-е/
следва да се възложи в негова тежест /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
С оглед изложеното: определените от СГС обезщетения следва да бъдат
редуцирани с по 30% /този процент съответства на изрично констатираното в наказателния
процес „значително“ съпричиняване – съобразно изложеното по-горе/, т.е. обжалваното
решение следва да бъде частично изменено: обезщетението на М. Г. /починала в хода на
делото и заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си М. М. и Р. Г./ следва
да бъде намалено на 98 000 лева; обезщетението на М. М. следва да бъде намалено на 91 000
лева; обезщетението на Р. Г. следва да бъде намалено на 91 000 лева.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни
разноски – следва да бъде разпределена /за производството и пред двете съдебни
инстанции/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно –
претендираното адвокатско възнаграждение /по чл. 38 от ЗА/ следва да бъде редуцирано до
размера на сумата 1 200 лева /с ДДС/: този размер кореспондира с фактическата и правна
сложност на въззивното производство /където не е провеждано производство по събиране
на допълнителни доказателства/; с вида, естеството и обема на оказаната правна помощ -
подаване на отговор на въззивната жалба /който преповтаря изцяло вече застъпена теза от
първоинстанционния процес/ и явяване в едно съдебно заседание; с актуалната практика на
СЕС и на ВКС /които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по
Наредба № 1/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в частта,
с която искът по чл. 226 от КЗ отм. на М. Р. Г. ЕГН ********** /починала в хода на делото и
заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си М. Н. М. и Р. Н. Г. - Д. Л./
против ЗАД „Армеец“ АД е уважен за сумата над 98 000 лева.
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в частта,
с която искът по чл. 226 от КЗ отм. на М. Н. М. ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД е
уважен за сумата над 91 000 лева.
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в частта,
с която искът по чл. 226 от КЗ отм. на Р. Н. Г. - Д. Л. ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“
АД е уважен за сумата над 91 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 от КЗ отм. на М. Р. Г. ЕГН ********** /починала в
хода на делото и заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си М. Н. М. и
Р. Н. Г. - Д. Л./ против ЗАД „Армеец“ АД за сумата над 98 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 от КЗ отм. на М. Н. М. ЕГН ********** против ЗАД
„Армеец“ АД за сумата над 91 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 от КЗ отм. на Р. Н. Г. - Д. Л. ЕГН ********** против
ЗАД „Армеец“ АД за сумата над 91 000 лева.
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в частта,
с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да плати на адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“
адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над 7 560 лева.
3
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в частта,
с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да плати на СГС държавна такса над 11 200 лева и
съдебни разноски над 70 лева.
ОСЪЖДА М. Н. М. и Р. Н. Г. - Д. Л. да платят на ЗАД „Армеец“ АД 2 400 лева –
съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред
САС/ и още общо 230 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да плати на адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“
1 200 лева - адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-25 състав от 22.01.25г. по г.д. № 16831/19г. в
останалата част.
В частта, с която главните искове са отхвърлени до пълните им предявени
размери и в частта, с която исковете за законна лихва са отхвърлени /за периода от 21.04.16г.
– 22.12.16г./ решението на СГС е влязло в сила /като необжалвано от ищците/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4