РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. Пловдив, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502418 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. Т. ЕГН ********** от с.*****
срещу решение № 2839/20.06.2023г. по гр. дело № 6650/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, с което е признато за установено на осн. чл.422 ГПК
вр. чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.138 ЗЗД, съществуването на вземането на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.***** против
Г. В. Т. ЕГН ********** с адрес с.*****, относно солидарно заплащане в
качеството му на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от
04.05.2016г. заедно с кредитополучателя К. Н. И. ЕГН ********** относно
следните суми: 12080,86 лв. /дванадесет хиляди и осемдесет лева и 86ст./ –
главница; 1354,29 лв. /хиляда триста петдесет и четири лева и 29ст./
договорна лихва за времето от 05.02.2020г. до 25.01.2021г.; 65,30 лв.
/шестдесет и пет лева и 30 ст./ обезщетение за забава за периода 15.05.2020г.
– 25.01.2021г.; както и 6,72 лв. /шест лева и 72 ст./ обезщетение за забава за
периода 15.05.2020г. – 25.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.01.2021г. до окончателното заплащане, за които е издадена
1
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1588/2021г. по описа на Пловдивския
районен съд.
Решението се обжалва изцяло. Решението се обжалва като недопустимо
и неправилно. Сочи се, че доколкото поръчителят отговаря солидарно с
главния длъжник, то същият следва да бъде уведомен за обявяване на
предсрочна изискуемост. В тази се сочи практика на Върховен касационен
съд, а към настоящото дело няма приложени подобни доказателства за
уведомяване на жалбоподателя за тази изискуемост. Сочи се, че съгласно чл.
147 ал.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен за шестмесечен срок след
падежа на главното задължение, каквито указания са дадени в т. 4.б от ТР №
4 от 2013 година на Върховен касационен съд. Сочи се, че посоченото в
исковата молба относно размера на месечната вноска не отговаря и
противоречи на договорената съгласно приложения договор за кредит, като
не е доказано как е формиран размерът на претенциите по исковата молба.
Сочи се по делото да липсват допълнителни договорки изменящи размера на
погасителните вноски, главници, лихви и т.н. Сочи се разлика в датата за
предсрочна изискуемост на кредита. Иска се обезсилване на решението като
недопустимо и отмяната му като неправилно и отхвърляне на исковете.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, с
който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение е недопустимо. С исковата молба е бил предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането на
заявителя „Банка ДСК“ АД по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК срещу Г. В. Т. относно солидарно заплащане в качеството му на
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2016г. заедно
2
с кредитополучателя К. Н. И. ЕГН ********** относно 12080,86 лв. –
главница; 1354,29 лв. договорна лихва и обезщетение за забава за периода
15.05.2020г. – 25.01.2021г. В последното съдебно заседание от 08.11.2022г.
/л.135/ РС Пловдив се е произнесъл по молба по чл.214 от ГПК като е
допуснал изменение на иска и е преминал от установителен към осъдителен
иск, в смисъл, че се иска да се осъди ответника да заплати описаните в
петитума на исковата молба суми. Но с решението си по делото първата
инстанция се е произнесла по първоначалния установителен иск по чл.422 от
ГПК, а не по новия осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД. На
основание чл.269 от ГПК за допустимостта въззивният съд следи служебно и
в казуса констатира, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, което налага
обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на РС Пловдив за
произнасяне по предявения иск. Предвид изхода на делото разноски на
страните не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 2839/20.06.2023г. по гр. дело №
6650/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като
ВРЪЩА делото на друг състав на РС Пловдив, за произнасяне по
предявения по делото иск.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3