№ 47
гр. П., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20233520200091 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по
жалба на „***“ ООД, гр.П., представлявано от В.В., действащ чрез адв.Ц.И. от АК-Т.,
против Наказателно постановление №***3г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Т., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложено
административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1500.00 лв..
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че издаденото НП
било необосновано и незаконосъобразно .
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител
адв.Ц.И. от АК-Т., поддържа жалбата, ангажира допълнителни гласни доказателства,
пледира за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от ю.к. Х. оспорва
изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло
издаденото НП, тъй като същото било издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима.
При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Т., съвместно с
представители на ОД на МВР-Т., на 22.02.2023г. около 13:00ч., по работни места в обект -
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр.П., ул.„****, стопанисван от
работодателя „***“ ООД гр. П., ЕИК *** било установено, че в посочения обект полага труд
лицето Й.П.П., ЕГН **********, което само декларирало, че работи в посочения обект на
предприятието на длъжност „монтьор“, с определено работно време за деня от 09:30ч. до
17:00ч., с обедна почивка с продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово
възнаграждение за извършената работа, в размер на 40.00 лв., като за посочената дейност
1
лицето е получило от работодателя лични предпазни средства -ръкавици.
Към момента на проверката по работни места в обекта на контрол, работникът
участвал при извършване на дейност по смяна на кофа на багер със стандартно
приспособление за захващане на товари. В посочената дейност участвал като „общ
работник" и св. Е.Б., както и управителя на дружеството В.В., който извършвал повдигане
на подлежащото на монтаж приспособление с помощта на мотокар.
Във връзка с извършената проверка, на управителя на дружеството-В.Величков била
връчена призовка, с която били всички необходими документи за проверка в т.ч. и трудови
досиета на всички работници, които полагат труд за работодателя.
При извършена проверка на представените документи от работодателя, свързани с
възникването и съществуването на трудовите правоотношения било установено, че между
дружеството жалбоподател и Й.П.П. няма сключен трудов договор, в писмена форма. За
това лице бил представен граждански договор №1/22.02.2023г., съгласно който дружеството
възложило на П. да извърши ремонт на кофа на трактор, за което ще му изплати
възнаграждение в размер на 40.00 лв., при изпълнение на възложеното в брой, в срок от 2
дни.
След запознаване с представените документи бил издаден Протокол за извършена
проверка №****г., в който посочили, че при проверката са констатирани две нарушения по
62, ал.1 от КТ. Управителя вписал възражения, при връчване на КП, като посочил, че тези
лица имат граждански договори, и не били обвързани с фирмата за работа, а само били наети
за смяната та багера.
Въз основа на така установеното бил издаден и АУАН №****г., за това, че на
22.02.2023г. около 13:00ч., по работни места в обект - пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, намиращ се в гр. П., ул. „****, стопанисван от работодателя „***“ ООД гр.
П., ЕИК *** полага труд лицето Й.П.П., ЕГН **********, на длъжност „монтьор“, с
определено работно време за деня от 09:30 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка с
продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово възнаграждение за извършената
работа, в размер на 40.00лв. като за посочената дейност лицето е получило от работодателя
лични предпазни средства -ръкавици, без да има сключен трудов договор в писмена форма-
нарушение по чл. 62, чл.1 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя, който
вписал, че има възражения (без да посочва конкретно какви), като в законоустановения срок
не възразил писмено.
Въз основа на образуваната административна преписка, директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Т. издал наказателното постановление № ***3г. срещу
дружеството-жалбоподател, с което за административно нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ, му наложил административно наказание-имуществена санкция в размер на
1500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средстава, събрани чрез
разпит на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
При анализа на АУАН и наказателното постановление, съдът счита, че
актосъставителя и административно наказващия орган не са допуснали съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на дружеството жалбоподател и
2
водещи до опорочаване на процесното наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност.
Защитата на дружеството-жалбоподател не представя според съда доказателства
оборващи установената фактическа обстановка.
Водения от жалбоподателя, и разпитан по делото свидетел-св.Е.Бейтолов, по своята
същност не оборват факти и обстоятелства, свързани с извършената проверка, респ.
съставянето на акта. По същество показанията на този свидетел, подкрепят установеното от
контролните органи, а именно, че при извършената проверка, на 22.02.2023г. не е имал
сключен трудов договор с дружеството жалбоподател нито той, нито лицето Й.П., които са
полагали труд, свързан с ремонт на багера, и то на обекта на работодателя, в рамките на
работното време.
Представеният по делото граждански договор по своята същност представлява
договор за изработка и в настоящия случай, според състава на съда, прикрива трудово
правоотношение. Очевидно е, че този договор е антидатиран, тъй като самият работник при
проверката на 22.02.2023г. саморъчно е отразил, че няма нито трудов, нито граждански
договор с "***" ООД.
Наред с това, следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал.2 от КТ "отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения", като
преценката дали един договор и трудов или граждански се прави конкретно за всеки един
случай. Посоченото представлява принципна постановка и към изключенията от нея трябва
да се подхожда изключително прецизно. Действително това не изключва възможността за
работодателя да сключва и граждански договори по реда ЗЗД за изпълнение на определени
задачи, стига това да не представлява не само формално юридически, но и по същество
предоставяне на работна сила, а не на конкретен трудов резултат. От съдържанието на
представеният по делото граждански договор е видно,че се касае за прикрито трудово
правоотношение,тъй като това е договор за „услуга“ (ремонт на кофа на трактор, а не на
багер) и наемане на работник, и се касае за престация на работна сила.В подкрепа на
горните изводи е и приетата като писмено доказателство по делото декларация попълнена
на ръка от Й.П., във връзка с извършената проверка по спазването на трудовото
законодателство, в която същият е посочил, че работи в „***“ ООД, от 22.02.2023г. като
монтьор, с място на работа-пункт за изкупуване на цветни метали, с работно време от
09.30ч. до 17.00ч., с дневно трудово възнаграждение от 40.00лв.,с почивни дни-събота и
неделя, и почивка в работния ден от30 минути,но не е подписвал и получавал трудов
договор.Гореизложеното сочи, че по представения по делото граждански договор, макар да е
конкретизирана работата, чийто резултат следва да се предостави на възложителя,е налице
именно престиране на труд, а не уговорена изработка. При договора за изработка
изпълнителят се задължава да извърши или изработи конкретен трудов резултат без
значение как и по какъв начин ще бъде осъществен той, нещо на свой риск, при известна
самостоятелност. В случая граждански би бил договорът между страните, ако те бяха
уговорили извършването на конкретна работа извън обсега на обект, а не както е в
настоящия случай. „Изпълнителят“ не е действал самостоятелно (доколкото е установен още
един работник), и без контрола на работодателя (доколкото управителя е бил на мястото на
проверката и е участвал в ремонта). Работата е извършвана на място в пункта за изкупуване
на цветни метали, находящ се в гр.П., т.е в самия обект на работодателя, който очевидно е
осигурил условията на труд, като е предоставил и лични предпазни средства - работни
ръкавици. Освен това лицето е работило в рамките на нормирано работно време,
осъществявал е трудова дейност на определено място, но без да има сключен трудов
договор. Както посочи и по-горе съда в мотивите си, действително страните имат автономия
при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на
закона,тъй като чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод
3
предоставяне на работна сила като трудови. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че
се касае до престиране на работна сила, а не до престиране на конкретен трудов резултат.
Прибягването до граждански договор е недопустимо само когато той се използва, за да се
прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването на трудови
правоотношения. Точно такъв е и настоящия случай.
В подкрепа на този извод на съда са и събраните гласните доказателствени средства
на въззиваемата страна, които са единни и непротиворечиви, като в хронологична
последователност свидетелите дават сведения относно фактите, свързани с извършената
проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение за
направената констатация към момента на проверката, че лицето Й. П. е полагало труд в
обекта, като е посочил работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е
налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице. Приложената по делото
декларация е писмено доказателство, прието от съда, за което няма основание да не се
кредитира от съда, тъй като удостоверява истинността на определени обстоятелства, и е
дадена пред надлежен орган, в лицето на служители на ДИТ-Т.. Същата както посочи и по-
горе съда напълно опровергава защитната теза на жалбоподателя.
Поради изложеното съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин се установяват посочените в акта и в обжалваното НП факти, а именно, че на
22.02.2023г., Й. П. е престирал работна сила в полза на „***“ ООД, като нает от
дружеството работник, без отношенията между тях да са уредени като трудови, чрез
сключен писмен трудов договор.
Правилно и в съответствие с установените факти е приложен материалния закон, като
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от
КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като
трудово правоотношението по предоставяне на работна сила.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата
субективна страна не следва да се обсъжда, защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност, която е обективна и безвиновна.
От което следва извода, че не следва да се анализира липсата или наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и наказателното постановление
не се констатираха нарушения на процесуалните права на дружеството, които съществени и
да са основание за отмяна.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено какво е
нарушението, каква е правната му квалификация, въз основа на какви доказателства са
съставени от лица в кръга на правомощията им, предявени са надлежно, своевременно е
упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието, безспорно наказващият орган е наложил
наказанието в размер на законовия минимум от 1500.00лв. Административно наказващия
орган, е посочил в наказателното постановление, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно по чл. 415в, ал. 2 от КТ, поради това, че са настъпили
вредни последици за работника, невъзможността да се отстрани нарушението, както и
високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение.
Административно-наказващият орган е взел в пълна степен обстоятелствата които са
от значение за определяне на размера му и правилно е определил неговият размер,
налагайки наказание в размер от 1500.00 лв., предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ, като е
посочил, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно поради
възникналите вредни последици за работника и високата степен на обществена опасност.
4
Следва да се приеме този извод на АНО за правилен, тъй като при конкретната проверка са
установени повече от един работник работещи в нарушение на трудовото законодателство.
На следващо място е налице обективна невъзможност да се отстрани допуснато
административно нарушение.
В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва
произнасяне на АНО за прилагане на чл.28 от ЗАНН
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, регламентира, че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни, след
като процесното нарушение е по чл. 63, и ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ, за него чл. 28 от ЗАНН е
неприложим. Не е приложима и разпоредбата на чл. 415в от КТ. В тази насока изводите на
наказващият орган са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в,
ал. 2 от КТ.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло във вида, който е издадено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. В конкретния случай съдът съобрази, че във въззивното производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в проведеното открито съдебно
заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
същото е разглеждано е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност,
разпитани са свидетели, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради
което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80.00лв., който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** издадено на 03.04.2023г., от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т. , с което за нарушение на чл.62, ал.1 от
КТ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.П., обл.Т., бул.****,
представлявано от В.В.В., е наложено административно наказание -имуществена санкция, в
размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева и 00ст.)
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.П., обл.Т.,
бул.****, представлявано от В.В.В., ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. Т., ул.****, представлявана от Г.а Г., СУМАТА 80.00 лв. (осемдесет лева и
00ст.) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд-Т., на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6