РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Монтана, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100068 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от
А. А., **********, срещу ДЗИ-О.З. АД с ЕИК *,гр.*.Искът е предявен в
качеството на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“ и е с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Искът е с цена в размер на 75500 лева от които 50000 за претърпените
неимуществени вреди и 25500лихва за забава.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.08.2021 г. в гр. *, около 10.35
часа, на ул. „*" № *, настъпва ПТП при следните обстоятелства: л.а. марка **,
ДК № *, собственост и управлявано от Г.Г. ЕГН **********, не осигурява
достатъчно странично разстояние при заобикаляне, като удря паркирано МПС
марка **, с ДКН * собственост на Р.А.. От удара л.а. *се премества напред и с
дясната си странична част странично удря /зажулва/ лява страна на паркиран
на тротоара л.а. **, с ДК № *. След този удар л.а. *продължава своя ход
напред и удря стоящия извън пътното платно негов собственик, а именно -
Р.А., ЕГН **********, който вследствие на получените от ПТП травми в 19.30
часа умира, в МБАЛ „*" гр. *.
За ПТП е съставен Констативен Протокол за ПТП № 1023-402 от
03.08.2021 г. изд. от ОД на МВР *. Образувано е ДП № 874/2021 г, пр.пр. №
1192/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура *. Към настоящия момент по
ДП СМЕ все още не е изготвена.Ищецът А. А. е син на починалия вследствие
1
на ПТП Р.А.. Починалият е един изключително добър, трудолюбив и и силен,
както физически, така и емоционално човек. Същият е бил морална подкрепа
на сина си и на цялото семейство въобще. Бил е стожера на семейството, което
е стояло над всичко. Контактите между баща и син са били изключително
интензивни. Ищецът е загубил безценна бащина подкрепа и опора. Ищецът
възприема себе си, като изграден характер и постижения благодарение на
бащината грижа и внимание. С грижовността си към всички вкъщи е научил
ищеца кое е най- важното нещо в живота - семейството. Той е обичал,
сплотявал, разсмивал и организирал. Неговата енергия и желание за
непрестанна работа, както във фирмата му, така и вкъщи са били заразни за
всеки от семейството. Умеел е да мотивира всички около себе си. Бащата е
бил истински пример за ищеца, не само родител, а и като човек успял във
всяко едно отношение. Бил е собственик и управител на строителна фирма.
Синът избира да се изучи за строителен инжинер, като баща си. След
дипломирането си от университета продължава да живее и работи в *, като
няма събота, неделя или празничен ден в който да не се прибера при майка ми
и баща ми в семейната къща в с. *. Чуват се по няколко пъти на ден, за да се
допитат до мнението един на друг по различни въпроси. След приключване на
натоварения работен ден са имали традиция, да провеждат по-продължителни
разговори по телефона. С баща му ходели на лов, като ловци в дружинката на
с. *, грижели се за семейните три пчелни кошера, за овощната градина на
дядото и лозето наследено от прадядото. Ремонтирали трактора, колите,
къщата, каквото се наложи и винаги заедно. Не е имало нещо, което да не е
можело да направят двамата. Започват строителството на нова семейна къща в
с. *, където да има повече място за всички. Ищецът е бил отговорен за
проектирането на къщата, а баща му за реализацията на проекта. За жалост
нелепата му смърт заварва строителството недовършено и всички
неподготвени за голямата загуба. Смъртта на бащата преобръща целия свят на
ищеца на опаки. Чувства се изгубен, уплашен, не си представя как ще
продължи живота си без неговият татко и най-добър приятел. Приживе бащата
е собственик и управител на строителна фирма с повече от 50 служителя, за
които отговорен вече става ищеца. Същото се отнася и за майката - съпругата
на починалият Р*, която остава сама в с. *. След инцидента, в рамките на един
месец ищецът и съпругата му напускат работа, отписват децата от детска
градина и училище, и се преместват да живеят в гр.*. Така ищецът освен, че
изоставя целият си досегашен живот се отдалечава и от дъщеря си от първия
брак, която живее с майка си в *. Смъртта на Р.А. го застигна в най-хубавия
период от живота му. Когато вече говорел за пенсиониране и безгрижни дни
на почивка. Време на пълно отдаване на семейството и на радости е внуците.
За жалост почивката за него идва ненадейно, тъжно и завинаги. Не минава и
минута в която ищецът да не мисли за своя най-добър приятел - баща му и за
преживяната трагедия. Загубата за ищеца е непражилима. Празниците в
семейството вече не са онова, което е било приживе на баща му. Тъгата е
завладяла целият му живот и сам усеща, че покрай трагедията е станал силно
изнервен и по затворен в отношенията си е хората.
За да се ангажира отговорността по застраховка „Гражданска отго-
2
ворност” на автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно
деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на
трети лица да са нанесени вреди, пряка и непосредствена последица от
деянието.
Ответникът е Дружеството застраховател по риска ГО на
автомобилистите на увреждащото МПС, а именно: л.а. марка * *, ДК № *,
собственост и управлявано от Г.Г.. ЕГН **********, видно от полица № ВО *.
със срок на валидност
На 20.10.2021 г. ищецът сезира Ответното Дружество със застрахо-
вателна претенция за заплащане на обезщетение за търпените от него неи-
муществени вреди, в следствие загубата на баща му. Във вр. с претенцията
при ЗК е образувана щета № *.
На 02.10.2023 г. ответното Дружество изплаща на ищеца сума в
размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди. Това се случва по решение на ответното дружество, без
между страните да е постигана спогодба. Така изплатеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/
лева не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ищецът го намира за силно
занижен и не е съгласен с него.
По отношение на горният изплатен размер на обезщетение твърди, че
ответникът е изпаднал в забава за периода от 20.10.2021 г. /датата на сезиране
на дружеството/ до 02.10.2023 г. /датата на изплащане на обезщетението/. В
този смисъл твърди, че ответникът дължи на ищеца изплащане на лихва за
забава в размер на 25500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева върху
сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева - главинца доброволно
изплатена. Така изплатеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева не е
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ищецът го намира за силно занижен
и не е съгласен с него. Страданията на ищецът не могат да бъдат преодолени и
компенсирани, но с оглед изискванията на закона за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и с
оглед на установената съдебна практика, считаме че обезщетение в размер на
сумата от общо 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева за ищеца би било
справедливо. Т.е. претендира ответника да заплати допълнително сумата от
още 50 000 /петдесет хиляди/ лева представляваща разликата между
изплатеният размер от 90 000 лева и онзи размер, които намираме за
справедлив- 140 000 лева.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага.Ищецът претендира заплащане на допълнително сумата от още 50 000
/петдесет хиляди/ лева. представляваща разликата между изплатеният размер
от 90 000 лева и онзи,който намира за справедлив - 140 000 лева. ведно със
законната лихва, считано от дата 20.10.2021 г., датата на депозиране на
застрахователната претенция пред ответното застрахователно Дружество.
Моли съда след установяване на горното да постанови решение, с
което, да осъди „ДЗИ - О. З.” ЕАД, ЕИК *, да заплати на ищеца А. А.. ЕГН
3
********** сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща му Р.А. ведно
със законната лихва, считано от 20.10. 2021 г. и представляваща разликата
между изплатеният размер на обезщетение от 90 000 лева и считания за
справедлив, а именно сумата от 140 000 лева,сума в размер на 25 500
/двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща лихва за забава
върху доброволно изплатената главница от 90 000 /деветдесет хиляди/ за
периода от 20.10.2021 г. до 02.10.2023година и направените по делото
разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ДЗИ
О.З. ЕАД, с който се оспорват претенциите по основание и размер.Намира
иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорваме
изцяло по основание и размер.
Не оспорва наличието на валиден към датата на процесното ПТП
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД относно л.а. „**" с рег. № *.
Въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от
пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под № *„ДЗИ-ОЗ“
ЕАД изплатил на ищеца сумата от 90 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговия баща Р.А..Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването
на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и
обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните
последици за ищецът.На следващо място, оспорва вида и характера на
описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на
причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка със
събитието.Представените от медицински документи удостоверяват
единствено наличието на травматични увреждания. От тях не може да се
заключи какъв е действителният механизъм на възникване на увреждането,
както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
Оспорва твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство
и силен психологически стрес. В тежест на ищецът е да докаже наличието на
факти и обстоятелства, от чиято достоверност черпи права. Сред
представените от ищцовата страна документи, липсват доказателства в
подкрепа на това твърдение.
Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същият е силно
завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че съ-
щите са причинени вследствие на виновното поведение на застрахования в
„ДЗИ - О.з.“ ЕАД водач, то твърди, че видът и интензитетът им в никакъв
случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищеца
размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е
прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците.
4
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържат исковата молба, като считат, че искът е доказан, при което моли
съда да го уважи изцяло.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа депозирания
отговор и моли съда да отхвърли иска. Прави и възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) се установява следния
механизъм на ПТП:
На 03.08.2021 г. около 10.35 ч. в гр. *на улица „*“ № *срещу магазин „*“
е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „**“ с peг. №
*, управляван от Г.Г., л.а. „*“ с peг. № *, л.а. „*“ с peг. №*и пешеходецът Р.А..
Лекият автомобил „*“ е бил в движение по посока от ЖП гара *към фирма
„*“. В дясната пътна лента със същата посока и насоченост е бил паркиран л.а
„*“, а вдясно от платното за движение (извън платното за движение) с
насоченост, обратна на посоката на движение, е бил паркиран лекият
автомобил „*“.
Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а. „*“
водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се
блъснал с предната си дясна част в задната лява част л.а. „*“, който от своя
страна блъснал странично паркирания от дясната му страна л.а. „*“ и
намиращия се пред л.а. „*“ пешеходец – Р.А..
Експертизата установява, че при процесното произшествие са
настъпили три удара: инициалният удар е настъпил при блъскане на движещия
се л.а. „*“ в паркирания в дясната пътна лента л.а. „*“, вторият удар е
настъпил при блъскане на паркирания л.а. „*“, отхвърлен от първия удар, в
паркирания л.а. „*“, и блъскане на намиращия се пред л.а. „*“ пешеходец,
който вследствие на удара е отхвърлен в посока напред на разстояние 7,30
метра.
В условията на произшествието водачът на л.а. „*“ е управлявал със
скорост от 42 км/ч, която е под допустимата скорост за движение в населено
място. Експертизата установява, че скоростта на движение на автомобила не е
в причинна връзка с настъпилото произшествие. В участъка на
произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да
ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената, която е до
50 км/ч, нито други пътни знаци за въвеждане на други забрани в
организацията на движението.
Видно от САТЕ причина за настъпване на ПТП са субективните действия от
страна на водача на л.а. „*“, който в условията на произшествието не е
упражнявал непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на
автомобила си в конкретната пътна ситуация и при възникналата опасност за
5
движението не е реагирал своевременно. Установява се още, че л.а „*“ не е
създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Настъпилият
страничен удар между л.а „*“ и л.а. „*“ не е довел до промяна в траекторията
на движение на л.а. „*“, съответно страничния удар между двата автомобила
не е в причинно-следствена връзка с блъскането на пешеходеца.МОС
възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
дадено.
От назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача – Г.Г., който управлявал
лекия автомобил „*“ с peг. № *. Същият, поради неупражнен непрекъснат
контрол на автомобила и несъобразяване с възникналата опасност за
движението, не реагирал своевременно и причинил настъпването на ПТП. От
така установеното съдът намира, че Г.Г. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Освен това чл.20, ал.2, изр.2
ЗДвП изрично сочи, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия
случай САТЕ установи, че причина за настъпването на ПТП не е скоростта на
движение на л.а. „*“, а такава са субективните действия от страна на водача
му, който не е упражнил непрекъснат контрол над автомобила си в
конкретната пътна ситуация. Изложеното води до извод за противоправност на
деянието на водача Г. Г.. Съдът не споделя доводите на ответника, че липсват
доказателства, установяващи виновността на водача на лекия автомобил „*“.
В тази връзка следва да се посочи, че Констативния протокол за ПТП в
настоящия случай няма обвързваща доказателствена сила досежно механизма
на ПТП, но същият се цени наред с останалия доказателствен материал, вкл. с
приетата съдебно-автотехническа експертиза, която несъмнено установява
механизма на произшествието. Именно въз основа на експертизата, съдът
прави извод, че деянието на водача е виновно и противоправно.
От съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице
д-р П. Г., се установява, че в резултат на произшествието Р.А. е транспортиран
в условията на спешност в поделение на „Спешна помощ“, като след
проведени изследвания е настанен в болнично отделение за наблюдение,
изследвания, и лечение. СМЕ установява, че А. е починал с картина на Остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, няколко часа след своето
постъпване. Причина за настъпването на смъртта на Р. А. е тежка черепно-
мозъчна травма, изразяваща се с нарушение целостта на черепните кости
(счупване на основа на черепа), засягане на мозъчни структури: пръснати
множество субарахноидални (под меката мозъчна обвивка) кръвоизливи;
множество вътремозъчни кръвоизливи, със засягане и на мозъчните
стомахчета; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчен оток.
Вещото лице посочва, че при наличие на такива тежки засягания на
централната нервна система се затруднява функционирането както на
мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдова, дихателна и нервна системи.
Експертизата установява, че причината за смъртта на Р.А. е в тясна,
6
пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при удар на пешеходец
от движещ се лек автомобил с последващо падане на пътното платно. В
заключението е посочено също, че описаните външни наранявания в
медицинската документация сами по себе си не е възможно да причинят
опасност за живота на пострадалия, но са в пряка връзка с настъпилото
ПТП.МОС възприема заклячението като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява и причинната връзка между деянието на
Г* и вредоносния резултат - настъпилата смърт на Р* А.. Последният не е
починал на мястото на инцидента, а на по-късен етап в болничното заведение,
като заключението на вещото лице сочи, че причината за смъртта е в тясна,
пряка и директна връзка с настъпилия инцидент. Следователно, от всичко
гореизложено следва да се приеме, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане.
От показанията на св.К.А., която живее на семейни начала с ищеца,
разпитана в с.з. от 27.06.2024година се установява, че двамата са живеели в *,
но всеки уикенд и за празници са се прибирали в семейната къща в *, като А. и
баща му имали изключително силна връзка.Р. бил не само баща на А., но и
приятел, съветник, упора, учител.Чували се няколкократно всеки един,
търсели съвети лични и професионални един от друг.Двамата постоянно
планирали различни занимания заедно и прекравали свободното си време
съвместно.Последният им проект, който не успяли да осъществят е
построяването на нова къща в *.След смъртта на Р. се наложило цялото
семейство да се прибере в *за да довършат делата му.А. сънувал всяка нощ
баща си и бил съсипан.
В показанията си с.Д. А.-майка на ищеца и съпруга на починалия Р. се
установява, че последният е бил изключително грижовен баща и е възпитавал
в труд своя син.След като завършил висшето си образование ищецът
продължил да подържа близки контакти с баща си и постоянно обсъждали
различни проекти.Последният останал недовършен е изграждането на нова
семейна къща.След смъртта на Р., сеймейството на А. се преместило да живее
в гр.*, за да подпомага майката и останалия жив дядо-бащата на Р.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с
правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.432 КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
7
По отношение на последното с доклада по делото съдът обяви за
безспорен фактът, че л.а. „*“ с ДК №* към датата на ПТП е разполагал с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника, поради
което в случая следва да се прецени единствено дали е налице фактическия
състав на чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.432 ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Г ражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената
причина за настъпване на произшествието е единствено в субективното
поведение на водача, който въпреки движение с разрешена скорост, не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, за да избегне и
заобиколи паркирания отдясно л.а., при положение, че е можел да направи
това, в резултат на което е настъпил верижен удар между две паркирани МПС
и краен удар в намиращия се прав на тротоара пешеходец.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в
пряка причинна връзка с претърпяните травми.
Недоказано пълно и главно остава възражението за съпричиняване,
релевирано от застрахователя. Липсва пряка причинно следствена връзка
между удара в паркирания л.а. и намиращия се прав до него пешеходец.
Изрично в т.1.5 от заключението на вещото е записано, че ул. „*“ е с
достатъчна ширина, която позволява безопасно заобикаляне на паркирания
л.а., както и безопасно разминаване с насрещно движещите се автомобили.
Установи се, че страничния удар между л.а. „*“ и л.а. „*“ не е довел до
промяна в траекторията на движение на първия, респ. страничния удар между
двата автомобила не е в причинно-следствена връзка На следващо място,
съдът намира за неоснователни релевираните от ответника възражения за
съпричиняване, тъй като съдебно-автотехническата експертиза установи,
чепаркираният л.а. „*“ не е създавал опасност за движението на автомобилите
по пътя. Изрично в т.1.5 от заключението на вещото е записано, че ул. „*“ е с
достатъчна ширина, която позволява безопасно заобикаляне на паркирания
лек автомобил, както и безопасно разминаване с насрещно движещите се
автомобили. Установи се, че страничния удар между л.а. „*“ и л.а. „*“ не е
довел до промяна в траекторията на движение на първия, респ. страничния
удар между двата автомобила не е в причинно-следствена връзка с блъскането
на пешеходеца. Причините за настъпване на процесното ПТП, както се
спомена горе, са неупражняването на непрекъснат и адекватен контрол върху
управлението на л.а. „*“ от страна неговия водач Г. Г. Ако последният е
упражнявал непрекъснат контрол върху автомобила си, е щял да има
8
възможност да възприеме реалната пътна ситуация в участъка на
произшествието (да възприеме паркирания вдясно на платното за движение
л.а. „*“ и намиращия се пред този автомобил пешеходец) и да предприеме
действия по аварийно спиране преди мястото на удара.
С оглед пълнота, следва да се посочи, че съпричиняване, по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно. Следователно, дори да се приеме, че е налице
нарушение на Закона за движение по пътищата, същото само по себе си не
обуславя наличие на съпричиняване, ако бъде установено, че поведението на
пострадалия не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В настоящия
случай без всякакво съмнение се установи, че паркирането на л.а. „*“ не е в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието
на предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на
вредата, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените
вреди. При това положение ищецът има право да получи обезщетение за
причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Ищецът попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
Постановление №2 от 30.11.1984г. по гр.д.№2/84г. на Пленума на ВС при
смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези,
посочени в Постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС. Съгласно
Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните
обстоятелства:
В процесния случай на 02.10.2023 г. ответното Дружество доброволно
изплаща на ищеца сума в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди.Ищецът смята, че този
размер не е справедлив и като такъв определея сумата от 140000лева, във
връзка с което като претедира сумата от 50000лева до пълния размер .
Съдът отчита разпоредата на чл.52 ЗЗД, която гласи, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на
конкретни обективни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за търпени от деликт страдания при смърт на близък, от
значение са възрастта на увредения, съществуващите приживе отношения
между пострадалия и претендиращия обезщетение, интензитета и
9
продължителността на психическите страдания, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
Във връзка с гореизложените критерии, съдът намира за безспорно
установено, че починалия баща на ищеца е бил на 61 години. За
съществуващите приживе отношения между ищеца и баща му С.стват
разпитаните в хода на делото С.и , от които се установява, че отношенията им
се градели на любов, разбирателство и уважение. Съдът кредитира С.ските
показания, тъй като същите са преки, последователни и допълващи се.
Несъмнено между ищеца и починалия Р.приживе е била налице връзка между
баща и син, която е изградена на базата на любов, уважение и взаимопомощ.
Видно е, че ищецът разчитал на своя баща, който ежедневно му помагал. От
С.ските показания се установи, че вследствие смъртта на Р., ищецът се сринал
психически Страдал много от загубата на своя баща ,нарушил установения
ритъм на живот и преместил цялото си семайство от *в *, за да продължи
делата на баща си.
Съдът, като взе предвид гореизброените обстоятелства, както и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, приема че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
сумата от 140 000,00 лева. Определеният размер е базиран на установените
топли отношения между ищеца и баща му, както и липсата на опора за ищеца,
вследствие нещастния инцидент. Съдът отчита също, че ищецът приживе е
имал нужда от помощ в осъществяване на ежедневните си проекти от своя
баща, която помощ неминуемо след смъртта на последния се е отразила на
ищеца в негативен аспект.
Вземайки предвид възрастта на починалия (61 г.), както и че по делото не
бяха доказани други негативни последици за ищеца, съдът намира, че на
последния следва да се присъди обезщетението в размер – на 50000лева, така
както се претендира и в исковата молба.По преценка на съда сумата от
140000.00лева общо с така вече изплатеното в размер на 90000леваще бъде в
справедлив размер да компенсира неимуществените вреди на ищеца, макар и
сумата никога да не замести липсата на неговия баща.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Това се приема по следните съображения:
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя на 20.10.2021 г.,
като към нея са представени заверени копия на Констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие, както и други документи,
удостоверяващи родствените отношения на ищеца с пострадалия. Именно от
тази дата следва да се присъди обезщетение за забава върху изплатената
главница от 90000лева считанодо 02.10.2023година.В тази връзка по делото
ищецът не е искал назначаване на счетоводна експертиза, но съдът с помощща
на електронен калкулатор установи, че нейния размер е 19200,75лева в
какъвто и размер се уважи предявения иск, а над този размер до
претендирания от 25500.00лева исковата претенция е неоснователна и следва
да се отхвърли.
10
По разноските:
Предвид изхода на спора и съобразно чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че
ответникът следва да плати на адв. К. Л.и адв. Я. С. общо сумата от 6 650,00
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, което съдът присъжда в минимален размер, съобразно цитираната
законова разпоредба. В случая възражениението за прекомерност се явява
неоснователно, тъй като съдът определи минималното адвокатско
възнаграждение, което нормативният акт допуска.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3431,60 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 60,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП във вр. чл.25, ал.2 от
Наредбата за правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” EАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, р-н „*“, бул. „*“ № *да заплати на А. А. с ЕГН ********** сумата от 50
000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди
в резултат на ПТП на 03.08.2021 г., настъпило по вина на Г.Г.с ЕГН
**********, при управление на лек автомобил „*“, с рег. № *, за който към
момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, като и сумата от 19200,75лева представляваща лихва за забава
върху доброволно изплатената главница от 90 000 /деветдесет хиляди/ за
периода от 20.10.2021 г. до 02.10.2023година като за разликата до
претендираните 25 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” EАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, р-н „*“, бул. „*“ № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на А. А. с ЕГН ********** сумата от 3431,60 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” EАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, р-н „*“, бул. „*“ № *, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. К. Л. и адв. Я. С., и двамата от САК, със
съдебен адрес: гр. *, жк. „*“, бл. *, вх. „*“, *, офис № *, общо сумата от 6
650,00 лева , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, А. А. с ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ-О.З.” EАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, р-н „*“, бул. „*“ № *сумата от 60 лева, представляваща направени в
производството разноски, както и юрисконсулстко възнаграждение в размер
на 300.00лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
странитие.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
12