Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.09.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1044/2020 г. по описа на ***, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от П.И.К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, **, срещу ***, представлявана от ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 9 120,64 лева, предмет на изпълнение по ***по описа на ***, образувано по повод на изпълнителен лист
от 03.08.2005 г., издаден по ***по описа на ***, ***,
включваща: 8 290 лева – неолихвяема сума, 6 лева
– разноски по изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в полза на ***.
По повод на дадени на ищеца указания
за отстраняване на нередовности в исковата молба е
постъпила молба ***., с която се иска изменение на предявения иск чрез
намаляване на неговия размер, като същият да се счита предявен, както следва:
за сумата от общо 7 660,64 лева, предмет на изпълнение по ***по описа на ***, образувано по повод на изпълнителен лист
от 03.08.2005 г., издаден по ***по описа на ***, ***,
включваща: 6 830 лева – неолихвяема сума, 6 лева –
разноски по изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в полза на ***.
С
влязло в сила ***е допуснато изменение на предявения иск чрез намаляване
на размера, като същият се смята за предявен, както следва: за сумата от общо
7 660,64 лева, предмет на изпълнение по ***по
описа на ***, образувано по повод на изпълнителен лист от 03.08.2005 г.,
издаден по ***по описа на ***, ***, включваща: 6 830
лева – неолихвяема сума, 6 лева – разноски по
изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в полза на ***, на
основание чл. 214 ГПК. Със същото определение е прекратено производството по делото по отношение на предявения
иск в частта за разликата над общия размер от 7 660,64 лева до първоначално предявения общ размер
от 9 120,64 лева
и по-конкретно за включената в общия размер сума от 1 460 лева – неолихвяема сума, поради оттегляне на иска в посочената
част, на основание чл. 232 ГПК.
По твърдения в исковата молба на
14.01.2020 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по ***по описа на ***, в която е отразено, че въз основа на
изпълнителен лист от 03.08.2005 г., издаден по ***по
описа на ***, ***, е осъден да заплати парично задължение в полза на *** и ***,
с присъединен взискател ***, както следва: за сумата
от общо 9 120,64 лева, включваща: 8 290 лева – неолихвяема
сума, 6 лева – разноски по изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в
полза на ***.
Ищецът заявява, че с
влязло в сила решение по ***по описа на ***, ***, е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева в полза на детето ***.,
роден на *** г., и 50 лева – в полза на детето ***., роден на *** г., считано
от 20.10.2004 г., чрез тяхната майка ***, до възникване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. По повод на
издаден изпълнителен лист по посоченото дело, *** е инициирала образуване на ***по
описа на ***.
Ищецът сочи, че с решение, постановено по ***г. по описа на ***, ***,
размерът на присъдената в полза на детето ***. издръжка е увеличен от 50 лева
на 80 лева, считано от 17.03.2009 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. На
основание издаден по посоченото дело изпълнителен лист от 25.08.2009 г. е
образувано ***по описа на ***, ***, присъединено към ***по описа на ***.
Ищецът твърди, че със запорно съобщение ***е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано за работа,
осъществявана в ***. Заявява, че с оглед изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, по искане на взискателя *** и на ищеца
заплащането на присъдената издръжка се е осъществявало от ***, чрез ***, като
за периода от 27.02.2006 г. до 08.03.2010 г. на взискателите
по ***по описа на *** е изплатена сумата от общо
6 830 лева, за която сума с Постановление от 06.01.2020 г. *** е
присъединена като взискател по право по
изпълнителното дело.
Ищецът сочи, че
посоченото постановление има единствено констативно действие, като вземането на
*** към ищеца за заплатената издръжка е станало изискуемо от момента на нейното
заплащане. Твърди се, че вземането на ответника към ищеца, като такова,
произтичащо от неоснователно обогатяване, се погасява с изтичане на петгодишна
давност, с начален момент настъпване на изискуемостта на задължението. Ищецът
заявява, че последното плащане от *** е осъществено през месец март 2010 г.,
като след този момент не са осъществявани действия по изпълнение от
изпълнителното дело за събиране на вземанията срещу ищеца. Поради това се
счита, че започналата да тече погасителна давност по отношение на вземането на
ответника, поради липса на основание за спиране или прекъсване, е изтекла
най-късно през месец март 2015 г. Относно посочения в процесната
покана за доброволно изпълнение взискател *** се
твърди, че същият няма вземане по изпълнителното дело, доколкото децата, в
чиято полза са присъдени издръжки, са навършили пълнолетие, и присъдените в
тяхна полза издръжки са изплатени от ***.
В съответствие с
изложените твърдения е и формулираното искане по същество - да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите
по изпълнителния лист, а именно: за сумата от общо 7 660,64 лева, предмет
на изпълнение по ***по описа на ***, образувано по
повод на изпълнителен лист от 03.08.2005 г., издаден по ***по
описа на ***, ***, включваща: 6 830 лева – неолихвяема
сума, 6 лева – разноски по изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в
полза на ***.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца излага становище за основателност
на предявения иск и иска неговото уважаване. Претендира и присъждането на
съдебно-деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В писмено становище, депозирано преди насроченото открито
съдебно заседание, е посочено, че предявеният иск е неоснователен, като се иска
неговото отхвърляне. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
След
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява по делото, че с решение по ***по описа на ***, ***,
ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева в полза на
детето ***., роден на *** г., и 50 лева – в полза на детето ***., роден на ***
г., считано от 20.10.2004 г., чрез тяхната майка ***, до възникване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи. По повод на издаден изпълнителен лист по посоченото дело, *** е
инициирала образуване на ***по описа на ***.
Установява се също така, че с решение, постановено по ***г. по описа на ***,
***, размерът на присъдената в полза на детето ***. издръжка е увеличен от 50
лева на 80 лева, считано от 17.03.2009 г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. На
основание издаден по посоченото дело изпълнителен лист от 25.08.2009 г. е
образувано ***по описа на ***, ***, присъединено към ***по описа на ***.
Не се спори и се установява от представения по делото
препис от писмо ***/лит 223 от изп.дело ***по описа
на СИС при ***/, че със същото ДСИ е поискал от ***при *** да посочи размера на
сумата, изплащана на взискателя *** за издръжка,
вместо задълженото по закон лице - ищеца. С писмо ***. /лист 226 от
изпълнителното дело/ ДСИ е уведомен, че за периода от 2006 г. до 2010 г. *** е
изплатила на взискателя *** сумата от 6 830
лева. С покана за доброволно изпълнение изх. ***лист 233 от изпълнителното дело/
ДСИ е поканил ищеца да заплати доброволно сумата от общо 9 120,64 лева.
Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на
вземането, са различни. Отрицателният установителен
иск по чл. 439 ГПК за
недължимост на вземанията е защита срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като в процесния
случай, предмет на делото е установяване недължимост
на парични вземания, при по**ваване от страна на
ищеца на изтекла погасителна давност в периода от месец март 2010 г. до месец
март 2015 г.
Неоснователно
в този ред на мисли е въведеното от ответника в писменото му становище
оплакване за липса на правен интерес за ищеца от водене на исковия процес,
предвид предоставения му в изпълнителното производство - Част V от ГПК специален
ред за защита. С отправеното процесно искане ищецът
основава правния си извод за недължимост на
посочените суми на обстоятелството, че през посочения период по изпълнителното
производство не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
правото на взискателя се е погасило по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД,
с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги
пет години. Същевременно, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като с ***,
се дават подробни разяснения по приложението на института. В т. 10 от мотивите
на цитираното тълкувателно решение се посочва кои са тези действия, а именно:
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
като конкретно се изброяват - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В
същия ред на разсъждения върховната инстанция посочва и действията, които не
могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността -
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
В
настоящия случай, на основание Наредба за реда за изплащане от *** на
присъдената издръжка и чл. 152, ал.
7 СК,
*** е била присъединена по право като взискател по
изпълнителното дело за платената от общината издръжка, ведно със законната
лихва и заплатените по делото държавни такси, в общ размер на 7 660,64
лева.
В тази
връзка, следва да се отбележи, че постановеното от ЧСИ присъединяване на *** в
качеството на взискател по делото от 06.01.2020 г.
няма конститутивно, а единствено констативно
действие. Задължението за издръжка е установено от закона, като в случая то е
било изпълнено от съзадължено лице в лицето на ***,
което е платило издръжката вместо задълженото по закон лице - ищеца, поради
което са налице изискванията на чл. 59 ЗЗД.
*** като лице, което е дало издръжката вместо задълженото да я дава, има право
да води изпълнителното производство и да претендира задължението от длъжника.
Вземането на *** е станало изискуемо от момента на заплащане на дължимата от
ищеца издръжка, на основание чл. 152, ал.
6 СК.
В този смисъл е и незагубилото в тази част значение ***г., ОСГК на ВС.
Вземането
на *** към длъжника произтича от фактическите състави на неоснователно
обогатяване, които винаги се погасяват с изтичането на петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД.
Относно началото на течението на давностния срок, с
оглед приложението на чл. 114, ал.
1 ЗЗД,
следва да се приеме, че това е денят, от който вземането е станало изискуемо.
Съгласно задължителните постановки на т. 7 от ППВС № 1 от 1979 г., при първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
ще е налице още при самото извършване на престацията
и затова давностният срок започва да тече от деня на
получаването. От този ден е изискуемо вземането и при общия фактически състав
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От приобщеното
по делото копие на изпълнителното дело се установява, че последно плащане от съзадължената държава е осъществено през 2010 г.,
като след този момент не се представят доказателства да са осъществявани
действия по изпълнението от ДСИ за събиране на вземанията на присъединения по
закон взискател срещу длъжника. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че започналата да тече погасителна давност, поради липса
на основание за спиране или прекъсване, е изтекла най-късно в края на 2015 г. С
оглед на това, са налице основания да се приеме, че вземането на *** за
главница и лихви срещу ищеца, представляващо частно държавно вземане, е
погасено по давност и искът се явява изцяло основателен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от същия разноски в размер общо на
1 106,43 лева, от която сума: дължима и заплатена държавна такса в размер
на 306,43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.И.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, **, НЕ ДЪЛЖИ на ***, представлявана от ***,
следните суми: сумата от общо 7 660,64
лева, включваща: 6 830 лева – неолихвяема сума, 6
лева – разноски по изпълнителното дело, 824,64 лева – такси по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, дължима в полза на ***, които вземания са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело ***по описа на ***,
образувано по повод на изпълнителен лист от 03.08.2005 г., издаден по ***по описа на ***, ***, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, **, сумата от общо 1 106,43 (хиляда
сто и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от която: дължима и заплатена държавна такса в размер на 306,43 (триста и шест лева и четиридесет и
три стотинки) лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: