Присъда по дело №254/2021 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда №34 от 19.07.2021 година, постановена по
НОХД № 254/2021 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимият АБ. М. /***/, роден на
**********г. в гр.Нангархар, Ислямска Република **********гражданин на
ИР **********с адрес в **********гр.Нангархар, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, е повдигнато
обвинение по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, за това, че на
28.05.2021 година около 21.00 часа в района на гранична пирамида № 160 в
землището на село Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в предвидения в
закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона
минимален размер.
Подсъдимият, редовно призован за датата на съдебното заседание, не
се явява. Производството по делото е протекло в негово отсъствието и с
участието на служебен защитник, който счита, че са налице основанията на
чл.279, ал.5 от НК и предлага подсъдимият да не бъде наказан за извършеното
от него деяние. В случай, че съдът не намери основания за приложението на
чл. 279, ал.5 от НК, защитникът пледира налагане на наказание в предвидения
в закона минимален размер, след редукцията му по чл.63 от НК предвид
непълнолетието на подсъдимия.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият АБ. М. е роден на **********г. Същият живеел в
Ислямска Република Афганистан. Поради лошите условия на живот напуснал
страната си по произход, като възнамерявал да се установи да живее и работи
в европейска държава. За целта на неустановена по делото дата подсъдимият
влязъл нелегално в Република Турция, като отишъл в гр. Истанбул,
Република Турция. Тъй като не притежавал необходимите документи и
надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския
1

съюз, в гр. Истанбул подсъдимият се свързал с лице, което му обещало срещу
заплащане да го отведе до Република България. На 28.05.2021г. подсъдимият
заедно с други непознати за него осемнадесет лица, също афганистански
граждани, тръгнали от гр. Истанбул в посока Репубилка България с микробус,
съпровождани от две лица – афганистански граждани. Лицата пътували с
микробуса около 3-4 часа, след което микробусът спрял в близост до турско
село. Подсъдимият и останалите 18 лица слезли от превозното средство и
тръгнали в посока турско – българската граница, водени от двете
неустановени по делото лица– афганистанци, които носили със себе си
метална сгъваема стълба. След като вървели около два часа, подсъдимият и
останалите лица достигнали до възпрепятстващото съоръжение, монтирано на
българо – турската граница. Там единият от водачите поставил стълбата над
телената ограда, преминавайки през която на 28.05.2021г. около 21.00 часа
подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в
Република България в района на 160 гранична пирамида в землището на с.
Странджа, община Болярово обл.Ямбол. Водачите на групата се върнали
обратно към вътрешността на Република Турция. Подсъдимият и останалите
лица от групата продължили да вървят пеш към вътрешността на страната,
като на територията на Република България групата от 18 лица била водена от
други две лица, достигайки до гориста местност между селата Горска поляна
и Момина църква. Там подсъдимият заедно с останалите лица и двамата
водачи – български граждани били задържани на 30.05.2021г. от полицейски
служители на ГПУ – Болярово при РД „ГП“ - Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетеля Х.И., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият АБ. М. /***/ е осъществил с деянието си от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4
и т.5 от НК, тъй като на 28.05.2021 година около 21.00 часа в района на
гранична пирамида № 160 в землището на село Странджа, общ. Болярово,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния
кодекс.
От обективна страна подсъдимият АБ. М. /***/ е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието
и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля
И. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да
премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през
границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато
деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани
обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял
тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била
наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими
съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива
за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал,
че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
3

съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен, като данните по делото сочат на това, че същият е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от
НК.
Съдът прецени, че не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК по отношение на подсъдимия - за
ненаказването му, поради това, че е влязъл в страната ни, за да се ползва от
правото си на убежище, каквото искане бе заявено от защитникът му адв.
Стефанова в хода на делото о същество. Съгласно чл.27, ал.2 от
Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Условията и редът за даване на убежище се уреждат със
закон - Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година,
определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци
на територията на Република България, както и техните права и задължения.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила, която Република България
предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република
България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут,
съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази
държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно
наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Горните обстоятелства подлежат на доказване, не е достатъчно само
да бъде установено в случая, че лицето е гражданин на Ислямска Република
**********или заявено, че се търси убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут или временна закрила. От значение са и причините,
поради които се търси убежище или закрила, с оглед преценката сочи ли се
4

някое от основанията, изброени по-горе, както и с оглед преценка
достоверността им съобразена с доказателствената съвкупност по делото.
Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че
в собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи, не се установи
и подсъдимият да е напуснал или останал извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е бил изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Липсват каквито
й да са твърдения, още по - малко доказателства, животът или здравето на
подсъдимия в страната му по произход или в страната от която идва -
Република Турция, да са били застрашени. С оглед гореизложеното не би
могъл да се обоснове извод, че подсъдимият е влязъл в страната ни, за да се
ползва от правото си на убежище по Конституцията. Поради това и съдът
наложи наказание на подсъдимия.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е висока,
предвид динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както
и обществената опасност на подсъдимият, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в
хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и
е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, младата му
възраст. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се
определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства -
необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени
от подсъдимия самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи наказание в
предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от
свобода. Тъй като към момента на извършване на престъплението
подсъдимият е бил непълнолетен, на основание чл.63, ал.1, т.5 от НК съдът
замени предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба с
обществено порицание, което постанови да бъде изпълнено чрез публикуване
на присъдата в интернет сайта на Община Елхово.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия. Последният не е осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита,
5

че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от една година, считано от влизане на
присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	34
Дата:	19 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20212310200254
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юни 2021 г.

Присъда по дело №254/2021 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите