Р
Е Ш Е Н И Е
№………./20.12.2017 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 336 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ
СПОР(чл. 365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ) по реда на чл. 376 ГПК.
Приети са за разглеждане ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ искове, предявени от „ВИНДФЕРМ
БАЛЧИК 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и
М.Х.;
„ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.и „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от управителите Б.Н.и М.ХVи тримата чрез адв. Ю.С. от – САК,
служ. адрес ***. Смирненски №11 ет.6 срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от
всеки двама от членовете на управителния съвет Б. Д.
П., П. С.
С., Я. М.
Д. и Г. К.,
чрез адв. Георги Величков от АД”Величков, Желязков и партньори”- САК, служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6
ет.2, подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от
изп.директор П.И., чрез ю.к. К., като ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ (чл. 365 т.1 от ГПК вр.
чл. 286 ал.1 ТЗ) както следва:
1. за присъждане на
остатъци от начислена цена за
продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над
2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за
нетно специфично производство над 2000 до 2300 КВтч, а именно:
1.1. на първия ищец сумата от 251 740,55лв, като сборен остатък по
Дебитно известие № **********/30.11.2016г. и Фактура № **********/30.11.2016г.;
1.2. на втория ищец сумата от 243
699,65 лв, като сборен остатък по Дебитно известие № 00000000104/30.11.2016г.,
Фактура № 00000000105/30.11.2016г. и Фактура № 00000000106/30.11.2016г.;
1.3 на третия ищец сумата от 121 676,39 лв, като сборен остатък по
Дебитно известие № **********/31.10.2016г., Дебитно известие №
**********/01.11.2016г. и Дебитно известие № **********/01.11.2016г.;
2. за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на
същите суми за период от 16.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от
получаване на платежните документи) до 15.03.2017г. (предявяване на
претенциите), а именно:
2.1. на първия ищец в размер на 1961,90 лв
2.2. на втория ищец в размер на 1899,23 лв
2.3. на третия ищец в размер на 948,26 лв
както и акцесорни
претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба от
16.03.2017г. до окончателно изплащане на дълга.
Ищците основават претенцията си на твърдения за регулиране на пазара на
произведената от възобновяем източник ел. енергия, въведена с чл. 31 ал.5 т.1
ЗЕВИ, което създава задължение за обществения доставчик да изкупи, чрез краен
снабдител, произведената от вятърна централа енергия по преференциални
административно определяни цени до размер на нетно специфично производство, а
съответно само остатъкът от производството следва да бъде продавано на цени за
излишъци на балансиращия пазар. Твърдят, че това лимитирано количество е било
определено в Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в два варианта, съответни
на вече установени с предходни решения
две специфични тарифи (Решение № Ц-018 от 31.10.2010г., прилагано при сключване
на процесните договори и №Ц-10 от
30.03.2011 г., действащо за спорния период), приложими за ВяЕЦ според различния
обем на работа на ветровите генератори, съответно до 2250 и над 2250 пълни
ефективни годишни часове годишно. Считат, че двете ценови тарифи са приложими
спрямо един и същ производител, според достигането на съответното НСП, ако
работата на генераторите продължи над 2250 часа в рамките на съответната
година, и съответно на това изкупуването е договорено изрично с прилагане на по
– високата изкупна цена до достигане на ефективни работни 2250 часа, а
съответно по- ниската за цялото производство от работа над 2250 часа, ако този
момент настъпи в същата календарна година. Считат, че като е заплатил цялото
произведено количество над обем от 2000 КВтч,по цени за излишък, доставчикът
неоснователно отказва изплащане и на горницата над тази стойност до цената по
втора преференциална тарифа за произведените количества до достигане на 2300 КВтч
за съответната година. Именно тази разлика в цените, осчетоводена в дебитни
известия(за стойност над цена на излишък)
и фактури (за остойностено производство над 2000КВтч) ищците претендират
като дължим остатък от продажна цена на регулиран пазар, ведно с обезщетение за
забавено изплащане на тези остатъци. Считат, че като на 25.01.2017г е отказал
изрично да заплаща пълните стойности по издадените данъчни документи, купувачът
е признал получаването им и е изпаднал в забава най-късно на 16.02.2017г. с
изтичане на договорения 15 дневен падеж на отложено плащане.
Насрещната страна и помагачът й, излагат доводи, основани на целта на
изменението в регулацията с чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи
договори, сключени по-рано. Считат, че
нормата, предназначена да уреди отношения между всички участници на регулирания
пазар, с цел еднакво третиране на всички производители и обществения доставчик,
вторично изкупуващ същата енергия от договарящия с производителите краен
снабдител, дерогира като императив волята на страните и установена помежду им
предходна практика въз основа на друга регулация. Тълкуват нововъведеното с пар.1 т.29 ДР ЗЕВИ понятие
за нетно специфично производство като граничен обем, за който отделен производител може за получи
пласмент на производството си по нормативно гарантирани преференциални изкупни
цени. Лицензиантите (краен снабдител и обществен доставчик) сочат, че
разделянето на цените на две групи е наложено от различията в наличния ресурс
на първичен енергиен източник за различните производители, като в зависимост от
установените разлики в потенциала на вятъра в различни региони на страната, е
прието, че в едната зона генераторите могат да работят ефективно не повече от
2250 часа годишно, а в другата зона работата надхвърля тези пълните годишни
часове. Считат, че така обоснованото разделяне на производителите в две групи е
намерило израз в определените в Решение
№ СП-1/31.07.2015г две различни количества на НСП, за двата вида производители,
съответно на определените две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10 от
30.03.2011 г., действащо за спорния период. Съответно на разделното третиране
на производителите, според ответника и помагача му, не би могло да се защити теза за прилагане на
двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година. Тъй
като ищците са предпочели да се определят като производители в първата група,
преференциално плащане на производството им се ограничава само до изкупени 2000
КВтч, а горницата до 2300 КВтч се изкупува по цени на излишък, така както е
била заплатена изцяло от ответника.
Предварителните въпроси и допустимостта на иска, са били
разрешени в нарочно определение № 3709/17.11.2017г(л. 282), като понастоящем съдът не намира основание
за ревизирането им. Писмен доклад (л.283), в който са изложени мотивите
на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, както и
по-подробно изложение на безспорните фактически твърдения и обосновка за
разглеждане на делото в закрито заседание, е връчен на страните с предоставена
възможност да изложат писмено становище по съществото на спора.
Ищците, чрез пълномощника си адв. С. в писмени бележки поддържат
доводите си за приложимост и на двете ценови тарифи според достигането на
съответното количество на нетно специфично производство от един производител в
рамките на една календарна година. Аргументират тезата си с обективна
невъзможност да се предвидят факторите, определящи продължителността на
работата на генератор на енергия от вятър в текущата година, като считат, че точно
тази непредвидимост като специфика на възобновяемия източник е наложила и двете
категории, за да позволи изкупуването да продължи по цените за втората
категория само ако производството надхвърли прага, разделящ тарифите. Пледират
за зачитане на договорената методика за разплащане, като съответна и на новата
законова уредба и за уважаване на претенциите им в цялост.
Ответникът поддържа доводите си по съществото на спора в предоставения
му срок за писмени бележки, като аргументира тезата си въз основа на
безспорните факти. Сочи, че предвидените от закона приходи по по-високата цена
са получени от производителите при достигане на НСП от 2000 КВтч и така е
изпълнено изискването за норма на възвръщаемост по тези цени. Счита че
продължаването на калкулиране на следващо производство по други макар и по-
ниски но пак преференциални цени би завишило нормата на възвръщаемост, което
именно законодателят е целил за избегне. Като сочи, че е платил именно
съответни на законовата регулация цени за производството над 2000 КВтч, пледира
за пълно отхвърляне на претенциите. Ответникът е представил и списък за
направени разноски.
Подпомагащото ответната страна трето лице, чрез юрисконсулт е депозирало
писмено становище за неоснователност на претенциите, основано на доводи за
възприемане на тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на
двете преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.
Страните претендират насрещно определяне на разноски, индивидуализирани
в конкретни списъци по чл. 80 ГПК, приложени към писмените им бележки. Ищците
са възразили за прекомерен размер на договорените от ответника хонорари за
адвокатска защита.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад
като неподлежащи на доказване насрещно признати факти относно договореното
изкупуване на произведена енергия от вятърни електрически централи в с. Ляхово и с. Тригорци, община Балчик и
изпълнението на договорите между страните, както следва:
Ищците са производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници,съответно Вятърна електроцентрала (ВяЕЦ), „Балчик 1" с обща
инсталирана мощност от 4.000 kW, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1”ЕООД, присъединена към електроразпределителната
мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител
на електрическа енергия №
ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г. и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-484/20.04.2010;
ВяЕЦ „Балчик 2" с обща инсталирана мощност от 2,000 kW и ВяЕЦ „Балчик
2А" с обща инсталирана мощност 2,000 kW, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК
2”ЕООД, присъединени към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител № ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008г.
и №
865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008-ВГ-4029-18.06.2009г. и въведени в
експлоатация с разрешения за ползване №
СТ-05-484/20.04.2010 и № ДК-07-СИР-13/23.06.2010г.; ВяЕЦ „Тригорци" с обща
инсталирана мощност от 2,000 kW собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4”ЕООД,
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. и въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-17/06.07.2010 г.
Ответникът като краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е сключил с тези производители договори за
изкупуване на електрическа енергия (№ 141/10.05.2010г.; № 142/10.05.2010г. и №
152/02.09.2010г. и № 153/02.09.2010г.) по преференциална цена, определена от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с Решение №
Ц-018/31.03.2010г., платима ежемесечно за произведеното количество електрическа
енергия на база фактури, издадени от производителя. В договорите е постигнато
съгласие за специфично тарифиране на производството според достигане на
различни обеми на работа, съответно на критериите, определени от КЕВР, като при
договарянето на продажбата страните са препратили към съответно решение, в
което са определени преференциални цени за произведена от възобновяем източник
енергия. В чл. 1 ал.3 от договорите с еднотипно съдържание, съвпадащи като
редакция и за тримата производители, е посочено задължение на купувача да
изкупи цялото произведено количество активна енергия(извън договорено с други
клиенти, участието в балансиращия пазар и производството за собствени нужди),
като допълнително в ал. 6 е било предвидено планиране на производството по
прогнозни количества за изкупуване за цяла предстояща година и разпределянето
му по месеци, съответно ежегодно коригиране на прогнозата (чл.13 и 14).
Разплащането на отчетените като доставени в мрежата количества е договорено
ежемесечно, въз основа на фактури, издадени от производителя по отчетени
показания на измервателни уреди до 5 число на следващ месец и съответно
заплащането по банков път на стойността на фактурата до 15 дни от получаването
й от купувача(чл. 21,24 и 25). Предвид обвързаността на договора от нормирането
на цените и предварителното прогнозиране на производството, страните изрично са
предвидили, че до достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа
енергията се изкупува по по-високата преференциална цена, а след този праг
цялото производство до края на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак
преференциална цена, а всяка промяна на цените ще обвързва страните без
допълнително споразумяване.
През процесния период на 2016г.
преференциалната цена е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, диференцирано за производители, работещи до 2250 часа и съответно над
2250 часа, а след нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, са определени обемите (нетното
специфично производство „НСП”) в които произведената енергия подлежи на
изкупуване от обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните
цени, респективно остатъка над този регулиран обем следва се търгува на
цени за излишък на балансиращия пазар.
Процесните ВяЕЦ са произвели енергия до НСП 2000 КВтч (за работещи
централи до 2250ч.) и производителите са фактурирали съответната за него изкупна
цена, като за месеца, в който това количество е било надхвърлено(октомври 2016
за първите двама и август 2016 за третия), ищците са издали фактури за излишък,
но в последствие са допълнили това фактуриране с дебитни известия до
нормираните цени за работа над 2250 ч., като са тарифирали по тези
преференциални цени следващото производство над 2000 КВтч до достигане на НСП
2300 КВтч.
Няма спор и че ответникът е
заплатил само фактурираните количества по цени за излишъци (без дебитните
известия за съответните месеци, коригиращи същите количества по преференциални
цени), и съответно само част от фактурите на първите двама ищци (съставени за
м.ноември), съответни на стойности на цени за излишък, по банков път съответно
на „Виндферм Балчик 1" ЕООД с платежни нареждания от 14.12.2016г., от
29.12.2016г. от 12.01.2017г.;на „Виндферм Балчик 2" ЕООД с платежни
нареждания от 14.12.2016г., от
27.12.2016г, от 29.12.2016г. и 12.01.2017г.; и на „Виндферм Балчик
4" ЕООД с платежни нареждания от 12.10.2016г. от 04.11.2016г. и от 14.12.2016г.. Така заплатените спорни
количества са били предоставени и съответно изкупени от обществения доставчик
„Национална електрическа компания" ЕАД, лицензиран с №
Л-147-13/17.12.2004г. на ДЕКВР на цени за излишъци за цялото производство над
2000 КВтч, като префактурираните от ответника допълнително остойностени с
дебитни известия горници не са били заплатени. Като е възприел посочените от
обществения снабдител мотиви за неправилно приложение на регулираната
преференциална цена, ответникът също е отказал да заплаща по-високите стойности
на горниците над 2000 до 2300 КВтч, в
писма от 25.01.2017г., изпратени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД до
„ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1" ЕООД, „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2" ЕООД и „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК
4" ЕООД.
При така установеното съдът намира претенциите на ищците за
неоснователни поради следните правни съображения:
Пазарните отношения по повод производство и
изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на
свободата на договаряне в обществен интерес(чл. 2 от ЗЕ). На първо място чл.
94а ЗЕ въвежда регулация на сделките с електрическа енергия между
производителите на енергия от възобновяеми източници и крайните снабдители,
като замества съществен елемент от продажбеното правоотношение с определена по
административен ред цена. Същевременно същия основен за сектора закон подробно
урежда правомощията на регулатора на пазара и ценообразуването по сделките
между различните участници (чл. 30 ЗЕ) въз основа на общи принципи (чл. 31 ЗЕ).
На второ място специфичното производство на енергия от възобновяеми източници е
допълнително уредено със специален
закон, в съответствие с общата европейска правна рамка(Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници). Несъмнено така възприетата
уредба на този вид обществени отношения е императивна и не допуска валидно договаряне
на страните извън правилата, гарантиращи баланса и стабилното управление на
енергийна система на страната(интерес от най-висш порядък на обществения ред) и
интересите на всеки отделен гражданин да се ползва от достъпна, качествена и
безопасна енергия в съответствие със съвременните битови стандарти (по арг. от
чл.69 ЗЕ).
В съответствие с тази уредба са били сключени
както договорите, осигуряващи самото съществуване на производството на ищците,
инвестирали в производствени предприятия (присъединяването към разпределителна
мрежа на страната на проектираните и изградени от тях съоръжения на вятърни
централи), така и договорите, гарантиращи пласмента на произведената от
възобновяемия източник енергия. Това ясно е посочено от самите договарящи се,
както в преамбюлите на договорите за изкупуване, така и в отделните клаузи, с
които страните са изявили съгласие да заместват изрично уговорени параметри със
съдържание, наложено с бъдещи нормативни промени(чл. 2 ал.2, чл.18 ал.2 и чл.
38). Следователно всички аргументи, черпени от конкретно съдържание на
договорите биха имали значение само доколкото не са несъвместими с актуална позитивна
правна норма, уреждаща тези отношения.
Съдът отчита, че при започването на производството е действал Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата(отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от
средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен
източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Същевременно, този нормативен акт има ясно
заявено преходно значение, тъй като целта му е насочена към насърчаване на
инвестициите в нови за страната технологии до достигане на определено развитие
на сектора в идните 10 години(чл. 10 от ЗВАЕИБ), като е явно, че с насищането
на производството възприетите ценови
преференции могат плавно да намаляват (арг. от чл.21 ал. 3 от ЗВАЕИБ). Този
закон е заменен от новия Закон за енергията от възобновяеми източници (Обн. - ДВ, бр. 35
от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), който предвижда стабилизиране на
инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в
рамките на дългосрочните договори за изкупуване(чл. 31 ЗЕВИ) но и възможност за
договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар.
Същевременно, в преходните правила на новия закон са съхранени отношенията с
досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори
за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. В случая такива цени са били
определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими
според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид
производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в
размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за
ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно. Тъй като аналогичен критерии е бил
възприет и в акта, регулиращ цените при сключване на договора (Решение № Ц-018
от 31.10.2010г.), промяната в съдържанието на сделката, наложено от новата
уредба е било ограничено само до намаляването на изкупната цена и фиксирането й
в този размер до края на остатъчния срок от договора. Именно така са се развили
и отношенията между страните, които са съхранили съществуващата вече между тях
практика по изкупуване на цялото произведено количество по преференциални цени,
прилагани и в двата варианта, съответно по-високата за произведените количества
до достигане на пълни 2250 работни часа
и по- ниската цена за следващото производство до края на годината.
Нова промяна в правоотношението обаче се е наложила поради принципната
промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник
ел. енергия, въведена с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г.
Законодателят вече ограничава преференциално изкупуваното производство не само
като цени, но и като обем, като въвежда праг („нетно специфично производство”
или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените
за този производител преференциални цени, а съответно остатъкът от производството,
доколкото не е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде
също изкупено от крайния снабдител и съответно доставено на обществения
доставчик, но на много-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар. Тъй като
критерия за обема на преференциалното производство (определен в пар.1 т. 29 от
ДР ЗЕВИ) е бил въведен именно с това изменение, до този момент не е бил
прилаган в отношенията между участниците на пазара. Това е наложило и
допълнителното му изясняване от регулаторния орган, с оглед на двете посочено
по-горе ценови тарифи. В Решение № СП-1 от 31.07.2015г. КЕВР е запазил
разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за
централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според
регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на
първичния енергиен източник). Съдът изцяло споделя предложената от ответника и
помагача интерпретация на целта на тази промяна в регулацията. Действително,
промяната в ЗЕВИ е част от принципна реформа в сектора, предприета с цел
развитие на започналата реформа в сектор енергетика, за постигане на баланс на
цялата електроенергийна система като последен етап преди въвеждането на пълната
либерализация на енергийния пазар( МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката № 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то НС).
Вносителят е декларирал нужда от промяна на ценообразуването чрез коригиране на
досегашния критерий, възприет от регулатора
(средногодишни часове) с допълнителни фактори, обединени в
новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуванието само на количествата електрическа енергия, които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост
в определените преференциални цени. Така вносителят е търсил баланса на
вече наситен сектор, постижим с редуциране на разходите на обществения
доставчик(задължен до тогава да поеме цялото производство по преференциалната
цена) и косвено преразпределяне на поносима
тежест на крайните потребители. Несъмнено такъв баланс би бил изключен,
ако новата уредба не засегне адекватно и заварените отношения. Съответно новото
ограничение на прилагането на преференциалните цени до размера на НСП пряко
изключва клаузите в чл. 18 от процесните договори за доставка, допускащи
прилагане на двете тарифи според двата обема на производство за един и същ
производител.
Спорната интерпретация на новата регулацията, предлагана от ищците не
може да бъде споделена. На първо място по вече изложените по-горе съображения
всички доводи, черпени от изрични уговорки и установена практика по
изпълнението им преди изменението на закона са съвсем неприложими. На второ
място аргументите за неопределяемост и непрогнозируемост на обема на годишно
производство и ефективното време за работа на коя да е централа се опровергават
от фактите по делото. Още в началото на инвестицията производителите са поели
ангажимент да планират и съответно да обявяват прогнозите си за предоставените
в мрежата за изкупуване количества, като дори този техен ангажимент е изведен
до месечен график, представляващ нарочно приложение № 1 към договора за
изкупуване. Дори и в началото тези планове да са имали само ориентировъчен
характер, поради сигурното изкупуване на цялото производство, с новата уредба е
било наложително производителят да положи дължимата грижа като добър търговец и
да разпредели планираното си производство в рамките на съответен лимит,
определен за всяка от преференциалните цени. Няма каквито и да е данни някой от
ищците да е заявил планирано производство от 2300 КВтч, за да разчита на
преференциално изкупуване на такова количество. Съдът отчита и факта, че към
2015г., когато се въвежда новото ограничение, тези централи са работили повече
от 4 пълни годишни периоди и вече са разполагали със достатъчно сравнителни
статистически данни за да преценят какви възможности им предлагат конкретните
метеорологични особености на региона, в който са изградени като производствени
мощности. Както самите ищци сочат, те неколкократно вече са надминавали прага
на работа над 2250 ефективни часа годишно и са прилагали в отношенията си с
ответника и втората преференциална цена в рамките на същата година,
следователно е можело обосновано да планират и оповестят на купувача по-големия
обем производство и през 2016г. Издадените фактури с високата преференциална
цена явно сочат, че производителите не са планирали адекватно повишеното си
производство. Дори и данните за това да не са били достатъчно убедителни обаче,
и производителите да са предпочели по-предпазливия вариант на планиране на
по-малкия обем НСП, то тази им предпазливост следва да остане на техен риск,
като доходите им по преференциални цени останат ограничен до този обем. Съдът
констатира, че практиката за доначисляване на по-ниската цена за производство
над този обем е именно онзи резултат, който законодателят е целил да осуети с
въвеждането на лимити, съотвестващи на ценообразуващите критерии. Самото нетно
специфично производство в Решение № СП-1/31.07.2015г се извежда поради
обоснованото разделяне на производителите в две групи въз основа на
първоначално предпоставения постулат на наличие на два специфично обособени
региони в страната. Така още в Решение № Ц-013/28.06.2006г. като фактор с най-
голяма тежест при определяне на изкупна преференциална цена е възприета
средната годишна производителност на генераторите, определяна за съответния
производител според прогнозни пълни ефективни часове работа, като частно от
деление на цялото прогнозно производство за една година, разделено на общата
инсталирана мощност на съответната централа. В това решение бил указан и
начинът, по който всеки от производителите следва да определя в коя от двете
категории попада неговия обект, като представи одитиран доклад от лицензирана фирма
въз основа на достатъчно представителен поне едногодишен период на измерване на
ветровия потенциал. Значимостта на този специфичен критерий е възприемана
изрично, но без да е извеждан отново и в двете ценообразуващи решения,
действащи за процесните договори, включително и в Решение №Ц-10 от 30.03.2011
г., приложимо за спорния период. Съответно и при остойностяването на НСП
регулаторът е визирал именно различните цени за производители в различни
региони, за да постигне търсения от законодателя баланс при ограничаване на
преференциално изкупено производство. Ако се допусне, че един и същи
производител може да промени началното си планиране и да преминаване от една
към друга тарифа в рамките на една и съща година, това би наложило цялостно
префактуриране на изкупеното за годината производство до горния праг от 2300 КВтч,
но с по-ниската преференциална цена. Такава промяна обаче следва да се
предприема добросъвестно (чл. 14 ал.3 от договорите за изкупуване), като
позволи и на купувача да компенсира надплатената разлика по вече заплатените за
изтеклия период от годината по- високи цени с непланирана за изкупуване горница
от 300 КВтч. Всяко друго решение би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост
на разходите и би обезсмислило самата нова регулация целяща ограничаване на
приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на
обществото.
В заключение се налага извода, че като е изплатил на производителите,
фактурирано по преференциални цени, приложими за централи работещи до 2250 часа
годишно само произведено количество, съответно на НСП до 2000 КВтч ответникът е
изпълнител точно задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално
производство и не дължи горница над тази цена до претендираната от ищците за
изкупени количества до 2300 КВтч. Следователно не е налице и каквато и да е
забава на купувача.
Съединените претенции на
ищците следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ищците следва да заплатят направените от ответника разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК(с писмените бележки вх.№
32986/23.11.2017г) и представените доказателства за адвокатски възнаграждения,
изплатени по банков път(т. 1 от ТР ОСГТК№ 6/12). Ответното дружество доказва
заплащане на хонорари от 7932лв, 7740лв и 4788лв. по три отделни договора за
адвокатската услуга по защита срещу всяка от претенциите на тримата ищци.
Насрещната страна своевременно е възразила за прекомерност на така направените
от ищеца разноски по представителство в процеса. При съпоставка с методиката по
чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче, съдът намира, че тези размери не надхвърлят минималните
хонорари, определени дори само въз основа на главниците, поради което и
възражението се оказва неоснователно. Претенцията за възстановяване на
разноските на ответника следва за бъде уважена в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 вр. чл. 376 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет.
3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Б.Д. П.,
П. С. С.,
Я.М. Д.
и Г. К., подпомаган от „Национална електрическа
компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Триадица №8, представлявано от изп.директор П.И., иск за присъждане на остатъци
от начислена цена за продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени
за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от
възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 КВтч, в
размер на сумата от 251 740,55лв, като сборен остатък по Дебитно известие №
**********/30.11.2016г. и Фактура № **********/30.11.2016г., ведно със
законната лихва от депозиране на искова молба от 16.03.2017г. до окончателно
изплащане на дълга, както и за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на същите суми за период от 16.02.2017г. (след изтичане на уговорен
падеж от получаване на платежните документи) до 15.03.2017г. (предявяване на
претенциите), в размер на 1961,90 лв, на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от
членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.,сумата 7932лв (седем хиляди деветстотин
тридесет и два лева) представляваща направени от ответника съдебно-деловодни
разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3,
офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от
членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подпомаган от
„Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор П.И., иск
за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2016г, но
неплатена по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефективни часа
годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично
производство над 2000 до 2300 КВтч, в размер на сумата от 243 699,65 лв, като сборен остатък по Дебитно
известие № 00000000104/30.11.2016г., Фактура № 00000000105/30.11.2016г. и
Фактура № 00000000106/30.11.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на
искова молба от 16.03.2017г. до окончателно изплащане на дълга, както и
за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за
период от 16.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на
платежните документи) до 15.03.2017г. (предявяване на претенциите), в размер на
1899,23 лв, на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от
членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.,сумата 7740лв (седем хиляди седемстотин
и четиридесет лева) представляваща направени от ответника съдебно-деловодни
разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет.
3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подпомаган от „Национална
електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор П.И., иск за присъждане
на остатъци от начислена цена за продадена през 2016г, но неплатена по
преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефективни часа годишно
произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично
производство над 2000 до 2300 КВтч, в размер на сумата от 121 676,39 лв, като
сборен остатък по Дебитно известие № **********/31.10.2016г., Дебитно известие
№ **********/01.11.2016г. и Дебитно известие № **********/01.11.2016г., ведно
със законната лихва от депозиране на искова молба от 16.03.2017г. до
окончателно изплащане на дълга, както
и за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на същите суми за период от 16.02.2017г. (след изтичане на
уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 15.03.2017г.
(предявяване на претенциите), в размер на 948,26 лв, на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл.
31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н.и М.Х.да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от
членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.,сумата 4788 лв (четири хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева) представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от посочената от съда и обявена на страните при
връчване на определение №3709/17.11.17г дата за обявяване на решението 20.12.2017г., на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
Решението да се обяви на посочената от съда дата за обявяване на
решението в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 11 от Наредба № 7 (в случай, че не се явят в деловодството
за запознаване със съдебен акт и връчване в деня на обявяване на решението).
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: