Р Е Ш Е Н И Е
№ 260465
Гр.Пловдив, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 02.03. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№295/
2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ с АУ: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, чрез
юр.Св.С. против решение № 260129/16.12.2020г. по гр.д.№861/2020г. на
КарловскиРС, 2 гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия
Д.П.П. с ЕГН:********** ***, следните суми: сумата
от 1847,10 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, положен през периода 24.07.2017 г. -
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1, 143 ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, считано от
подаване на ИМ- 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане, лихва за
забава върху главницата в размер на 299,03 лв., считано от първо число на
месеца, следващ 3-месечието на дължимото плащане до подаване на ИМ, както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 350 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Карлово - 192,09 лв.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
исковата претенция да се отхвърли. Претендира
за разноски. Прави се
възражение за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият Д.П.П. чрез адв.М.С., взема
становище за неоснователност на въззивната жалба.Претендира за разноски.
Съдът,
като съобрази оплакванията и доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.П.П. против ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“, с която са предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178,
ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба
се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, работи на длъжност „***“ в група «П. и с. Д.»
в РСПБЗН-гр.Карлово към РД «ПБЗН» Пловдив, подчинена на ГД «Пожарна безопасност
и защита на населението» - МВР София. Съгласно ЗМВР, заеманата от него длъжност била със статут на държавен
служител. Претендира ответника да му заплати сумата 1408 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд през периода 24.07.2017 г. - 10.07.2020
г., който приравнен на дневен труд с коефициент 1, 143, се получавал извънреден
труд от 247 ч., които не му били заплатени;
претендира 160 лв. мораторна лихва от падежа на вземането до подаване на ИМ-
24.07.2020 г. и законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ
до окончателното плащане. По делото е допуснато увеличение на претенциите съгласно
подадената молба за изменение /л.85 от д.РС/ до размерите, посочени в
заключението на вещото лице от приетата ССЕ.
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ отговор на
исковата молба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за
това, че не е налице непълнота на закона и единствено приложим по отношение на
държавните служители в структурите на МВР се явява ЗМВР.
ПРС е уважил предявените искове.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи: Че не е налице непълнота
на закона, която да допуска приложение на чл.9 НСОРЗ; в процесния период
1.10.2016-30.09.2019 г.е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, поради което счита, че е
недопустимо прилагането на общите правила по КТ и НСОРЗ; счита, че в настоящия
случай ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 ч, а максималната
продължителност на една смяна по КТ /чл.142,ал.4 КТ/ е 12 ч, от което
следвало, че не може да се приложи КТ и
НСОРЗ, а следвало да се приложи чл.187,ал.3 ЗМВР, където нощният труд е 8 ч, а
не 7 ч, т.е. няма основание за прилагане на изравнителен коефифиент, а също и
да се приложи чл.142,ал.,т.1 от ЗМВР, който предвиждал компенсаторни механизми
– допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, обзещетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение
за прекратяване на ТПО, заплащане на извънреден труд – до 280 ч годишно.
Между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „***“ в група «П. и с. Д.»
в РСПБЗН-гр.Карлово. От приетите по първоинстанционното
дело писмени доказателства и заключение по ССЕ на вещото лице Р. М., неоспорено
от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че през
процесния период въззиваемият е положил общо 1902 часа нощен труд, като същите
са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд чрез приложението на
определен коефициент; че незаплатени били 271 ч. извънреден труд за процесния
период, които умножени по коефициент 1.143 се равнявали на 1847,10 лв.,а
мараторната лихва върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ
3-месечието на дължимите плащания до датата на ИМ, е в размер на 299,03 лв.
ПОС намира, че коефициент 1,143 изрично бил предвиден в чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, а в последващите
две наредби /Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители /отм./
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители липсва правна уредба относно заплащането на
положения нощен труд.
В цит. от въззивника чл. 187, ал. 3 ЗМВР е казано, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, което,обаче, не определя нито продължителността на работната
смяна, нито пък е свързано с отчитането
на нощния труд. Посочената разпоредба казва каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - 8 часа, с
тази спецификата, че тези служители работят при сумарно отчитане на работно
време. Според съда цитираната разпоредба няма характеристиките на специален
закон, тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал.
1 КТ. Според чл. 140, ал. 1 КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, който полага
нощен труд, при нормален работен ден/седмица, ще работи по-малко часове, така
че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се
зачитат за 40 часа, а положените 7 часа в рамките на денонощието, за 8. При
сумарно отчитане на работното време от значение за продължителността на
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период, което е от значение за това дали е налице
извънреден труд, т.е. при отработени 8 астрономически часа нощен труд през един
работен ден, те ще бъдат отчетени според коефициента на преобразуване на нощния
труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови
диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при
сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване
на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на нормалния
работен ден.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е
посочен коефициента за отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към
Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
- към посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен.
Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в
структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР
препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта.
От заключението на приетата по делото ССЕ на в.л.Р. М. се установява, че
при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително
възнаграждение е в размер от 1847,10 лева и мораторна лихва от 299,03 лв., до
които суми искът е основателен и следва да се уважи. С обжалваното решение ПРС
е приел, че се явява неиздължено трудово възнаграждение в посочения по-горе
размер и го е присъдил. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски в полза на въззиваемия се
присъждат в размер на 350 лв.- платено адв.възнаграждение. По направеното
възражение за прекомерност на платеното адв.възнаграждение, ПОС намира
следното: Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г.за минималните
адв.възнаграждениея, в сила от 31.07.2020 г., при материален интерес 2146,13
лв./вкл. главница и лихва/, дължимото адв.възнаграждение е 300 лв.+7% за
горницата над 1000 лв., или 300+80,22 лв.=380,22 лв., а платеното
адв.възнаграждение е 350 лв., поради което същото не е прекомерно.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260129/16.12.2020г. по гр.д.№861/2020г. на КарловскиРС, 2 гр.с.
ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на Д.П.П.
с ЕГН:********** *** лв.- разноски пред ПОС за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: