Решение по дело №771/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Л. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.Ц., срещу Решение №72/26.04.2023г., постановено по АНД №112/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се сочи, че пред районния съд било подадено възражение, с което бил обжалван фиш, като съдебният състав приел, че производството било по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Нито един от изброените в тази норма актове обаче не бил предмет на производството, образувано по подаденото от Л. възражение. В обжалваното съдебно решение било посочено установяване на фактическата обстановка по случая от показанията на свидетелите и от акта за установяване на административно нарушение. Такъв акт обаче не бил налице, нито било издадено наказателно постановление за наложената глоба. Освен това Л. никога не бил уведомяван за хода на производството. Счита се, че предвид оспорването на наложена глоба с фиш, съобразно чл.39, ал.3 от ЗАНН, следвало на лицето да се състави АУАН. Поради това районният съд следвало да прекрати производството пред него и да изпрати административнонаказателната преписка на административнонаказващия орган за довършване на административнонаказателното производство. Налице било произнасяне на съда по спор, по който той не бил компетентен.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение, прекратяване на производството по делото и връщане на материалите на РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково.

Ответникът – РУ Димитровград, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, тъй като било недопустимо.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на разглеждане по АНД №112/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград е бил Фиш серия GT, №1847914 от 25.02.2023г., издаден от мл.инспектор Г. С. Д. от РУ Димитровград, с който за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – несъобразяване с пътните знаци и маркировка, на 25.02.2023г. в 16.24 часа при управление на МПС *** с рег.№ *** на първокласен път I-5 85 км 580, до автоборса *, на Б.Г.Л. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл.186, във вр. с чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Чрез РУ Димитровград, към ОДМВР – Хасково, от Б.Г.Л. до Районен съд – Димитровград е било подадено писмено Възражение против Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г.

С обжалваното Решение №72/26.04.2023г., постановено по АНД №20235610200112/2023г. по описа на съда, Районен съд – Димитровград е потвърдил Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че фактическата обстановка по случая се установява от АУАН и от показанията на свидетелите. Не били налице нарушения в хода на процедурата по издаване на фиша. Описаното в него деяние било доказано. Нарушена била нормата на чл.6, ал.1 от ЗДвП и правилно нарушението било свързано с наказващата норма на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Касационната съдебна инстанция намира обжалваното решение за недопустимо.

Според чл.186, ал.1 от ЗДвП, за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.

Съгласно относимата редакция на чл.186, ал.2 от ЗДвП (бр.14 от 10.02.2023г.) на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.

В чл.186, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

От съдържанието на цитираните разпоредби следва извода, че фишът по чл.186 от ЗДвП не подлежи на обжалване пред съд. За защита правата на адресатите на този вид санкционни актове законодателят е предвидил оспорване – на нарушението или размера на глобата, или отказ да се подпише фиша. За тези хипотези специалният закон регламентира образуване на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН – чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

В горния смисъл е текстът на общата разпоредба на чл.39, ал.3 от ЗАНН, който гласи, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.

Ето защо следва да се приеме, че оспорването на фиша трябва да е отправено до органа, съставил фиша. В този случай възниква задължението за последния да състави АУАН, след което да изпрати административнонаказателната преписка на наказващия орган. В правомощията на този орган е да издаде наказателно постановление или друг акт (чл.28, чл.54), или да извърши друго действие (чл.58а, чл.58г от ЗАНН). Едва след издаване на съответния акт за наказаното лице се открива възможността за оспорването му пред съд.

В подкрепа на горното е и императивната разпоредба на чл58д, ал. 1 ЗАНН, в която се определя видът на актовете, подлежащи на обжалване пред съд, а именно наказателните постановления, предупреждението по чл.28, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и електронните фишове. В настоящия случай пред районния съд не е бил оспорен нито един от изброените в разпоредбата актове. В тази връзка при постъпване на жалбата/възражението в съда, районният съдия е следвало да съобрази горецитираните разпоредби и да прекрати съдебното производство, като изпрати възражението от Б. Л. за произнасяне от компетентния за това орган, въпреки непрецизно посочения от жалбоподателя адресат на възражението. От съществено значение в случая е и обстоятелството установимо от представената по делото пред въззивния съд Справка за нарушител/водач, от която е видно, че глобата наложена с Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г. не е заплатена от жалбоподателя.

При това положение като е разгледал, подаденото от Б. Л. възражение районният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а възражението против Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г., подадено от Б.Г. Л. – да се изпрати на РУ Димитровград, до съответния орган за продължаване на действията по чл.186, ал.2 от ЗДвП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №72/26.04.2023г., постановено по АНД №20235610200112/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г., издаден от мл.инспектор Г. С. Д. от РУ Димитровград, с който за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за движението по пътищата на 25.02.2023г. в 16.24 часа при управление на МПС *** с рег.№ *** на първокласен път I-5 85 км 580, до автоборса *, на Б.Г.Л. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл.186, във вр. с чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП.

ИЗПРАЩА възражението, подадено от Б.Г. Л. против Фиш серия GT, № 1847914 от 25.02.2023г. на РУ – Димитровград, до съответния орган за продължаване на действията по чл.186, ал.2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: