РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Силистра, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100194 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът Р. С. Р. с ЕГН: **********, с.И., общ.С., обл.С., ул.”О.” № ,
чрез пълномощника адв. Р. Г. – АК – Силистра, със съдебен адрес: гр.С. ул. Ц.
Ш. № моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот – ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с.И., общ.С., обл.С., с площ от 924 кв.м., с №501.0236,
УПИ VII, с площ от 925 кв.м„ в който имотът участва с площ от 923 кв.м., в
кв. 30, по регулационния план на селото, ведно с построените в него
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ, въз основа на давностно владение и наследство.
Претендира разноските си по делото.
Твърди, че ответникът държи вещта без основание и отказва да я
върне на собственика й, въпреки отправяните му покани.
Ответницикът М. Ш. М. с ЕГН **********, с.И., общ.С., обл.С., ул. У.
№ , чрез процесуалния си представител адв. П. И. - САК, с адрес: гр. С., ул. Г.
С.” № , вх. , ет., ап. е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва
предявените от ищеца искови претенции. Твърди, че той, заедно със
съпругата си, починала през 2014 г. и двете им деца са живели
необезпокоявано в процесния имот от 1996 година и са се грижили за
поддръжката му, поради което счита, че е придобил имота по давност.
Ответникът е предявил и насрещна искова претенция, с която моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
1
на ищеца, че той е собственик на процесния недвижим имот, придобит от
него въз основа на осъществявано давностно владение. Излага доводи
относно обстоятелството, че съпругата на ответника по насрещния иск – Ф. С.
Р., починала на 30. 01. 2022 г. също е придобила качеството на собственик на
1 / 2 ид.ч. върху имота, / по неуточнен способ /, поради което, според ищеца,
правото и на собственост преминава към нейната дъщеря - С. Р. М. и по
заместване – на нейните деца - С. М. Ш. ЕГН ********** и А. М. Ш.. Заявен е
и фактът, че до смъртта си, съпругата на ответника по насрещния иск е
живяла в процесния имот.
В отговор на насрещната претенция ищецът заявява, че оспорва
твърденията за упражняване на фактическа власт от страна на ответника по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, или поне до месец ноември 2014г., когато е
починала неговата съпруга, като до този момент е бил само държател на
имота.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите
и становището на страните, прие за установено следното:
При предявяване на исковата претенция ищецът легитимира правото
си на собственост върху процесния имот въз основа на наследяване и изтекла
в негова полза придобивна давност.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът – чл.69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта
за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение - в
този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г..
Няма спор в производството, че ищецът е наследник на С.Р. С. / С. Р.
С. /, починал на 22. 11. 1989 г. и Ю. А. С., починала на 15. 01. 2002 г., като
двамата наследодатели са живяли в процесния имот. Ищецът е осъществявал
фактическата власт върху имота съгласно чл. 82 ЗС при условията на
присъединяване на владение към предхождащо владение на наследодател и се
е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, като същевременно е
демонстрирал намерение за своене лично за себе си по отношения на другия
наследник – сестра му И. С. М.. Тези обстоятелства не се оспорват от
ответника и се установяват от представените по делото доказателства –
нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
2
владение и наследство № 56, том II, н.д. № 295 / 2020 год. на нотариус с рег.
№ 429 – Д. П., както и удостоверения за родствени връзки.
От друга страна, ответникът по основния иск и ищец по насрещния се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на
имота, като твърди, че той е упражнявал фактическа власт върху имота като е
живял непрекъснато, заедно със семейството си в имота за период повече от
10 години.
За установяване на фактите, по делото са разпитани четирима
свидетели, трима от които, ангажирани от страна на ответника. Съдът намира
показанията на всички свидетели за непротиворечиви по отношение както на
обстоятелството, че ответникът действително е обитавал жилището за
сочения от него период, но така и по отношение на факта, че същият не е
демонстрирал намерение за своене. Напълно незаинтересованите свидетели
М. Ш. и М. са категорични в становището си досежно възприеманото от тях
право на собственост по отношение на процесния имот, който считат за
собственост на ищеца / респективно на неговия наследодател / и не
възприемат ответника като собственик, т.е. не са възприели демонстрация на
намерение за своене лично за себе си от страна на ответника. В тази връзка са
и показанията на свидетеля С.Ш. – син на ответника и внук на ищеца и
свидетелката М. – дъщеря на ищеца. Съдът счита тези свидетели за
заинтересовани в еднаква степен от изхода на делото и през тази призма
преценява показанията им, като счита последните за достоверни относно
изложените твърдения за демонстрирано собственическо поведение
единствено от страна на ищеца. Свидетелят С.Ш. твърди, че ищецът
многократно е „притеснявал“ баща му с предупреждения, че „ще го изгони от
къщата“, като това поведение датира от когато свидетелят е бил в състояние
да формира спомени и най – вече след смъртта на неговата майка, а
свидетелката М. заявява, че след смъртта на сестра , родителите не са
искали ответникът да продължава да живее в дома им.
От показанията на всички свидетели се достига до извода, че
ответникът е допуснат в имота, собственост на ищеца като съпруг на
дъщерята на последния и поради необходимостта родителите да полагат
грижи за собственото си дете, което е страдало от онкологично заболяване.
Ответникът е притежавал единствено качество на държател на част от имота
до смъртта на съпругата си през 2014 год., от който момент обаче, не се
доказа да е променил намерението си за своене от една страна, а от друга,
дори и да го е сторил, то до момента на предявяване на исковата претенция
през 2022 год., не е изтекла давност в негова полза.
Редно е да се коментира и възражението на ответника, касаещо
обстоятелството, че съпругата на ищеца – Ф. С. Р. също е придобила право на
собственост върху 1 / 2 идеална част от процесния имот въз основа на
давностно владение. Това обстоятелство е извън предмета на спора, тъй като
право на искане за установяването му имат единствено наследниците на Ф.
3
Р., какъвто ответникът не е. Отделно от това, самата съпруга не се е позовала
на изтекла в нейна полза придобивна давност приживе, а дори и да го беше
сторила, ответникът отново не е в състояние да докаже претенцията си за
придобито от него право на собственост, тъй като по делото няма спор, че Ф.
Р. е живяла в имота до смъртта си през 2022 година, като при това е
демонстрирала качеството си на владелец.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че ищецът се
легитимира като съсобственик на спорния имот на основание наследяване от
родителите си и давностно владение, поради което и предявеният
ревандикационен иск е основателен.
По делото няма спор, че ответникът владее спорния имот, поради
което е основателно и искането същият да бъде осъден да предаде владението
върху имота на ищеца.
Предвид изхода от процеса и на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да се уважи искането на ищеца за присъждане направените по делото
разноски, които в производството пред тази инстанция са в размер на 75.00
лева.
Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ш. М. с ЕГН
**********, с.И., общ.С., обл.С., ул. У. № , че Р. С. Р. с ЕГН: **********,
с.И., общ.С., обл.С., ул.”О. № е собственик на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.И., общ.С., обл.С., с площ от 924 кв.м., с
№501.0236, УПИ VII, с площ от 925 кв.м„ в който имотът участва с площ от
923 кв.м., в кв. 30, по регулационния план на селото, ведно с построените в
него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ
и ОСЪЖДА М. Ш. М. с ЕГН ********** да предаде на Р. С. Р. с ЕГН
********** владението върху описания имот.
ОСЪЖДА М. Ш. М. с ЕГН **********, с.И., общ.С., обл.С., ул. У.
№ да заплати на Р. С. Р. с ЕГН ********** сумата от 75.00 / седемдесет и
пет / лева - разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4