СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7182 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
17590/21.01.2019г. по гр. д. № 88738/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
90 състав, Министерството на младежта и спорта е осъдено да заплати на Н.А.А.,
ЕГН **********, сума в размер на 2 500 лв., представляваща част от вземане в
общ размер на 10 000 лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от скъсване на предна кръстовидна
ставна връзка на ляво коляно, след падане на 27.01.2017 г., около 15:00 ч. на
необозначено като писта трасе между писта 3 (Лале лесна) и писта 6 (Стената) в
Природен парк „Витоша“, вследствие на спъване във въже на Стационарен ски-влек
„Заека“, находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответника или на
други лица, на които е възложило изпълнението, натоварени със задължението да
поддържат в изправност и да обозначават за опасности съображенията, които са
собственост на ответника, както и сумата от 1 062,40 лв., представляваща
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същия
инцидент, за извършено оперативно лечение, болничен престой и изследване с
ядрено-магнитен резонанс на ищцата, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията. Със същото
решение предявеният от Н.А.А. срещу Министерството на младежта и спорта иск, с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, е отхвърлен в частта относно сумата
над 1 062,40 лв. до пълния предявен размер от 2 124,80 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от Министерството на младежта и спорта, чрез редовно упълномощен
процесуален представител - юрк. М., е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковите претенции на
ищцата А.. В жалбата се
излагат твърдения, че предявените искове са били неправилно квалифицирани от
първостепенния съд като такива по чл. 49 ЗЗД, а не като искове по чл. 50 ЗЗД.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено
наличието на причинно - следствена връзка между спъването на ищцата в падналото
въже на ски - влека и претърпените от нея вреди, като се посочва, че
разпитаният по делото свидетел Н. не е бил очевидец на станалото, доколкото се
е движил пред ищцата. Ето защо се сочи, че заявеното от него представлява възпроизвеждане
на казаното от ищцата относно начина, по който е настъпил инцидентът. Според
въззивника е следвало да бъде съобразено, че съгласно заключението на вещото
лице уврежданията, причинени на А., е можело да са както вследствие на
описаните в исковата молба обстоятелства, така и в резултат на самостоятелно
падане при каране на ски. Изложени са и подробни аргументи досежно размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че
съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, доколкото причиненото
увреждане не било трайно и не е опасно за живота. Недоказани според въззивника
са и причинените вреди върху психиката на ищцата. С оглед всичко изложено се
моли обжалването решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло
отхвърлени, а при условията на евентуалност - да бъде намалено присъденото
обезщетение.
По делото е подаден в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от Н.А.А., чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. П., с твърдения за неоснователност
на доводите на въззивника. Поддържа се, че дадената от съда правна квалификация
е правилна. Сочи се, че в качеството си на собственик на процесния ски - влек
именно ответникът отговаря за причинените вреди на ищцата. Посочва се, че
приетите от Софийски районен съд факти са категорично установени от събраните
по делото доказателства, като правилно са били ценени дадените от свидетеля Н.
показания. Установени според въззиваемата са и причинените и психически
страдания. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се и присъждането на
сторените пред СГС разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 90 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки):
1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
За да уважи частично исковите
претенции, районният съд е приел, че ответникът следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД в качеството му на собственик
на съоръжението, което е било в неизправност и което се намира в „ски зона“ по
смисъла на чл. 5 от Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост
на ски пистите в Република България и за определяне на правилата за безопасност
върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на
ски патрулите. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, доколкото М.НА М. ИС.като собственик на вещта е бил длъжен да предприеме
необходимите действия за отремонтирането и/или обезопасяването на съоръжението,
което не е сторил. Вън от съмнение е, че когато
вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на
отговарящите за нея, отговорността по чл. 50 ЗЗД се изключва
и собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл. 45 ЗЗД да отговаря за причинените от нея вреди. В този смисъл и неоснователен е доводът на въззивника, че наличието на
неработещо съоръжение, а именно ски - влек има същото значение като дървета,
храсти и камъни под снежната покривка, за което обстоятелството ответникът не
носи отговорност.
Съдът не споделя и довода във въззивната жалба за липса
на причинно - следствена връзка между падналото въже на ски - влека и
претърпените от ищцата вреди. От показанията на свидетеля - очевидец В. Н. се установява, че на процесния ден - 27.01.2017 г., заедно с ищцата се качили до Черни връх, спуснали се в подножието му, като
свидетелят карал преди ищцата. Видял падналото въже и го заобиколил. Установил,
че ищцата я няма, върнал се по-нагоре и видял, че ищцата е паднала и плаче. До
нея имало стоманено въже, над земята, оплетено в краката ѝ. Ищцата му
казала, че се е спънала във въжето. Свидетелства, че многократно са се спускали
по този маршрут, като на мястото липсвали табели с предупреждение за паднало
въже и забранено спускане. Познавал ищцата от 5,6 години, това й било втори
сезон за спускане, справяла се добре, но не била опитен скиор. Преценили, че
пистата е добра, нямало много сняг, нямало навявания, използвала се и от ски
училища.
Съдът приема свидетелските
показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни,
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични
- субективните възприятия на свидетеля относно главния факт на
доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са
формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Тези правнорелевантни факти се
потвърждават и от доказателствените (фактическите) изводи на приетата като
компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на изследването е
анализирала представената по делото медицинска документация, свидетелските
показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
От експертизата се установява, че ищцата е получила
скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно, като интензивните
болки и страдания ищцата е търпяла в продължение на 25-30 дни от травмата до
възстановяването след оперативната намеса. Вещото лице изяснява, че
разкъсването на ставната връзка е възможно да е настъпило при така
описания механизъм на претъркулване при каране на ски, като не може да се
изключи с категоричност и самостоятелно падане. Достига до извода, че е проведено своевременно, адекватно и успешно
оперативно лечение, поставен е скъпоструващ резорбируем винт, като функцията на
лявата коленна става е напълно възстановена. Сочи, че от оперативната намеса са
останали малки козметични белези, които причиняват незначителен козметичен
дефект.
Анализирайки събраните свидетелски и писмени
доказателствени въззивният съд намира, че по делото е установена причинно - следствена
връзка между неизправното съоръжение и причинените на ищцата вреди. В действителност
свидетелят Н. не е възприел непосредствено инцидента, но е видял, че ищцата се
е намирала до стоманеното въже, което е било оплетено в краката й. Показанията
му не са повлияни от отношенията му с ищцата, доколкото самият свидетел
съобщава, че ищцата не е била опитен скиор.
Съгласно Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на
увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на
лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието
на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е)
възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите
условия в страната. Причиняването на неимуществените
вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със
съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни
емоционално-психологически преживявания, подлежат на пълно и главно доказване
по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде
определен въз основа на конкретните за съответния случай обективно съществуващи
обстоятелства.
С оглед посочените правила за
определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди и след съвкупен анализ на установените по делото обстоятелства относно
претърпените такива от ищцата, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 7 000 лв., както правилно е приел и районният съд. За да
достигне до този извод съдът съобрази характера и тежестта на причиненото
телесно увреждане на ищцата - скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на
лявото коляно, възрастта
на ищцата, проведената оперативна намеса, възстановителния период (около 1 месец), последващата рехабилитация. При
определяне на размера следва да се съобрази, че към настоящия момент оздравителният период е
приключил, като функцията на лявата коленна
става е напълно възстановена. Следва да се отчетат настъпилите психически последствия, а именно страха да
спортува и да кара ски, както и социално-икономическата
обстановка в страната през 2017 г.
Срещу приетото от първоинстанционния съд 50 % съпричиняване
на резултата от ищцата няма възражения от страните, поради което и въззивният
съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди законосъбразно е изчислено
на сумата от 3 500 лв., като доколкото искът е предявен за сумата от 2 500 лв.
и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважен за тази сума.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи
за неправилност на обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и липсата на нарушение на
императивните правни норми въззивният състав приема същата за неоснователна.
Следователно, предявеният иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен до сумата от 2 500 лв., а искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
до пълния му предявен размер от 1 062,40 лв.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 700 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17590 от 21.01.2019
г., постановено по гр. д. № 88738/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА М.НА М. ИС.да заплати на Н.А.А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 700 лв. - разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.