МОТИВИ по НОХД № 1652 от 2018 г. на РС - Габрово:
Габровска
районна прокуратура е повдигнала обвинение против С.А.К. за това, че в
периода 31.05.2018 г. – 19.06.2018 г. в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановено по делото
лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага извършил следното:
1. На
31.05.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение
у С.В. ***, че участва в полицейска операция по залавянето на измамници и във
връзка с това е необходимо да предаде пари, с което му причинил имотна вреда в
размер на 4 360 лева;
2. На
05.06.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение
у Т.К.Д. ***, че участва в полицейска операция по залавянето на измамници и във
връзка с това е необходимо да предаде пари и златни накити, с което и причинил
имотна вреда в размер на 9 757,80 лева;
3. На 19.06.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.М. ***, че е необходимо да предаде
пари за операция на дъщеря и, с което направил опит да и причини имотна вреда в
размер на 11 400 лева,
всичко на обща стойност 25 517,80 лева
- престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалата Т.К.Д. е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия С.А.К.
за заплащане на сумата от 9 757,80 лева, представляващи обезщетение за причинените и
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.06.2018
г., до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Т.К.Д. е
конституирана като граждански ищец в настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият С.А.К. се представлява от служебния си
защитник адв. И.Б. от ГАК. Със съгласието на подсъдимия и неговия защитник
производството е стартирано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 372,
ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово моли за осъдителна присъда с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание и подкрепящите го и събрани на
досъдебното производство писмени доказателства. Констатира лек превес на
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и в тази връзка моли за
определяне на наказание в размер на „Три години лишаване от свобода”, последваща негова редукция по реда на чл.
58а, ал.1 от НК с 1/3 и отлагане изтърпяването му за срок от Четири години на
основание чл. 66, ал.1 от НК. На последно място пледира и за цялостно уважаване
на предявения граждански иск.
Гражданската ищца се явява лично
и поддържа заявената претенция за обезвреда.
Адв. И.Б. не оспорва описаната от обвинението фактическа обстановка,
като при индивидуалицазията на наказанието се противопоставя на претендирания
от представителя на РП – Габрово негов размер, намирайки го за завишен с оглед
изключително многобройните облекчаващи отговорността на С.К. факти. Въз основа
на това пледира за по – ниска санкция, последваща редукция по реда на чл. 58а,
ал.1 от НК и приложение спрямо нея разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият изразява съжаление
за извършеното и в последната си дума моли за по - леко наказание.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
С.А.К. е роден на *** г. в гр. Ихтиман, живущ в гр. Лясковец, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, студент, ЕГН: **********. Същият признава вината си и всички
факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В началото на м. февруари 2018 г.
по мобилния телефон на подсъдимия му се обадило неустановено по делото лице, с
което двамата се договорили за съвместно извършване на измами. Уговорката между
тях била неустановеното лице да посочва на С.К. къде са оставени пари и
ценности от лица, въведени в заблуждение, че помагат на полицията или за
лечение на свои близки, и същият, след като задържи част от тях за себе си,
впоследствие да ги оставя на точно определени места. За контакти между двамата
подсъдимият използвал собственият си мобилен телефон „Нокиа” 100 със
СИМ – карта № 8935901990815024022.
На 31.05.2018
г. между 14:00 и 15:00 ч. на домашния телефон на С.В. *** се обадил мъж с неустановена по делото
самоличност с твърдението, че дъщеря му се нуждае от лечение в гр. София.
Впоследствие със С.Я. провела разговор и жена, представила се за дъщеря му, но
същият прекъснал разговора. Непосредствено след това на домашния телефон на С.Я.
се обадило друго лице, представило се за „полицай Йорданов”, което го запитало
дали е бил обект на опит за телефонна измама. След утвърдителен отговор
разговорът бил преустановен, след което друг неустановен по делото мъж се
обадил на пострадалия Я. и го заплашил с убийство, ако не му даде пари. Впоследствие т.нар. „полицай Йорданов” отново
телефонирал по домашния телефон на С.Я. и му казал, че единият от телефонните
измамници е заловен, но за да бъде арестуван и другият е необходимо да сложи
всички свои налични пари в найлонов плик и да го постави на външната дръжка на
входната си врата. Въз основа на представата, че помага за залавяне
на телефонни измамници, С.Я. поставил н найлонов плик сумата от 4 360 лева
и я оставил на посоченото място. В непосредствена близост, след указание по
телефона от сговорилото се с него лице, се намирал подсъдимият, който взел
оставената найлонова торба и с такси се придвижил до гр. Горна Оряховица. Там преброил получената сума, взел за себе си
500 лева, а останалите оставил на посочено му място непосредствено до ж.п.
гарата.
Окоро
09:00 ч. на 05.06.2018 г. гражданският ищец Т.Д. ***, когато по стационарния и
телефон се обадил мъж с искането да му предаде сумата от 35 000 лева. В хода на разговора Т.Д.
съобщила и номера на мобилния си телефон, на който след около десет минути се
обадил друг мъж, представил се за „полицай Петър А.”. Той и обяснил, че в
момента се провежда акция за залавяне на телефонни измамници, в хода на която е
открит лист с вписан с номера на домашния и телефон. Именно в този момент
същият звъннал и непознато лице заплашило гражданската ищца да му предаде
поисканата сума или ще я намушка с нож. Т.Д. продължила по мобилния си телефон
и разговора с т.нар. „полицай Петър А.”, който я уверил, че трябва да му
съдейства за залавяне на измамниците, които в противен случай ще продължат да я
заплашват. Вярвайки, че помага именно за това, Т.Д. са съгласила и по указание
на мнимия полицейски служител поставила в найлонов плик сумата от 9 000
лева, 2 бр. златни пръстена с камъчета по 5 гр. всеки, 1 бр. златен синджир и 1
бр. синджир със сърце, всичко на обща стойност 9 757,80 лева, и ги хвърлила през
терасата. Там по указание на неустановеното лице, с което се бил предварително
сговорил, се намирал вече С.К., който взел изхвърленият плик и след като се
придвижил с такси, го оставил на
посочено му място в гр. Велико Търново.
На 19.06.2018 г. следобяд Е.В.М. ***,
когато по стационарния и телефон с нея се свързало неустановено по делото лице,
което и съобщило, че дъщеря и е много зле и е нужно незабавно да бъде
транспортирана и оперирана в гр. София, за което следва да предостави пари. Е.М.
повярвала на създаденото в нея заблуждение, поставила в найлонов плик сумата от
11 400 лева и по указание на разговарящия с нея ги хвърлила през терасата
на жилището си. Там след уговорка със своя съучастник се намирал и С.К., който
при вземането на цитирания найлонов плик бил задържан от органите на реда. С
Протокол от същата дата подсъдимият предал на разследващите цитираната сума от
11 400 лева, която впоследствие била върната на Е.М..
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, направено в съдебно
заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и
присъединени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в
материалите по ДП № 330/2018 година по описа на РУ
- Габрово.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата
и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимия С.А.К. за ВИНОВЕН в това, че в периода 31.05.2018 г. – 19.06.2018 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага извършил следното:
1. На
31.05.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение
у С.В. ***, че участва в полицейска операция по залавянето на измамници и във
връзка с това е необходимо да предаде пари, с което му причинил имотна вреда в
размер на 4 360 лева;
2. На
05.06.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение
у Т.К.Д. ***, че участва в полицейска операция по залавянето на измамници и във
връзка с това е необходимо да предаде пари и златни накити, с което и причинил
имотна вреда в размер на 9 757,80 лева;
3. На 19.06.2018 г. възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.М. ***, че е необходимо да предаде
пари за операция на дъщеря и, с което направил опит да и причини имотна вреда в
размер на 11 400 лева,
всичко
на обща стойност 25 517,80 /двадесет и пет хиляди петстотин и седемнадесет лева
и осемдесет ст./ - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Предвиденото
от законодателя наказание за престъплението по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК е
„Лишаване от свобода” от една до осем години, като според съда доминантна роля в
процеса на индивидуализацията му следва да имат смекчаващите отговорността на С.К.
обстоятелства – младата възраст, чистото съдебно минало, направените изначални
самопризнания, обремененото имуществено състояние и изразеното съжаление за
извършеното. В техен противовес следва да бъдат откроени и някои отегчаващи
наказателноправното положение на дееца фактори – продължавания характер на престъпна
деятелност и високия съвкупен размер на предмета на посегателство, които леко
повишават интензитета на обществена опасност на деянието, но не пречат за
същото да се определи наказание в близост до законовия минимум, а именно „Две години лишаване от свобода”.
Същото подлежи на императивното законово намаляване с 1/3 по реда на чл. 58а,
ал.1 от НК за достигане на окончателна продължителност от „Една година и четири
месеца лишаване от свобода”. А този размер на санкцията, съчетан с чистото
съдебно минало на С.К. и безспорно наличната възможност за поправяне и
преосмисляне на извършеното без изолиране в затвор предпоставят активиране разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението и за минималния възможен срок от
„Три години”, считано от влизане в сила на присъдата, който според съда е
достатъчен за установяване достигнати ли са търсените с този правен институт
цели на наказателната репресия.
По така предявения граждански иск съдът намира
следното:
Предявената
от пострадалата Т.К.Д.
*** претенция за обезвреда е категорично основателна с оглед доказаното участие
на подсъдимия във вредоносното и заблуждаващо я деяние, довело до причиняването
и на имуществена щета в размер на предадената от нея сума в размер на 9 757,80 лева. Ето
защо и С.К. следва да бъде осъден да заплати на гражданската ищца именно
горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.06.2018
г., до окончателното им изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият С.А.К. следва да бъдат осъден да
заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 390,31 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 53, ал.1, б.”а” от НК на отнемане в полза на
държавата подлежи приложеното по делото веществено доказателство
- 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” 100 със СИМ – карта № 8935901990815024022.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С.А.К. следва да бъдат осъден да
заплати на ОД на МВР-Габрово направените по делото на досъдебната му фаза
разноски, възлизащи на сумата от 89,61 лв., както и сумата от 5,00 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: