№ 733
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500427 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите С. Ф. Я. и Р. Я. Я. не се явяват, редовно призовани. За
тях се явява адв. К. С., надлежно упълномощен да ги представлява от първата
инстанция.
Ответникът М. И. Я. не се явява. За него се явява адв. Е. П., редовно
упълномощена от първата инстанция да го представлява.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Велинградски районен съд№ 37 от 17.02.2025 г.
постановено по гр.д. № 20245210100758 по описа на същия съд за 2024 г., Е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание по чл. 124 ГПК,
предявен от С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес гр. С., ул.С. № 21, по отношение на М. И. Я., с ЕГН:
********** и адрес: гр.С., ул.Бреза № 16, че ищците са собственици на 1/2
1
идеални части от двуетажна стопанска сграда - плевня от 90 кв.м и паянтова
селскостопанска постройка - дърварник от 23 кв.м., разположена в поземлен
имот от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 /пет римско, тире, четири,
едно, пет/от кв.46 /четири ,шест/ по плана на гр. С., област Пазарджишка, с
административен адрес: пк.4633, гр. С., ул. С. № 21, област Пазарджишка, при
съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ XIII- 409 и УПИ VIII-404,
разположени в поземлен имот от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 /пет
римско, тире, четири, едно, пет/от кв.46 /четири ,шест/ по плана на гр. С.,
област Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633, гр. С., ул. С. № 21,
област Пазарджишка, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ
XIII- 409 и УПИ VIII-404.
ОТХВЪРЛЕН Е иска с правно основание по чл. 124 ГПК, предявен от
С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я., с ЕГН: **********, и двамата с адрес
гр. С., ул.С. № 21, против М. И. Я., за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на 1/2 идеални части от паянтова
селскостопанска постройка - дърварник, със застроена площ от 28 кв.м,
разположена в поземлен имот от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 /пет
римско, тире, четири, едно, пет/от кв.46 /четири ,шест/ по плана на гр. С.,
област Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633, гр. С., ул. С. № 21,
област Пазарджик, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ XIII-
409 и УПИ VIII-404.
ОСЪДЕН Е М. И. Я., с ЕГН: ********** и адрес: гр.С., ул.Бреза № 16,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я., с ЕГН: ********** и
двамата с адрес гр. С., ул.С. № 21, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 1040 лв., разноски в производството.
ОСЪДЕНИ СА С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я., с ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. С., ул.С. № 21 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. И. Я.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр.С., ул.Бреза №16, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, сумата от 266,66лв., разноски в производството.
С решение рег. № 236 от 24.07.2025г. на Велинградски районен съд по
гр.д.№20245210100758 по описа на същия съд за 2024г. постановено по реда
на чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 37 от 17.02.2025 г. по гр. д. № 758/2024 г. по описа
на Районен съд Велинград, като вместо погрешно изписаното „ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание по чл. 124 ГПК, предявен от С. Ф. Я., с ЕГН:
********** и Р. Я. Я., с ЕГН: **********, и двамата с адрес гр. С., ул.С. № 21,
против М. И. Я., за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на 1/2 идеални части от паянтова селскостопанска
постройка – дърварник, със застроена площ от 28 кв.м, разположена в
поземлен имот от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 /пет римско, тире,
2
четири, едно, пет/от кв.46 /четири ,шест/ по плана на гр. С., област
Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633, гр. С., ул. С. № 21, област
Пазарджишка, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ XIII- 409 и
УПИ VIII-404.“, следва да се чете вярното „ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание по чл. 124 ГПК, предявен от С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я.,
с ЕГН: **********, и двамата с адрес гр. С., ул.С. № 21, против М. И. Я., за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на паянтова селскостопанска постройка - дърварник, със
застроена площ от 28 кв.м, разположена в поземлен имот от 899 кв.м., за който
е отреден УПИ V-415 /пет римско, тире, четири, едно, пет/от кв.46 /четири
,шест/ по плана на гр. С., област Пазарджишка, с административен адрес:
пк.4633, гр. С., ул. С. № 21, област Пазарджишка, при съседи: УПИ XIV-416,
улица, УПИ IV-413, УПИ XIII- 409 и УПИ VIII-404
Решение №37 от 17.02.2025г се обжалва в отхвърлителната му част с
въззивна жалба с вх.№1593 от 07.03.20254г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК от ищците в производството пред първата инстанция С. Ф. Я., ЕГН-
********** и Р. Я. Я., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител
адв. К. С., с доводи за порочност като неправилно само в частта на
отхвърления иск за паянтова селскостопанска постройка - дърварник от 28
кв.м. разположена в северозападната част на поземлен имот от 899 кв.м. за
който е отреден У ПИ V-415 /пет римско, тире, четири, едно, пет/от кв.46 по
плана на гр. С., област Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633, гр.
С., ул. С. №21, област Пазарджик, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-
413, УПИ XIII- 409 и УПИ VIII-404. Твърди се в жалбата, че е предявен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК във връзка
с чл.108 от ЗС. Като съдът е уважил исковата претенция частично като е
приел, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от плевнята от 88 кв.м и
изцяло на другия дърварник от 23 кв. м разположен в югозападната част на па
ПИ находящ се в С., ул. С. 21 И е отхвърлил установителния иск за
собственост за втория дърварник от 28 кв.м като е приел, че той не е
дърварник, а гараж, застроен без учредено право на строеж в полза на дядото
на ответника , без строителни книжа и в чуждо място, но за него били
плащани данъци. Считат жалбоподателите, че необосновано и в нарушение на
материалния закон и ГПК съдът е приел още, че тази второстепенна
постройка от 28 кв.м , изградена от дъски със три стени ,залепена до плевнята
от събраните гласни доказателства се установило, че след 2010 г. вече не е
имала характеристика на второстепенна постройка и тъй като се е използвала
за склад и гараж, следователно той се е превърнал в самостоятелен обект
поради което може да бъде придобита по давност. Твърди се, че без да
обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност и в противоречие с тях
съдът е приел, че считано лятото на 2010 г. година, ответника е владял имота
трайно, явно ,необезпокояван от никого в продължение на повече от 10
години, поради което го е придобил на оригинерно основание - по придобивна
давност.
3
Твърди се, че такива твърдения няма дори в отговора на ответника
по чл.1З1 от ГПК, в който ответника се позовава - първо, че е придобил по
1/2 идеални части от двата дърварника с нотариален акт 187/20.11.2023г,
нотариално дело 379, и че на следващо място - прави възражение за
придобиване по давностно владение на процесните постройки които са били
собственост на дядо му и за ползвани през годините от дядо му, баща му и от
него. Акцентира, че факта, че те са го ползвали след лятото на 2010г. не ги
прави владелци, както и че давност не тече при висящи дела за собственост,
още повече след закупуването на имота на търг през 2018г и изхвърлянето на
вещите им от дърварника от сестрата на ищеца. Жалбоподателите считат, че
съдът превратно е тълкувал в мотивите си решаващия съд и воденото между
страните дело и решение №55 от 08.10.2015г. на ВКС, 2 го, постановено по гр.
д. № 3255/2014 г. /приложено по делото още с ИМ/, като в това решение ВКС
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО /към края на 2015 г. /по отношение на първия
ищец, че чичо му М. С. Я. , ЕГН-********** / дядо на ответника / и леля му
Арфие С.ова Тинева, ЕГН- ********** /Китка/ са съсобственици на по 1/20
идеални части за всеки един от тях на описания имот- поземлен имот с площ
от 899 кв. м. , за който е отреден УПИ V-415 / по плана на гр. С., с адрес:
пк.46ЗЗ, гр. С., ул. С. № 21. Съдът не взел под внимание изричното
възражение на ищците, че бащата на ответника не е владелец и дори да е
държал на фамилията / на брат си , на сина си и негови лични / авточастни
стари вещи/, не може да придобие по давност целия дърварник от 28 кв. м.
имот - нито по кратката 5 годишна, нито по общата – 10-годишна давност, още
повече, че през 2023 г. ответникът е закупил 1/2 идеални части от този
дърварник с нотариален акт, а не се е легитимирал като собственик по
давност с констативен нотариален акт. Допълва, че е останало е извън
вниманието на съда и представения /и не оспорен/ още с исковата молба
констативен нотариален акт за собственост върху целия имот от ищеца-С. Ф.
Я. - Нотариален акт №1 от 07.11.2011 г. , том I, рег. 27, дело №1/2011г на
нотариус рег.№6468 включително и на тези два дърварника, като е уточнено,
че с решението си от 2015г ВКС е отменил този н.а само досежно 2 МЖС и
дворното място за по 1/20 идеални части, а в останалата си част този
нотариален акт продължава да е титул за собственост на ищците, включително
и за дърварника от 28 кв.м. Твърдят жалбоподателите че съдът не е изложил
мотиви по основното им възражение, че чичото на ищеца /М. С. Я./ не е
притежавал собственост към момента на смъртта си; че той не е оставил
такова наследство което да бъде наследено и след това продадено през 2023 г.
защото приживе той е продал това което е притежавал - своята 1/2 идеална
част от плевнята заедно със съпругата си още през 2018 г с н.а. № 118 от
17.09.2018 г. на нотариус 650 . и че по тази причина, наследниците му /
включително и преживялата му съпруга/ не могат да продадат нещо, което
нямат и плевнята която е продала преживялата съпруга/ - нотариален акт за
покупко-продажба № 187/20.11.2023 г. с който ответника закупил 1/2 идеални
части от двата дърварника.
4
Допълват, че неубедително и без доказателства съдът е отказал да
приеме, че като единствени наддавачи по изпълнително дело 47/2018 г пред
ДСИ при РС Велинград с постановление за възлагане от 21.11.2018 г
Държавния съдебен изпълнител е възложил целия имот на ищците, и
постановлението е в сила от 05.12.2018 г., както и не е приел, че въз основа на
търга ищците са станали собственици на целия имот, ведно с подобренията
извършени в него-процесните 2 броя дъсчени навеси /дърварници/, тъй като
не са самостоятелни обекти / ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. 5/2015 г.,
ОСГК/ .Твърдят ищците, че съдът е мотивирал своето решение само със
свидетелски показания в които се установявало , че дърварника от 28 кв.м не е
използван по предназначение и в него не били държани дърва за огрев, храна
за животните в плевнята, а са държани авточасти, следователно тази дъсчена
постройка вече не била дърварника от 28 кв.м , а гараж от 28 кв.м. и е стигнал
до основния си извод , че той е самостоятелен обект , за него приращението не
важи и ответника може да го придобие по давност. Поддържа се, че
решението е необосновано, в нарушение на материалния закон и постановено
при съществени нарушения на ГПК. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и се уважи предявения от ищците /настоящи жалбоподатели
иск за собственост. С жалбата не се сочат нови писмени доказателства по реда
на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника оп
исковете М. И. Я., ЕГН-**********, чрез адв.Е. П. от АК-Пазарджик с вх.
№2400 от 02.04.2025 г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна
по същество. Твърди се, че неоснователно в жалбата се сочи, че Районният съд
необосновано бил приел, че постройката от 28 кв.м, предмет на жалбата, след
2010г. вече не била имала характеристика на второстепенна постройка и тъй
като не се е ползвала като Дърварник, а като склад/гараж се е превърната в
самостоятелен обект и поради това може да бъде придобита по давност и че
нямало твърдения в тази насока в отговора на исковата молба. Акцентира се,
че в отговора на исковата молба е въведено възражение от ответника, че по
силата на давностно владение е придобил собствеността на процесната
постройка от 28 кв.м., тъй като от 2010 г. до 2022 г. имота е бил
ползван/владян от дядо му, баща му и от него самия. Допълва, че от събраните
по делото гласни доказателства се установило, че след 2010г. ответникът, баща
му и дядо му са ползвали тъй наречения дърварник, не за да съхраняват дърва,
а като склад за авточасти, гуми и други., което според страната де факто е
променило и предназначението на постройката, като тя вече е загубила
качеството си на спомагателна, обслужваща постройка към жилищната сграда
и е придобила характеристиката на самостоятелен обект на правото на
5
собственост, който се е ползвал от ответника /баща му и дядо му/ по
предназначение, различно от това да обслужва дворното място.
Посочва още, че този обект от 28 кв.м. е долепен до самостоятелна
постройка -плевня в дворното място, която е собственост по идеални части на
ищците и ответника и че Дори и за самата плевня също е прието, че не е
обслужваща постройка нито към къщата, нито към дворното място и че това
обстоятелство е коментирано и прието и в Решение Ne45 от 01.04.2021 на
ВКС, постановено гр.д. № 2151/2020 г. 1-во г.о., дело водено между същите
страни/прието като писмено доказателство по настоящето дело/.
По твърдението в жалбата, че не била текла Давност при висящи дела, се
излага довод, че процесната постройка от 28 кв.м. не е била предмет на нито
едно съдебно дело, освен настоящето като По делото не са се събрала каквито
и да било доказателства в тази насока. По повод сочените във въззивната
жалба водени съдебни дела между страните се уточнява, че същите, са се
водили за поземления имот, но не е за постройките върху него и че
Единствено и само поземления имот, върху който се намира процесната
постройка от 28 кв.м., е придобит от ищците с Постановление за възлагане от
съдебен изпълнител, в което не е фигурирала тази постройка. Допълва, че
случая е неприложимо правилото на чл.92 от ЗС, за да се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане на поземления имот, ищците са придобили
собствеността на постройките върху нея и че Този въпрос е разрешен с ТР №
25 от 18.05.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГК, което
е в смисъл, че „При придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата
не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е
описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена
публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме,
че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и
върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на
собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание.
По въпроса за липсата на мотиви на съда, че чичото на ищеца М. С. Я. не
бил притежавал собственост към момента на смъртта си, счита възражението
6
за неоснователно и че още през 1998 г. дядото на ответника и чичо на ищците-
М. С. Я. в Данъчната си декларация с вх.№10651 от 17.03.1998г. е декларирал
като негова собственост освен поземления имот и къщата, които са били
предмет на делбата, но и процесния обор-плевня, построен 1971 г. и двата
дърварника които са построени: единия през 1973г., а другия през 1978 г. и че
тези обстоятелства са отразени в Декларацията в Приложение №1, част II,
стр.7; Приложение №2, част I, стр.1 и част II, стр.4, стр.7, и дядото е започнал
да плаща данъци за всеки отделен деклариран обект /приложени били и
писмени доказателства в подкрепа на този факт/. Допълнено е, че дядото М. С.
Я. се е бил разпоредил с ½ от плевнята, което е обективирано в Нотариален
акт Нот.акт №118, том II, рег.№4152 по нот.дело №295 от 17.09.2024 г. на
нотариус Мария Рангелова, рег.№650, с район на действие районен съд
Велинград, като ответника е придобил чрез покупко-продажба от дядо си М.
С. Я. и баба си Д. М. Я., собствеността на западната половина от двуетажна
стопанска сграда-плевня, цялата със застроена от 90 кв.м. по скица, а по
документ за собственост с площ от 88,00кв.м., построена в поземления имот
на ищците. И че останалите декларирани от него постройки от 23 кв.м. и 28
кв.м. не са били обект на разпореждане и са останали като негова собственост
до смъртта му.
Заключава, че ищците, нито са декларирали, нито са заплащали местен
данък за процесните постройки, включително и постройката от 28 кв.м. и тъй
като през последните години ищците се опитвали да възпрепятстват достъпа
до собствеността на ответника, той е завел дело в Районен съд Велинград гр.д.
№1080/2023г. по описа на съда, по което с решение № 273 от 11.07.2024 г.
съдът му е определил прилежаща площ от поземления имот за обслужване на
неговия имот в размер на 240,34 кв.м., като решението е влязло в сила.
Заключава, че всички събрани писмени и гласни доказателства по делото са
обсъдени подробно в решението на първоинстанционния съд и че нито едно от
доказателствата не е в разрез с постановеното Решение от Районен съд
Велинград и че нито едно от доказателствата не опровергава изводите на съда.
Моли да се остави въззивната жалба без уважение като се потвърдите
решението на Районен съд Велинград. Претендира се присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
Няма направени доказателствени искания от страната пред въззивната
инстанция. Решение рег. № 236 от 24.07.2025 г. на Велинградски районен съд е
7
съобщено на страните, но не е обжалвано в законния срок.
Адв. С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да
соча доказателства. Нямам доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивната жалба с изложените съображения по нея. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата.
Представям писмени бележки и списък на разноските.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, представила съм списък с разноски с
молба становище от 24.06.2025 г., което поддържам.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8