№ 22785
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110124805 по описа за 2022 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата молба е
редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по допускане на
доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да
съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2023 г. от 14.00
часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника и приложените към него писмени
доказателства.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
ДОКЛАДВА отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
сумата от 100 лева, представляваща административно наказание "глоба", наложено с
Наказателно постановление № ...... от 08.01.2014 г., за което е образувано изп. дело №
20158380409309 по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяване на вземането по давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу нея е
образувано изпълнително дело № 20158380409309 въз основа на влязло в сила Наказателно
постановление № ...... от 08.01.2014, с което й била наложена глоба в размер на 100 лева.
Поддържа, че взискателят е сезирал съдебния изпълнител на 30.10.2015 г., като е образувано
посоченото изпълнително дело, по което не са извършвани действия по събиране на
вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ........ Твърди, че
изпълнителната давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, от една страна, и погасителната давност по
1
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), от друга, са два различни института
на правото, във връзка с което обосновава несъответствие между "обстоятелствената част" и
"петитума" на исковата молба. Поддържа, че ищцата не се е възползвала от възможността да
заплати минималната санкция в тридневен срок от съставянето на акта, а е разчитала, че
глобата няма да бъде събрана. Твърди, че след влизането на наказателното постановление в
сила единствената възможност то да бъде отменено по съдебен ред е чрез възобновяване на
административнонаказателното производство. Достига до извода, че дори и при отпадане на
възможността за принудително събиране на дължимите суми самото задължение
продължава да съществува, следователно искът следва да бъде отхвърлен. Допълва, че
институтът на давността няма за цел да освободи нарушителя от изпълнението на
определеното му наказание, поощрявайки по този начин противоправното му поведение.
Позовава се на правния принцип, че никой не може да черпи ползи от собственото си
противоправно поведение. Прави искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които
основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на посочените обстоятелства СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК копие от изп. д. № 20158380409309 по описа на
ЧСИ М.Б., рег. № ....... и район на действие СГС.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация.
Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства,
а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. ...... и ел. адрес ******@***.**, а след 01.03.2010 г. и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” No. 54. Разяснява на
страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
2
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3