№ 3047
гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110102717 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес в град В., кв. „В. В.“, блок ***, вход **, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител
адв. Б. Й., срещу „С. - к.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Ш.,
площад „О.“ № ***, иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., сключен между ищеца като потребител и
„С. - к.“ АД като кредитор.
В исковата молба и уточняващите молби ищецът излага, че между него като
потребител и ответното дружество като кредитор е сключен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., с който кредиторът му
предоставил заемна сума в размер на 950 лева при годишен лихвен процент от 36% и
годишен процент на разходите 42.58%, със срок на погасяване 11 месеца. С чл. 17, ал. 1 на
договора било уговорено в срок до 3 дни от сключването му поръчителят да осигури
обезпечение на кредита чрез поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря за
изпълнение на всички задължения на потребителя, или с безусловна банкова гаранция, като
ал. 2 предвиждала, че поръчителят и гаранцията следва да отговарят на определени в ОУ
условия, както и че подлежат на одобрение от кредитора. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора,
за всеки ден, през който не е предоставено договореното в чл. 17 обезпечение, потребителят
дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума. Застъпва,
че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като била налице неяснота относно включените в ГПР
компоненти - по-специално, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 42,58%, ако
единственият включен в него разход е възнаградителната лихва в размер на 36%. Счита, че
основанието на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е налице и доколкото ГПР е
неточно посочен, предвид невключването в него на договорената с чл. 27 неустойка.
Настоява за уважаване не предявената претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „С. - к.“ АД е депозирало писмен
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим, евентуално за
1
неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г. Твърди, че ищецът
е погасил задълженията по договора. Заявява, че същият е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК, по инициатива на потребителя, на когото са били
предоставени СЕФ и ОУ, запознаващи го подробно с условията по договора преди
сключването му. Излага доводи за валидност и съответствие с действащото законодателство
на предвидената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът К. Д. П., редовно призован, не
се явява, не се представлява.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „С.к.“ АД, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 62105/10.07.2025 г., подадена
от „С.к.“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М., с която моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита
предявения иск за недопустим, в условията на евентуалност за неоснователен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
К. Д. П., ЕГН: ********** и „С. - к.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г.
От Договор за потребителски кредит № 973092/17.07.2023 г., се установява, че на
17.07.2023 г. между К. Д. П., ЕГН: **********, като кредитополучател и „С. - к.“ АД, като
кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 973092. По силата на договора
е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 950 лева. Срокът на кредита е 11
месеца, съответно са уговорени 11 броя погасителни месечни вноски, съгласно погасителен
план към договора за кредит, при фиксиран лихвен процент по кредита 36 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ по кредита 42,58 %. Посочено е, че общата дължима сума по
кредита е в размер на 1165,74 лева, като информацията за размера, броя и периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски са посочени в приложение 2 – погасителен план
към договора.
От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл. 17, в случай, че
страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 /три/ дни от
подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви,
неустойки и други обезщетения, такси и други или да представи банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и др.), в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на задълженията. Съгласно
чл. 27 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.
17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Посочено е също така, че за страните неизпълнението на задължението по чл.
17 ще се счита за причиняване на кредитора на вреди в размер на договорената неустойка,
предвид, че оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са
базирани на предположението, че потребителят ще предостави в срок договореното
обезпечение.
В представения погасителен план по договора за кредит е посочено, че дължимата
2
главница по кредита е 950 лева; а общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
лихва и неустойка е в размер на 2244,41 лева, при годишен лихвен процент 36 %, годишен
процент на разходите 42,58 %, срок на кредита 11 месеца, дата на първа вноска 17.08.2023 г.
и размер на фиксирана вноска 204,04 лева, включваща вноската с неустойката.
От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира, като обективно и дадено от лице, което притежава специални знания, се
установява, че към датата на подписване на договора за потребителски кредит – 17.07.2023 г.
законната лихва е определена в размер на 13,12 %. Годишният процент на разходите по
договора за кредит, с включване на разходите за неустойка в размер на 0,5 % на ден върху
усвоения и непогасен кредит от 950 лева е 628,76 %. Съотношението законна лихва към ГПР
е 47,9238 пъти. Годишният процент на разходите по договора за кредит, с включване на
разходите за неустойка в размер на 0,9 % на ден върху усвоения и непогасен кредит от 950
лева е 2229,79 %. Съотношението законна лихва към ГПР е 169,9535 пъти.
В хода на проведеното открито съдебно заседание вещото лице, извършило съдебно-
счетоводната експертиза е изслушано, като същото разяснява, че по отношение на
процесния договор за кредит, релевантно е второто ГПР посочено в заключението на
експертизата. Вещото лице е направило две изчисления, съответно при неустойка с 0,5 % и
при неустойка с 0,9 %, защото в процесния договор е записано, че неустойката е в размер на
0,9 % върху остатъка по кредита, но направените като изчисления абсолютните суми не
отговарят на 0,9 %, а на 0,5 %. В първия случай, когато т.н. неустойката е в размер на 0,5 %
на ден, ГПР се получава в размер на 628,76 % като съотношение ГПР законна лихва като
коефициент е 47, 92. А в другия случай ако се приеме, че неустойката е 0,9 %, тогава ГПР е
2229,76 %, а съотношението съответно 169,95 пъти. Разликите, които се получават са,
защото изчисленията се правят по конкретна формула на базата на сложна лихва, с
капитализация.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително
когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията
към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на
разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за
потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на
достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с
ответника „С.к.“ АД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по
договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
3
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
В настоящия случай ищецът твърди нищожност на процесния Договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР
42,58 %. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
предвидената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка в в размер на 0.9 %
/нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 17 от договора за потребителски
кредит. Посочената неустойка не е включена в годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит.
По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че
посочената неустойка е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото е санкция за непредставяне на обезпечение по договора за кредит.
Крайният извод на съда е, че кредитодателят, не е посочил действителния ГПР по
договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Също така реалният годишен процент на разходите е многократно по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Същият е 169,95 пъти по-
висок от размера на законната лихва.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен в своята цялост, на
основание чл. 22 ЗПК.
Предявеният иск за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., сключен между ищеца като
потребител и „С. - к.“ АД като кредитор е основателен и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на
разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени
доказателства за сторени разноскки от ищеца за платена държавна такса в размер на 89,78
лева и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение на адвоката на ишеца, съдът намира същото за основателно. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването на делото в едно открито
съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, съдът счита,
че възнаграждение в размер на 524,44 лева се явява, справедливо, с оглед положения труд от
адвоката на ищеца. Възнаграждение в посочения размер от 524,44 лева е съобразено и с
предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/09.07.2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, която действително няма заължителен характер за съда, но
може да му служи за ориентир при определяне на справедливо възнаграждение.
„С. - к.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на К. Д. П., сумата в общ размер на
614,22 лева, представляваща стойност на сторени от ищеца разноски в производството пред
РС-Варна, съставляваща сторени разноски за запалтена държавна такса в размер на 89,78
лева и сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 524,44 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца К. Д. П., ЕГН:
**********, с адрес в град В., кв. „В. В.“, блок ***, вход **, ет. *, ап. ** и ответника „С. - к.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Ш., площад „О.“ № ***, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
973092 от 17.07.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „С. - к.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл.
„О.“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град В., кв. „В. В.“, блок
***, вход **, ет. *, ап. **, сумата в размер на 614,22 лева /шестстотин и четиринадесет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща стойност на сторени разноски в производството
пред РС-Варна, съставляваща сторени разноски за запалтена държавна такса в размер на
89,78 лева и сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 524,44
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5