Решение по дело №557/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 595
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20201100500557
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 23.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 557 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20197850400370 по описа на ЧСИ Л.М.срещу постановление от 12.12.2019 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските по изпълнението.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани изпълнителни действия. Неправилно била определена и таксата по чл. 26 от ТТЗЧСИ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят в производството Н.Н.А.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 20197850400370 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано по молба от Н.Н.А.от 13.11.2019 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.09.2019 г. по гр.д. № 10001/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Н.Н.А.сумата от 52,40 лева, представляваща направени по делото разноски.

 Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019 г., с който взискателят и упълномощеното адвокатско дружество „Български правни услуги“ са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство в размер на 230 лева, която е платена към датата на сключване на договора.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от 230 лева – адвокатско възнаграждение и 178,78 лева – такси по ТТЗЧСИ.

На 19.11.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение.

С Постановление от 12.12.2019 г. ЧСИ Л.М.е постановил отказ да намали приетите по делото разноски.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление от 12.12.2019 г., по изпълнително дело № 20197850400370 по описа на ЧСИ Л.М.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,  ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че уговореното и платено адвокатско не се явява прекомерно, доколкото неговият размер е определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Неоснователно е възражението на длъжника, че не е дължимо възнаграждение за процесуално представителство, доколкото по делото няма данни взискателят да е възложил на частния съдебен изпълнител изпълнение действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Жалбата се явява основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с който е оставено без уважение искане за изменение на размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална такса.

Съдът като съобрази размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, намира, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, тъй като при определяне на материалния интерес по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е включил и сумата от 230 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и такса за издаване на изпълнителен лист. Под „парично вземане“ съгласно т. 26 от Тарифата се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не и таксите и разноските  в изпълнението. С оглед размера на паричното вземане по изпълнителния лист – 52,40 лева, размерът на пропорционалната такса, определен по т. 26, б. „а“  от ТТРЧСИ е 10 лева.

Съгласно чл. 83, ал. 2, изр. посл. от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Дължимата пропорционална такса, определена при спазване на чл. 83, ал. 2, изр. първо и т. 26 от ТТРЗЧСИ не надвишава една десета от вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Размерът на таксата по т. 26 от ТТРЧСИ е 10 лева.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** -  длъжник по изпълнително дело № 20197850400370 по описа на ЧСИ Л.М.Постановление от 12.12.2019 г., в частта, с която оставено без уважение искането за изменение на размера на дължими суми по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над сумата от 10 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ размер на дължими такси по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по Тарифа за таксите и разноските към, дължима от „Т.С.“ ЕАД в размер на 10 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.