Мотиви
към присъда по НЧХД № 422 по описа на ПРС за 2016 година
Частната тъжба е против К.Е.Д. – роден
на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес ***, бълг. гражданин,
със средно образование, неженен, работи в „***” - гр. П., като ***машина, с ЕГН
**********, неосъждан, който е обвинен в това, че на 03.12.2016 г. в с. В.,
общ. П., обл. В.Т. причинил на Р.М.И. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето - лека телесна повреда, изразяваща се в отток по
главата, кръвонасядания по лицето, болки в рамената и
двете мишници с тръпнене на горните крайници, болки в шията. Частният тъжител
квалифицира деянието като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В с.з. лично и
чрез повереника си поддържа това обвинение и счита, че то е доказано.
Предявил е и граждански иск за сумата
от 2000 лв., която да представлявала обезщетение за причинените й вследствие
горното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увредата до окончателното изплащане сумите. В с.з. поддържа, лично и чрез
повереника си претенцията. Търси и разноски.
Подсъдимият дава обяснения по
обвинението и не се признава за виновен. Спори искането за обезвреда.
Упълномощеният му защитник моли за оправдателна
присъда с довода, че обвинението не е доказано и подзащитния му не бил
осъществил състава на никое престъпление по НК.
По делото са събрани писмени доказателства, СМЕ, изслушани са обясненията на подсъдимия, свидетелски
показания.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимия и тъжителката се познавали
отнапред – Д. със семейството си били на квартира в съседен на И. имот.
Подсъдимия в селото се ползва с добро име, работи по трудов договор –
показанията на св. Ф., А., Б. и М. (*** в селото). Тъжителката е известна като
конфликтна личност, занимаваща се със сплетни и клюки – показанията на същите
свидетели-
На процесната дата в 17.06 часа на ЕЕН
112 е получен сигнал от И., че й е нанесен побой от комшиите й цигани –
приложеното веществено доказателство и изготвения протокол. В сигнала не се
уточняват имена и колко лица са извършили това, но безспорно е че се говори за
повече от едно лице.
На сигнала било своевременно реагирано
и била изпратена медицинска помощ - св. С., *** и св. И., ***. Двамата видели
тъжителката стресирана и превъзбудена, легнала на
легло с хематоми на дясна теменна област, ляво слепоочие, рана на долна устна,
с болки в двете мишници и гърба. На прегледалия я св. С. обяснила, че тъй като
кълняла детето на комшииката й я ударила с камък в
главата, като отново не споменала име.
На 08.12.2016 година последната посетила МЦ „***”, гр.
П., където прегледалият я д-р Й. констатирал хематом на лява орбита, оток в
окосмената част на главата отдясно, оток на лицето отляво с насиняване на
лицето, като този път пострадалата заявила, че около 17.30 часа на 03.12.2016
година познати лица са я били в областта на главата и горните крайници.
На следващият ден – 09.12.2016 година И. посетила и
съдебен лекар, който при прегледа установил напрегнат болезнен оток с диаметър 6 см в дясната тилно-теменна област, по лява очница и подочница мораво
виолетово зеленикави петнисти кръвонасядания с диаметър
4 – 5 см,
в областта на двете рамена и мишници - палпаторна
болка, болка и тръпнене при движение на ръцете. Дал заключение, че получените
травматични увреждания са в резултат от тъпи травми, като било възможно да са
получени по време и начин, съобщен му от пострадалата, този път заявила да е
бита от подсъдимия.
Изслушано е и заключение на СМЕ, от което са
установява, че на И. са причинени болезнен оток с диаметър 6 см. в дясната тилно-теменна
област, кръвонасядания в областта на клепачите на
лявото око и в лявата подочница, палпаторна
болка в областта на двете раменни стави и двете мишници с болка при движение на
ръцете. ВЛ дава заключение, че увредите отговарят да бъдат получени от
действието със или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени
ръбове каквито са и могат да бъдат и такива като описана строителна тухла, както
и така също от удари с юмруци в областта на главата и лицето с последващо
придаден внезапен инерционен момент на тялото и падане от собствен ръст върху
терена и удряне на главата в тилната и част, при което да се получи увреждането
на меките тъкани в тилно-теменната част на главата, като на И. било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и, съпроводено с болка и страдание
за период от 10 – 12 дни.
За времето от 17.00 – 17.30 часа
подсъдимият се намирал на центъра на селото, пред магазин, стопанисван от св. Б.
– показанията на цитираната свидетелка, както и тези на св. Ф..
Тази фактическа обстановка се потвърждава по безспорен
начин от показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на
св. С. А., Р. А., Б. М., А. А., тъй като същите са в близки родствени връзки с
подсъдимия и очевидно дават показания в негова защита. Съдът не кредитира и
показанията на св. А., която дава показания в насока да не искала да се
занимава с чуждите проблеми и е във влошени отношения с тъжителката.
Съдът кредитира показанията на св. С., И., М., Б., Ф.,
П. – като логични, незаинтересовани и неоспорени по същество от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с поведението си подсъдимия не е осъществил състава на нито едно от
престъпленията по НК. Не се доказа по никакъв начин изложеното в тъжбата – многократно
непосредствено след нанесените й увреди пострадалата съобщава, че това е
сторено от повече от един човек, като първоначалната й версия е дори за нанесен
й от жена побой.
Доколкото няма обвинение за причиняване телесните
увреди в съучастие и доколкото по делото се събраха данни за това, че в
процесното време подсъдимият се е намирал на друго място не може да се обоснове
търсената му наказателна отговорност. Данните за това, подсъдимият да се е
намирал на друго място се съдържат в показанията на незаинтересовани свидетели
и са достатъчно достоверни, за да разклатят и без това неубедителното частно
обвинение.
Дори да се приеме Д. да е участвал в нападението над И.,
то не може да се установи коя увреда точно е нанесена
от него, доколкото за настоящия състав е безспорно в причиняването им да са
участвали повече от едно лице – сигнала до ЕЕН 112.
При така проведената от частното обвинение
доказателствена дейност и предвид изложеното на основание чл. 304 от НПК съдът
оправда подсъдимия по обвиненията му.
По отношение на гражданския иск, с оглед приетото за
липса на вина се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне в
цялост.
При този изход на делото разноските
остават в тежест на частния тъжител, същия следва да заплати и разноските на
подсъдимия в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………………