№ 1774
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ..........., с която срещу .............. са
предявени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. в гр. .......... е настъпило ПТП с участието на
автомобил „Лайка Креос“ с рег. № ........., управляван от .......... (Белгия), и лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № .........., при следния механизъм: водачът на автомобил
„Лайка Креос“ с рег. № ......... поради недостатъчен контрол над автомобила и неспазване на
достатъчно странично разстояние е ударил паркирания лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № .........., в резултат на което на последния са нанесени щети. Твърди, че в
качеството на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, за
който е издадена застрахователна полица № ........... със срок на валидност 05.02.2017 г. -
04.02.2018 г., на 29.06.2017 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
6 401, 96 лв. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, за която е издадена полица № ............ Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на застрахования
срещу застрахователя по гражданската отговорност до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение 6 401, 96 лв. и обичайните разноски за определянето му - 25
лв. или общо за сумата от 6 426, 96 лв. Твърди, че е отправил към ответника регресна
претенция, като от страна на последния на 22.11.2017 г. е била изплатена сумата от 4 861, 76
лв., като неизплатеният остатък възлиза на сумата от 1 565, 20 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 565, 20 лв. - главница,
представляваща неизплатен остатък от регресното вземане, и сумата от 606 лв. мораторна
лихва за периода 22.11.2017 г. - 11.10.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът .............. с депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, наличието на виновно
поведение от страна на водача на автомобил „Лайка Креос“ с рег. № ........., наличието на
причинна връзка между ПТП и щетите по лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
1
.........., размера на исковата претенция, както и вземането за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния му характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от представената по делото
застрахователна полица № ........... от 28.01.2016 г., че л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
.......... е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ със срок на
валидност от 00:00 часа на 05.02.2017 г. до 24:00 часа на 04.02.2018 г.
От представения протокол за ПТП № 1674996 от 12.05.2017 г., съставен от
мл.автоконтрольор Пътна полиция РДВР-Пловдив, се установява, че на 12.05.2017 г. около
21:20 часа в гр. ........ е настъпило ПТП с участието на автомобил „Лайка Креос“ с рег. №
......... (участник 1), собственост на „ДИМБО БГ“ ООД, управляван от .......... (Белгия), и л.а.
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № .......... (участник 2), собственост на П. Д. Р. – паркиран.
Видно от протокола за ПТП, в същия е посочено, че участник 1 при разминаване не спазва
достатъчно странично разстояние, като удря паркирания отдясно участник 2.
С уведомление за щета от 16.05.2017 г. П. Д. Р. е уведомил ищеца за настъпило
застрахователно събитие, посочвайки, че на 12.05.2017 г. около 21:20 часа л.а. „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № .......... е бил паркиран на ул. „.......... в гр. Пловдив, през това време
водачът на товарен автомобил при разминаване с друг автомобил не е преценил добре
разстоянието до паркирания л.а. „Мицубиши Аутлендър“ и е предизвикал ПТП.
Съставен е опис на щета от 09.08.2021 г., както и доклад по щета.
Представена е фактура № **********/21.06.2017 г., изд. от ......... с получател ...........
за сумата от 6 401, 96 лв. за ремонта на застрахования автомобил, сумата по която е
изплатена от страна на застрахователя с преводно нареждане от 10.08.2021 г.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представената по делото
застрахователна полица № BG/03/117000317118, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на автомобил „Лайка Креос“ с рег. № ......... е била застрахована при
ответника, до когото ищецът е отправил регресна покана за сумата от 6 426, 96 лв., от която:
6 401, 96 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски.
С писмо вх. № 310-03-4936/22.11.2017 г. ответникът е направил изявление за
прихващане на свои вземания по регресни претенции със свои задължения към ищеца по
регресни претенции, като видно от Приложение № 2, по регресната претенция, касаеща
процесната щета, е одобрена сума в размер на 4 861, 76 лв., погасена чрез прихващане.
От заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице Й., което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че на 12.05.2017 г. около 21:20 часа в гр.
........ е настъпило ПТП при следния механизъм: кемпер „Лайка Креос“ с рег. № ......... се
движи в архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ по ул. „Кирил Нектариев“
и срещу № 18, поради неспазване на безопасна странична дистанция при разминаване,
водачът реализира ПТП с паркирания л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ........... Според
заключението на АТЕ причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на кемпера,
който при разминаване не е осигурил безопасна странична дистанция, вследствие с което е
настъпило съприкосновение с паркирания л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № .........., при
което на последния са нанесени щети, които се намират в причинна връзка с
произшествието. Установява се, че към датата на застрахователното събитие автомобилът е
бил на 4 години, 3 месеца и 7 дни, считано от датата на първоначална регистрация, както и
че стойността, необходима за възстановяването му, по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 5 503, 16 лв., а по цени на алтернативни доставчици – 5 363, 48 лв. Вещото лице
сочи, че обичайният размер на ликвидационните разноски възлиза на сумата 15 лв.
2
По делото е разпитан свидетелят П. Д. Р., който депозира показания, че си спомня за
настъпилото на 12.05.2017 г. в Стария град в Пловдив ПТП с автомобила му - „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ..........; че е чул шум на улицата, на която живеят, излязъл е да види
какво става и е видял кемпер, който се е опитвал да продължи напред по улицата, която е
била много тясна; че когато е отишъл на място, е видял спрелия кемпер, от който е излязъл
чужденец. Описва пътниците от кемпера като чужденци, млади хора, изключително
разтревожени, които не можели да се ориентират в Стария град и на които е обяснил, че ще
извика КАТ, за да регистрира ПТП. Заявява, че е подал сигнал за произшествието, дошъл е
дежурен автомобил, а поради липсата на преводач е придружил хората от кемпера до
районното управление, за да им съдейства. Заявява, че кемперът при опита си да завие
наляво е заорал, поради което е спрял, както и че хората са започнали да предупреждават
водача, за да предотвратят щети; че трудно би могъл да забрави процесното ПТП, тъй като
автомобилът е бил „разкъсан“ по средата от лявата страна, по протежение по средата –
врати, светлини, всичко е било разрушено. Заявява, че подписът, положен за участник 2 в
съставения протокол за ПТП, предявен му при разпита, е негов, както и че преди процесното
ПТП не е имало щети по автомобила.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане
от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна
връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка
вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Установи се от ангажираните по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ
и показанията на свидетеля Р., че процесното ПТП е настъпило в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на автомобил „Лайка Креос“ с рег. №
........., който поради неспазване на безопасна странична дистанция при разминаване е
реализирал ПТП с паркирания л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № .........., в резултат на
което на последния са нанесени щети.
Не се спори между страните, а се установява и от представената по делото
застрахователна полица, че към датата на ПТП увреденият автомобил е бил застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“.
Установи се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
6 401, 96 лв., съответстваща на сумата, за която е издадена фактура за ремонта от ..........
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на
ПТП е била застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
3
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да
заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на сумата 5 503, 16 лв., а по
цени на алтернативни доставчици – 5 363, 48 лв.
Собственикът на автомобила няма задължение да заменя увредените части с такива,
които не са оригинални за съответния автомобил, поради което съдът намира, че
действителната стойност на вредите се съизмерява със стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени, която е в размер на 5 503, 16 лв.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.343,
ал.2 КЗ към застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД,
доколкото в КЗ не е предвидено друго. В нормата на чл.21, ал.1 ЗЗД е предвидено
относително действие на облигационното отношение (на договорните съглашения), което се
изразява в това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само
в предвидените от закона случаи. При това положение обстоятелството, че между
застраховател и застрахован е уговорено ремонтирането на застрахованото имущество -
леки автомобили, да се извършва в оторизиран сервиз, е ирелевантно за третите лица,
каквито се явяват делинквентът, респ. застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Когато застраховател предостави на застрахования
преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява по-добро обслужване или
поема по-големи от обичайните разноски, или се задължава за повече, в този случай
застрахователят носи риска за това, респ. - не може да претендира суми, надвишаващи
средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Следователно, застрахователят носи
риска, че няма да може да противопостави платените по преференциалните условия суми на
другите правни субекти. Този извод не се променя в случай, че автомобилът е в
гаранционен срок и че условие за бъдещо действие на гаранционната отговорност е
отремонтиране на застрахования автомобил в официален сервиз. От друга страна –
евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена последица от
увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен резултат, т.е.
липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго
обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в оторизиран сервиз), като
самото увреждане при произшествието нито е необходимо и достатъчно условие за
настъпване на загубата на гаранцията, нито тя е типичен, закономерен и адекватен резултат
на това увреждане, а случайна последица, която при това не е настъпила. Поради тези
правни доводи делинквентът не дължи възмездяване на вредите при по-високите цени на
официален (оторизиран) сервиз, ако същият резултат би бил постигнат и чрез ремонт в
обикновен сервиз по средни пазарни цени.
Установи се от заключението на АТЕ, че обичайният размер на ликвидационните
разноски възлиза на сумата 15 лв.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към ответника
за сумата от общо 5 518, 16 лв. (5 503, 16 лв. + 15 лв.).
Ответникът е погасил чрез прихващане задължението до размера на сумата 4 861, 76
лв., с оглед на което е налице неизплатен остатък в размер на сумата 656, 40 лв.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния предявен
размер от 1 565, 20 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
4
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, а по
силата на ал.2 - когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая ищецът е отправил към ответника регресна
покана, за датата на получаване на която не са ангажирани доказателства, с оглед на което
най-ранният момент, в който би могло да се приеме, че ответникът е узнал за последната, е
20.11.2017 г. – датата на изходящия номер на изявлението на ответника за прихващане. С
оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 22.11.2017 г. – 11.10.2021 г. в размер на сумата 258, 93 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния предявен
размер от 606 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 478, 20 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото уговореното такова не надвишава
минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения до степен, обуславяща извод за неговата прекомерност, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената
правна защита и броя на проведените открити съдебни заседания.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 144, 61 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., ЕИК ...... да заплати на ..........., ЕИК ..........., на основание чл.411
КЗ, сумата от 656, 40 лв., представляваща регресно вземане по щета № ........... за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
12.10.2021 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 258,
93 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
22.11.2017 г. – 11.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния предявен размер от 1 565, 20 лв. и иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва – до пълния предявен размер от 606 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ...... да заплати на ..........., ЕИК ..........., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 478, 20 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........... да заплати на .............., ЕИК ......, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 144, 61 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6