№ 19480
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:З. ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от З. ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело №
20241110116635 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д. Б. Б.,
ЕГН ********** и З. Б. Б., ЕГН **********, и двама с адрес: *******, обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч.
за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г.
по ч. гр. д. № 68955/2023 г. на СРС, 157 състав:
Д. Б. Б. – 1050,06 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: *******, аб.№ 232640, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2023
г. до окончателното заплащане на вземането; 216,14 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г.
З. Б. Б. - 1050,06 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: *******, аб.№ 232640, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2023
г. до окончателното заплащане на вземането; 216,14 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г.
1
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумата 2100,12 лв. за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Поддържа, че ответниците са съсобственици
на топлоснабдения имот при квоти по 1/2 ид.ч., поради което претендира половината
от дължимите суми от всеки от тях. Претендира и заплащането на обезщетение за
забава в размер на по 216,14 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.9.2021 г. до 20.11.2023 г. от всеки от ответниците. Претендира и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.12.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците Д. Б. Б. и З. Б. Б. в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на
исковата молба, а подаденото възражение по чл. 414 ГПК е бланкетно. С последваща
молба от 26.09.2024 г. ответниците правят признание на предявените искове.
Направено е искане за разсрочване на изпълнението на 12 равни месечни вноски,
поради влошено финансово състояние.
Ответникът в съдебно заседание е изразил съгласие за разсрочване на
изпълнението на решението.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че начисляването на
потребеното количество топлинна енергия за имота на ответниците през процесния
период са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните
моменти законови нормативи.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С молба с вх. № 302619/26.09.2024 г. ответниците са заявили изрично, че
признават предявените искове. Ищецът е направил искане за постановяване на
решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3
ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид гореизложеното, решението
по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на
иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива има
ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за
2
установяване на своето вземане, поради оспорването му от длъжниците, чрез
подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 50,65
лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство. Същият е сторил разноски в размер 50,65 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Доколкото ответниците отговарят разделно, отговорността
им за разноските е съответно раздела, според квотите в съсобствеността.
По направеното искане от страна на ответниците за разсрочване на
задължението по решението, съдът намира следното:
Искането е процесуално допустимо. Макар че искът е предявен при условията
на чл. 422 ГПК, т. е. същият е установителен, въз основа на решението по него в
случай на уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи
към изпълнение на съдебно признатото вземане. Правата по чл. 241 от ГПК са на
длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно
избрания от него ред на защита (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
От представенаите по делото доказателства за имуществено състояние на
ответниците се установява, че ответникът З. Б. е безработна, регистрирана е в Бюро по
труда и търси активно работа, а ответникът Д. Б. работи на трудов договор с месечно
възнаграждение в размер на 850 лв. Следователно налице е влошено материално
състояние по отношение на ответниците, доколкото първата е безработна, а втората
получава минимална работна заплата за страната. При определяне размера на сумата,
която ответниците следва да изплащат месечно, съдът съобрази упоменатите по-горе
обстоятелства и изхождайки от трудоспособната възраст на ответниците, липсата на
данни за влошено здравословно състояние, както и липса на данни за семейно
положение, намира, че задължението следва да бъде разсрочено, като всеки от
ответниците следва да заплаща месечно сумата от по 150 лв., платима до 30-то число
на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който
решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното
изплащане на задълженията.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДЪЛЖИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 1050,06 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: *******, аб.№ 232640, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2023 г. до окончателното заплащане на вземането;
3
216,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68955/2023 г. на
СРС, 157 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Б. Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 1050,06 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес: *******, аб.№ 232640, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.12.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 216,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68955/2023 г. на СРС,
157 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,33 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 75,33 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,33 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 75,33 лв. – разноски в
исковото производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като
ПОСТАНОВЯВА Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплаща на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 150 лева месечно, платима до 30-то число
на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който
решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното
изплащане на задълженията.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като
ПОСТАНОВЯВА З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплаща на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 150 лева месечно, платима до 30-то число
на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който
решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното
изплащане на задълженията.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5