Определение по дело №1160/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….01.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1160/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на „ДЕ ЖЕ“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, уточнена с молби вх. № 25719/07.09.2018 г. и вх. № 3325/01.02.2019 г., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове срещу:

„ДЕЖЕ“ ЕООД – в ликвидация, гр. Варна, ЕИК *********, за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на една втора ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена“, обективиран в н.а. вписан под № 43, том XLV, д. № 10682/14.06.2005г. на Служба по вписванията – Варна, поради липса на съгласие, а в евентуалност поради накърняване на добрите нрави;

М.М.Х.,***, за приемане на установено, че същата не е собственик на 1/2 идеална част от същия поземлен имот № 10135.2568.87 находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.св.Константин и Елена“.

Предявените искове са с предмет право породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е извършена двойна размяна на книжа.

По допустимостта на исковете:

Легитимацията на страните съответства на твърденията в исковата и уточняващите молби за нищожност поради липса на съгласие, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на договор от 14.06.2005 г. за покупко-продажба на една втора ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.2568.87 от ищеца на първия ответник и смущаване на правната сфера на ищеца, в случай че договорът от 14.06.2005 г. е недействителен, от легитимиращото действие на обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от първия на втория ответник след придобиване от последния чрез цесия на правата на купувача по предварителния договор. Предявените установителни искове са допустими.

С допълнителната искова молба, във връзка със заявеното при условие на евентуалност основание за нищожност на процесната сделка поради накърняване на добрите нрави, ищецът е въвел твърдение за нееквивалентност на престациите, което е допустимо по арг. от чл. 372, ал. 2 от ГПК.

 

По предварителните въпроси:

Съдът не дължи произнасяне по направеното с отговора на исковата молба от ответника „ДЕЖЕ“ ЕООД искане за привличане на В.М.Ю. като трето лице – помагач, тъй като искането е оттеглено с допълнителния писмен отговор.

По доказателствата:

Страните са представили като доказателства преписи от документи, които са допустими. На ищеца следва да се укаже да завери за вярност с обявените на Интернет страницата на ТР представени с допълнителната искова молба копия от документи.

Следва да се приеме като доказателство и представения от ищеца заверен препис от нотариално дело № 392 от 14.06.2005г. на нотариус А.А..

Следва да се изискат за послужване гр.д. 1008/2016 г. по описа на ВОС и гр. д. № 2914/2011 г. по описана ВРС.

Съдът намира, че не е необходимо да се изискват за послужване ч.т.д. 1128/2009 г. и т.д. 1269/2009 г. по описа на ВОС. На ответника Х. следва да се укаже, че може да поиска издаване на съдебно удостоверение, срещу което да се снабди с официално заверени преписи от документи, приложени по посочените дела.

Вписаните по партидата на „ДЕЖЕ" ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, и „ДЕ ЖЕ“ ЕООД, ЕИК *********, обстоятелства и обявените актове, в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, не се нуждаят от доказване.

Искането на ищеца за допускане на съдебна графологична експертиза с цел установяване автентичността на подписите, положени от  В.Ю. и О.Ю. върху представените с допълнителната искова молба документи за учредяване на „ДЕЖЕ" ЕООД, приложени по ф.д. № 2054/2004 г. на ВОС, и по нотариално дело № 392/2005г. на нотариус А.А., ще се остави без уважение. Релевантният за спора въпрос е решен с представеното с исковата молба решение по т.д. № 28/2011 г. по описа на ВОС.

Искането на ищеца за допускане на съдебна оценителна експертиза за установяване на пазарната цена на процесния имот към 14.06.2005 г. е относимо и ще бъде уважено.

На ответника „ДЕЖЕ" ЕООД следва да се укаже, че не е приложил пълномощно, за което сочи, че представя с допълнителния писмен отговор.

Искането на ответника „ДЕЖЕ" ЕООД за разпит като свидетел на В.М.Ю. е допустимо и относимо, но следва да се посочи адрес за призоваване на лицето.

Ответницата Х. е оспорила истинността на подписа върху представената с допълнителната искова молба вх. № 22762/23.05.2007 г.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

 

Подадена е искова молба от „ДЕ ЖЕ“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, уточнена с молби вх. № 25719/07.09.2018 г. и вх. № 3325/01.02.2019 г., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове срещу:

·       „ДЕЖЕ“ ЕООД – в ликвидация, гр. Варна, ул."Ангел Кънчев"№4, ЕИК *********, за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на една втора ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, Варненска област, к.к."Св.св.Константин и Елена", представляващ поземлен имот №10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона "Св.св.Константин и Елена" гр.Варна, при съседи по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.86, 10135.2568.127, обективиран в н.а.№78, т.ІІІ, рег.№3390, д.№392/2005г. на нотариус А..А., акт № 43, том XLV, д.№10682/ 14.06.2005г. на Служба по вписванията - Варна, поради липса на съгласие, а в евентуалност поради накърняване на добрите нрави;

·       М.М.Х., ЕГН **********,***, за приемане на установено, че същата не е собственик на ½ идеална част от поземлен имот №10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона "Св.св.Константин и Елена" гр.Варна, при съседи по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.86, 10135.2568.127.

 

ИЩЦЕЦЪТ твърди, че с н.а. № 176, том IV, рег. № 8921/2003 г. от 30.12.2003 г. на нотариус Я.Н. с рег. № 011 и с район на действие ВРС, акт № 193, т. LXXVII, д. № 17492/2003г. на Службата по вписванията - Варна, „ДЕ ЖЕ" ЕООД е придобило ½  ид.ч. от поземлен имот № 1174 в кв. 70 по КП на вилна зона „Св.Константин" гр.Варна, целият с площ от 7300 кв.м. при граници по нотариален акт: път, ПИ №№ 1175 и 1176, като понастоящем имотът е с площ 6522 кв.м., с идентификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта и кадастрални регистри, при съседи: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.86, 10135.2568.127. Твърди, че от придобиването и понастоящем имотът се владее от ищцовото дружество – „ДЕ ЖЕ"ЕООД. С н.а. № 78, т. ІІІ, рег. № 3390, д. № 392/14.05.2005 г. на нотариус А.А., рег. № 316 с район на действие ВРС, акт № 43, том XLV, д. № 10682/14.05.2005 г. на Службата по вписванията – Варна, гореописания имот бил продаден от „ДЕ ЖЕ“ ЕООД чрез управителя му В.М.Ю. на „ДЕЖЕ“ ЕООД, представлявано от същото лице, като управител на дружеството – купувач. На 08.09.2009 г. по ч.т.д. № 1128/2009 г. Варненският окръжен съд допуснал обезпечение в полза на „ДЕ ЖЕ“ ЕООД срещу „ДЕЖЕ“ ЕООД на бъдещ иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху описания имот, която била вписана в СВ – Варна на 09.09.2009 г. С протокол от 21.07.2010 г. едноличният собственик на капитала на „ДЕЖЕ" ЕООД – в ликвидация О.М.Ю., посочил, че не е изразявал воля за учредяване и регистриране на дружеството, че вписаният управител В.Ю., не е бил избиран за такъв, освободил същия от длъжност, но не и от отговорност, и избрал нов управител, за което било извършено вписване с рег.№ 20100223160645. С решение № 330/12.04.2011 г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила на 30.05.2011 г., Варненският окръжен съд приел за установено на основание чл. 29 ЗТР, че извършеното с решение от 12.07.2004 г. по ф.д. № 2054/2004г. на ВОС вписване на „ДЕЖЕ“ ЕООД, ЕИК *********, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Решението било вписано в ТР и бил назначен ликвидатор. С влязло на 21.06.2018 г. в законна сила решение № 751/26.04.2018 г. по гр.д. № 1008/2016 г. на ВОС, поправено с решение № 893/21.05.2018г., вписани на 28.06.2018г. с акт 245, том 5, вх.рег.№16778, дв.вх.рег.№16815 на СВ-Варна, бил обявен за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г., сключен от В.М.Ю. като представляващ „ДЕЖЕ" ЕООД, ЕИК *********, с който „ДЕЖЕ“ ЕООД се е задължило да прехвърли на Г.Х.Х., а след цедиране на права по този договор, извършено с договор от 01.11.2017г. и заместване в процеса на основание определение №3294/15.12.2017г. – на М.М.Х., правото на собственост върху процесния недвижим имот – ½ идеална част от ПИ с идентификатор 10135.2568.87 по КККР. Ищецът поддържа, че ответницата М.М.Х. не е станала собственик на процесния имот на основание влязлото в сила съдебно решение, тъй като с решение № 330/12.04.2011 г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС е прието за установено, че „ДЕЖЕ“ ЕООД не е валидно възникнало. Сключената на 14.06.2005г. покупко-продажба не е породила правно действие, тъй като към момента на извършването й купувачът („ДЕЖЕ"ЕООД, ЕИК *********) не е съществувал като правен субект и не е могъл да встъпи в правоотношение с трети лица, с оглед настъпилия правен ефект от решението по т.д. № 28/2011г. на ВОС.  Твърди, че управителят на „ДЕЖЕ“ ЕООД В.Ю. е знаел, че това дружество не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като едноличен собственик на капитала О.Ю. не е вземал решение за учредяване на дружеството и за избирането му като управител. Въпреки, че е знаел посочените обстоятелства и че няма правомощия като органен представител на ответното дружество, на 14.06.2005г. В.Ю. изразил воля за придобиване на права върху процесния имот на името на невалидно възникналото дружество – „ДЕЖЕ" ЕООД, което било в нарушение на добрите нрави. Поддържа, че след като В.Ю. не е могъл да изрази воля от името на несъществуващо дружество-купувач (,,ДЕЖЕ"ЕООД) и липсва валидно насрещно волеизявление на купувача, няма постигнато съгласие за сключване на сделката и същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. В евентуалност твърди, че покупко-продажбата от 14.06.2005г. е нищожна като сключена при накърняване на добрите нрави. Поради нищожност на сделката от 2005 г. ответното дружество не е придобило вещни права върху процесния имот. Сочи, че предварителният договор от 15.02.2008 г. няма достоверна дата. Поддържа, че управителят на ответното дружество, чието вписване е обявено за несъществуващо обстоятелство, не е могъл валидно да задължи това дружество по сключен предварителен договор от 15.02.2008г. за прехвърляне право на собственост върху процесния имот на Г.Х.Х.. Съответно, Г.Х.Х. не е могъл да прехвърли на М.М.Х. права, които не притежава, а последната не е придобила по договор за цесия от 03.11.2017 г. права по предварителен договор от 15.02.2008г., сключен с несъществуващо дружество – „ДЕЖЕ“ ЕООД. Твърди, че при подписване на предварителният договор от 15.02.2008 г. и договора от 03.11.2017 г. за прехвърляне права по този договор страните са действали недобросъвестно, тъй като са знаели, че върху имота има вписани вещни тежести и искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Признание за наличие на вписани възбрани върху процесния имот се съдържало в договора за цесия. Счита, че Решението по гр.д.№ 1008/2016г. на ВОС му е непротивопоставимо, тъй като е вписано по в СВ-Варна след вписаната на 09.09.2009г. възбрана, както и поради това, че ищцовото дружество не е участвало в производството по гр.д.№1008/2016г. на ВОС и не е обвързано от СПН.

ОТВЕТНИКЪТ „ДЕЖЕ“ ЕООД в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва основателността на исковете. Поддържа, че ответното дружество е придобило собствеността на правно основание – покупко-продажба. Оспорва твърденията във връзка с цитирания в исковата молба протокол от 21.07.2010 г. на едноличен собственик на капитала на „ДЕЖЕ“ ЕООД. Сочи, че вписаните промени от 2010 година по партидата на дружеството са след сделката през 2005 г. От регистрацията на „ДЕЖЕ" ЕООД до 2010 г. управител на дружеството е бил В.Ю., който е представлявал дружеството съгласно ТЗ и учредителния акт, като за действията си същият отговаря пред дружеството. Сочи, че видно от мотивите на решението по т.д. 28/2011 на ВОС, вписването има действие занапред, а „вписаното обстоятелство следва да бъде заличено, като заличаването няма обратно действие“. Възразява, че към 2005 г., когато дружеството е придобило процесния имот, вписванията по партидата на „ДЕЖЕ" ЕООД в TP са установявали, че дружеството е със собственик на капитала О.Ю. и управител В.Ю. и всички сделки извършени от дружеството до датата на вписване на  решението по т.д. 28/2011 г. на ВОС са валидни и са произвели правно действие. Счита за безспорно, че с влязло в сила решение 751/26.04.2018 г. по гр.дело № 1008/2016 на ВОС е обявен за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г. за процесния имот, сключен между продавач „ДЕЖЕ" ЕООД и купувач Г.Х., след цедиране на права на купувача и настоящ собственик – М.М.Х.. Възразява, че извършените вписвания след 30.05.2011 г. (влизане в сила на решението по т.д. 28/2011 на ВОС ) не са противопоставими както на „ДЕЖЕ“ ЕООД (в ликвидация), така и на последващите купувачи. Поддържа, че сключената на 14.06.2005 г. сделка, обективирана в НА 78/2005, е произвела правно действие, същата не е нищожна или недействителна, а управителят носи отговорност за действията си и отговаря пред дружеството. Оспорва твърденията за нищожност поради накърняване добрите нрави или липса на съгласие. Сочи, че  протоколът от  27.01.2010 г. потвърждава, че собственикът на капитала, е освободил досегашния управител В.Ю. като е приел, че ще му бъде потърсена отговорност за действията от регистрацията на дружеството,  до освобождаването му от функциите на управител. Относно изложеното в исковата молба по предварителен договор от 2008 г. сключен между „ДЕЖЕ" ЕООД (в ликвидация), като продавач и купувач Г.Х., заместен чрез цесия от М.Х., иска да се вземе предвид решение по гр.д. 1008/2016 на ВОС. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество е упражнявало фактическата власт върху имота. Възразява, че за периода от придобиване на имота от ответното дружество – 2005 г. и понастоящем, имотът се владее от „ДЕЖЕ" ЕООД (в ликвидация).

ОТВЕТНИКЪТ М.Х. в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва исковете. Счита, че неоснователността на иска за установяване нищожността на договора за покупко-продажба изключва допустимостта на установителния иск за отричане правата на собственост на ответницата Х. върху същия имот поради липса на правен интерес. В евентуалност поддържа неоснователност и на отрицателния установителен иск.  Оспорва изцяло фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и правните доводи на ищцовото дружество. Поддържа, че решението по т.д. № 28/2011 г. по описа на ВОС от 12.04.2011 г. не дерогира настъпилото на 14.06.2005 г. вещно правно действие на покупко-продажбата от 14.06.2005 г., по силата на която „ДЕЖЕ" ЕООД ЕИК ********* е придобило собствеността върху процесния недвижим имот. Решението е влязло в сила на 30.05.2011 г. и има действие занапред,  заличаването на вписаното обстоятелство също няма обратно действие. Сочи, че производството по ликвидация не е приключило до момента и дружеството не е заличено – то съществува като правен субект и може да встъпва в правоотношения с трети лица чрез органите, които го представляват – управител, съответно, ликвидатор. Сочи, че управителят на дружеството – купувач  В.Ю. не е знаел и не е могъл да знае, че едноличният собственик не е вземал решение за учредяване на дружеството и за избирането му като управител, тъй като той не участва във вземането на тези решения. Към датата на сделката – 14.06.2005 г. липсвали каквито и да е индикации, които да са достигнали до него, че са налице пороци при учредяване на дружеството и избирането му за управител. До освобождаването му като управител, извършените от него действия вкл. и за придобиване на недвижими имоти за дружеството „ДЕЖЕ" ЕООД пораждали действие, а процесната сделката за покупко-продажба от 14.06.2005 г. е действителна и ответното дружество е придобило вещни права върху недвижимия имот. Поддържа, че действията на управителя по сключване на договора за покупко-продажба не представляват нарушение на добрите нрави по смисъла на 26 ал.1 пр.З ЗЗД и че сделката не е сключена при липса на съгласие – съгласието на дружеството купувач е изразено чрез органния му представител – управителя  В.Ю., който е бил такъв до 23.02.2010 г., когато е вписано освобождаването му като управител. С оглед действието на решението по т.д. No 28/2011 г. – занапред – сключеният от него предварителен договор е породил действие за третото лице Г.Х.Х. и за третото лице е възникнало правото да иска обявяването му за окончателен, което право той е упражнил, предявявайки иска по чл.19 ал. 3 ЗЗД, предмет на гр.д. No 1008/2016 г. по описа на ВОС и в хода на процеса го е прехвърлил на М.Х. чрез сключения между тях договор за цесия. Поддържа, че при подписване на предварителния договор от 15.02.2008 г. и договора за цесия от 03.11.2017 г. страните не са били недобросъвестни, а вписаното съдебно решение по гр.д. No 1008/2016 г. на ВОС е противопоставимо на ищеца. Сочи, че вписаната на 09.09.2009 г. възбрана е допусната за обезпечаване бъдещия иск на „ДЕ ЖЕ" ЕООД срещу „ДЕЖЕ" ЕООД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 14.06.2005 г. като сключен поради липса на съгласие, а именно липса на решение на едноличния собственик на капитала за разпореждане с имот на дружеството, образуваното по този иск т.д. № 1269/2009 г. е прекратено с влязло в сила определение, като за третите лица от значение е не формалното вдигане на обезпечителната мярка, а осъществяването на основанието, което налага тя да бъде отменена. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество владее имота. Твърди, че от придобиване на имота до постановяване на решението по гр.д. No 1008/2016 г. по описа на ВОС, владение е осъществявано от „ДЕЖЕ" ЕООД, което е декларирало и е заплащало данъците за този имот, извършвало е след 2010 г. чрез управителя К.Й. и други административни действия като негов собственик, насочени към защита правата на „ДЕЖЕ" ЕООД върху имота. При евентуалност ответницата М.Х. релевира възражение  изтекла в нейна полза придобивна давност за периода 14.05.2005 г. до настоящия момент, като заявява, че е изтекла както кратката, така и общата погасителна давност и присъединява владението на своя праводател към осъществяваното от нея владение върху този имот, поради което предявеният срещу нея отрицателен установителен иск е неоснователен.

ИЩЕЦЪТ е подал в законоустановения срок допълнителна искова молба, с която прави следните пояснения и допълнения: Към датата на извършване на сделката - 14.06.2005 г. О.Ю. не е знаел, че управителят на ищцовото дружество (,,ДЕ ЖЕ" ЕООД) - В.Ю. е учредил от името на О.Ю. друго еднолично дружество с ограничена отговорност с идентично наименование - „ДЕЖЕ", като с протокола от 07.07.2004 г. се е самоизбрал за негов управител. Твърди, че нито един от представените към заявлението от 08.07.2004 г. документи, съдържащи волеизявления на О.Ю., не е подписан от О.Ю., посочен като техен автор, същите са неавтентични и не отразяват валидно прието решение за учредяване на тьрговското дружество и за избор на управител, както е прието в мотивите на решението по т.д. №28/2011 г. на ВОС. Счита, че решението по т.д. № 28/2011 г. на ВОС няма обратно действие само по отношение на третите добросъвестни лица, какъвто не е В.Ю., който е бил недобросъвестен, тъй като той, а не О.Ю. е подписал учредителния протокол от 07.07.2004 г. Въпреки знанието за изложените обстоятелства по неправомерното учредяване на дружеството и за липса на взети решения от О.Ю. за продажба на процесния имот, В.Ю. при злоупотреба с права е извършвал фактически и правни действия, в т.ч. и разпоредителни от името и за сметка на едноличния собственик на капитала и на дружеството. В.Ю. е действал като вписан органен представител при накърняване на добрите нрави – съгласно нотариален акт № 176/30.12.2003 г. данъчната оценка на имота при придобиването му е 94 900 лева, а при прехвърлянето през 2005 г. на ответното дружество продажната цена е 36 000 лева, т.е. под придобивната стойност на имота. Твърди, че продажната цена по нотариалния акт от 2005 г. не е реалната продажна цена, същата е многократно занижена, налице е значителна нееквивалентност на договорените от В.Ю. престации, поради което сделката е увреждаща интересите на дружеството – ищец като сключена при накърняване на добрите нрави. Оспорва като неоснователно твърдението на представителя на ответното дружество за упражнявано владение върху процесния имот. Твърди, че фактическа власт върху процесния имот е била упражнявана от ищцовото дружество от придобиване на имота през 2003 г. и след извършеното и оспорено с исковата молба прехвърляне на правото на собственост.

ОТВЕТНИКЪТ „ДЕЖЕ“ ЕООД е подал допълнителен писмен отговор, с който възразява за недопустимост на изложените в допълнителната искова молба нови основания за нищожност на договора за покупко-продажба, незаявени в първоначалната искова молба. Счита, че твърденията в допълнителната искова молба за липса на валидно прието решение за учредяване на търговско дружество, респ. за неправомерното му учредяване са такива, обуславящи недействителност на дружеството към датата на възникването му и могат да бъдат разглеждани само в производство по предявен конститутивен иск по чл.70 от ТЗ, на основанията и в срока, изрично предвиден в закона, какъвто не е предявен. Поддържа, че добросъвестността на управителя на „ДЕЖЕ" ЕООД / в ликвидация/ при сключване на сделката, с оглед твърдението, че едноличният собственик на капитала не е подписал решението за продажба на процесния имот, е ирелевантна по отношение на вещноправния ефект на сделката по придобиване на имота от дружеството - купувач. Евентуалната му недобросъвестност може да обуслови единствено отговорност на управителя по чл.145 ТЗ, а липсата на решение чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ не обуславя недействителност на сделката. Възразява срещу доводите, въведени в допълнителната искова молба за сключване на сделката на цена под реалната продажна цена. Счита, че същите съставляват отделно и самостоятелно основание -отделен иск за нищожност на сделката поради нееквивалентност на престациите, които не са заявени с първоначалната искова молба, поради което разглеждането им е недопустимо. Посъщество възразява, че към датата на сделката не може да се говори за нееквивалентност предвид обстоятелството, че продажната цена е равна на данъчната оценка на имота, определена от Община Варна, и липсва несправедливо облагодетелстване поради обстоятелството, че двете дружества са собственост на един и същ едноличен собственик на капитала, с оглед на което действията на представителя не са нарушили интереса на представлявания. Допълнително заявява, че всички действия на управляващия „ДЕЖЕ" ЕООД В.Ю. са извършвани на основание предоставено му нотариално заверено пълномощно от едноличния собственик на капитала на дружеството О.Ю. peг. No 2463 от 13.06.2003 г. на нотариус Е.Д., което не е било оттеглено към датата на регистрацията на „ДЕЖЕ" ЕООД и към датата на сделката, и че сделката е извършена и със знанието на едноличния собственик на капитала. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество е осъществявало фактическа власт върху имота.  Счита, че съдебен процес между ищеца и трето, неучастващо в настоящия процес лице – „ВМК" за защита на отнето владение, е без правно значение за „ДЕЖЕ" ЕООД, тъй като това дружество не е било страна в този спор. Поддържа, че  „ДЕЖЕ" ЕООД е владяло процесния имот след придобиването му и заявява, че дружеството е водило дела за защита правата си на собственик върху имота и е плащало данъците за него.

ОТВЕТНИКЪТ М.Х. в подаден в срок допълнителен  отговор заявява, че твърденията за знание на представляващия дружеството за липса на решение на едноличния собственик на капитала О.Ю. за учредяването му, касаят обстоятелства, които са релевантни само ако е бил предявен иск по чл. 70 от ТЗ, а влязлото в сила недопустимо решение по т.д. № 28/2011 г. на ВОС няма за последица нищожност на договора за покупко-продажба от 14.06.2005 г. Счита, че наличието, респ. липсата на представителна власт, засяга единствено вътрешното правоотношение между представител и представляван; дали управителят е действал без предходно решение на ОС /едноличният собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. 147 ал.2 от ТЗ, е от значение само за вътрешните му отношения с дружеството; ищецът като продавач по договора не може да се позовава на недействителност на сделката, като сключена при липса на съгласие на насрещната страна – купувач – такова право има само „мнимо представлявания", т.е. лицето, чиято воля е била действително опорочена. Относно упражняваната фактическа власт и установеното владение върху имота сочи, че процесният имот представлява празно място, с оглед на което действията на ответницата, манифестиращи установено нейно владение върху имота са: вписване на съдебното решение по гр.д. No 1008/2016 г. на ВОС в Служба вписвания, деклариране на имота в ДС на нейно име, заявяването й като собственик на този имот в СГКК, конституирането й като заинтересована страна в производството по адм. дело No 1919/2018 г. по описа на Адм. съд - Варна, предприемане на съвместни действия с другия съсобственик на имота М.М. за защита правата им на собственост в административно производство, образувано по заявление на трето лице за изменение на кадастралната карта за този имот. 

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

ПО ИСКОВЕТЕ с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро (липса на съгласие) и ал. 1, предл 2-ро (противоречие с добрите нрави) от ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже, фактите и обстоятелствата, сочещи липса на изразено съгласие между страните при извършване на сделката, обективирана в н.а. № 78, т.ІІІ, рег. № 3390, д. № 392/2005 г. на нотариус А. А, акт № 43, том XLV, д. № 10682/14.06.2005 г. на Служба по вписванията – Варна, както и твърдяните факти и обстоятелства, характеризиращи сделката като накърняваща добрите нрави.

УКАЗВА на ответника „ДЕЖЕ" ЕООД, че носи тежестта да докаже, фактите и обстоятелствата, сочещи валидно изразено съгласие между страните при извършване на сделката, обективирана в н.а. № 78, т.ІІІ, рег. № 3390, д. № 392/2005 г. на нотариус А. А., акт № 43, том XLV, д. № 10682/14.06.2005 г. на Служба по вписванията – Варна.

ПО ИСКА с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване, че ответницата Х. не е собственик на процесния имот:

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже фактите, препятстващи или изключващи придобиването на имота от ответницата чрез правна сделка или по давност.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и ненуждаещи се от доказване вписаните по партидите на „ДЕ ЖЕ“ ЕООД, ЕИК *********, и „ДЕЖЕ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, обстоятелства и обявените актове, чието съдържание в цялост е известно на съда, чрез служебна идентификация на достъп до публичния сайт на Агенция по вписванията.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК най-късно до първото по делото заседание да завери за вярност с обявените на Интернет страницата на ТР представени с допълнителната искова молба копия от документи. При неизпълнение, същите ще се считат за непредставени на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.

ПРИЕМА като доказателство представения от ищеца заверен за вярност от Районна прокуратура Варна препис от официално заверен от нотариус А.А. препис от документи, приложени по нотариално дело № 392 от 14.06.2005г. на същия нотариус.

ИЗИСКВА за послужване гр.д. 1008/2016 г. по описа на ВОС и гр. д. № 2914/2011 г. по описана ВРС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника М.М.Х. съдебно удостоверение, срещу което да се снабди с официално заверени преписи от документи, приложени по ч.т.д. 1128/2009 г. и т.д. 1269/2009 г. по описа на ВОС след внасяне на държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебна графологична експертиза с цел установяване автентичността на подписите, положени от В.Ю. и О.Ю. върху представените с допълнителната искова молба документи за учредяване на „ДЕЖЕ" ЕООД, приложени по ф.д. № 2054/2004 г. на ВОС, и по нотариално дело № 392/2005 г. на нотариус А.А..

ДОПУСКА съдебна оценителна експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, проучване на пазара на недвижимите имоти и оглед на място, да даде заключение: каква е била към 14.06.2005 г. пазарната цена на описания в исковата молба поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена“.

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 300 лева вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението със задължение за представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П.К.М., което задължава да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ДЕЖЕ" ЕООД на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК най-късно до първото по делото заседание да представи заверено за вярност пълномощно peг. № 2463 от 13.06.2003 г., за което сочи, че представя с допълнителния писмен отговор. При неизпълнение това доказателство ще се счита за непредставено.

ДОПУСКА до разпит като свидетел В.М.Ю.,  гражданин на Русия, роден на *** г. в Русия, за установяване на обстоятелствата, изложени в допълнителния отговор относно упълномощаването му, знанието на едноличния собственик на капитала за регистрацията на дружеството и които са обусловили сключването на сделката за сделката за покупко-продажба на имота.

УКАЗВА на ответника „ДЕЖЕ" ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи адрес за призоваване на свидетеля както и доказателство за внесен депозит в размер на 50,00 лева. При непосочване на адрес за призоваване, свидетелят няма да бъде призован по арг. от чл. 169, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца „ДЕ ЖЕ“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заяви, дали ще се ползва от молба вх. № 22762/23.05.2007 г., представена с допълнителната искова молба, с оглед направеното от ответницата Х. оспорване авторството на подписа върху документа.

 

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

НА ИЩЕЦА да се изпратят преписи от допълнителните писмени отговори и приложенията към тях.

НА ОТВЕТНИЦИТЕ да се изпрати препис от молба вх. № 3325/01.02.2019 г.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: