№ 5375
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20231110171612 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 373017/28.12.2023 г., подадено от „***********, е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. С. за
следните суми: 1/ сумата от 529,75 лева, представляваща изискуема главница по
Договор за заем MicroCredit № ****** от 14.04.2022 г., сключен между „****“ АД и А.
В. С., ведно със законната лихва за периода от 28.12.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 45,35 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора
за заем за периода от 18.01.2023 г. до 18.04.2023 г.; 3/ сумата от 352,36 лева,
представляваща цена на допълнителна услуга по Договор за допълнителни услуги
MicroCredit № ****** от 14.04.2022 г.; 5/ сумата от 64,29 лева, представляваща лихва
за забава по договора за заем за периода от 19.01.2023 г. до 27.12.2023 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираната от заявителя цена по договор за допълнителни
услуги. В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е размерът
му, както и правопораждащото основание за неговото възникване. Въпреки това, не са
налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така претендираната
суми от 352,36 лева.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
1
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, включително такава, която задължава
потребителя при неизпълнение на задължения по договора да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от процесния договор за
допълнителни услуги, въз основа на които е начислено претендираното от заявителя
възнаграждение, имат неравноправен характер. Видно от описанието на услугите по
така сключения договор (вж. л. 9 от делото), същите имат вторичен характер спрямо
договора за заем, сключен между страните, като относно изпълнението на същите
липсва каквато и да е конкретизация относно начин и време на изпълнение, както и
дали реално такива услуги ще бъдат предоставени, съответно - при какви условия. На
следващо място следва да се съобрази, че чрез така сключения договор се нарушават
принципите на справедливост и еквивалентност на престациите, съответно – стига се
до неравноправност на клаузите, с която е уговорено заплащането на възнаграждение
по него. В полза на изпълнителя по договора (идентичен с юридическото лице,
предоставило процесния заем на длъжника) е уговорено заплащането на
възнаграждение в общ размер на 1057,08 лева (12 месечни вноски по 88,09 лева всяка).
За сметка на това процесният заем, във връзка с който е сключен договорът за
допълнителни услуги, е за сумата от 1400,00 лева. Видно е несъответствието между
заемната сума и възнаграждението по договора за допълнителни услуги, условията за
чието действително предоставяне са неясни и неконкретизирани, поради което съдът
намира, че е налице явно нарушение на принципа за справедливост и еквивалентност
на престациите. Не може да се приеме, че договорът за допълнителни услуги има
2
самостоятелен характер, тъй като сключването му безспорно е обусловено от
възникналото между страните заемно правоотношение. Поради изложеното, искането
за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение по договора за допълнителни
услуги следва да бъде отхвърлено.
По изложените аргументи, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 373017/28.12.2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „***********, в частта, с която е поискано
издаването на заповед за изпълнение срещу А. В. С. за сумата от 352,36 лева,
представляваща цена на допълнителна услуга по Договор за допълнителни услуги
MicroCredit № ****** от 14.04.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3