№ 273
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20255200900081 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът С. С. Ч. не се явява редовно призован. За него се явява адв. Х. И.
За ответника „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД не се
явява законен представител редовно призовани.
Не се явява ответника Г. К. Ш. редовно призована.
За ответниците се явява адв. Л. М. редовно
упълномощен.
Адв. И.: – Да се даде ход на делото.
Адв. М.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
На 20.11.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, подадена чрез
адв. И., с която са направени няколко процесуални искания, а именно:
За увеличение на иска по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК, като исковата
претенция се увеличава с 45 572,69 лв. или общо главницата да е в размер на
74 354.81 лв. Увеличава се и претенцията за мораторна лихва със сумата
30541.12 лв., която е начислената сума върху непогасените месечни вноски за
1
главница за периода от 1.04.2022г. до 30.11.2024г. и е дължима за периода
21.11.2024г. до 20.11.2025г. Във връзка с това увеличение е формулиран и нов
петитум на иска, като в молбата се съдържат изчисления на коригираният
размера на мораторните лихви.
В същата молба е заявено, че се поддържат всички съображения
изложени в допълнителната ИМ, като са доразвити, както й е взето становище
по отношение на оспорванията направени от ответната страна във връзка с
приложението на Законната защита на потребителите.
Възразява се, че с допълнителния отговор на ИМ е релевирано ново
възражение от ответниците, което според ищеца, по реда на чл. 370 от ГПК е
преклудирано към момента на подаване на допълнителния отговор, а именно
във връзка с твърдението, че в договора за финансов лизинг не е налице
клауза, която уговарят между страните, че при погиване на лизинговата вещ
договора се прекратява и лизингополучателят се освобождава от
задълженията си за заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл се
твърди, а именно, че е уговорено задължение на лизингополучателя при
погиване на вещта да обезщети лизингодателя, като възстанови претърпените
от него вреди. Развити са съображения в този смисъл. Направени са
доказателствени искания, включително и да се приеме за безспорно, че
процесния договор за финансов лизинг е валидно сключен между страните и
породил съответното действие между тях. Поискано е назначаване на СИЕ с
подробно формулирани въпроси.
С вх. № 12273 днес е постъпила молба от адв. М., в качеството му на
процесуален пълномощник на ответниците, в която той е изразил становище
във връзка с разпределението на доказателствената тежест в проекта за доклад
връчен му с определението от 5.11.2025г.
Направено е искане по доказателствата.
Направено е и искане за спиране на настоящото дело по реда на чл. 229
ал. 1 т. 4 от ГПК. Развити са подробни съображения в този смисъл, а именно,
че в ОС-Пазарджик са образувани три дела Т.д. № 168/25г., Т.д. № 81/2025г. и
гр.д.№ 283/25 г. всички с предмет правоотношенията на страните по договора
за финансов лизинг във връзка с унищожаване на процесния автомобила в
резултат на ПТП. Поради това, че са свързани помежду си и по силата на
правилата за преюдициалност, следва настоящото дело да бъде спряно до
2
приключването им.
Поддържат се възражения за нищожност на процесното споразумение.
Адв. И.: - Поддържам ИМ, допълнителната ИМ, както и молбите от
20.11.2025г. в това число молбата за увеличение на исковата претенция, както
и молбата становище и искането за допълване на доклада, като подчертавам,
че искането за допълване не е свързано с това да бъде прието, че е налице
действителен договор, а че има изобщо такъв сключен договор. На стр. 1 и 3 в
допълнителен отговор ответниците признават, че има такъв договор. Те
твърдят, че е нищожен, но поради противоречието му със Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит, което няма относимост към
това дали има такъв подписан документ или няма такъв каквото, ние твърдим.
По отношение на депозираната днес молба от насрещната страна и
искането за спиране на настоящото дело. По отношение на искането по гр.д.
№ 283/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което е с правно
основание непозволено увреждане както и съдът в определението си е
посочил, че то е нетоносимо и няма преюдициалност между двете дела,
доколкото двете дела са с различно правно основание и касаят два съвсем
различни юридически факта и това дали евентуално някой ден ищецът би
събрал от ответника по гр.д. № 283/2025г. сумите по деликта или евентуално
от ответниците е илеревантно към настоящия спор, защото двете вземания са
с коренно различни правни основания. Претенциите към И.К.В са за деликт и
тя е на извън договорно основание. Още повече, както сме посочили в молбата
си от 20.11.25 г., автомобилът, с който се катастрофира и е унищожен, е
ползван от него неправомерно, защото в договора за финансов лизинг това
лице не е споменато никъде, а ответницата не е имала правно основание да му
предоставя автомобила за ползване независимо в какви отношения са били те
и това е записано в договора за финансов лизинг.
По отношение на искането за спирането на настоящото дело във връзка
с исковата претенция на С. Ч. срещу „Изира груп“ по т.д. № 168/2025 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик отново твърдим, че няма връзка между
двете дела, като това дали е предоставен заем на ответниците по настоящото
дело и предоставен ли е заем на „Изира груп“ са два съвсем различни
юридически факта, които нямат обусловеност едно с друго, поради което
искането за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т . 4 от ГПК е абсолютно
3
неоснователно и моля да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за представяне на пълномощното същото е
представено по гр.д. 283/2025г., тъй като както вече съм написала това
възражение е идентично, както по това дело така и по другото. Уведомлението
за сключена цесия е вписано в споразумението от 15.04.2021г., поради което
още със самото споразумение, което е подписано лично от доверителят ми,
ответниците са уведомени, че съществува такова прехвърляне на вземане. ЗЗД
не придава форма на договора за прехвърляне на вземане, поради което
независимо от това има ли писмен договор, какъвто в настоящият случай е
налице, цената по цесията е платена, макар и цената да не е включена във
форма на това споразумение и вземането е прехвълено, и то е потвърдено в
случая от доверителя ми и ответниците със сключване на самото
споразумение. Съгласно ТЗ когато се касае за един договор, по който страната,
която го оспорва го е изпълнила не би следвало да се приеме възражението.
По отношение на възраженията за действителността на договора за
финансов лизинг и направеното с молбата от днес доказателствено искане
считам, че приложените доказателства са изцяло неотносими. В договора за
финансов лизинг ясно е вписано коя е страната по финансовия лизинг и кой
следва да е ползвал този автомобил, поради което как действително те са
ползвали този автомобил е илеревантно настоящия спор. А представените
удостоверения за раждания са неотносими към спора, тъй като, пак казвам,
договора за финансов лизинг е сключен с търговец, това е двустранна
търговска сделка по смисъла на чл. 1 от ТЗ. А Г. Ш. е едноличен собственик
на лизингово брокерска къща „Изира“ ЕООД и е функционално свързана по
смисъла на практиката на ЕС във връзка с директива № 9313, а също така и
закона за защита на потребителите, който изрично посочва, че потребителска
би била сделката ако средствата, които се предоставят, в случая дори МПС-то,
могат да бъдат свързани с личните нужди на потребител т.е. на физическото
лице, но страна по сделката трябва да е физическо лице, не фирма. Няма как,
когато страна по делото е фирма,да се сочи, че ползвания ресурс е за лични
цели. Още повече има разлика от около 4 години между сключване на
договора за финансов лизинг и сключване на споразумението, което е било с
цел разсрочване на вече съществуващи задължения, не първоначално
ползване на финансов ресурс. В този смисъл всички данни и новите
доказателства, които се представят с молбата днес на стр. 4 моля да не се
4
приемат и всички искания от Закона за потребителския кредит да не се вземат
предвид. Практиката е непоколебима
По отношение на оспорванията по договор за прехвърляне на вземане
съм изложила становище, което застъпих и в молбата от 20.11.2025 г.
По отношение на искане за СИЕ заявявам, че се цели събиране на
доказателства, които ответниците, като застрахователен брокер и страна по
договора, за която тя твърди, че евентуално е сключила Автокаско може да
събере доказателства извън настоящия процес и да ги представи свободно.
Както е записано в самия договор за лизинг задължение на лизингополучателя
е да сключи застраховка Автокаско т.е. страна по договора за Автокаско не е
„Кредит асист“ ЕООД, а е лизингово брокерска къща „Изира“ ЕООД с трето
ползващо се лице, евентуално ако има такава, за която ние твърдим, че няма и
никога не е имало. Ето защо няма необходимост от назначаване на СИЕ с
такава задача. В застрахователните дружества със сигурност се пазят данни за
наличието на такива договори, а и това обстоятелство следва да се доказва с
писмени доказателства. Лизингополучателя няма право да преотдава и
предоставя правото на ползване на лизинговата вещ на трети лица освен с
предварително подписано и одобрено на лизингодателя, като лизигопоучателя
отговаря за действията им. Ние твърдим, че доколкото Г. Ш. е била управител
и едн. собственик на „Изира“ ЕООД МПС-то е било предоставено за ползване
на дружеството лизингополучател и съответно тя като негов управител и
едноличен собственик е имала право да ползва МПС-то, но лизингодателя не е
давал съгласие същото МПС да бъде отдавано по какъвто и да е начин на
трети лица, което в случая се е осъществило. Лизинговата вещ не е
предоставена за семейно ползване, за семеен автомобил. Лизинговата вещ е
предоставена на фирма за фирмено ползване, за това договора е сключен с
фирма. Имам предвид чл. 5 ал.6 и чл. 5 ал.10, от договора за финансов лизинг.
По искането за представяне на оригинал на споразумението ще се
ползваме от него. Договора за цесия е приложен по друго дело заедно с
пълномощното, което се оспорва. Ще помоля за срок за представяне на
споразумението.
По отношение на искането за СГЕ, която да установи подписа на
пълномощното, с което съм упълномощена да уведомявам по чл. 99 от ЗЗД пак
подчертавам, че това искане е неоснователно. Дори да се счете, че
5
уведомлението от моя страна е невалидно. Дто в случая има подписано
споразумение от ответниците и те не оспорват да са го подписали
споразумението от 15.04.2021г. Те оспорват доверителят ми да го е разписал.
И в този смисъл това дали аз, като негово представител съм имала правото да
изпращам уведомление или не, е изцяло илеревантно, тъй като ние имаме
друго уведомяване, под което ответниците са се подписали. Ако се оспорва
възможността ми да представлявам доверителя си в настоящото съдебно
заседание може да доведем ищеца, за да потвърди пълномощията доколкото
изследването на това пълномощно и назначаване на СГЕ в настоящия процес
за подписите на доверителя ми, който очевидно с плащане на такси и
подписване на други договори е потвърдил възможността да го представлявам
по делото, доколкото самите документи се намират по друго дело и са предмет
на това дело и е с цел забавяне на процеса.
По отношение на искането за представяне на договор за заем от
15.08.2018г. 0 на първо място следва да подчертая, както договора за цесия,
така и договора за заем е неформален договор и реален договор, т.е. дали има
писмено съглашение или не, няма значение за това дали съществува договор за
заем или не. На следващо място в отговора на ИМ, когато е крайният срок за
оспорване на дадени документи по делото, оспорване съществуването на едно
правоотношение в този смисъл няма. Никъде в отговора на ИМ ответниците
не заявяват, че няма такъв договор за заем, че не са разписвали такъ договор за
заем и не са получавали такава сума по договора за заем, поради което всички
оспорвания и искания, които те са направили с индиция, че евентуално могат
да оспорят процесното правоотношение е следвало да бъдат заявени изрично
с отговора на ИМ, а не в последващи молби, в това число допълнителен
отговор и всякакви молби по делото.
По отношение искането за изследване на шрифта, искането е свързано
със Закона за потребителския кредит, какъвто в настоящия случай не е налице,
тъй като в случая страна по договора не е физическо лице, а търговско
дружество е илеревантно какъв е шрифта на договора за финансов лизинг.
По отношение на искането за СИЕ за установяване на годишния процент
на разходите, отново възразявам, тъй като не се касае за потребителски кредит
и в закона за потребителския кредит е уредено какво как следва да се запише
по отношение на ГПР-то.
6
По отношение на направеното в допълнителния отговор възражението,
че договора е прекратен, както съм посочила същото е преклудирано с
отговора на ИМ, в който това не е направено.
На следващо място, както съм посочила, договора за финансов лизинг не
само че не посочва, че договора се прекратява с погиване на лизингованата
вещ, а дори напротив, вменява отговорност лизингополучателя за изпащане на
сумите по договора за финансов лизинг независимо от това съществува ли или
не лизинговия предмет. Още повече, че както посочихме в нарушение на
договора лизинговата вещ е предоставена на трето лице без съгласие на
лизинговото дружество.
По отношение на възражението за увеличение на мораторната лихва,
какъв е размерът й ще бъде установен със СИЕ, тъй като до настоящия
момент това са само твърдения. Съгласно чл. 214 от ГПК, доколкото е
предявен частичен иск, искането ни е основателно и е допустимо
По отношение на възражение, което се прави на стр. 7 от молбата във
връзка с твърдението, че плащането е извършвано не от ответниците, а от
„Изира груп“ ЕООД , като ответниците не са встъпили в дълг от 15.08.2018 г.
следва да посоча, че доколкото е налице споразумение от 15.04.21 г., което е
представено с отговора на ИМ всички твърдения, които се навеждат сега в
търговски спор след двойна размяна са преклудирани. В този случай самите
възражения като искането за това от кого, как и защо са плащани вноските по
договора за заем от 15.08.2018г. считам за недопустими и моля да не бъдат
допускани, а възраженията в този смисъл следва да не бъдат вземани предвид
от съда, тъй като пак казвам, налице е двойна размяна на книжа и преклузия
записана в ГПК, която е императивна.
В допълнителния отговор на ИМ ответниците правят възражения, че
договора за финансов лизинг е бил прекратен с погиване на лизинговата вещ.
За момента нямам други доказателствени искания.
Адв. М.: - Оспорвам предявените искове. Поддържам подадения отговор,
отговора на допълнителната ИМ и молбата ми от днес. С молбата съм
представил писмени доказателства, които моля да приемете като относими
във връзка с твърденията ни и оспорванията ни. Направил съм искане за
допускане до разпит на 1 свидетел, което поддържам. Направил съм искане за
още един въпрос към вещото лице по поисканата от ищеца СИЕ, като съм
7
обосновал всички доказателствени искания. Възразявам по доклада по делото
относно доказателствена тежест, като считам, че указанията за разпределение
на доказателствената тежест в доклада не съответстват на възраженията и
твърденията направени в отговора на ИМ за нищожност на процесното
споразумение предмет на делото, поради липса на съгласие, липса на
основание, в противоречие на добрите нрави, невъзможен предмет, както и на
основание на процесуална легитимация на ищеца от страна на ответника.
Разпределението на доказателствената тежест се извършва съобразно
правилата на чл. 154 ал. 1 от ГПК според който всяка страна носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. При направено възражение за нищожност на спогодбата
ответникът следва да докаже правоизключващите се възражения за
недължимост на претендирата сума, поради липса на съгласие, липса на
основание, в противоречие на добрите нрави и невъзможен предмет. При
оспорване процесната легитимация на ищеца от страна на ответника, той
следва да докаже твърденията. Ето защо моля в проекто-доклада да бъде
вписано, че ответникът носи доказателствена тежест да докаже
правоизключващите се възражения за недължимост на претендираните суми,
поради нищожност на споразумението, поради липса на съгласие, липса на
основание противоречие на добрите нрави, невъзможен предмет, както и
твърдението, че ищецът не е активно легитимира да предяви исковете.
Считам, че исканията ни са основателни и не са преклудирани. Направени са в
процеса на размяна на документи и преди първо по делото заседание.
Адв. И.: – По искането за изслушване на свидетеля доколкото същото е
свързано отново с възражението, че е ответниците са потребители и се касае за
потребителски спор, моля да не бъде допускано.
Адв. М.: - Считам, че съдът следва да открие производство по реда на чл.
193 от ГПК за оспорване на подписа на ищеца на всяка страница в договора за
прехвърляне на вземане от 15.12.2021г. и Приложение № 1 към него, както и
на подписа на ищеца в пълномощното, с което ищецът е упълномощил адв. И.
да изготвя, подписва и изпраща уведомление по чл. 99 от ЗЗД, като
доказателствената тежест следва да е тяхна, тъй като тези документи не носят
подписа на Г. Ш.. Моля да бъде назначена СГЕ, която да отговори на
въпроса: Подписите положени на всяка страница в договора за прехвърляне на
8
вземането от 15.12.2020 г. и Приложение № 1 към него, както и на подписа на
ищеца в пълномощното, с което ищецът е упълномощил адв. И. да изготвя,
подписва изпраща уведомления по чл. 99 от ЗЗД от С. Ч. от него ли са
изпълнени? Оригиналите на документите да бъдат ползвани от вещото лице
по гр.д.№ 283/2025г. на ОС – Пазарджик по което са представени. Представям
в д.с.з. оригинала на споразумението Моля да се открие производство по чл.
193 от ГПК за оспорване подписа на С. Ч. от споразумението от 15.04.2021г.,
като доказателствената тежест следва да е за ответника.
Ще моля по делото да бъде назначена СГЕ, която да отговори на въпроса
подписа на С. Ч. в споразумението от 15.04.2021г. от него ли е изпълнен.
Адв. И.: - Поддържам и ще се ползвам от всички оспорени документи,
като с оглед обстоятелството, че ответниците твърдят отрицателни факти,
които да, правопогасяващи са, но да се твърди не подписване на договор, не
сключване на споразумение, това са отрицателни факти, за които по закон не
носи ответника тежест, а ищецът. Ищецът трябва да докаже обстоятелствата
и фактите, от които черпи своите права. Доколкото, както и ответникът посочи
документите, които се представят, да, подписани са от ответниците, те не го
оспорват, но документите носят подписа на доверителят ми. Ще моля, ако
съда счете за основателно искането и оспорването, особено по отношение на
договора за цесия, ведно с Приложение № 1 и пълномощното, да ни бъде
дадена възможност в зависимост от указанията на съда по отношение на
доказателствената тежест, да предприемем съответните процесуални
действия, но считам, че не е налице основание за изменение на доклада в
частта по отношение на указаната на ответниците доказателствена тежест.
Адв. М.: - Относно договора за цесия считаме, че там е абсолютна
недействителност. Страните не са желали правните последици на договора.
Освен това е нищожен, поради липса на съгласие. В тази връзка оспорваме
подписа на ищеца на всяка страница от Договора за прехвърляне на вземането
от 15.12.2020 г. и Приложение № 1 към него както и на подписа на ищеца в
пълномощното, с което ищецът е упълномощил на адв. И. да изготвя и
подписва и изпраща уведомленията по чл. 99 от ЗДД. В това пълномощно
оспорваме подписа на ищеца.
Адв. И.: - Вие договора как го оспорвате, защото в отговора на ИМ
възразявате, че е налице симулация, а сега заявяват, че е налице липса на
9
съгласие. Това са две различни основания за нищожност на един и същи
договор.
Адв. М.: - Договора за прехвърляне на сделката е симулативна, поради
собствеността на капитала на дружеството и физическото лице. В отговора
съм развил липса на основание и липсата на съгласие. Ние твърдим, че
подписите не са положени от С. Ч., липса на съгласие в тази връзка.
Съдът съобразявайки становището на страните изразено при размяната
по реда на чл. 367 и сл. от ГПК и в днешното съдебно заседание пристъпи към
доклад по делото на основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Образувано е по искова молба на С. С. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Х.
И. (САК), против 1) „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,. ул.
„Единадесети август“ №3; и 2) Г. К. Ш., ЕГН 7901303 53 7, с адрес гр.
Пазарджик,. ул. „Единадесети август“ №3
Иска се от съда постановяване на решение, с което да осъди ответниците,
при условията на солидарност, да заплатят на ищеца, следните суми: 28
782,12 лева - частично от общо дължимата главница в размер на 169 345,01
лева, ведно със законна лихва считано подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; както и 10 183,08 лева - мораторна лихва за
забава върху договорени месечни вноски от 04.2021 г. до 03.2022 г., начислена
за периода от 04.04.2022 г. до 04.04.2025 г. която е част от общо дължимата се
мораторна лихва в размер на 29 017,56 лева.; както и 120,00 лева -
обезщетение за уведомяване за периода от 07.02.2025 г. до 04.04.2025 г.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че по силата на Договор за
лизинг № 000091/04.07.2019 г., сключен между „Кредит Асист“ ООД и
ответното „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД,
лизингодателя се е задължил, да придобие посочена от лизингополучателя
вещ – л.а. „.Ландровер“, модел Рейндж Ровер, за сумата от 126 000 лв. и да
предостави същия за временно възмездно ползване до изтичане на срока на
договора за лизинг. Дружеството-лизингодател изпълнило задължението си,
като на 04.07.2019 г. сключило договор за покупко-продажба и закупило л.а.
10
„Ландровер“, модел Рейндж Ровер, с регистрационен номер СВ8546НС, с
номер на рама SALGA2HF3FA236458, за сумата от 126 000 лв. Посочено е, че
лизинговата вещ била избрана и посочена от лизингополучателя, като всички
рискове от частично или пълно погиване или повреждането й, включително и
поради форсмажорни обстоятелства, били изцяло в негова тежест, от момента
в който той я е получил, до момента, в който същият я предава обратно на
Лизингодателя. Уточнено е и че сумата на финансиране била усвоена със
заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от
лизингодателя на доставчика, което станало на 04.07.2019 г., в деня на
подписване на договора за закупуване на лизинговата вещ.
Твърди се, че на 06.09.2020 г. около 00:00-01:00 ч. в района на гр. Ч., л.а
Ландровер Рейнч Ровер с peг. № СВ 8546 НС, управляван от И.К.В.
самокатастрофира и реализира ПТП, в следствие на което автомобилът станал
технически неизправен и неизползваем.
Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020 г.
лизингодателят „Кредит Асист“ ООД прехвърлил на ищеца С. С. Ч. своето
вземане по Договор за финансов лизинг 000091/04.07.2019г., както и всички
права, произтичащи от същия договор срещу лизингополучателя.
Твърди се още в ИМ, че по силата на ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ от 15.08.2018
г., ищецът С. С. Ч. предоставил на ответното „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА
КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД в заем сумата от 100 000 лв.
Сочи се на следващо място, че на 15.04.2021 г. между „ЛИЗИНГОВО-
БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД и С. С. Ч. било сключено
СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което били уговорени условията за
погасяване на задълженията по Договора за финансов лизинг
000091/04.07.2019 г. и по Договора за заем от 15.08.2018 г., като вземанията
били обединени в едно задължение, което съгласно чл.3 от Споразумението
било разсрочено за срок от 48 месеца при месечна вноска от 2 398,51 лв.
Уточнено е, че съгласно споразумението задължението по Договора за
финансов лизинг 000091/04.07.2019 г. към 15.04.2021г. било фиксирано в
размер на 105 095,01 лв. - непогасена главница, а задълженията по договора за
заем към 15.04.2021 г. – в размер на 64 250 лв., т.е. общо 169 345,01 лв.
Посочено е, че според чл.1 от сключеното Споразумение от 15.04.2021 г.
и на основание чл.101 ЗЗД втория ответник Г. К. Ш. встъпила като солидарен
11
длъжник за изпълнение на задълженията на „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА
КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД към ищеца С. Ч., за посочените по-горе размери на
дълга, като се задължава да отговаря солидарно с дружеството за всичките му
задължения до окончателно погасяване на вземанията.
Твърди се, че от страна на двамата ответници – „ЛИЗИНГОВО-
БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД и Г. К. Ш. не било извършено плащане
на месечна вноска, поради което на основание чл.5, ал.1 от така сключеното
споразумение за ищецът С. Ч. възникнало право за обявяване предсрочната
изискуемост на вземането, която била обявена с Покана - уведомление,
изпратена до дружеството и съдлъжника чрез ЧСИ ГЕОРГИ ТАРЛЬОВСКИ
на 07.02.2025 г. Поканите били получени лично от Г. К. Ш.- управител на
дружеството и съдлъжник по споразумението.
Сочи се, че съгласно чл.5, ал.2 от споразумението всички разходи за
събиране на вземанията, в т.ч. и разноските за изпращане на уведомления за
предсрочна изискуемост в размер на 120 лв. платени на ЧСИ Георги
Тарльовски, били за сметка на длъжниците.
Натрупаните мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от
04.04.2022 г. до 07.02.2025 г. (датата на предсрочна изискуемост на цялото
остатъчно задължение) върху договорените месечни вноски, дължими в
периода от м. 04.2021 г. до 30.03.2022 г. са в общ размер на 29 017,56 лева, от
които предмет на делото представлява частична претенция от 10 183,08 лв.
Предвид изложеното за ищеца бил налице интерес от предявяване на
описаните частични искове.
Посочена е Банкова сметка, по която може да бъде погасено
задължението към С. С. Ч.: IBAN: BG44BPBI79401062297705, BIC:
BPBIBGSF.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
„ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА- ИЗИРА“ ЕООД, ЕИК *********, и
Г. К. Ш., подаден чрез процесуалния им пълномощник адв.Л. М..
Становището им е, че предявения иск е недопустим. В тази връзка се
възразява, че ищецът С. Ч., на 03.04.2025 г. е предявил срещу И.К.В. - лицето,
причинило ПТП с лизинговия автомобил частичен иск по чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща част от общо дължимата
12
сума 105 095,01 лв., съгласно Договор за финансов лизинг №
000091/04.07.2019г. Настоящата искова молба е депозирана в съда на
07.04.2025г. и затова се твърди от ответниците, че се претендира една и съща
сума дължима на едно и също основание – договора за финансов лизинг,
поради което при евентуално позитивни решения в двете производства
ищецът би се обогатил неоснователно. Ето защо се прави искане да се
прекрати настоящото производство, тъй като то е второ по ред на образуване,
предвид на изложените съображения.
Алтернативно се прави искане да се спре настоящото производство до
решаване на гражданския спор по гр.д. № 283/2025г. по описа на ОС-
Пазарджик с влязло в законна сила решение.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер поради
следното:
За ищеца не била налице активна процесуалната легитимация, тъй като
Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020г. бил нищожен като
симулативен поради липса на основание и съгласие - абсолютна симулация.
Индиция за това е обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на
цедента е „Честърфийлд финанс“ ЕООД, чийто пък едноличен собственик на
капитала е ищецът С. С. Ч..
Оспорват да са своевременно и надлежно уведомени за извършената
цесия. Самата цесия е извършена на 15.12.2020г. В пълномощното, с което
цедентът упълномощава цесионера да изготвя, подписва и изпраща
уведомления по чл.99 ЗЗД липсвало дата. Ето защо се оспорва датата,
съдържанието и подписите на всяка страница в Договор за прехвърляне на
вземане от 15.12.2020г. и Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на
вземане от 15.12.2020г. Отделно от това се твърди, че липсвали доказателства
цесионерът С. Ч. да е упълномощавал адв.Х. И. да изготвя, подписва и
изпраща уведомления по чл.99 ЗЗД, т.к. липсва представено пълномощно.
Възразява се и че цедентът, респ. цесионерът прави опит да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, а имено неподдържане за срока на
лизинговия договор застраховка „Автокаско“ за процесния автомобил,
каквито били задълженията му съгласно чл.6, ал.5 от Договор за финансов
лизинг № 000091/04.07.2019г.
Възразява се и че споразумението от 15.04.2021г. е нищожно поради
13
липса на основание, тъй като процесният договор за лизинг послужил като
основание за подписване на споразумението от 15.04.2021 г., е
недействителен. Същият е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, предвид
препращащата норма на чл. 3, ал. 3 ЗПК, както и с оглед обстоятелството, че
лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР
ЗЗП, доколкото няма данни при сключването на договора ответникът да е
действал в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и ЗЗП. Така в случая се
твърди, че договора за лизинг е с размер на шрифта по-малък от 12, което
влече след себе си недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Освен това не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно
която следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая, в договора
за финансов лизинг е посочен само процент на ГПР - 22,72 %, с което
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не било изпълнено.
Възразява се и че клаузата за възнаградителна лихва в договора за лизинг
е недействителна поради противоречието с добрите нрави и е неравноправна
клауза, доколкото ЗПК намира приложение в случая, тъй като съгласно
погасителния план главницата е в размер на 1238,23 лв., а лихвата 1820 лв.
Възразява се, че споразумение от 15.04.2021г. е нищожно поради липса
на съгласие. Нищожно е и поради липса на предмет - неопределяемост на
задължението. Така, в чл. 1, ал. 1 от същото било посочено, че дългът е в
размер на 164 250 лв., докато в чл.5, ал.1 размерът на целия остатъчен дълг
бил 169 345,01 лв. Нищожно е поради това и спрямо съдлъжникът Г. К. Ш..
Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и уговорката в
процесното споразумение за настъпване на предсрочна изискуемост. Отделно
от това се оспорва и въобще да е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението, тъй като всички погасителни вноски, разсрочени съгласно
уговорката по чл.3 от споразумението били вече падежирали, без да са
погасени чрез плащане.
Възразявам, че клаузата на т.5 на първа страница е нищожна поради
липса на основание.
14
Възразява се да е настъпила погасителна давност по отношение на
вноските от месец април 2021 г. до 07.04. 2022 г. и на мораторната лихва от
04.04.2022 г. до 07.04.2022 г.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
се съдържа следното становище:
Във връзка с оспорванията за допустимостта на предявеният иск и
направеното искане за спиране на настоящето дело не се спори, че ищецът е
предявил иск за непозволено увреждане, по който е образувано гр.д.
№283/2025 г. по описа на ОС- Пазарджик, но това дело било с различен
предмет и съвсем различно основание и не касае договора за финансов лизинг
и неговото изпълнение/ неизпълнение. Ето защо липсва идентитет в двете
производства- нито в техния предмет, нито в цената на исковете, нито в
страните, поради което следва да се приеме, че искът е процесуално допустим
и на следващо място, че няма основание за спиране на настоящето дело.
По направените оспорвания на предявеното вземане:
Неоснователно било възражението за абсолютна симулация на
сключения Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. още повече, че
било бланкетно, необосновано и затова и не ставало ясно за каква симулация
се твърди да е налице, нито в какво се изразява, освен че сделката е сключена
между свързани лица по смисъла на търговския закон. Това обаче не превръща
Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. в симулативна сделка. В
тази връзка се представя Платежно нареждане от 08.01.2021г. с номер №
4380938 за сумата от 15 000/ петнадесет хиляди лева/, представляваща цената
по Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. и заплатена от ищеца.
Така бил настъпил транслативния ефект на договора, от който ищецът ще се
ползва.
Твърди се, че е налице изрично пълномощно в полза на адвокат Х. И.,
приложено и към Покана, връчена чрез ЧСИ ГЕОРГИ ТАРЛЬОВСКИ, за
извършване на уведомления по чл. 99 ЗЗД, а именно в чл. 5 от същото.
Оспорват се и възраженията за липса на сключен договор за застраховка
АВТОКАСКО. Видно от чл. 6, ал. 1 от процесния договор за лизинг
задължение на лизингополучателя било сключването и поддържането на
валидна застраховка АВТОКАСКО за лизингования автомобил, а
лизингодателя можел да заплаща дължимите премии по вече сключена
15
застраховка, а в случая такава нямало. В този смисъл се твърди, че ответникът
- търговец всъщност се опитва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Във връзка е направените оспорвания за нищожност на Споразумение от
15.04.2021г. и Договор за финансов лизинг №000091 от 04.07.2019г. се твърди,
че в случая страна по договора за финансов лизинг е търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ и сделката е свързана с търговската дейност на
юридическото лице. Ответникът Г. Ш. пък била едноличен собственик и
управител на ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА ЕООД, поради
което и тя не отговаряла на дефиницията за потребител, тъй като е
функционално свързана с търговеца и заинтересована от неговата търговска
дейност. Следователно това възражение на ответниците било неоснователно.
По отношение оспорването, че Споразумение от 15.04.2021г. е нищожно
поради липса на съгласие, предвид, че липсвали изложени доводи в този
смисъл за ищеца не било възможно надлежното упражняване на
процесуалните му права. Едва след уточняване на това възражение същият ще
изрази становище по него.
Възраженията, основани на нищожност на споразумението поради
невъзможен предмет също били неоснователни, тъй като правната
невъзможност на предмета означавало, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществувала непреодолима правна пречка. В случая
със Споразумение от 15.04.2021г. се преуреждали правоотношения
възникнали на основание Договор за финансов лизинг и договор за заем. В т. 6
и чл. 5 от споразумението е посочено актуалното задължение, а в чл. 1, ал. 1 е
посочено задължението, за което се е задължила ответницата Г. Ш. да отговаря
солидарно. Ето защо се твърди от ищеца, че предметът на споразумението бил
както определяем, така също и ясно и конкретно посочен.
По отношение оспорванията за липса на настъпила предсрочна
изискуемост на предявените вземания и в случай, че това оспорване бъде
взето в предвид като основателно въпреки личното получаване на
приложените към исковата молба Покани чрез ЧСИ ГЕОРГИ ТАРЛЬОВСКИ
от ответниците, ищецът заявява, че обявява предсрочна изискуемост на
предявените вземания с връчване на настоящата искова молба на насрещните
страни.
16
Възразява се по приемането на представените писмени доказателства от
ответниците, както и по направените доказателствените искания, като се
твърди, че са неотносими към спора и се излагат подробни съображения в този
смисъл.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответниците. Изразили са становище, че подържат възраженията за
недопустимост на предявения иск, както и че подържат всички останали
направени от тях възражения и доказателствени искания.
В днешното съдебно заседание и във връзка с постъпили молби от
страните в процеса съдът допълва докладва в следния смисъл:
Ищецът поддържа всичките си становища включително и това, че
възражението относно действителността на договора за прехвърляне на
вземане от 15.12.2020 г. и Приложение № 1 към него, са несъстоятелни
предвид, че е налице плащане на цената по договора, което е фактически акт за
потвърждаване на сключване на сделката.
Отделно от това се поддържа, че дори и да се установи, че
упълномощаване на адв. И. не е налице, то следва да се приеме, че
уведомлението във връзка с цесията е прието от ответниците при подписване
на процесното споразумение от 15.04.2021г. доколкото в съдържанието му се
съдържа изявлението за наличието на въпросната цесия.
На второ място се твърди, че възражението относно действителността на
споразумението от 15.04.2021г. основано на допуснати нарушения по смисъла
на Закона за защита на потребителите е неоснователно, тъй като процесния
договор за финансов лизинг е сключен между търговци, поради което и
приложението на разпоредбите на Закона за защита на потребителите е
неприложим в случая.
По отношение на въведеното възражение с допълнителния отговор на
ИМ в смисъл, че в Договора за финансов лизинг е налице уговорка между
страните съгласно, която при погиване на лизинговата вещ договора се
прекратява и лизингополучателя се освобождава от заплащане на лизинговите
вноски следва да намери приложение разпоредбата на чл. 370 от ГПК за
настъпила преклузия по отношение на това възражение. Отделно се поддържа,
17
че противно на задълженията по чл. 5 ал. 6,7 и 10 от договора за финансов
лизинг вещта е предоставена на трето лице противно на уговореното в
цитираните текстове от договора. Ето защо отговорността на лизингово
брокерската къща „Изира“ ЕООД следва да бъде ангажирана. Направени са
доказателствени искания както и възражения по поисканите доказателствени
искания на ответниците.
С допълнителна молба от 20.11.2025г. поддържана и в днешното съдебно
заседание от процесуалния пълномощник на ищеца адв. И. е направено искане
за изменение размера на иска, както следва: увеличение на главницата с 45
572.69 лв, а претенцията за мораторна лихва 30541,12 лв., която сума е
изчислена върху увеличената главница за периода от 21.11.2022 г. до
20.11.2025г.
В днешното съдебно заседание ответниците на първо място правят
искане за спиране на настоящото дело при условията на чл. 229 ал. 1 т.4 от
ГПК, като въвеждат и още едно основание за наличието на предпоставките по
смисъла на цитираната процесуална норма, а именно, че освен гр. № 283/2025
г. е налице и Т.д. № 168/25 г. по описа на ПОС, образувано по ИМ от С. Ч.
срещу „Изира груп“ ЕООД за заплащане на 33 000 лв. главница и 12874.20
лв. мораторна лихва за периода от 1.09.2021 г. до 1.09.2025 г. възникнало въз
основа на договор за заем от 14.08.2018г. сключен между С. Ч. и „Изира груп“
ЕООД.
В този смисъл се твърди, че така образуваното дело е с предмет договор
за заем, който пък е предмет на процесното споразумение.
Ответниците поддържат с оглед на изложеното до тук, че е налице
преюдициалност на споровете по трите цитирани дела и за това
производството по настоящото следва да бъде спряно поради наличие на
преюдициален спор, предмет на разглеждане в друго дело.
Възразява се относно разпределението на доказателствената тежест в
проекта за доклад и са направени допълнителни доказателствени искания
доколкото са наведени в отговора и допълнителния отговор възражения
относно недействителността на договор за цесия и процесното споразумение.
Съобразно така изложеното настоящият състав приема, че предявената
претенция с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.365 от ЗЗД
съединена с акцесорна претенция за заплащане на обезщетение по чл.84 от
18
ЗЗД.
Относно процесуалната допустимост на иска съдът се е произнесъл с
определението си за насрочване на делото и становището му не се променя
след въведените в д.с.з. твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК и предвид направените
възражения от адв. М. съдът счита, че доказателствената тежест разпределена
с Определение от 5.11.2025г. е съобразена с цитираната процесуална норма.
С оглед характера на настоящия иск, а именно такъв по чл. 79 от ЗЗД във
вр. с чл. 365 от ЗЗД и във вр. с чл. 294 от ТР и чл. 84 от ЗЗД в тежест на
страните в процеса е да установят всичките твърдени от тях
правоустановяващи факти и обстоятелства, както и възраженията погасяващи
претендираното от ищеца право. В случая възраженията касаят
недействителност на процесното споразумение от 15.04.2021г., поради
недействителност на включеното в него като предмет вземане възникнало въз
основа на нищожен договор за финансов лизинг и нищожен договор за заем,
както и недействителност на договор за цесия от 15.12.2020г.
За всяко едно от възраженията си ответниците подробно са изложили
твърдения, като възразяват, че договора за финансов лизинг е недействителен
поради обстоятелството, че са нарушени разпоредбите на чл. 9, чл. 11 от
Закона за потребителските кредити, както и Закона за защита на
потребителите. Недействителна е и клаузата за възнаградителната лихва
поради противоречие с добрите нрави,а също е и неравноправна клауза.
По отношение на цесията се възразява, че същата е недействителна, тъй
като договора за прехвърляне на вземането е симулативен поради липса на
основание и съгласие.
Нищожността на споразумението е поради липса на предмет, липса на
съгласие, нищожност на клаузата на т. 5 и отделно нищожност на уговорката
за настъпване на предсрочна изискуемост поради противоречие на добрите
нрави.
Поради изложените твърдения и възражения от страните в процеса и
съгласно чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже действителността на
процесното споразумение, както и на включените в него договор за финансов
лизингов лизинг и договор за заем.
19
При така разпределената доказателствена тежест съдът следва да даде
възможност на страните в процеса да упражнят правата си за установяване на
твърдените от тях факти и обстоятелства.
Предоставя възможност на страните да изразят становище по
доклада по делото.
Адв. И.: - Нямам възражения по доклада
Адв. М.: - Нямам възражение по доклада
Искането на ищеца по реда на чл. 214 от ГПК за увеличение размера на
претендираната главница и лихви съдът счита, че не следва да не се допуска
поради липсата на представени доказателства за внесена изцяло дължима
държавна такса. В случая дължимата ДТ е в размер на 3049.35лв., а видно от
приложените писмени доказателства към молбата по чл.214 от ГПК, по сметка
на съда е внесена сума в размер на 3044.55 лв. т.е. в случая недостигат 5.20 лв.
Ето защо така направеното искане ще следва да се остави без уважение, като
след отстраняване на нередовността му ищецът има процесуалната
възможност да упражни това си право отново.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.214 от ГПК за увеличение
на иска така, както е направено от ищеца с молба депозирана по делото на
20.11.2025 г., като неоснователно.
По направеното искане по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК съдът съобрази
представеното копие на искова молба, по която е образувано производство по
т.д. № 168/2025 г. по описа на ПОС и установи, че предмет на делото е
неизпълнение на договор за заем от 14.08.2018 г. който е сключен между С. Ч.
и „Изира груп“ ЕООД т.е. правоотношение, което е различно от
правоотношението предмет на процесното споразумение в неговата т.5. В
този смисъл не може да се приеме, че е налице преюдициалност между спора
предмет по гр. д. №168/2025 г. и настоящото дело. Ето защо искането за
спиране на настоящото производство съдът приема за неоснователно и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК така, както е направено от ответниците с
20
молба от 24.11.2025 г., депозирана по делото.
По доказателствата:
Адв. И.: - Поддържам всички доказателствени искания, които са
изложени до настоящия момент. По отношение на днес дадените указания, а
именно в тежест на ищеца е да докаже истинността на споразумение от
15.04.2021 г. ,както и на договора за финансов лизинг и договор за заем ще
помоля да бъде открито производство по оспорване. Ние ще се ползваме от
този документ. Моля да се назначи СГЕ, която да установи дали подписа на С.
С. Ч. върху споразумение от 15.04.2021г. е действително положен от него.
По отношение на действителността на договора за финансов лизинг
доколкото се касае за оспорването му като съдържание и обстоятелството дали
отговаря на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите сме направили доказателствено искане.
Нямам други искания.
Адв. М.: - Поддържам направените до момента доказателствени
искания.
Съдът съобразно изразеното становище по доказателства и на основание
чл.193 от ГПК счита, че следва да открие производство по оспорването на
процесното Споразумение от 15.04.2021г. и Договор за цесия от 15.12.2020 г.
относно тяхната истинност и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на договор за цесия от
15.12.2020 г., в частта относно неговата истинност - дата, съдържание и
подписи.
На основание чл. 193 ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността на
документа се пада върху ищцовата страна, като се даде възможност на ищеца
да направи съответните доказателствени искания.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на споразумение от
15.04.2021г, в частта относно неговата истинност – съдържание и подпис.
На основание чл. 193 ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността на
Споразумението от 15.04.2021г. е на ответната страна, като в този смисъл
21
следва да се уважи направеното от тях искане за допускане на съдебно
графологична експертиза със задача формулирана от ответниците.
Адв. И.: - Моля да бъде допусната съдебно графологична експертиза, с
която да бъде установено дали подписите под Договор за прехвърляне на
вземания от 15.12.2020 г. ведно с Приложение № 1 към същия договор, са
изпълнени от ищеца С. С. Ч.. Доколкото договора е приложен по гр.д. №
283/2025г. Моля да бъде издадено съдебно удостоверение на вещото лице, с
което той се снабди със същия от процесното дело. Моля за сравнителен
материал при изследване на договора да бъдат използвани образците
положени от С. С. Ч. пред Сектор „Български документи за самоличност“ при
ОД на МВР при издаване на неговите лични документи. В случай на
необходимост и преценка може да бъде снет материал от неговия подпис
макар, че периода на полагане на подписа е доста отдалечен.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца да представи оригинал на споразумението в
едноседмичен срок считано от днес.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно графологична експертиза със задача
формулирана от адв. И. в д.с.з. и адв. М. в отговора към ИМ , като за целта
вещото лице да използва за сравнителен материал при изследване на договора
образците положени от С. С. Ч. пред Сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР при издаване на неговите лични документи,
както и в случай на необходимост и преценка да се снеме материал от неговия
подпис.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв. вносими по равно от страните в
едноседмичен срок от днес по сметка на ПОС, като представят доказателства
за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н..
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства - разпит на един свидетел
при довеждане от ответника, за обстоятелствата за ползване на автомобила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно
икономическа експертиза със задача: вещото лице да провери в „Инста
брокер“ ЕООД и ЗД „Армеец“ налице ли е сключена застраховка „Автокаско“
22
за лизинговия автомобил, тъй като тези обстоятелства подлежат на доказване
с писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса Какъв е размера на шрифта в Договор за финансов лизинг №
000091/04.07.2019г. да е 12 или повече?.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. К. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв. вносими от ответника в
едноседмичен срок от днес
ДОПУСКА изслушване на съдебно икономическа експертиза, която
след проверка в счетоводството на двете дружества „Кредит Асист“ ООД и
лизингово брокерска къща „Изира“ ЕООД да отговори на въпросите
поставени от ищеца в молба с вх. № 12187/20.11.2025 г., а именно:
1.Какъв е размерът ползвания финансов ресурс от ЛИЗИНГОВО-
БРОКЕРСКА КЪЩА ИЗИРА ЕООД по договора за финансов лизинг?
2. Какъв е размерът на дължимите суми по ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ
ЛИЗИНГ № 000091/04.07.2019г. в това число- главница, възнаградителна
лихва, данъци, такси и мораторни лихви към 15.12.2020г. и към 15.04.2021г. ?
3. От коя дата е преустановено плащането на месечни вноски по
Споразумение от 15.04.2021 г.?
4. Какъв е размерът на непогасеното задължение по Споразумение от
15.04.2021 г.?
5. Какъв е размерът на мораторната лихва върху непогасената главница
по Споразумение от 15.04.2021 г. съобразно договорените месечни вноски за
периода от 04.07.2022 г. до 07.04.2025г.?
И поставените от ответника въпроси в отговора към
допълнителната ИМ, а именно:
т.8.1. - Какво се включва в ГПР от 22,72% по Договор за финансов лизинг
№ 000091/4.07.2019 г.?
т.8.2 - Включена ли е в ГПР такса одобрение от 200 лв. и такса за
управление в размер на 1260 лв.?
т.8.3 – В случай, че такса одобрение и такса за управление не са
включени в ГПР, ако таксите за тези услуги са били включени при
23
изчислението на ГПР, на колко ще възлиза ГПР?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв. вносими по равно от двете
страни или по 300 лева всяка една, в едноседмичен срок от днес по сметка на
ПОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Ц..
Вещите лица да се призоват едва след внасяне на депозита и
представяне на доказателства за това.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 9.02.2026 г. от 10.30 ч., за която дата
и час страните уведомени чрез пълномощниците си.
Да се призоват вещите лица след внасяне на депозита.
Свидетеля при довеждане от ответника.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
24