Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073 от 28.05.2021г.,
гр.Троян
Троянски районен
съд, в проведеното на двадесет и девети
април, две хиляди двадесет и първа година открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 627 по описа за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
В Троянски районен
съд е образувано горното дело по искова молба предявена от
В Троянски районен съд е образувано гр. дело
№ 627/2020 г. по молба на, “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, Представители: В.М.С.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.–
Изпълнителен директор, пълномощник В.А.В.,***.
Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1124/2018г. по описа на Районен съд гр.Троян срещу Т.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** за сумата 716.95лв. -главница по извлечение
от счетоводни книги по договор за кредит от 21.11.2011 г., сумата 179.11 лв.-
договорна лихва за периода 27.02.2017 г.- 27.11.2018 г., сумата 35.69
лв.-обезщетение за забава за периода 06.03.2017г.- 27.11.2018 г. , сумата 120
лв.- разходи при изискуем кредит.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство.
В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок,
ответникът, чрез назначеният от съда особен представител е изразил становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Не са ангажирани
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2011 г. „Банка ДСК"ЕАД е
отпуснала на Н.Т.Н. от с. О., ЕГН **********, потребителски кредит в размер на
2100 лв. със срок на издължаване 36 месеца. Твърди се, че кредитът е усвоен
изцяло и е погасяван редовно до 07.08.2013 г. , като вноските се удържани от
постъпващата по сметката на длъжника пенсия.
На 07.08.2013 г. Н.Т.Н. е починал, поради което погашенията
по кредита са преустановени.
От приложената на л.15 от делото молба от Т. П. Н. ***, ЕГН
**********, до Банка „ДСК“ЕАД е видно, че същият е приел наследството на своя
наследодател и е поел задължение за погасяване на процесния кредит.
Установено е, че ищцовата банка е сключила с Т.Н.
допълнително споразумение към договора за изплащане на задължението на
27.10.2014 г. , като е посочен размерът на дълга - 1197.39 лв., от които
главница 957.56 лв. , дължима дог.лихва- 48.54 лв.. 60 лв. такса изискуемост,
разноски- 8 лв..
При подписването на допълнителното споразумение са приети и
подписани погасителен план и Общи условия на Банка ДСК ЕАД за вида кредит.С
намаляването па лихвените равнища след
Представена е нотариална покана /л.31/, от която се
установява, че с оглед обявяване кредита за предсрочно изискуем Банката е изпратила
на Н. уведомление, като длъжникът е издирван по постоянен и настоят адрес на
10.10.2017 г. 14.20 ч,. на 22.10.17 г./18.50 ч./ , на 05.11.17 г. ''неделя в
12.30 ч. и на 19.11.2017 г.- в 10.30 ч., като на 04.12.2017 г. е осъществено
последното посещение на адреса, при което е залепено уведомление на входната
врата с покана адресатът да се яви в кантората на Нотариус К. за връчване на
книжата. На 21.12.2017 г. е съставен протокол от Нотариуса, от който е видно,
че на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК поканата се счита връчена на 21.12.2017 г.,
когато е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на Банка „ДСК" ЕАД
срещу длъжника Т.Н.Н..
Излага се, че междувременно- на
30 април
Молят
съда да
постановите решение, с което да признае за установено, че към 28.11.2018 г. -
датата на подаване в Троянски PC на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. ответникът Т.Н.Н., ЕГН **********,с
постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.С.***, сумата 716.95лв. -главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 21.11.2011 г., сумата
179.11лв.- договорна лихва за периода 27.02.2017 г.- 27.11.2018 г., сумата
35.69 лв.-обезщетение за забава за периода 06.03.2017г.- 27.11.2018 г. , сумата
120 лв.- разходи при изискуем кредит.
По делото бе назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, по която
е дадено заключение, прието като доказателство по делото като обективно и компетентно.
От приложеното ч.гр.д. № 1124/2018г.
на ТРС се установява, че за процесните суми срещу ответника, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело № 1417/2018
г. на ЧСИ Р.Д.- Ловеч. След уведомяване
на PC- Троян
от страна па ЧСИ за начина па връчване на Заповедта за незабавно изпълнение, PC- Троян е
указал на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 на Банка ДСК"ЕАД да предяви
установителен иск за вземането си срещу длъжника, поради което за банката е възникнат правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен
срок.
При така установено от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове по чл.422 от ГПК вр. с чл.79,ал.1, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените
искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника
– направените възражения в отговора си.
Не
се оспорва наличието на сключено на 27.10.2014г. допълнително споразумение
към договор за кредит.
От доказателствата по делото и приобщеното заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ безспорно се установява, че отпуснатият кредит по
Договор за кредит от 21.11.2011 г. в размер на 2100,00 лв. е усвоен еднократно
на 22.11.2011 г. чрез банков превод по разплащателната сметка на
Кредитополучателя; установява се, че Банката е погасявала задълженията на кредитополучателят
Н.Т.Р. съгласно Погасителен план приложен към Договора от 21.11.2011година.
Установено
е от експерта, че при сключване на Допълнително споразумение към Договор за
кредит от 27.10.2014 г. с наследника на Н.Т.Н. - Т.Н.Н., размерът на кредита е
1124,00 лева, като в периода от 27.10.2014
г. до 27.02.2017 г. е погасена главница в размер на 406,01 лева;
Договорена лихва - 311,67 лева и лихва за забава - 1,21 лева.
Вещото лице е отразило, че след проследяване
хронологията на кредитна сметка на кредитополучателя Т.Н.Н. установява, че плащанията
на суми за погасяване на кредита са преустановени след последно постъпила сума
с дата 27.02.2017г.
Експерта е установил, че дължимите суми по кредита към
27.11.2018г./датата на извлечение от счетоводните книги на Банката/ са в общ размер
на 943,72 лева, от които главница - 716,95 лв., договорна лихва
за периода от 27.02.2017 г. до 27.11.2018 г. - 190,25 лв. и обезщетение за
забава за периода от 06.03.2017 г. до 27.11.2018 г. -36,52 лв., към датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.08.2020г. са в общ размер на 1 110,20 лв. , от които - главница - 716,95 лв., договорна лихва за периода от 27.02.2017 г.
до 27.11.2018 г. - 190,25 лв.; наказателна лихва за периода от 27.02.2017 г. до
20.12.2017 г. - 10,22 лв., законна лихва за забава за периода от 21.12.2017 г. до
27.11.2018 г. - 68,11 лв. и законна лихва за забава за периода от 28.11.2018 г.
до 14.08.2020 г. -124,67 лв.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от назначения от съда
на ответника особен представител. Неблагоприятните последици от недоказването
на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което исковата
претенция за главница, договорна лихва за периода от 27.02.2017 г. до 27.11.2018
г. и обезщетение за забава за периода от 06.03.2017 г. до 27.11.2018 г. следва
да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
Що се касае до претендираните от ищеца разходи за заплатени нотариални
такси за връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение в размер на
120.00 лева, съдът намира искането за
частично основателно и доказано.
Следва да се отбележи, че в
рамките на производството не се ангажираха доказателства за реално извършените
от кредитора разходи за нотариални услуги във връзка с процесния договор за
кредит в претендирания размер от 120.00 лева. В кориците на делото е налична
само и единствено приложена като доказателство към ИМ нотариална покана, от
която се установява събрана такса в размер на 24.00лева без ДДС, т.е. 28.80 с
ДДС, до който размер претенцията следва
да бъде уважена, като до разликата до пълния претендиран размер от 120.00 лева
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати и сторените
за исковото производство разноски, съобразно уважената част от исковата
претенция.
В исковото производство
разноските са в общ размер та 641.10 лева, включващи : ДТ, депозит вещо лице за
ССчЕ, и депозит за особен представител на ответника. Ответникът следва да
заплати сумата 582.82 лева, съобразно уважената част от исковата претенция,
като на ищеца следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски, за които на основание т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените положителни установителни искове от БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
Представители: В.М.С.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– Изпълнителен
директор, пълномощник В.А.В.,***, че Т.Н.Н.,
ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК"
АД, ЕИК ***, сумата 716.95/седемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева -главница
по договор за кредит от 21.11.2011г., сумата 179.11лв. /сто седемдесет и девет
лева и единадесет стотинки/ лева договорна
лихва за периода 27.02.2017г.до 27.11.2018 г., сумата 35.69 /тридесет и пет
лева и шестдесет и девет стотинки/ лева обезщетение за забава за периода 06.03.2017г.
до 27.11.2018 г. и сумата 28.80 /двадесет и осем
лева и осемдесет стотинки/ лева с ДДС,
разходи при изискуем кредит, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №1124/2018г. по описа на ТРС, като до пълния
претендиран размер от 120.00 лева / разходи при изискуем кредит/, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***, Представители: В.М.С.– Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.– Изпълнителен директор, пълномощник В.А.В.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 582.82
/петстотин осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ лева, съобразно
уважената част от исковата претенция и сумата 75.00 – седемдесет и пет
лева разноски по ч.гр.д.1124/2018г. на
ТРС Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: