Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1443 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД с
цена на иска 2432,00 лв., чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232,
ал.2, предложение второ ЗЗД с цена на
иска 1280,51 лв., чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение второ ЗЗД с цена на иска 365,52 лв. и чл., чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.235 ЗЗД с цена на иска 405,00 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от
Н.Д.Д., ЕГН **********,*** против И.Й.К., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 15.03.2015 г. с ответника
сключили договор за наем на собствения на ищцата недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ „А”, находящ се в ***на мансарден етаж, секция ,.В” с площ от 69.25
кв.м. Твърди, че тъй като законът не изисква писмена форма за валидността на
договора за наем, сключили по между си устен такъв. Твърди, че уговорката
помежду им била месечният наем в размер на 350 лв./триста и петдесет лева/ да
бъде заплащан до 10 число на текущият месец по банков път. Твърди, че видно от
представените банкови извлечения, всички превеждани от ищеца суми са с
основание наем. Ответникът ползвал собственото на ищцата жилище до 26.05.2017
г., на която дата видно от Констативния протокол, акт 2, том 2 на Нотариус Д.Т.с
рег.№582 на ИК същият ѝ предал ключовете от жилището в нотариалната
кантора пред нотариуса и напуснал същото. Твърди, че договорът с ответника И.К.
е прекратен считано от 05.05.2017 г. с Нотариални покана с рег.№2784, том 2,
акт №29/26.05.2017 г. на Нотариус Д.Т.с рег.№582 на НК, но ответника продължил
да ползва собствения на ищцата недвижим имот до 26.05.2017 г. Твърди, че със
същата поканила ответника да ѝ заплати дължимите суми за наеми и режийни
разходи за ползването на имота, но видно от констативния протокол от 26.05.2017
г. той категорично отказал. Твърди, че към момента на прекратяване на договора
за наем ответника не заплатил всички дължими наеми за ползвания от него
недвижим имот, а именно: 1. частичен наем за м. септември 2015 г. за сума в
размер на 250.00 лв.; 2. частичен наем за м. декември 2015 г. за сума в размер
на 32.00 лв.; 3. наем за м. март 2016 г. за сума в размер на 350.00 лв.; 4.
наем за м. юли 2016 г. за сума в размер на 350.00 лв.; 5. наем за м. септември
2016 г. за сума в размер на 350.00 лв.; 6. частичен наем за м.октомври 2016 г.
за сума в размер на 50.00 лв.; 7. наем за м. януари 2017 г. за сума в размер на
350.00 лв.; 8. наем за м. март 2017 г. за сума в размер на 350.00 лв. и 9. наем
за м. май 2017 г. за сума в размер на 350.00 лв. или общо 2 432.00 лв. видно от
представените банкови извлечения за периода 15.03.2015 г. до 26.05.2017 г.
Твърди, че след прекратяване на договора за наем ищцата разбрала, че ответника
не е плащал и разходите за ползваната от него ел. енергия в имота и дори
електричеството е било спряно, при което видно от Констативен протокол
№15177560/14.06.2017 г. на ***, ответника самоволно се е прикачил към
електроснабдителната мрежа, за което е подала жалба в прокуратурата и към
настоящият момент се изършва проверка. Твърди, че незаплатените от ответника
суми, дължими към „***” са както следва: 1. фактура №**********/12.04.2017 г.
за сума в размер на 19.00 лв.-за спряно електричество; 2. фактура
№**********/13.02.2017 г. за сума в размер на 470.02 лв.; 3. фактура
№**********/10.03.2017 г. за сума в размер на 293.68 лв.; 4. фактура
№**********/11.04.2017 г. за сума в размер на 240.35 лв.; 5. фактура
№**********/12.05.2017 г. за сума в размер на 140.03 лв.; 6. фактура
№**********/13.06.2017 г. за сума в размер на 117.43 лв. или общо 1 280.51 лв.
Посочените суми бяха заплатени от мен на дружеството „Енерго про” на 20.06.2017
г. видно от представените извлечения. Твърди, че за визираният период
15.03.2015 г. до 26.05.2017 г. ответника не заплатил и дължимите суми към „***”
за ползваната от него питейна вода в недвижимия имот, а именно: 1. фактура
№**********/31.03.2016 г. за сума в размер на 15.57 лв.; 2. фактура
№**********/28.04.2016 г. за сума в размер на 21.12 лв.; 3. фактура
№**********/31.05.2016 г. за сума в размер на 21.03 лв. ; 4. фактура
№**********/31.06.2016 г. за сума в размер на 20.60 лв.; 5. фактура
№**********/29.07.2016 г. за сума в размер на 20.00 лв.; 6. фактура
№**********/31.08.2016 г. за сума в размер на 36.45 лв.; 7. фактура
№**********/31.10.2016 г. за сума в размер на 8.98 лв.; 8. фактура
№**********/30.11.2016 г. за сума в размер на 21.56 лв.; 9. фактура
№**********/30.12.2016 г. за сума в размер на 19.47 лв.; 10. фактура
№**********/31.01.2017 г. за сума в размер на 20.07 лв.; 11. фактура
№**********/28.02.2017 г. за сума в размер на 16.77 лв.; 12. фактура
№**********/31.03.2017 г. за сума в размер на 20.56 лв.; 13. по фактура
№********* 1/28.04.2017 г. за сума в размер на 17.74 лв.; 14. фактура
№**********/31.05.2017 г. за сума в размер на 16.68 лв.; 15. фактура
№**********/30.06.2017 г. за сума в размер на 15.88 лв.; 16. по фактура
№**********/31.03.2016 г. за сума в размер на 4.45 лв.; 17. по фактура
№**********/28.04.2016 г. за сума в размер на 4.69 лв.; 18. фактура
№**********/31.05.2016 г. за сума в размер на 9.35 лв.; 19. фактура
№**********/30.06.2016 г. за сума в размер на 6.86 лв.; 20. фактура
№**********/29.07.2016 г. за сума в размер на 8.89 лв.; 21. фактура
№**********/30.09.2016 г. за сума в размер на 2.16 лв.; 4.22. фактура
№**********/31.10.2016 г. за сума в размер на 4.47 лв.; 23. фактура
№**********/30.11.2016 г. за сума в размер на 4.32 лв.; 24. фактура
№**********/30.12.2016 г. за сума в размер на 3.89 лв.; 25. фактура
№**********/31.01.2017 г. за сума в размер на 4.02 лв.; 26. фактура
№**********/28.02.2017 г. за сума в размер на 4.18 лв.; 27. фактура №**********/31.03.2017
г. за сума в размер на 4.57 лв.; 28. фактура №**********/28.04.2017 г. за сума
в размер на 3.95 лв.; 29. фактура №**********/31.05.2017 г. за сума в размер на
3.71 лв.; 30. фактура №**********/30.06.2017 г. за сума в размер на 3.53 лв.
или общо 365.52 лв. Твърди, че посочената сума беше заплатена от мен на
12.07.2017 г. на дружеството видно от представените фискални бонове. Твърди, че
през периода на ползване на недвиимия имот ответника не е заплащал никакви суми
за такси за вход на етажната собственост. а именно: 1. за периода от м. март
2015 г. до м. декември 2015 г. вкл.- 150.00 лв. /10 м. х 15 лв.=150 лв./; 2. за
периода от м. януари 2016 г. до м. декември 2016 г. вкл.- 180.00 лв. /12 м. х
15 лв.=180 лв./; 3. за периода от м. януари 2017 г. до м. май 2017 г. вкл.-
75.00 лв. /5 м. х 15 лв.=75лв./ или общо 405.00лв. Моли, да бъде признато за
установено по отношение на И.Й.К. с ЕГН:**********, че същият ми дължи сума в
размер на 4 483.03 лв., от която: сума в размер на 2 432.00 лв. дължим остатък
от наем на основание чл.228 от ЗЗД за ползването на недвижим имот, находящ се в
*** за периода от 15.03.2015 г. до 26.05.2017; сума в размер на 1 280.51 лв. за
дължима ел.енергия за същия период на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД; сума в
размер на 405.00 лв. на основание чл.235 от ЗЗД за дължими разходи за вход, в
едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни
разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва предявените претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от НА № 38, том I, рег.№ 866, дело 38 от 1998г на нотариус Д.Д., че Н.Д.Д. е собственик на
Апартамент „А“, в секция „В“, на мансарден етаж, със застроена площ от 69,25
кв.м., находящ се в ***.
Видно от представените Извлечения от банкови
сметки, както и вносни бележки и платежни нареждания/л.20-л.39 от делото/ И.Й.К.
е извършвал пращания в полза на Н.Д.Д. в размер на по 350 лв. в повечето
случаи, като е посочвано като основание „наем апартамент“. Първото отразено плащане е в размер на 530 лв.
и е извършено на дата 16.03.2015г.
От Нотариална покана, връчена лично на И.Й.К. на
дата 09.05.2017г./л.11-13 от делото/ се установява, че с нея последния е
поканен от Н.Д.Д. да ѝ заплати неплатените наеми по сключения между тях
договор за наем на Апартамент „А“, в секция „В“, на мансарден етаж, със
застроена площ от 69,25 кв.м., находящ се в *** от м.03.2015г. в общ размер от
2823,50 лв., подробно описани помесечно. С нотариалната покана е направено
изявление за прекратяване на договора за наем поради виновното му неизпълнение
от страна на наемателя. И.К. е поканен да заплати и дължимите режийни разходи.
Видно от Констативен протокол от 26.05.2017г. И.К.
е предал на Н.Д. съгласно гореописаната нотариална покана ключовете за Апартамент „А“, в секция „В“, на мансарден
етаж, със застроена площ от 69,25 кв.м., находящ се в ***. Н.Д. е предложила на
И.К. да подпише споразумение за разсрочено плащане на сума в размер на 5477 лв.
за неплатени наеми, консумативи и нанесени щети на наетия апартамент, но той
категорично отказал и заявил, че ще си оправят отношенията в съда.
От Писмо на Електроразпределение север АД/л.136 от
делото/ е видно, че регистрирания
електромер на обект ***, на ***в *** е идентичен с обект Апартамент „А“, в
секция „В“, на мансарден етаж, находящ се в ***, като вече е извършена промяна
в базата данни на електроразпределителното дружество.
От Удостоверение
на ***, се установява, че обект ап.27 на ***в *** е идентичен с обект
Апартамент „А“, в секция „В“, на мансарден етаж, находящ се в ***.
Видно от удостоверение от 28.02.2018г./л.138 от
делото/, Х.Д.-домоуправител на сградата, находяща се в ***, ***№ 18, е посочил че
сумите за режиини разходи на входа, дължими от ап.А, мансарден етаж, секция В,
собственост на Н.Д., ползван от семейството на И.К. са общо 405 лв. за периода
от м.03.2015г. до м.05.2017г.
Установява се от представените по делото Разписки,
фактури, и фискални бонове, както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че сумата,
дължима за неплатена наемна цена по договора за наем за периода от 15.03.2015г.
до м.05.2017г. е в общ размер от 2476,50 лв. в случай, че платения на
15.03.2015г. от 350 лв. не бъде приспаднат и 2126,50 лв., в случай, че депозита
бъде приспаднат от дължимия наем. Общия размер на платената елекроенергия е в
размер на 1280,51 лв. и е за периода от 12.04.2017г. до 13.06.2017г. и касае
период на отчитане до 20.05.2017г. Потребената вода в процесния имот и
заплатена от ищцата по делото за периода от 31.03.2016г. до 30.05.2017г. е в
размер на 365,52 лв. Съгласно подписаното от домоуправителя на сградата
удостоверение неплатените суми за такса вход за процесния период е в размер на
405 лв.- 27 месеца по 15,00 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД с цена на иска 2432,00 лв.
В тежест на ищеца по
делото е да установи валидно възникнало облигационно отношение между страните
по делото по договор за наем. Съдът намира за доказано такова. Този факт е
оспорен от ответника с аргумент, че по делото няма представен писмен договор за
наем, от където да бъде установено постигнатото между страните правоотношение.
Съгласно чл.228 ГПК, с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му
плати определена цена. Договора за наем е неформален, възмезден, консенсуален.
За валидното му сключване и за неговата
действителност не е необходимо да бъде сключен в писмена форма. Достатъчно е
страните по делото да постигнат съгласие по съществените елементи на договора.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установи наличието на
договор за наем между страните по делото. Видно е, че ответика е плащал на
ищцата месечен наем в размер на 350 лв., който факт се установи от приетите по
делото банкови извлечения, вносни бележки и платежни нареждания. Установи се и
неговия начален момент, тъй като първото плащане на наем е от 16.03.2015г.
Установи се и неговото прекратяване от представената и получена от ответника
нотариална покана, както и констативен протокол от 26.05.2017г., когато
ответника по делото е предал на ищцата ключовете от наетия апартамент. Претендира
се заплащане на наемната цена за периода от м.03.2015г. до м.05.2017г., като за
някой от месеците е частично, в който период е съществувало наемно
правоотношение между страните при месечна наемна цена в размер на 350,00 лв.
Установено е приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че дължима
неплатена наемна цена по договора за наем за периода от 15.03.2015г. до
м.05.2017г. е в общ размер от 2476,50 лв. в случай, че платения на 15.03.2015г.
от 350 лв. не бъде приспаднат и 2126,50 лв., в случай, че депозита бъде
приспаднат от дължимия наем. Съдът установи, че първата платена от ответника
сума е в размер на 530 лв., заплатена на дата 15.03.2015г., като посоченото
основание, видно от извлечение от банкова сметка/***.20 от делото/ е „наем на
апартамент“. Посоченото основание не дава основание на съда да приеме, че извършеното
плащане представлява наем за м.март
2015г. в размер на 180 лв. и депозит в размер на 350 лв., тъй както е прието в
СИЕ. Съгласно чл.76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Видно е, че ответника по делото е посочил, че заплаща
наем, а не е посочил, че част от платената сума представлява депозит по
договора за наем, поради което съдът приема, че същата представлява авансово
плащане на наем. Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установи, че
незаплатения дължим наем за процесния период на договора е в размер на 2126,50
лв. По делото не се ангажираха доказателства от страна на ответника по делото,
с които да докаже плащане на сумата. Поради изложеното, съдът намира, че
доколкото ответника не е установил плащане на уговорената в договора наемна
цена за периода 15.03.2015 г. – м.05.2013 г. в размер на 2126,50 лв., че ответника
дължи заплащането ѝ на ищеца и предявената искова претенция се явява
основателна и доказана до размер от 2126,50
лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /05.10.2017г./ до окончателното изплащане
на сумата, а за разликата до предявения размер от 2432,00 лева следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.79, ал.1, предложение
второ, вр.чл.232, ал.2, предложение второ
ЗЗД с цена на иска 1280,51 лв.
Безспорно ответника
дължи заплащането за консумативи за ползването на веща съгласно нормата на
чл.232, ал.2 от ЗЗД за периодите, включени в срока на дейстивие наемния
договор. По делото се установи, че общия размер на платената от ищеца елекроенергия
е в размер на 1280,51 лв. и е за периода от 12.04.2017г. до 13.06.2017г., който
период касае отчитане до 20.05.2017г., за процесния недвижим имот, предмет на
договора за наем между страните. По тези съображения, съдът намира, че искът се
явява основателен и доказан в предявения си размер от 1280,51 лв., за която
сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.79, ал.1, предложение
второ, вр.чл.232, ал.2, предложение второ
ЗЗД с цена на иска 365,52 лв.
Безспорно ответника
дължи заплащането за консумативи за ползването на веща съгласно нормата на
чл.232, ал.2 от ЗЗД за периодите, включени в срока на дейстивие наемния
договор. По делото се установи, че общия размер на платената от ищеца вода е в
размер на 365,52 лв. и е за периода от периода от 31.03.2016г. до 30.05.2017г.,
за процесния недвижим имот, предмет на договора за наем между страните. По тези
съображения, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан в предявения
си размер от 365,52 лв., за която сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.79, ал.1, предложение
второ, вр.чл.232, ал.2, предложение второ
ЗЗД с цена на иска 405,00 лв.
Съгласно нормата на
чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползуването на вещта за периодите, включени в срока на действие на наемния
договор. По делото се установи, че дължимите режийни разходи за ползвания от И.К.
имот за периода на договора за наем от м.03.2015г. до м.05.2017г. Не се доказа,
обаче ищцата Н.Д. да е заплатила тази сума на етажната собсдтвеност. Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, „Правната квалификация на
предявените пред съд претенции се определя от съда, въз основа на изложените в
исковата молба фактически обстоятелства. При изложени от ищеца-наемодател
обстоятелства, че ответникът-наемател не е изпълнил договорното си задължение
да заплаща консумативните разходи за наетото жилище на съответните предприятия,
и заявена претенция дължимите суми да бъдат заплатени на ищеца, правната
квалификация на иска е за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение – чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, във вр.чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Неплащането на свързани с ползването на вещта разходи за отопление и вода
поражда отговорност и съответно вреда за наемодателя-собственик, който е страна
по правоотношението с предприятията, предоставящи посочените услуги.“/Постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение №
11/01.02.2011г., гр.д.№ 560/2010г. по описа на III гр.отделение на ВКС/.
Поради изложеното, освен останалите елементи от фактическия състав- наемно
правоотношение, поето задължение за заплащане на консумативите и другите
разходи свързани с ползването на вещта, както и размера им, в тежест на ищеца е
да докаже претърпяната от него вреда. Такава не е налице за неплатените
задължения, а само за платените такива от страна на наемодателя. Ищцата не
доказа плащането на дължимите режийни разноски на входа, респективно
претърпяната от нея вреда, дори липсват твърдения в този смисъл. Твърди се единствено,
че ответника не е заплатил тези си задължения към етажната собственост. По тези
съображения, съдът намира, че предявения иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен в целия си предявен размер от 405,00 лв.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 790,66 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Съгласно изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да плати на ищеца направените разноски. Ищцата по
делото е представила списък по чл.80 ГПК, в който освен направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозит за вещо лице и
за особен представител е посочила като претендирани и множество други суми за
нотариални заверки, нотариални покани, извънсъдебна правна помощ, хотел,
паркинг, банкови комисионни, куриерски услуги, справки и други. В тежест на
ответника по делото могат да бъдат поставени само направените по делото
разноски, а не и всички останали такива, свързани с извънсъдебните отношения
между страните. Поради изложеното следва ответника да бъде осъден да плати на
ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса,
депозит за ВЛ и за особен представител/850+89,66+150+300 лв/ съразмерно с
уважената част на претенцитяа в размер на 1169,31 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ответника има право на разноски съразмерно с отхввърлената част на
претенцията, но по делото няма ангажирани доказателства за направени такива,
както и искане за присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение първо, по отношение на И.Й.К., ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ на Н.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 2126,50 лв., представляваща наемна цена по договора за наем от 15.03.2015г.
за периода от 15.05.2015г. до м.05.2017г., в едно със законната лихва върху
сумата от 05.10.2017г. до окончателното ѝ заплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 5360/23.10.2017г., по ч.гр.д.№ 7811/2017 по
описа на РС-Плевен, а за разликата от
2126,50 лв. до предявения размер от 2432,00 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение второ, по отношение на И.Й.К., ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ на Н.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 1280,51 лв., представляваща консумативни разходи за елекроенергия по
договора за наем от 15.03.2015г. за периода от 15.05.2015г. до 26.05.2017г., в
едно със законната лихва върху сумата от 05.10.2017г. до окончателното ѝ
заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5360/23.10.2017г.,
по ч.гр.д.№ 7811/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение второ, по отношение на И.Й.К., ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ на Н.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 1280,51 лв., представляваща консумативни разходи за вода по договора за наем
от 15.03.2015г. за периода от 15.05.2015г. до 26.05.2017г., в едно със
законната лихва върху сумата от 05.10.2017г. до окончателното ѝ заплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5360/23.10.2017г., по ч.гр.д.№
7811/2017 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Д.,
ЕГН **********,*** против И.Й.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение второ
за заплащане на сумата от 405,00 лв., представляваща дължими разходи за вход по
договора за наем от 15.03.2015г. за периода от 15.05.2015г. до 26.05.2017г., в
едно със законната лихва върху сумата от 05.10.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 5360/23.10.2017г., по ч.гр.д.№ 7811/2017 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Й.К., ЕГН **********,***, да плати на Н.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 790,66 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7811/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Й.К., ЕГН **********,***,
да плати на Н.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1169,31 лв. направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: