Определение по дело №437/2019 на Районен съд - Плевен

П Р О Т О К О Л

 

 

Година 2019                                                    Град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД                              ІІІ-ти наказателен състав

На двадесет и шести февруари                       2019  година

 

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

Секретар: Марияна Колева    

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИТЕВА

АНД № 437 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

НАРУШИТЕЛКАТА Б.А.Т. – явява се лично.

ПЪРВО РУ на МВР - ПЛЕВЕН – не се представляват.

        АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ В.К.Т.– явява се лично.

        СВИДЕТЕЛЯТ Х.В.Х. – явява се лично.

        СВИДЕТЕЛЯТ Н.И.Д. – явява се лично.

        СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.И. – явява се лично.

        СВИДЕТЕЛЯТ П.Е.К. – не се явява.

        СВИДЕТЕЛЯТ Й.С.Д. – явява се лично.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът,

                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ САМОЛИЧНОСТ НА НАРУШИТЕЛКАТА

Б.А.Т.  – родена на 14 май 1962 година в гр. Никопол, живее в ***, българска гражданка, с основно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.

СНЕ САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

В.К.Т.– 51 г., неосъждан, без родство с нарушителя.

Х.В.Х. – 31 г., неосъждан, без родство с нарушителя.

Н.И.Д. – 43 г., неосъждан, без родство с нарушителя.

Р.И.И. – 38 г., неосъждан, без родство с нарушителя.

        Й.С.Д. - 23 г., неосъждан, без родство с нарушителя

На свидетелите се напомня наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същите обещават да говорят истината, след което се отстраняват от съдебната зала до разпита им.

На страните се разясняват правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Не правя отводи на съдебния състав. Задържана съм и искам служебен защитник.

В залата се явява адв. Ю.М.– определен за служебен защитник на нарушителката Б.А.Т. с уведомително писмо на АК – Плевен.

Съдът счита, че адв. М.следва да бъде назначен за служебен защитник на тъжителката Т..

ТЪЖИТЕЛКАТА Т. – Съгласна съм адв. М.да ме защитава.

АДВ. М.– Запознат съм с делото и поемам защитата.

Съдът,

                         О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 от НПК адв. Ю.М.за служебен защитник на тъжителката Б.А.Т..

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с докладване на Акта за констатиране на дребно хулиганство.

ТЪЖИТЕЛКАТА Т.: Запозната съм с акта.

ОБЯСНЕНИЯ НА НАРУШИТЕЛКАТА Б.А.Т.: Синът ми беше задържан в Първо РУ Плевен. Ходихме там, но никакви сведения не ни дадоха за него. После ни казаха, че ще бъде задържан за 24 часа. Аз бях на работа. Съпругът ми отива, разпитва и те са му казали, че той е в Първо РУ и че в 5 часа ще го пуснат. Излизам от работа и отиваме със съпруга ми пред Първо РУ. Пуснаха сина ми, но като го видях, че е целият в синини, подут и започнах да викам, че ще си търсим правата. Единият от полицаите ме срита два пъти в кръста. Аз съм на 56 години, нямам цикъл. От удара всичко ми кърви, цялата съм в кръв. Сложи ми белезниците. Насила влязох вътре. Един шамар ми удари и паднах на фотьойла. Викаше ми: „Мръсница такава, ти плюеш ли ни?“ и каквото им падне. Виках им: „Вие убихте сина ми, ще си търсим правата! Може ли така да биете човека? Ние не знаем какво е извършил, а вие го нападате“. Те казват, че съм ги клела, но аз не съм клела, никога. Аз вътре всички съм ги милвала като синове, даже им виках „синко, синко“. Аз не съм такава. Друго не съм им казвала и не съм ги заплашвала. Може и да съм плюла в яростта си, но това стана пред районното, отвън.

В 13:51 часа в залата влиза свидетелят П.Е.К..

Съдът СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ

П.Е.К. - 33 г., неосъждан, без родство с нарушителя.

На свидетеля се напомня наказателната отговорност по чл. 290 от НК и той обеща да говори истината, след което се отстрани от съдебната зала до разпита му.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Те ме хванаха, биха ме, с най-различни думи ме наричаха. Снощи ме набиха в лицето и в главата ме удряха. Днес съм с високо кръвно. Извикаха доктор, който ми пръсна нещо под езика, за да се съвзема. Главата и лицето са ми надути. С шамари трима полицаи ме биха, като единият повече ме удари. Казаха ми да си дам личната карта, но как да я дам като имам белезници и не можех да си я взема от чантата. Казах си директно ЕГН-то. Плачех и ми течаха сълзи, сополи. Нямах кърпичка и единият полицай ми каза: „Ближете си сополите!“. Отвън пред районното ги заплюх. Те бяха с униформи, много полицаи бяха. Всички видяха какво се случва. Аз не съм ги обиждала. Може и да съм им казала: „Язък за вас, може ли така да го пребиете“, но все пак аз съм майка. Ние нищо до сега не сме имали с полиция.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

В.К.Т.: Аз съм само актосъставител. Изготвих справката и документите въз основа на това което колегите са ми предали. Това съм го написал още вчера, след като уведомих прокурора В.А.. Съставих акта и справката докато колегата изготвяше документите за задържане. Аз не съм присъствал на инцидента. Колегите, от които са снети обяснения казаха, че при освобождаване на сина на Б.Т. от ареста те са били отвън. След като е излязъл пред РУ госпожа Т. е започнала да обижда колегите. Направена ѝ е забележка да се държи по-прилично, след което тя е наплюла двамата колеги, които са от Второ РУ – Х. и Н., като синът ѝ е бил задържан от Второ РУ в Първо РУ. Направили са ѝ отново забележка. Тя продължила да ги обижда. К. е опитал да я задържи, но тя е оказала съпротива. На нея не са ѝ снети обяснения и са изготвени документите за задържане. Това е станало пред районното управление. Колегите са били на работа и са изпълнявали задълженията си по служба.

АДВ. М.: Актът не трябва ли да го състави този е който присъствал на място?

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Т.: Те решиха, защото всички те са свидетели, а аз бях на удължено работно време и аз съставих акта и изготвих документите.

АДВ. М.: Нямам повече въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

Х.В.Х.: Вчера, на 25.02.2019 г. дежурния на Второ РУ - Плевен ни изпрати да освободим задържано лице от предния ден в Първо РУ. Аз  работя във Второ РУ. Отидохме на място. Задържаното лице го изведохме от помещението за задържане, разписа си заповедите и необходимите документи и го изведохме от районното. На стълбите го чакаха тази госпожа (сочи нарушителката Т.) и нейният съпруг. Същите започнаха да ни обиждат – мен и колегата Д.. Госпожата започна да ни вика „боклуци, мошеници, пребили сте сина ми“ и да ни кълне: „да си купите свещи“. На същата ѝ направихме няколко пъти забележка да преустанови непристойното поведение към нас и след като изговори всички тези работи накрая каза: „Вие никаква полиция не сте“ и ни заплю мен и колегата в лицето и от там попадна и на униформата. Това стана на стълбите пред Първо РУ. Колегата К. се помъчи да ѝ сложи белезници, обаче тя оказа яростна съпротива. Аз избутах съпругът ѝ, който също се държеше арогантно, а колегата Д. избута преди това задържаното лице, които също оказваха съпротива. Целта беше да преустановим непристойното поведение,  след което госпожата беше вкарана в районното и беше задържана от колега.

СЪДЪТ: При задържането наложило ли се е да я удряте, да ѝ биете шамари, да я ритате?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Аз не съм видял, понеже бях с гръб към нея и се опитвах да усмиря съпруга й, който също се дърпаше. Поведението им беше арогантно, непристойно. Ние изпълнявахме служебните си задължения и бяхме с униформи. Разяснихме й, че ако има претенции може да пусне по законоустановения ред жалба, но тя само повтаряше: „мошеници“ и „вие сте пребили сина ми“. Аз нейния син го виждам за първи път. Държанието ѝ беше дръзко и цинично.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

Н.И.Д.: Работя във Второ РУ като **. На 25.02.2019 година по разпореждане на оперативния дежурен на Второ РУ ни изпратиха да освободим сина на нарушителката Т., който беше задържан във връзка с инцидент по-рано предходния ден. Освободихме лицето, оформихме му документите, след което го придружихме до входа на Първо  РУ. Отворих вратата, лицето мина, след което госпожа Т. започна с обидите: „биячи“ мошеници, боклуци“. Репликата която запомних беше: „Вие не сте никаква полиция“, след което ми се изплю в лицето и на униформата. Започнаха колегите след това да я укротяват, като през това време всичко беше придружено с молби и с разпореждания да престане да ни обижда. Госпожата продължи да ни кълне - свещи ще ни палят, ще ни погребват ще ни ровят. Беше изключително цинично и арогантно нейното поведение. През време на службата ми много пъти съм се сблъсквал, но това просто означава, че законът за нея не е нищо.

СЪДЪТ: А бил ли е бит синът ѝ?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Аз не видях да е бит синът й, нито съм имал досег с това лице. Изпълнявах си служебните задължения. Това стана пред Първо РУ – Плевен.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

Р.И.И.: Работя като **в Първо РУ. Вчера, на 25.02.2019 година бях на работа в РУ. Около 17 часа бях в първа стая, на първия етаж. По това време чух силни викове и крясъци на лице от женски пол, които идваха отвън. Излязох от стаята и видях пред сградата на Първо РУ едно лице - А.мисля, че се казваше. Той беше задържан предния ден. Беше освободен на 25-ти. С него бяха майка му и баща му. Това е майка му (сочи нарушителката Т.). Виковете идваха от майка му, тъй като се беше изправила лице в лице с колегите от Второ РУ - Х. и Д., които бяха дошли да освободят задържания, тъй като беше техен задържан. Чух жената да ги нарича с обидни думи: „боклуци, мръсници, мошеници, Господ ще ви накаже“. Отвън пред сградата имаше и други колеги, тъй като наближаваше краят на работния ден. Забелязах как от съседните сгради започнаха да излизат хора и да негодуват, защото действително бяха много силни виковете и не преставаха може би около 4-5 минути. Многократно я предупреждавахме аз и други колеги да преустанови с действията си, да си тръгнат, но обидите и заканите продължаваха. В един момент жената се изплю срещу колегите от Второ РУ - Х. и Д., а К. беше до тях. Аз бях точно зад тях. Това наложи да предприемем действия, като задържахме лицето. Госпожата се дърпаше, не изпълняваше разпорежданията да преустанови, да не се дърпа, да влезе в управлението с нас. Започна да се търкаля по земята без да има удари и дърпане, единствено бяхме я хванали и искахме да я вкараме в управлението, но тя започна да се търкаля, не искаше да става.

СЪДЪТ: Наложи ли се да употребите сила?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Единствено се опитвахме да я вдигнем от земята, за да можем да я вкараме в управлението.  Не е имало удари, нито блъскане. Поведението ѝ беше крайно обидно, изключително дръзко и цинично. Колегите бяха с униформа и изпълняваха служебните си задължения, а тя не беше провокирана от никой.

СЪДЪТ: Вие предния ден бил ли сте на работа?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Аз сутринта застъпих, на 25-ти. Не знам дали са идвали да искат информация за сина си.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

П.Е.К.: ***съм и работя към Първо РУ - Плевен. На 25.02.2019 година за времето от 17:00 часа до 17:15 часа пред входа на Първо РУ – Плевен, на *** се освобождаваше задържано лице от служители на Второ РУ – колегите Д. и Х.. При освобождаването лицето беше чакано от други две лица - едно от мъжки и едно от женски пол. По-късно им беше установена самоличността и това бяха родителите на задържаното лице. При освобождаването му същите се държаха крайно арогантно, нарушаваха грубо обществения ред, изразяващо се в заплахи и обиди на висок тон срещу служителите на Второ РУ. Госпожа Т. обиди колегите Д. и Х.. Каза им: „Господ да ви накаже! Вие сте мошеници, лъжци“. Много епитети бяха, като имаше и кълнене: „Господ ще ви накаже! Ще умрете всичките! Вие не сте никакви полицаи“, при което я помолих да си тръгнат и ако имат претенции относно задържането да си подадат писмен сигнал, какъвто е законоустановения ред. След това преминах на полицейско устно разпореждане, многократно лично ѝ разпоредих, за което съм съставил и акт за неизпълняване на полицейско разпореждане. Разпоредих й устно да не се саморазправя със служители на реда и да спазва установения ред. Това стана пред сградата на Първо РУ, при което госпожата плю срещу нас като уцели колегите Д. и Х. в областта на лицето и по дрехите. Казах й, че това е достатъчно, да си даде ръцете, че ще бъде задържана за тези свои действия. От там насетне срещнах яростна съпротива от страна на госпожата – блъскане, дърпане, въртене на едно място около мен, за да не мога да ѝ поставя белезниците, при което се включиха съпругът ѝ и синът ѝ,  намесиха се и други служители от Първо РУ, както и колегите от Второ РУ, разделиха мъжете от мен и госпожата, многократно им разпореждаха да престанат с тези свои действия. В един момент те неистина спряха, успокоиха се, но госпожа Т. не се успокои и продължи по същия начин. Използвах физическа сила за задържането и поставянето на помощни средства белезници и тъй като ситуацията не позволяваше да направя заключващ механизъм на ръцете  за да поставя белезниците, то се превърна в борба по-скоро, като ние паднахме и на земята. Аз категорично не съм я ритал, нито блъскал, нито съм ѝ удрял шамари. Дойдоха при мен двама служители от Първо РУ - П.П.и В.М., които хванаха госпожата – единия за едната ръка, другия за другата и я вдигнаха, при което тя изпадна в едно състояние - отпусна се цялата. Тогава излезе и Началникът на районното. Имаше преминаващи граждани, наизлязоха хора и от отсрещния блок, имаше и служители които вече излизаха от  работа. Шефката също ѝ разпореди да се вдигне на крака, при което след второто казване госпожа Т. се изправи и беше приведена в помещение в Първо РУ, на първия етаж. Там отново викаше, крещеше. Там ѝ поставих белезниците с помощта и на други колеги, защото отново срещнах съпротива изразяваща се в бутане, дърпане, не искаше да си даде ръцете. От нейна страна получих ритник в стаята в областта на колената, който не беше силен. Госпожата, след като ѝ поставих белезници ме нарече многократно „сине, синко“. Държа да подчертая, че аз имам биологична майка и баща, и нямам никаква родствена връзка с госпожа Т. нито по права, нито по съребрена линия, нито пък съм осиновяван от госпожата, за да ме нарича „синко“, поради което я помолих  да не използва тази дума, защото се обиждам по този начин, аз си имам мои родители. Исках да представи документ за самоличност. Тя каза, че няма и не желае да си даде и имената.

СЪДЪТ: А тя беше ли със свалени белезници, за да може да си даде личната карта?

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Белезниците съм ѝ ги свалил след като тя преустанови своето агресивно действие и мисля, че по едно и също време стана и проверката на самоличността, но не съм категоричен. Проверих в системата, установих самоличността ѝ и съставих акт за това нещо. До сега, в 7-годишната ми служба в МВР съм имал много задържания, имал съм много хулиганства, но такова нещо не съм виждал и съм дълбоко възмутен. Поведението й беше изключително цинично, дръзко и арогантно при изпълнение на служебните ни задължения. Като се прибрах в къщи, като се изкъпах, в огледалото забелязах, че имам охлузване, но не съм си вадил медицинско защото нямах болки и не смятам, че е необходимо.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Да кажат дали са ме били.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Употребена е физическа сила пропорционална спрямо нейното агресивно поведение и е преустановено в момента в който тя се успокои. Има изготвена докладна записка за използване на физическа сила, осигурен й е медицински преглед.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

Й.С.Д.: Служител съм на Първо РУ – Плевен. Работя като *. Колегите от Второ РУ – Плевен дойдоха да вземат задържано лице, което беше доведено от Второ РУ предния ден. Майката на момчето чакаше отпред. Като изкараха момчета тя започна да вика, да крещи по момчетата от Второ РУ, като по едно време и ги заплю. Казваше им: „мошеници, вие не сте полицаи“. Намесиха се после и колегите П.К. и Р.И.. Опитаха се да ги спрат, да успокоят жената, като те бяха с униформи и изпълняваха служебните си задължения. Поведението на госпожата беше непристойно, цинично, арогантно - така да обижда униформени и то пред сградата на полицията. След това излязоха и други колеги, излязоха и хора да гледат, защото тя силно крещеше. След това беше задържана за срок от 24 часа, като продължаваше да крещи: „ще видите какво ще стане“ и т.н.

СЪДЪТ: Вие възприели ли сте полицаите да са я ритали, да са я блъскали, да са ѝ удряли шамари?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Не, не. Даже колегата П.К. ѝ каза: „Госпожо, не е пристойно това, тези думи“, но тя започна да го бута, да се сбори с него и след това се наложи колегата да ѝ сложи белезници.

АДВ. М.: Къде и кога й сложиха белезници?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Пред вратата на РПУ-то, но след като тя продължи да вика и да крещи.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Точно когато К. ми наложи шамарите господинът беше на вратата и видя, а сега лъже.

АДВ. М.: Нямам други въпроси.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Нямам въпроси.

 

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

АДВ. М.: Моля да се приключи.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Да се приключи.

Съдът,

                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. М.: От разпита се доказа, че Б.Т. е извършила тези деяния за които сме тук и поради тази причина считам, че следва да ѝ наложите едно наказание глоба в минималния размер.

НАРУШИТЕЛКАТА Т.: Не съм съгласна, понеже претърпях много болки. Нямам друго какво да кажа.

Съдът, след като изслуша разпита на всички свидетели по делото счита, че настоящото производство по АНД № 437/2019 година по описа на Районен съд – Плевен следва да бъде прекратено и материалите по него следва да бъдат изпратени на Районна прокуратура - Плевен на основание чл. 6 ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство, тъй като от представените доказателства и от разпитаните свидетели в днешното съдебно заседание се установи, че извършеното от Б.А.Т. деяние не съставлява такова по Указа за борба с дребното хулиганство, а същото осъществява признаците и състава на  престъпление по чл. 325 ал.2 от НК.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл. 6 от УБДХ ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 437/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и изпраща материалите на Районна прокуратура – Плевен за последващи процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:31 часа

 

 

СЕКРЕТАР:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: