№ 20401
гр. ...., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110141638 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „... ....” ЕАД срещу Ц. Н. Ц. и Ц. Й. Ц., с
която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу
всеки от ответниците при условията на разделност за следните суми: сумата 60,71
лева, представляваща цена на доставена от дружество топлинна енергия (ТЕ) за
периода м.05.2019 г. – м.03.2021 г., сумата 31,78 лева – лихва за забава върху
главното вземане, дължима за периода 15.09.2020 г. – 04.07.2023 г., сумата 1,07
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода м.06.2020 г. – м.03.2021 г. и сумата 2,22 лева – лихва за забава върху тази
главница, дължима за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ...., ж.к. ...,
бл. .. аб. № ..., инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.
Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и
имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане
на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане, доколкото предоставя посочената услуга на
1
ответниците.
Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът заявява, че с две плащания от
29.09.2023г. и от 22.12.2023 г. процесните вземания са погасени изцяло, като
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, чрез процесуалния си представител отправят искане за
отхвърляне на исковете, поради извършено плащане.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата
на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като
в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в
посочения размер. Безспорно, с оглед направеното признание от страна на ищеца,
се установява, че ответниците са погасили изцяло претендираните от ищеца
вземания за заплащане цената на топлинна енергия в размер общо на 121,42 лева –
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2021 г.,
сумата 63,55 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода
15.09.2020 г. – 04.07.2023 г., сумата 2,13 лева – стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2020 г. – м.03.2021 г. и сумата
4,44 лева – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 15.08.2020 г. –
04.07.2023 г., от които суми всеки от ответниците дължи по равно или по 1/2.
Предвид горното и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията
на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за
разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на ответниците въпреки изпадането им в забава, довело до пренасяне
на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане
само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не
и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответниците са дали повод за
завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на
исковата молба, същите следва да бъдат осъден да заплатят сторените разноски.
Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 200 лв., от
които платена държавна такса в размер 100 лв. и юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Видно от приетия по
делото фискален бон от 22.12.2023г. ответниците са погасили съдебни разноски в
размер на 100 лв., с което съдът приема, че са погасени направените от ищеца
разноски за държавна такса, поради което дължими са разноските за
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв., които следва да се присъдят в
2
полза на ищеца и се дължат от ответниците по равно (по 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „... ....” ЕАД, ЕИК ...., срещу Ц. Н. Ц., ЕГН
********** и Ц. Й. Ц., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на всеки от тях при условията на
разделност на сумата от 60,71 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 40, находящ
се в гр. ...., ж.к. ..., бл. ...., аб. № ..., инсталация № ... за периода м.05.2019 г. –
м.03.2021 г., сумата от 31,78 лева – лихва за забава върху главното вземане за ТЕ,
дължима за периода 15.09.2020 г. – 04.07.2023 г., сумата от 1,07 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.06.2020 г. – м.03.2021 г. и сумата от 2,22 лева – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и Ц. Й.
Ц., ЕГН **********, да заплатят на „... ....” ЕАД, ЕИК ...., сумата от 100 лв. (по 50
лв. за всеки от тях) разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3