Протокол по дело №4256/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1225
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20235220104256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1225
гр. Пазарджик, 14.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220104256 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Н. П. С. (молител), редовно уведомена от предходното заседание,
Д. А. С. (молител), със съгласието на родител и законен представител Н.
П. С., редовно уведомена от предходното заседание,
П. А. С. (молител) представлявана от родител и законен представител
Н. П. С., редовно уведомена от предходното заседание, се явяват.
За молителите се явява адвокат Т. К. от АК Пазарджик, с пълномощно
от днес, надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

А. Д. С. (ответник), редовно уведомен от предходното заседание, се
явява лично и с адвокат Г. А. М. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, с
пълномощно представено по делото.

АДВОКАТ К.: – Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва: постъпилите социален доклад от ДСП П., с вх. №
2995/05.02.2024г. и с вх. № 29390/12.12.2023 г., докладна записка вх. №
29011/28.11.2023 за връчване на заповед за незабавна защита от РУ - П. на
ответника с предупреждение, че следва да я спазва, писмо вх.
№29419/13.12.2023 г. и данни от Дирекция НС 112, РЦ Кърджали, с
приложен диск, копие от материалите по преписка 310000-9040 от 21.11.2023
г. по описа на РУ П. към ОД на МВР Пазарджик, вх. № 847/11.01.2024 г.
Постъпили са също молби с вх. №4860/23.02.2024 г. и 4838/23.02.2024
г. от А. Д. С. чрез адвокат Г. М. с искане по реда на чл. 15 ал.1 от ЗЗДетето за
изслушване на децата Д. А. С. и П. А. С..

АДВОКАТ К.: – Да се приемат.
АДВОКАТ М.: – Да се приемат.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото докладваните по-горе
документи, а именно:
- социален доклад от ДСП П., с вх. № 2995/05.02.2024г. и с вх. №
29390/12.12.2023 г.
- докладна записка вх. № 29011/28.11.2023 за връчване на Заповед за
незабавна защита от РУ - П. на ответника и че следва да я спазва.
- писмо вх. №29419/13.12.2023 г. и данни от Дирекция Национална
система 112, РЦ - Кърджали, с приложен диск.
- копие от материалите по преписка 310000-9040 от 21.11.2023 г. по
описа на РУ - П. към ОД на МВР Пазарджик, вх. № 847/11.01.2024 г.

АДВ. К.: Госпожо съдия, правя искане да се изиска от мобилен
оператор ВИВАКОМ разпечатка на телефон: *******а 20.11.2023 г. от 07.30
ч. до 16.00 ч. след обяд, за да се види колко на брой телефонни разговори са
2
проведени с телефони ******* и телефон: ********, както и разпечатка пак
от ВИВАКОМ на телефон *******, колко на брои разговори има с телефон
********.

АДВ.М.: Моля да се уточни за доказване на какво твърдение се иска
това доказателство.
АДВ. К.: Твърдя, че от бащата, който е собственик на първия телефон,
преди да бъдат разпитани децата в полицията, са обработвани от множество
телефонни разговори. А малкото дете е дообработвано от брат си,
допълнително след обработката на баща си, за да дадат показания, които са
им били необходими. Това са нашите твърдения.
Смятам, че едно такова искане е допустимо и относимо и моля да бъде
допуснато и уважено и с цел разкрИ.е на обективната истина по делото.
АДВ. М.: Уважаема госпожо председател, във връзка с така
направеното уточнение, изясняване на основанието за искане на въпросното
доказателства аз считам, че същото е неотносимо и недопустимо по делото,
тъй като с това доказателствено средство, ако бъдат представени исканите
разпечатки, единствено би се установило наличието на проведени разговори,
но какво е тяхното съдържание, няма как да се разбере, няма как да бъде
установено какво е говорено. Основаният мотив, който се излага е, че по този
начин били манипулирани децата, как ще се установи това от проведените
разговори как са били манипулирани децата и какво ще докаже наличието на
разговори, на първо място. На второ място, дори да има разговори, това е
абсолютно нормално в ситуацията, която се е създала, обстоятелството, че
децата са били винаги в полицията да бъдат изслушвани, и как си представяте
бащата да не се интересува от децата, какво е състоянието им и какво става.
Ако вие допуснете това доказателствено искане, би следвало да бъде
включен в разпечатката и телефонът на молителката. Т.е. в разпечатката да се
включи и телефонът на молителката, а именно *********. В тона на
ищцовата страна бих казал, че ние предполагаме, че ищцовата
страна/молителката е искала да проведе някакво манипулиране на децата
преди изслушването им в полицията.
АДВ. К.: Аз не възразявам да се включи и телефонния номер на
3
молителката, има резон, нека се включи и се уважи искането. Самият факт, че
колегата твърди, в оспорване си на моето искане, че е нормално бащата да
търси децата си, тъй като те са били разтревожени, е косвено признание на
факт, че децата са били настроени и разтревожени, нека да видим колко
разговора е провел разтревоженият баща със сина и с дъщеря си.
Второ доказателствено искане- моля да изискате служебно от СУ „Н.
Б.“ гр. П. служебно удостоверение, от което да е видно ученикът Д. А. С., 10
клас, на 20.11.2023 г. бил ли е на училище, или е отсъствал, ако е отсъствал
какво е извинението за отсъствието му. Макар че това би могло да се изясни
при изслушването на детето като се постави този въпрос и то заяви, обясни
дали е бил на училище или не, аз ще си оттегля това искане.
АДВ. М.: По този въпрос предоставям на съда, но след като ще
изслушваме децата, те сами могат дали са били на училище, или не са били.
Не възразявам.
Госпожо председател, имам доказателствени искания, ще Ви моля на
основание чл. 176 от ГПК молителката да отговори на следните въпроси:
В жалбата, която е подала молителката в РУ П. е записала, че
доверителят ми около 07.20 ч. е бутнал на стълбището на семейното им
жилище където тя се е опитала да проведе с него разговор, а в подадената от
нея молба за закрила от домашно насилие е описала, че скандалът помежду
им е описала, че скандалът е бил в жилищната сграда и в един момент
ответникът отворил входната врата на жилището ни демонстративно, хвана
ме за ръцете и за тялото задърпа ме натам и ме бутна по стълбището надолу.
И въпросът е кое от двете описания е вярно, тъй като в едното се коментира,
че твърденият акт за домашно насилие е извършен в жилището, в другия
документ е описано, че се е случило на стълбището, че скандалът е станал на
стълбището на семейното им жилище, а в молбата за защита, че скандалът е
бил в жилището.
Следващият въпрос – защо се е обаждала два пъти на телефон 112, кое е
наложило да има второ обаждане близо 5 минути след първото обаждане.
Трети въпрос: не е ли вярно, че тя е закарала П. в РУ П. за проведеното
там изслушване на децата.

4
АДВ. К.: Да, клиентката е готова да отговори на поставените въпроси,
няма какво да крие.

Съдът намира, че няма пречка да се поставят тези въпроси, и

О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАВЯ въпросите, формулирани от адвокат М., на молителката по
реда на чл. 176 от ГПК.
УКАЗВА на молителката, че ако без основателна причина откаже да
отговори или даде неясни отговори, може някои от твърденията на другата
страна да се считат за доказани.

МОЛИТЕЛКАТА: Вярно е, аз закарах П. пред районното, тъй като ми
се обади нейната класна ръководителка г-жа Г. и ми каза, че трябва да отиде,
в 14.00 ч. ще я чакат в РУ П. полицай и психологът на училището. Учителката
ни чакаше отпред пред РУ - П., двете се качиха, аз изчаках пред районното на
стълбището, а психологът ни чакаше горе.
Скандалът стана в семейното жилище, стълбището, което е веранда в
двора на семейното ни жилище, аз го смятам също за семейно жилище.
Първият път разговорът прекъсна, защото големият, Д., ми дръпна
телефона и тъй като той е с капак затварящ се и при затваряне автоматично
прекъсва разговора, и понеже не бях приключила разговора, затова набрах
номера втори път.
Аз казах, че това за мен е семейното ни жилище. Не съм уточнявала
входна или пътна врата, тъй като живеем в къща, ако живеем в блок, вратата е
една. Ние бяхме на верандата, не в жилищните помещения. Децата бяха вътре
в жилището и се оправяха за училище.

По искането за разпечатка за времето на разговор между посочените
телефонни номера на 20.11.2023 г., съдът намира, че няма пречка да се изиска
такава разпечатка. След като молителката счита, че с нея може да докаже
5
някои свои твърдения, съдът не вижда причина да оставя искането без
уважение като напълно неотносимо, с оглед на което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗИСКА от ВИВАКОМ разпечатка за времето на разговори
между всички четири телефонни номера: *******, *********, ****** и
**********, за времето на 20.11.2023 г. от 07.30 ч. до 16.30 ч. след обяд


В залата влиза социалният работник към ДСП – П. К. М., който ще
присъства при изслушване на децата.
СТРАНИТЕ Н. П. С. и А. Д. С., родители на децата, напуснаха съдебната
зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕЦАТА.
Д. А. С.: Не съм пряк свидетел на случилото се на 20.11.2023 г. мисля,
че беше около 07.20 ч., баща ми дойде и каза: „Майка ти звъня на 112“.
Излязох навън и питах: „Какво стана?“, тъй като нямаше някакво видимо
спречкване. Баща ми вече тръгна на работа. Преди да дойде екип на МВР и да
ни пита какво се е случило, попитах майка ми: „Какво се е случило?“. Тя ми
каза, че са се бутнали, чукнали се просто с раменете. След като дойде екипът,
дойдоха двама полицаи и ни взеха в РУ, но по-късно, за да ни разпитат какво
се е случило. Сестра ми беше на училище, аз бях вкъщи тогава. Разпитаха ни,
нали, казах какво се е случило и че не се е чуло да се вика, да се карат, не се е
чуло такова нещо. Задължително ще се чуе, ако има някакво спречкване. Не
съм питал майка ми защо звъни на 112, защото дойде веднага екипът на МВР
и тя започна да говори с тях. Този ден не бях на училище, мисля че бях
болен. Не съм сигурен точно защо не бях. Майка ми и баща ми знаеха, че не
съм на училище. Сестра ми също беше в този момент вкъщи, след това отиде
6
на училище. Не съм сигурен в този момент дали съм се приготвял за
училище. Защо да ми звънят майка ми и баща ми дали съм на училище, те
знаеха. Не бих казал, че съм бил стресиран, по-скоро бях ядосан, тъй като
това не беше нужно. Сестра ми не е плакала. Излиза се от жилището на
верандата, над нея има покрив и той продължава до изхода на самия двор.
Има стълби около 5-6 от верандата към двора. Ако майка ми е падала по
стълбите, щеше да се разбере веднага, нямаше следи от падане.
Тогава затворих телефона на майка ми, тъкмо вдигна там диспечерката,
нали, за да видим за какво става въпрос, защото няма нужда от излишни
такива, как да го кажа сега...
АДВ. М. Неприятности.
Д.: Да.
Майка ми не е споделяла, че има някакво насилие, тъй като не е имало
такова. Ако някой бутне друг по тези стълби, ще има белези - счупено,
синини, следи.

АДВ. М.: Имало ли е случай преди този случай, в който майка ви е
демонстрирала, че баща ти е упражнил някакво насилие върху нея, а то не е
било така?
АДВ. К.: Колегата каза: "а то не е било така", което навежда отговор,
поради което се противопоставям на този въпрос.

Д.: Не, разбира се.
АДВ. К.: Този отговор сочи подготовка предварителна.

Съдът намира, че въпросът не навежда отговор, а има предвид дали е
имало случаи, в които не е било така. Макар че детето не е свидетел, няма
пречка да се попита дали има и предходни случки, засягащи и неговия живот
в семейството, и този на родителите му и

О П Р Е Д Е Л И:

7
ДОПУСКА въпроса.

Госпожо съдия, аз се противопоставям на по нататъшното изслушване
на момчето – син на страните, тъй като това не е изслушване, а разпит, и то по
въпроси, които не са относими по делото. Самото дете заяви, че не е свидетел
очевидец на домашното насилие.

Съдът счита, че няма ограничение да се задават въпроси на детето за
това, което е видяло, доколкото се прецени, че е уместно.

АДВ. М.: Дали е имало случай, в които майката да е твърдяла, че има
насилие, а то да е нямало такова?

АДВ. К.: Госпожо съдия, много Ви моля да обърнете внимание на
страница 2-ра от молбата, където в изречение трето изрично молителката е
заявила /и цитира/: „Всичко това А. направи у нас, но той винаги се старее
когато има такива инциденти, те да не са пред двете ни деца, които се
приготвят за училище.“

Д.: Имаше един случай, не се сещам точно дата, една вечер майка ми
дръпна телефона от ръцете на баща ми и той стана, той лежеше през това
време и стана да си вземе телефона и тя не му го даваше и взе да вика –
„Помощ, обади се на 112“, то в действителност нямаше физическа
саморазправа. Това на мен го каза. Аз бях на вратата, не точно в стаята. Да, на
мен казваше да се обадя на телефон 112.
Д. напусна съдебната зала

ПРИСТЪПИ се към изслушване на детето П. А. С.:
Спомням си, че целунах тате, преди да изляза, и той излезе. След това
се чу отвън, че майка вика, но се чу как тате излиза от вратата. Чух как се
изтропа най-външната врата, която е метална, и мама после побегна към тате.
Дотогава мама беше в хола и аз бях също там, аз се обличах. След това тате
8
влезе и каза, че мама се обадила на 112. Ами изплаших се, защото след
известно време дойде полицията. Не съм чула скандал или викове между
двамата. Да, отидох на училище същия ден и батко ми отиде на училище, и
след това, след училище, ни викаха в полицията да ни разпитват. Госпожата
ме заведе в полицията. Не ме е взела майка ми. Майка ми чакаше в
полицията. Заедно с брат ми отидохме на училище. По принцип ходим заедно
на училище.
Нямаше белези по майка ми, беше си спокойна, само се беше обадила
на 112. Не мисля, че на този ден са ми се обаждали родителите в училище.
Само тати ми се обади, за да ми каже, че госпожата ще ме заведе в полицията.
Този ден с брат ми не сме се чували по телефона.
П. напусна съдебната зала.

Социалният работник К. М. от ДСП - П. напусна съдебната зала.

Изслушването на децата се извърши без присъствието на страните по
делото, същите влязоха в залата след като приключи изслушването на децата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗИСКА от СУ„Н. Б.“ гр. П. служебно удостоверение, от което
да е видно ученикът Д. А. С., 10 клас на 20.11.2023 г. бил ли е на училище или
е отсъствал, ако е отсъствал какво е извинението за отсъствието му.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото М. П. П..
9

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. П. П. на ** г., родена на ***** г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.П.,
българска гражданка, неомъжена, осъждана /не за лъжесвидетелство/, без
родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Живея на същата улица, на която живеят двамата, на "*******" 21.
Живея срещу тях и от моята кухня се вижда техния двор. Ноември месец в
край, дата не си спомням точно, сутринта бях станала да приготвям децата за
училище и си пиех кафето междувременно и прозореца както казах на
кухнята ми е срещу тях. Чух, че има някакъв скандал, защото масата ми е
точно срещу прозореца и видях, че на верандата двамата се карат, то се чува.
Изправих се и видях С.да бута Н. по стълбите. Затворих прозореца и оправих
моите дъщери и тръгнах да ги карам за училище и отвън вече имаше патрул.
Да, чух обидни реплики, то се чува много ясно - че е лека жена, че не е
добра майка. Не употреби точно израза "лека жена", а другия израз.
Моята къща е по диагонал през улицата, най-много да са 50 метра. Аз
съм пушач и затова прозорецът ми е отворен. Започвам да си вдигам децата в
7.00 ч., да е било към 7.10-7.15 ч, точно време не мога да кажа. Видях, че я
изтласка по стълбите. Аз виждам какво е горе на верандата, ако е паднала
долу по стълбите не мога да видя. Виждам горе-долу до ханша на човек, ако
стои на верандата, долу имат стена и не мога да видя.
Децата ме извикаха, че са готови. Закусиха на долния етаж, обуха се и
когато тръгнахме, долу имаше патрул.
След като Н. изчезна от полезрението ми при тласкането, С. си остана
тамл В този момент тя му казваше нещо, но аз не чувам какво. Принципно
децата до 08.00 ч. трябва да са на училище. Конкретно не мога да кажа в
колко часа сме излезли. Не съм видяла там децата на С.и. Не съм ги чула да
10
викат или да плачат.
Давах обяснения в полицията в П., но не си спомням кога точно. Не
беше същия ден, беше по-късно. Нямам спомен П. да плаче този ден, нито
пък да съм казала, че този ден е плакала. Аз сега не работя, гледам си детето в
къщи, по майчинство съм. Тогава бях на работа от 08.00 ч., патрулката беше
отвън, полицаи колко са били не съм видяла и не знам, не съм видяла полицаи
вън.
Да, беше спряла патрулката пред тях и пътната им врата беше отворена.
Моята кола е паркирана пред нас, къде другаде да е.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото М. Р. К..


СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Р. К. на *** г., родена на *****. в гр. П., живуща в гр. П., българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам семейство С.и отдавна. Живея на ул. "*******" 17 в П., точно
срещу тяхната къща. Нашата къща и точно моята стая гледа към тяхната
веранда, къща и двор. Спомням си инцидент между тях миналата година,
11
месец ноември миналата година, след 15 дата беше. Една сутрин ставам в 7.00
ч., моята стая гледа към тяхната веранда и трябваше да закарам моята майка
на работа.
След това докато се оправях, чух викове и шумове и погледнах да видя
какво се случва. Тогава видях Н. и А. да говорят на висок глас и видимо да се
разправят. Чух А. да използва доста лоши епитети към Н., които не са
нормални, чух че е лека жена и че не става за майка, не беше това точният
израз, но другият не става да го кажа тук.
След това започна едно бутане, както им е верандата, надолу има едни
стъпала, те крещяха, имаше спор, започна едно бутане оттам, откъдето стояха,
към самите стълби и Н. падна.
Аз се стреснах и отидох в другата стая и казах веднага на моите
родители какво стана. Аз мислех да сляза долу да видя какво става, те казаха
да не се бъркам и когато слеязохме, вече имаше полицейска кола.
Моята къща е може би е на 20 метра от къщата на С.и, една улица ни
дели, не много голяма.
Те имат дувар, бетонна ограда, но нашата съща е на два етажа и моята
стая е на втория етаж, и имах перфектен изглед. Н. като падна на земята, тя не
очакваше, падна по гръб, пет или шест стълби са, не е много голямо
стълбището. С панталон дълъг беше облечена, с яке, то беше студено. Аз като
видях, че падна, веднага припнах да кажа на нашите, ако има нещо, да ходя да
помогна. Не съм видяла точно кога е дошла патрулката. Аз излязох в осем без
20. Тази същата сутрин не съм се виждала с Н.. По-късно съм е виждал, но не
се е събличала дали има синини по гърба, по лицето не е падала. Каза, че
гърбът я боли. Аз все още не работех. Бях в майчинство. Казах, че закарах
майка ми. Не съм чула П. на плаче тази сутрин.
Не съм видяла Д. да излиза тази сутрин. След като А. бутна Н.,
нареждаше някакви неща и говореше на висок тон, не видях какво стана
после, защото отидох при майка ми и баща ми.
Когато тръгнахме с майка ми за работата й, в техния двор има метална
врата и се виждаше, имаше хора и А. беше там.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
12
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото И. Д. Д..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. Д. Д. на *** г., роден на ***** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

АДВ. М.: Госпожо съдия, само да поясня защо го викаме този свидетел,
защото още преди този случай за домашно насилие, доверителят ми е
преспивал при него, тъй като се е страхувал от инсценировка на домашно
насилие.

СВИДЕТЕЛЯТ: Познавам А. С. от 2013 г. Имало е период през миналата
година, през който ми е споделял, че има проблеми с неговата съпруга и се
притеснява от инсценировка на домашно насилие. Притежавам къща в гр. П.
и той ме помоли да му дам ключове, за да спи там. Случвало се е и аз да съм
там, но живея в Пазарджик.
Случвало се е да спи през седмицата, случвало се е да спи и в събота и
неделя. Случвало се е, когато децата ги няма и са при родителите на Н. в С.
13
през събота и неделя, той да остава в моята къща, докато си дойдат. Да,
защото го е страх той да остане сам с Н., без децата.
Споделял ми е, че си е бил в къщи и съпругата му е взела телефона и се
опитала да го счупи, и когато той отишъл близо до съпругата си да си вземе
телефона тя започнала да вика за помощ и голямото му дете Д. е видял, че
няма нужда от помощ. Доста е спал у нас и аз съм прекарвал също там през
нощта с него.


СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото К. М. Ц..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
К. М. Ц. на *** г., роден на ****** г. в гр. П., живущ в гр. П., български
гражданин, женен, осъждан за притежание на оръжие, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам А. и Н. С.и. Знам къде живеят.
Ноември месец беше миналата година, 20-и мисля, че беше, не си
спомням точно. Една сутрин излизам към седем-седем и нещо към центъра на
П., бях си направил кафе от къщи и спрях пред „Мираж“, това е магазин и
14
кафе, да си го изпия на сушина. Мисля, че валеше, не мога да си спомня.
Тогава видях С. да излиза от тях и да тича към Торомановите, съседите,
така си ги знаем, сега са Костуркови. После се спря пред тях и след него
излезе Н.. Огледа се и се качи в една кола червена комби, паркирана пред тях.
Мисля, че взе да говори по телефона. След това С. влиза в къщата и след
някое време излезе и се качи в джипа и тръгна. И аз после не стоях и тръгнах.
Аз съм бил някъде на 20-30 метра не съм много сигурен, но там беше.
Не съм чул викове, обиди. Ако се беше случило нещо такова, щях да го чуя и
до го видя. Нямаше други хора по улицата. И коли нямаше, само на Н. колата
и на С. джипа. Други коли нямаше.
Не съм видял отворени прозорци на другите къщи и други хора не съм
видял.
Не е бил отворен прозорецът на Костуркови и не е имало никой на
прозореца.
Аз съм фадромист в Италия. От близо 6 месеца съм в Италия, преди
това две години бях в Германия. По време на тази случка се водех в
Германия, но бях в болнични.

АДВ. К.: Моля да изискате от ОДМВР - Пазарджик по личните данни на
свидетеля данни за влизане и излизане на свидетеля касателно периода от
15.11.2023 г. до 25.11.2023 г. и след като е бил в болнични свидетелят, да го
задължите да представи болничните си листове за датата 20.11.2023г.

АДВ. М.: По искането от ОДМВР - Пазарджик по личните данни на
свидетеля, данни за влизане и излизане на свидетеля касателно периода от
15.11.2023 г. до 25.11.2023 г. - не се противопоставям. Изискването на
документи не става по този ред, ГПК, има ред по чл.190 ГПК за изискване на
документи от трето лице.

СЪДЪТ като взе предвид не противопоставянето на страните няма
пречка да се изиска информация от ОД на МВР - Пазарджик и

15
О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗИСКА информация от ОД на МВР - Пазарджик за напускане
и влизане на лицето К. М. Ц., ЕГН: ********** в Р.България в периода от
15.11.2023 г. до 25.11.2023 г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на молителката да представи молба по чл.192
ГПК.

ПРОДЪЛЖАВА РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛЯ: Когато А. тръгна към
къщата на Костуркови, се спря пред нея на улицата.
След като излезе Н. по него, се поогледа наляво и надясно, разбираш ли,
и след като се качи в колата, А. се върна в къщата. Докато стоеше там, нищо
не си казаха. Да, виждал съм я и друг път тази червена кола комби. Не знам на
кого е тази кола. Н. се качи да я кара. Виждал съм я Н. да кара тази кола и
друг път.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.

За събиране на допуснатите доказателства съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА ДЕЛОТО за 12 юли 2024 година от 14:30 часа, за която дата и
час страните и процесуалните им представители уведомени.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16
Секретар: _______________________
17