Решение по дело №1645/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1224
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20221100901645
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба от 02.09.2022 г., която изхожда от търговско дружество –
„ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище : гр. София и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.“, ж.к. „*******, която е подадена от законния представител
на дружеството – управителя К.. С нея е поискано откриване производство по
несъстоятелност спрямо дружеството, заради настъпилото при него състояние
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
В молбата са изложени твърдения, че към момента на депозирана на молбата
дружеството е обременено с изискуеми и неразплатени парични задължения възлизащи в
размер на сумата от 140 031 лв., като една част от тях имат публичен характер – данъчни и
осигурителни задължения, а друга съставлява трудови възнаграждения на персонал,
кредитни задължения и задължения към контрагенти. Пояснено е, че през 2021 г. спрямо
молителят е иницииран изпълнителен процес за събирането на дължимите от него публични
задължения, като считано от 31.03.2022 г. по отношение на банковите му сметки е наложен
запор. Поддържа се, че търговецът подал молбата за откриване на производство по
несъстоятелност не разполага с потенциала да набави чрез своята търговска дейност или да
привлече от други лица достатъчно парични средства, които да използва за да пристъпи към
погашение на натрупаните от него изискуеми парични задължения. Изтъква, че според
данни в междинния си счетоводен баланс към 26.08.2022 г. разполага с краткотрайни активи
в размер на 17 343 лв., а това е крайно недостатъчно за да подсигури обслужване на
изискуемите му текущи задължения възлизащи на 140 031 лв. Съпоставката на стойностите
на краткотрайните му активи и текущите му задължения показвала, че дружеството
демонстрира неблагоприятни стойности на коефициента измерващ общата му ликвидност,
което означава, че е в положение на неплатежоспособност. Допълва се, че краткотрайни
активи в размер на 17 343 лв. нямат гарантирана събираемост, което означава, че е
1
възможно този показател на дружеството да е по-нисък, а оттам и измерителя за ликвидния
му потенциал с още по-лоши стойности. Молителят сочи, че затрудненията му са с траен
характер и са необратими, по причина, че дейността на дружеството е редуцирана през
годините, а към момента и изцяло преустановена, тъй като активите му са с наложени
запори, а персоналът не може да получава заплати. Казаното създавало извод, че
дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, доколкото не е способно да
покрие текущите си задължения с притежаваните краткотрайни активи.
Предвид изложеното се иска от сезирания съд да постанови решение по смисъла на чл.
632, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството бъде открито производство по несъстоятелност, като
същото се обяви за неплатежоспособно, а при условията на евентуалност за свръхзадължено,
като се определи началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, да се
назначи временен синдик, като се определи и възнаграждение за дейността му, съответно се
насрочи първо събрание на кредиторите.
В съдебно заседание насрочено за разглеждане на молбата дружеството-молител не се
представлява.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ООД, с капитал 5 000 лева, внесен изцяло. То е учредено през 2005 г. и има двама
съдружника.
Съгласно решение на ОС на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД взето на заседание
състояло се на 26.08.2022 г. съгласно изготвен и представен по делото протокол е прието от
законния представител на дружеството да бъде подадена до компетентния окръжен съд
молба с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо него.
В представен списък на кредиторите на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД търговецът
изрично признава, че към 26.08.2022 г.. в правната му сфера са налице необслужени парични
задължения, както следва : към работници - за неизплатени трудови възнаграждения; към
кредитна институция – за невърнат банков кредит; към бюджета – за данъци и задължителни
осигурителни вноски, ведно с лихви върху тях, както и към други кредитори. Общият
размер на изискуемите текущи задължения на дружеството е индивидуализиран на сумата
от 140 030,90 лв.
С ангажиран опис и оценка на своите активи и пасиви дружеството-молител посочва,
че към 26.08.2022 г. активите му имат балансова стойност от общо 19 810 лв., като не
разполага с никакви касови наличности, съответно средствата по разплащателните му
сметки възлизат на 1 101 лв. Съществена част от активите му са концентрирани в група
вземания от клиенти /15 575 лв./. В пасивите са отразени собствен капитал, неразпределена
печалба, текуща загуба /127 445 лв./, задължения по заем към банка, задължения към
персонал, публични задължения за данъци и осигурителни вноски, задължения към други
кредитори, както и лихвени задължения начислени по висящо изпълнително дело.


За целите на изследването в производството от молителя се представят счетоводните
му баланси към 31.12.2020 г. и междинен баланс към 26.08.2022 г., както и отчет за
2
приходите и разходите към 31.12.2020 г. и междинен такъв към датата – 28.06.2022 г.
По отношение на дружеството са наложени обезпечителни мерки - запори върху
банкови сметки в кредитни институции, както и върху МПС – лек автомобил марка
„ДАЧИЯ“ с рег. № *******, като за целта е издадено постановление от 31.03.2022 г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
От извършена служебна справка в ИИСКИР-ИКАР не се установява „ДРУЖЕСТВО
ЗА О.И С.“ ООД понастоящем да е носител на вещни права върху недвижими имоти.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че
„ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД е регистрирано като собственик върху МПС – „ДАЧИЯ
ЛОГАН“ с рег. № *******, като собствеността е придобита и се притежава от дружество,
считано от 10.01.2022 г.
Според постъпила след изискване Справка за общи публични задължения на молителя
към НАП с актуалност към 03.10.2022 г. се установява, че дружеството – „ДРУЖЕСТВО ЗА
О.И С.“ ООД има натрупани такива, чието погасяване не е извършено по доброволен ред и
те възлизат на сумата от общо 2 429,88 лв. /2 425,16 лв. – главници и 4,72 лв. – лихви/, а тези
подлежащи на принудително изпълнение възлизат на общо 89 456,56 лв. /82 648,31 –
главници и 6 808,25 лв. – лихви/
От постъпилата справка за банкови и платежни сметки с титуляр – „ДРУЖЕСТВО ЗА
О.И С.“ ООД изготвена от Дирекция „Регистри“ към БНБ е видно, че дружеството е титуляр
на една разкрита разплащателна сметка в „Банка ДСК“ АД, считано от 11.01.2006 г., като на
постъпленията по тази сметка са наложени четири действащи запора от 14.04.2022 г.,
19.04.2022 г., 23.06.2022 г. и 11.08.2022 г.
След изискване с писмо от 07.10.2022 г. ТД на НАП – София, Офис „Л.“ е
предоставил по делото заверен препис от ГДД подадени от „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД
за 2019 г. 2020 г. и 2021 г. В писмото е поместено и изявление, че спрямо дружеството няма
данни за провеждани ревизионни производства, които да са приключили с издаване на
ревизионен акт към датата – 06.10.2022 г.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.
В периода от 2019 г. до 31.12.2020 г. приходите от дейност на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И
С.“ ООД имат за единствен източник предоставянето на услуги. За този период се
наблюдава възходяща тенденция по отношение получаваните парични постъпления, като за
2019 г. са генерирани такива в размер на 508 хил. лв., а за 2020 г. се бележи и повишение до
585 хил. лв. В следващата 2021 г. вече се наблюдава спад в получаваните от търговеца
приходи от дейност, а именно същите бележат редукция до 534 хил. лв. Ръст обаче се
наблюдава и в отчитаните разходи от дружеството, като през годините повишението на този
показател повлиява върху генерираната от търговеца печалба, която 33,86 % през 2019 г.,
спада до 30,08 % през 2020 г., съответно 8.99 % през 2021 г. През 2022 г. обаче негативната
тенденция между съотношението приходи и разходи взема превес, което води до финансово
положение при което към 26.08.2022 г. „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД отчита загуба
127 445 лв. Тези процеси пораждат състояние на декапитализация на дружеството. Анализа
на вещото лице за периода 2019 г. – 26.08.2022 г. показвал, че при търговеца се развива
трайно състояние на влошаване на финансовите показатели, като основен индикатор за това
са коефициентите за ликвидност бележещи непрекъснато понижаване, което илюстрира
финансова картина, при която от много позитивни финансови стойности настъпват процеси
3
на поетапно и трайно влошаване, което достига своята кулминация към края на
проверявания период /26.08.2022 г./, когато дружеството-молител е доведено до положение,
в което да не може да погасява текущите си задължения с разполагаемите краткотрайни
активи. Експерта локализира, че към посочената дата дружеството е силно зависимо от
своите кредитори, като няма потенциала да погасява натрупаните текущи задължения в
дългосрочен хоризонт. Показател за неблагоприятната прогноза за евентуалното бъдещо
финансово развитие на дружеството е и констатираната отрицателна стойност на
коефициента измерващ финансовата автономност на търговеца. Вещото лице маркира и
това, че през целия проверяван период „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД демонстрира
перманентна висока задлъжнялост по публичните си плащания към държавата, като това е
предизвикало налагането на запор върху банковата сметка на молителя, което създава
допълнителни затруднения пред ритмичното разплащане на задълженията на дружеството с
негови контрагенти, а индиректно и пред осъществяване на търговската му дейност.
Комплекса от изложените причини е довел до фактическото положение, че към 01.09.2022 г.
„ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД преустановява извършването на своята търговска дейност
по предоставяне на охранителни услуги. В обобщение от експерта се прави извод, че
невъзможността на дружеството да погасява своите изискуеми текущи задължения се
отличава с траен и необратим характер и тази тенденция няма как да бъде преодоляна.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е
подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е
неплатежоспособен и евентуално свръхзадължен. Разгледана по същество тя е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
4
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички
задължения за финансовия период (2019 г. – 26.08.2022 г.) са краткосрочни и изискуеми –
същите са формирани от публично-правни задължения, както и от задължения с частен
характер произтичащи от наемане на персонал, теглене на банков кредит, ползване на
услуги от други доставчици и пр. Всички тези краткосрочни задължения са такива с
настъпил падеж. Липсват събрани доказателства за постигнато съгласие от кредиторите за
тяхното отсрочване или разсрочване, респективно опрощаване.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
5
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая по отношение на изследвания период от 2019 г. до 31.12.2021 г. макар и с
наблюдаваща се тенденция към негативно изражение на някой финансови стойности при
функционирането на предприятието на стопанският субект се наблюдава формиране на
показатели за ликвидност в много добри стойност, които макар да бележат спад с всяка
година са в достатъчна степен над приемливата граница от единица. Рязка промяна в посока
към влошаване обаче настъпва след 31.12.2021 г., когато за около малко над 8 месеца
дружеството редуцира драстично своя КОЛ от 1,3285 на 0,1343. Това понижение ясно издава
загубата на потенциал дружеството да погасява текущите си задължения с краткотрайните
си активи. Илюстрираните от вещото лице допълнителни микроикономически процеси в
предприятието показват, че същото е изгубило своята жизнеспособност, тъй като разходите
от дейността му са добили стойности, които правят невъзможно постигането на целта на
всеки търговец, а именно да генерира печалба. Напротив „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД за
дейността си реализирана през 2022 г. отчита загуби и то със съществени размери, които са
довели и до вземане на решение дружеството да преустанови търговската си дейност,
считано от началото на м.септември 2022 г. Това обективно положение окончателно прави
невъзможна хипотезата за обратимост на изпитваните затруднения и означава, че
настъпилата трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си
задължения няма как да бъде преодоляна към приключване на устните състезания в
настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че молителят е спрял
плащанията на своите задължения с публичен характер, както и на тези произтичащи от
сключени търговски сделки, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2
ТЗ, включително факта-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето
защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед
приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната
дата на това състояние.
Мотивиран от тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско
дружество – „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД е основателна и трябва да се уважи.
При формиран позитивен извод за настъпила неплатежоспособност не следва да се
разглежда заявеното второ основание за откриване на производство по несъстоятелност
поради настъпила свръхзадълженост, защото същото очевидно не е предпочитаното от
ищеца и е заявено в условията на евентуалност, респективно предвид доказването на
предпочитаното основание – неплатежоспособност се изключва хипотеза на сбъднало се
вътрешно-процесуалното условие за това - неоснователност на молбата на заявеното главно
основание (неплатежоспособност).
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
6
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 26.08.2022 г. показателят за обща ликвидност се позиционира на
стойности осезаемо под референтните граници и едновременно с това не се наблюдава
каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото състояние на търговеца.
Затова съдът приема като начална дата на неплатежоспособността датата 26.08.2022 г., към
която затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и
при неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
7000 лева, указано им с определение от 14.10.2022 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно, още повече, че молителят прави такова искане. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на
кредиторите.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер
на 250,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 500,00 лв., като тези суми
подлежат на инкасиране от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с
ЕИК *******, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Л.“, ж.к.
„******* при НАЧАЛНА ДАТА - 26.08.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище : гр.
София и адрес на управление: гр. София, р-н „Л.“, ж.к. „*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Л.“, ж.к. „*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ДРУЖЕСТВО ЗА
О.И С.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-
н „Л.“, ж.к. „*******.
7
СПИРА производството по търг. дело № 1645/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-2
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
„ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: BG*******, BIC код на
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО ЗА О.И С.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище : гр. София и
адрес на управление: гр. София, р-н „Л.“, ж.к. „*******, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл.
621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 750,00 лева –
държавна такса за производството и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8