р е ш е н и е
N
гр.Плевен,
21.09.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***,
ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Стела Цветкова ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 3340 по описа за 2018 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***е постъпила искова молба молба от П.И.И. ***,
като майка и законен представител на малолетното дете К.П.Г., чрез адв.И.Д.
против П.Й.Г., в която се твърди, че с влязло в сила решение на *** по
гр.д.№2062/2015г. ответника бил осъден да заплаща издръжка на детето К. в
размер на 110лв., считано от 05.05.2015г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване. Твърди се също така, че настъпила промяна на
обстоятелствата, при които е определен този размер издръжка – детето израснало;
увеличили се нуждите ме от храна, облекло; вече е ученик в трети клас. Излага
се, че майката не може да осигури достатъчно средства дори за най-елементарните
нужди на детето, т.к. е безработна и болна. Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде изменен размера на
дължимата на детето К. издръжка, като бъде осъден ответника а му заплаща още
100лв. месечно, т.е. по 210лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба, заедно
със законната лихва за забава.
Ответникът П.Й.Г. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата П.И.
и ответника П.Г. са родители на детето К.П.Г., роден на ***г.
Безспорно е също така, че с влязло в
законна сила на 05.08.2015г. решение по гр.д.№2062/2015г. по описа на ***
ответника бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете К. в
размер на 110лв., считано от 05.05.2015г. до настъпването на основания за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
От приложените преписи на разпореждане №**********/01.10.2017г.
и *** изд. от ***се установява, че ищцата П.И. получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 170лв. със срок 01.03.2019г.
От приложената справка от ***(на л.21) се установява, че
ответника работи по трудово правоотношение при ***
По делото е изготвен писмен социален доклад, в който се
излага, че детето К. е ученик в четвърти клас в ***; не ползва градски
транспорт; за учебни пособия към момента му били необходими около 50-60лв.;
посещавало училищен стол, където се заплащала седмична такса в размер на 11лв.;
всеки ден майка му давала около 2-3 лв. за закуска; било с поставена диагноза
астигматизъм, като по препоръка на лекар трябвало да носи очила, цената на
които била около 150-200лв.; не посещавало извънкласни занимания, свързани с допълнителни
разходи; ходело на училищни екскурзии, за които били необходими средства.
Детето споделяло при социалното проучване, че искало да спортува извън училище,
но майката нямала средства за заплащане на необходимите за това такси. Посочено
е също така в социалния доклад, че майката от 3-4 години не работела и нямала
регистрация в ***.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на сина си е определен
към м.юли 2015г. От този момент до завеждане на настоящото производство е
изминал един период от три, през който детето е пораснало и неговите нужди са
се изменили. Променили са се и социално – икономическите условия в страната,
както и минимално дължимия размер на издръжката – към датата на предходно
определяне на издръжката, минималната за страната работна заплата е била в
размер на 310лв., а към настоящия момент е 510лв. При тези обстоятелства, съдът
намира, че са налице основанията по чл.150 от СК за изменение на дължимата от
бащата в полза на детето К. издръжка.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си -
една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).
Считано от 01.01.2018г. МРЗ е в размер на 510лв. или една четвърт от нея се
определя на 127,50лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето К. месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на десет
годишна възраст, с която нормално са свързани: сравнително чести разходи за
закупуване на дрехи и обувки, с оглед израстването на детето; разходи за
пособия и материали, свързани с учебния процес; разходи за книги и развлечения;
за екскурзии и почивки; обичайните разходи за храна и отопление. Не се установиха
разходи, необходими за задоволяване на някакви специфични нужди на детето. При тези установени обстоятелства, съдът
счита, че ежемесечната сума, която би могла да задоволи нормалните потребности
на детето К. е в размер на поне около 270лв. месечно.
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 150лв. от тази издръжка. Установи се от събраните доказателства, че
ответника има регистриран трудов договор. Същият е в работоспособна възраст и
без данни за влошено здравословно състояние. При тези обстоятелства, съдът
приема, че ответника е в състояние да реализира месечни доходи над размера на
минималната работна заплата, които биха му позволили да заплаща такава издръжка.
От съдържащата се в приложеното гр.д.№2061/2015г. справка за родствени връзки е
видно, че ответника има и друг син, който обаче към настоящия момент е навършил
пълнолетие.
Останалата част от издръжката следва
да се поеме от майката. Стана ясно, че тя не работи по трудово правоотношение и
има заболяване, поради което е с определена степен на ивналидност и пенсия в
размер на 170лв. Съдът отчита и факта, че майката полага непосредствените и
ежедневни грижи за детето, които също са оценими.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 150лв. и
следва да бъде уважен като такъв. Върху дължимата от ответника издръжка следва
да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба. Искът за разликата до пълния претендиран размер от 210лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по
сметка на *** държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 57,60лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№2062/2015г.
по описа на ***, като ОСЪЖДА П.Й.Г. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К.П.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка П.И.И. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на
150 лв., считано от 14.05.2018г. до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер месечна издръжка от 210лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК П.Й.Г. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 57,60лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок, считано от 27.09.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: