Решение по КНАХД №1949/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от З. П. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник, срещу Решение № 742 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 459 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е потвърдено НП № 439а-152/ 18.12.2024 год. на ВПД началник на Трето РУ към ОД МВР Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗД, като Т. е осъдена да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че извършването на деянието не е доказано по несъмнен начин. Конкретно се изразява становище за недоказаност на точния час, в който е било установено непълнолетното лице без придружител. Привеждат се доводи за маловажност на случая, във връзка с което се приема за достатъчно жалбоподателката да бъде предупредена, че при повторно извършване на такова нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

 

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник на Трето РУ към ОД МВР Варна, депозира писмено становище чрез процесуален представител, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

 

В съдебно заседание се явява представител на ОП – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от З. П. Т. срещу НП № 439а-152/ 18.12.2024 год. на ВПД началник на Трето РУ към ОД МВР Варна, с което й било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

На 29.11.2024г. в Трето РУ при ОД на МВР-Варна бил получен сигнал, че в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица]е забелязано лице, което реже с нож гумите на паркирани автомобили. На посоченото място около 22,20ч. пристигнали полицейски служители, които установили лице, отговарящо на предоставеното им описание. Състоянието му било преценено като неадекватно, като лицето не разполагало с документ за самоличност, но носело нож. Същото било задържано и отведено в сградата на Трето РУ-Варна, където било установено като В. Т. Т., с [ЕГН]-***** към този момент. Предвид констатацията, че се касае за непълнолетно лице, на 02.12.2024г. от Ж. Ж.- полицейски инспектор в Трето РУ-Варна бил съставен акт за установяване на административно нарушение на майката на Т.-касаторът З. Т., за това, че в качеството на родител на непълнолетния Т., не го е придружила на обществено място след 22,00ч. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата около извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан от нея с общи възражения. Въз основа на съставения акт на 18.12.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на свидетелите Ж. Ц. Ж., Х. Л. Х. и Н. В. Д., като ги е кредитирал изцяло, с оглед констатацията, че същите са непротиворечиви помежду си, а и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите и приобщените писмени доказателства позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена, като се е позовал конкретно на документите, преценени за особено съществени.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Споделен е изводът на АНО за безспорната установеност на процесното нарушение, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че при правилна правна квалификация на нарушението е било наложено и надлежно наказание, в минималния размер, предвиден в закона, поради което за съда не е съществувала възможност да ги ревизира. Възраженията за маловажност на случая са отхвърлени като неоснователни.

С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За изчерпателност съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнат до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство. Настоящият съдебен състав споделя това становище, като констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 1469/15.07.2024 г. на ВПД директор на ОД на МВР-Варна). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Правилно въззивният съд е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства и е изложил последователни, макар и лаконични мотиви относно тяхната оценка.

Правилно е счетено за доказано по несъмнен начин, че касаторът, като родител на непълнолетно лице, не е изпълнила задължението си да го придружи на обществено място след 22,00ч. Споделя се и изводът, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от АНО. Според разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето родителите са длъжни да придружават на обществени места след 22,00 часа децата си, които са навършили 14-, но не са навършили [възраст] възраст. Изключение е допуснато в ал.4 на същата разпоредба, според която ако родителите не могат да придружат детето си, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа. В случая жалбоподателката несъмнено не е придружавала сина си на посоченото място. Липсват доказателства също така последният да е бил придружаван от пълнолетно лице, а още по-малко-от такова лице, осигурено от родителите за негов придружител. Като не е изпълнила задължението си по чл.8, ал.3 от ЗЗД, Т. е нарушила цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на чл.45, ал.3, предвиждащ специална санкция за родител, който наруши чл. 8, ал. 3, какъвто е и процесният случай. Наказанието е определено законосъобразно, в минималния размер, предвиден в закона.

В обжалваното решение са обсъдени всички доводи на страните, като е направено достатъчно ясно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Правилно е отхвърлено и искането случаят да бъде счетен за маловажен. За тежестта на нарушението не е от значение само часът, в който непълнолетният е установен на публично място и без придружител, но и особеностите на конкретната ситуация, в която се е намирал. В случая синът на жалбоподателката е бил задържан във връзка с извършвано от него увреждане на чуждо имущество, като състоянието му е било преценено като неадекватно. Налице е била следователно опасност както за самия непълнолетен, предвид състоянието му, така и за околните и за имуществото им, с оглед извършваните от него действия посредством хладно оръжие. В тази връзка правилно въззивният съд е преценил, че обществената опасност на деянието е повишена, предвид ситуацията, в която непълнолетният се е намирал, като изводът за немаловажност на случая се споделя и от настоящия състав.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Основното възражение на касатора се свежда до твърдения за недоказаност на часа, в който детето е било установено на публично място, с които настоящият съдебен състав не намира основания да се съгласи. Часът, в който непълнолетният е бил на процесното място без съответен придружител, се установява по несъмнен начин както от изготвената по случая докладна записка (ценена в качеството й на писмено доказателство), така и от изисканите в хода на съдебното производство документи, изготвени във връзка със задържането му по реда на ЗМВР. Макар и в посочените писмени доказателства часът да е посочен приблизително, няма съмнение, че моментът на установяване на Т. е бил след 22,00ч. на процесната дата.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че въззивният съд не е обсъдил наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В действителност в тази насока са изложени кратки, но напълно достатъчни мотиви, позволяващи правилното възприемане на волята на съда.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА срещу Решение № 742 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 459 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

 

ОСЪЖДА З. П. Т. от [населено място], [ЕГН], да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.