Р Е Ш Е Н И Е № 260578
25.09.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 28.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11964 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК и чл. 274, ал.1, т.2, предл. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищец Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че на ***около ***ответник Н.Й.Д. управлявайки л.а. ***, с рег. № *** по пътя между ***и *** след употреба на алкохол 2,30 промила установена по надлежния ред при движение с несъобразена скорост и неправилно изпреварване на л.а. ***, с рег. № ***, управляван от П.К.В.причинява неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания резултат от три средни и три леки телесни повреди.
Заявява се че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № ** от ***В исковата молба се твърди, че спрямо виновния водач Н.Й.Д. е образувано НОХД № 1590/2014г. по описа на Районен съд-Пловдив, приключило с подписване на споразумение, с което последния се е признал за виновен. Като било изрично записано, че Н.Й.Д. е извършил деянието в нетрезво състояние – 2,30 промила алкохол в кръвта.
Твърди се, че на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ полица № *** със срок от 30.09.2013г. до 29.09.2014г. на л.а. ***, с рег. № *** със застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, пострадалият при ПТП П.К.В.е предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е образувана щета № ***, като след разглеждане от застрахователно-експертната комисия е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, които са преведени на 17.11.2014г. на П.К.В.. Посочва се, че с изплащането на сумата ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу делинквента – ответника по делото като предвид обстоятелството, че вредите са причинени при ПТП в пияно състояние застрахователят заявява правото си на регрес за изплатените суми.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Н.Й.Д. дължи следните суми: 18000 лева- главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица № ***, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019г. до окончателното заплащане, както и разноските в заповедното производство за които е била издадена заповед № 4068/17.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5439/2019г. по описа на РС – Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 57200/05.09.2019г. от ответника Н.Й.Д..
В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск както по основание, така и по размер.
Твърди се, че при определяне на обезщетението за претендираните от П.В. неимуществени вреди на първо място не е спазена стриктно визираната в нормативните актове процедура затова и че при провеждането й са допуснати съществени нарушения.
Твърди се, че определената сума е прекомерно голям размер за репариране на неимуществените вреди.
В отговора се твърди, че не е налице основание на претенцията на ищцовото дружество, тъй като ответника не се явява титуляр по процесната полица за застраховка, а такъв се явява друго лице.
Оспорва се процесната сума да е заплатена от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД. Твърди се, че е изтекла погасителната давност за упражняване на правото на регресна претенция от страна на ищцовото дружество.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от Протокол № 215/31.03.2014г. по НОХД № 1590/2014г. по описа на РС – Пловдив ответника е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1, буква „а“, предл. 2 вр. ал.1, буква „б“, предл. 2 НК затова че на ***на път II-64 – километър 44+050- пътят между ***и *** при управление на лек автмобил ***, с рег. № *** е нарушил чл. 5, ал.1 и ал.2, чл. 6, т.1, чл. 8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 42, ал.2, т.2, чл.44, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на П.К.В.изразяващи се в 1. открито счупване на раменна кост, което е довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник; 2. счупване на лявата ключица, причинило трайно затрудняване движението на горен ляв крайник; 3. счупване на ребра от 5-то до 8-мо довело до трайно затрудняване движението на снагата като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.30 промила установена с протоколза химическа експертиза № 1131/27.12.2013г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС – ответника довело до причиняването на травматичните увреждания на пострадалия П.К.В..
Видно от договор за застраховка „ГО“ полица № *** със срок на действие от 30.09.2013г. до 29.09.2014г. автомобилът управляван от виновния водач е бил застрахован при ищеца като последният е изплатил обезщетение по застраховката в размер на сумата от 18 000 лева на дата 17.11.2015г. което обстоятелство безспорно се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К., която съдът кредитира изцяло. Сумата е изплатена в резултат на сключено между пострадалия и ищеца споразумение № 654/10.10.2014г. след приключила процедура от застрахователна експертна комисия за определяне размера на застрахователното обезщетение.
С изплащането на обезщетението в полза на застрахования е възникнало правото на регрес за изплатената сума против ответнка, тъй като последния е допуснал ПТП в пияно състояние – арг. от чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./
Видно от приетата по делото САТЕ с вещо лице А.П. не се установява съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия Върбанов.
СМЕ с вещо лице М.Б. дава заключение, че е налице пряка причинна връзка с травматичните увреждания по влязлата в сила присъда на наказателния съд и настъпилото ПТП. Вещото лице посочва, че пострадалия е претърпял много силни, нетърпими болки, била е извършена операция с цел фиксация, поставена е гипсова шина, на 10.02.2014г. е извършена нова операция, на 03.04.2014г. е извършена трета операция за премахване на Киршнерови игли, оздравителния процес е траел 7-8 месеца, като вещото лице посочва, че захвата на лявата ръка винаги ще бъде по-слаб, т.е налице е необратимо увреждане хватателната способност на лява ръка. Вещото лице посочва и че са налице психоемоционални травми, които остават с години след такава катастрофа.
Настоящата инстанция намира, че при така събраната доказателствена съвкупност предявения иск е изцяло основателен и доказан по размер. Въпреки че по делото не беше разпитан пострадалия изплатеното му обезщетение от 18 000 лева за общо 6 травматично увреждания, едно от които включващо в себе си 3 счупени ребра е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и правилно определено от застрахователя. Както вещото лице Б. посочва болките и страданията са били нетърпими, със силен интензитет, преживени са 3 операции, оздравителния процес е отнел 7-8 месеца. Следователно, паричният еквивалент от 18 000 лева е справедлив, законосъобразен и морален при репариране неимуществените вреди причинени от ответника.
Не се споделя възражение за погасяване на вземането по давност тъй като съгласно §31 от действащия КЗ за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането – какъвто е настоящия случай, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6 и 8 и чл. 379 КТ т.е прилага се новата уредба съгласно която давността тече от датата на извършване на плащането, а не от датата на настъпване на увреждането.
Отхвърлят се и възраженията на ответника за неспазена процедура от застрахователя при изплащането на обезщетението, тъй като настоящата инстанция не е обвързана от процедурите на застрахователя, а прилага единствено чл. 52 ЗЗД и търси справедливия доказан размер на неимуществените вреди, при което констатира, че сумата от 18 000 лева представлява справедливо обезщение за пострадалия, а от там и тази сума следва да се понесе от ответника предвид извършването на ПТП в пияно състояние.
Отхвърля се възражение затова, че ищецът не е конкретизирал болките и страданията които пострадалия е претърпял, право на ищеца е да оформи претенцията си общо за всички неимуществени вреди, без да диференцира по пера за всяко травматично увреждане.
Отхвърля се възражение затова, че механизма на ПТП не е доказан. ПТП е установено с влязла в сила присъда, която фиксира конкретните нарушения на ЗДвП откъдето и произтича противоправността на деянието на ответника.
Предвид на гореизложеното искът следва да се уважи, а в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на сумата от 2080 лева за заповедното производсто и настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н.Й.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 12113078 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Черни връх № 51Д с изп.директори М.Г. и П.Д. сумата от 18000 лева- главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица № ***, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019г. до окончателното заплащане, както и разноските в заповедното производство за които е била издадена заповед № 4068/17.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5439/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА Н.Й.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 12113078 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Черни връх № 51Д с изп.директори М.Г. и П.Д. сумата от 2080 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.