Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 8783 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 284902 от 04.12.2017г., постановено по
гр.д. № 68278/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав, са били уважени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на М.А.В.,
че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 4167.81лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за битови нужди за периода м.03.2012 г.- м.04.2014 г.,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 20745/2015 г. на СРС, 79 състав
-16.04.2015г. до окончателното изплащане сумата и сумата от 676.41лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2012 г. – 18.03.2015г., като
иска в останалата част, за периода 30.04.2012г.-01.05.2012г., като
неоснователен, е отхвърлен. Били са
уважени исковете с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, по отношение на С.С.В., че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 2381,66
лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода
м.03.2012 г.- м.04.2014 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
20745/2015 г. на СРС, 79 състав -16.04.2015г. до окончателното изплащане сумата
и сумата от 386,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.05.2012 г. – 18.03.2015г., като иска в останалата част, за периода
30.04.2012г.-01.05.2012г., като неоснователен, е отхвърлен.
С решението са отхвърлени предявените от„Т.С. ЕАД
срещу Й.А.Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за заплащане на
сумата от 595,41 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода м. 03.2012 – м.
04.2014 г и за заплащане на сумата от 96.63лв.- обезщетение за забава за
периода 30.04.2012г.-18.03.2015г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца ”Т.С.”
ЕАД, в частта му, с която заявените от него претенциите са били отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
исковете в отхвърлените им части са неоснователни, т.к. не е приложил правилно
материалния закон и не е взел предвид разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди По тези съображения жалбоподателят прави искане за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и за постановяване
на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна – М.В., С.В. и Й.Б. са депозирали отговор на жалбата по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК, в който са заявили, че я намиратза неоснователна,
а решението на СРС - за правилно и молят
то да бъде потвърдено в обжалваната му част от въззивния съд като такова.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Решението в частта, са която са били уважени исковете
с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по
отношение на М.А.В., че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 4167.81лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода м.03.2012 г.-
м.04.2014 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 20745/2015 г. на
СРС, 79 състав -16.04.2015г. до окончателното изплащане сумата и сумата от
676.41лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2012 г. –
18.03.2015г., и по отношение на С. С.В.,
че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 2381,66 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за битови нужди за периода м.03.2012 г.- м.04.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 20745/2015 г. на СРС, 79 състав
-16.04.2015г. до окончателното изплащане сумата и сумата от 386,54 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2012 г. – 18.03.2015г., като
необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане
на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по наведените от ищеца с въззивната му жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, че Й.Б. не е собственик на
процесния топлоснабден имот, видно от представено на л.43 съдебно удостоверение
от 14.05.2014. на СРС за вписан отказ на ответника Й.А.Б. от наследството на А.
Б. В.. По изложените причини и до колкото не се установява облигационна връзка
между ищцовото дружество ответникът Б. е правилен изводът на СРС за неоснователност на така
заявената срещу него претенция.
Що се касае до оплакването на въззивника, че като е
приел за погасени по давност претенциите на ищеца за лихви СРС е приложил
неправилно материалния закон, въззивният съд намира, че Дори и формулирана
изрично, клаузата на чл.33, ал.2 от ОУ от 2014г. определя моментът на изпадане
на забава на длъжника, но не и кога настъпва изискуемостта на задължението му.
Промяната в условието за изпадане в забава не променя изискуемостта. Затова като
е приел, че погасителната давност
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо, по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е
достигнал до правилен и обоснован краен извод, който въззивният съд напълно
споделя.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС, в
обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна –ответник. Тя
не е направила искане за тяхното присъждане и не е доказала извършване на
такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 284902 от 04.12.2017г., постановено по гр.д. № 68278/2015г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав в частта с която са отхвърлени предявените от„Т.С. ЕАД срещу Й.А.Б. искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от
595,41 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови
нужди за периода м. 03.2012 – м. 04.2014 г и за заплащане на сумата от
96.63лв.- обезщетение за забава за периода 30.04.2012г.-18.03.2015г., както и в
частта, с която са отхвърлени исковете срещу М.А.В. и С.С.В. с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху уважените
галавници, за периода от 30.04.2012г. до
01.05.2012г.
РЕШЕНИЕТО в частта,
с която са били уважени
исковете с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, по отношение на М.А.В., че дължи на Т.С. ЕАД сумата от
4167.81лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за
периода м.03.2012 г.- м.04.2014 г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. 20745/2015 г. на СРС, 79 състав -16.04.2015г. до окончателното
изплащане сумата и сумата от 676.41лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 01.05.2012 г. – 18.03.2015г., и по отношение на С. С.В., че дължи на Т.С. ЕАД
сумата от 2381,66 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови
нужди за периода м.03.2012 г.- м.04.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. 20745/2015 г. на СРС, 79 състав -16.04.2015г. до
окончателното изплащане сумата и сумата от 386,54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.05.2012 г. – 18.03.2015г., като необжалвано
е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: