РЕШЕНИЕ
№ 2886
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330107684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-
процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д. Д. Б. против Заповед за задържане на лице
от *****., издадена от служител Н. З. З. – ****, с която Б. е задържан за срок
от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С нея са наведени възражения по законосъобразността на атакуваната
заповед, а именно, че в заповедта не фигурират фактически основания на
задържането по ЗМВР, както и че задържането е тенденциозно и не отговаря
на целите на закона.
Ответната страна не взема становище.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията са отмяна
на атакуваната заповед за задържане на лице, представляваща на
принудителна административна мярка. Напълно са основателни доводите,
изложени в жалбата. В заповедта не са отразени фактическите основания,
обуславящи задържането на жалбоподателя. Посочено е, че основание за
задържането са „заподозрян за извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от
НК.“. Съгласно чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР елемент от задължителното съдържание
на заповедта за задържане е посочването на фактически и правни основания
за задържането, като правилото е императивно. Посочването само на
нормативната разпоредба не е достатъчно, за да се мотивира заповедта. В този
смисъл решение №15420/14.12.2017 година на ВАС по адм. дело №7300/2016
1
г.; решение № 8215 от 18.06.2018 година на ВАС по адм. дело № 5138/2017 г;
решение № 14222 от 22.11.2017 година на ВАС по адм. дело № 6044/2016 г. и
др., които се споделят от настоящия съдебен състав. Отделно от горното
следва да се изтъкне, че само по себе си задържането на лице, което
изпълнява съвестно служебните си задължения, е безусловно неправомерно,
особено вземайки предвид възможните елементи на лично отношение, които
прозират в механизма и хронологията на самото задържане.
Установява се от приложеното по делото преписка, а и от
непосредствените свидетелски показания, че жалбоподателят е оказал пълно
съдействие на разследващите органи по установяване на обективната истина,
като доброволно е изпълнил всяко тяхно разпореждане, въпреки очевидната
несъстоятелност на задържането му. Не може да се приеме, че заповедта за
задържане отговаря на принципа за пропорционалност, а още по-малко, че
преследва легитимна цел. В нея не фигурира нито едно обстоятелство, от
което да може да се заключи, че е била налице законова необходимост и
предпоставки за задържането на жалбоподателя. Нито е посочено, нито пък се
установява по делото, жалбоподателят да е имал опасно за себе си или за
околните поведение, а именно на база тези факти следва да се прецени
материална законосъобразност на оспорения акт. Полицейският служител Н.
З. З. е осъществил произволна преценка, базирана на пряко нарушение на
закона, като е приел, че за жалбоподателя има данни да е извършител на
престъпление, при положение, че няма никакви индикации / дори косвени /за
това. Не е без значение и факта, че жалбоподателят е задържан по време на
изпълнение на служебните си задължения без да е дал какъвто и да е повод за
подобно действие на полицейските органи. Ето защо съдът приема, че
заповедта подлежи на отмяна.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Д. Б., ЕГН ********** Заповед за задържане
на лице *****, с която Д. Д. Б. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му
пред Административен съд-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
2