Присъда по дело №528/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 199/02.12.2024 година по НОХД № 528/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия А. А. /А. А./, роден на ***** г. в гр. Дералзор, Сирия, гражданин
на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за
това, че на 09.08.2024 г. в района на гранична пирамида № 196, находяща се в землището на
с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият не е бил
намерен на известните по делото негови адреси в Република България, променил е адреса
си без да уведоми съответния орган и местонахождението му в страната ни е неизвестно, за
да бъде призован. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.1 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде определено наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от
една страна чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията му и причините и
мотивите за извършването на деянието и от друга страна високата степен на обществена
опасност на самото деяние. С тези съображения предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен за срок от три години по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и да му
бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на
2500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д. Й. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. По отношение на наказанието
моли при определяне на същото съдът да вземе предвид, че в страната от която идва
подсъдимия – Сирия се водят военни действия и условията за живот там са трудни и опасни,
и това е била една от основните причини подзащитния му да извърши деянието в което е
обвинен и да се опита да търси живот и поминък в друга държава. Пледира съдът да
определи наказание на подзащитния му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно
шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, и глоба
в минималния определен от закона размер.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А. А. /А. А./, роден на ***** г. в гр. Дералзор, Сирия,
гражданин на Сирия, с начално образование, с адрес в гр. Дералзор, Сирия, без документи
за самоличност.
Подсъдимият А. А. /А. А./ напуснал държавата, чийто гражданин е - Сирийската
Арабска република в началото на 2024 година и влязъл на територията на Република
1

Турция. По време на пребиваването си в Република Турция подсъдимият решил да влезе в
Република България.
Тъй като не притежавал надлежно разрешение, даващо му право да влезе в страната
ни подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично
възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия от република Турция
до гр.София, република България, не по предвидения от закона ред, без необходимото за
влизането на подсъдимия в страната ни разрешение.
В изпълнение на договореното около 05.08.2024 година подсъдимия заедно с още пет
лица, негови сънародници, също имащи намерение да влязат в страната ни, се придвижил от
гр. Истанбул до гр. Одрин. На 09.08.2024 година сутринта подсъдимия и петимата му
сънародника били отведени в близост до турско – българската граница. Там към тях се
присъединили още девет лица, също имащи намерение да влязат в република България без
разрешение на надлежните органи на властта и двама водачи. Водени от водачите
подсъдимия и останалите лица от групата достигнали възпрепятстващото съоръжение на
границата на република Турция с република България. На 09.08.2024 г. привечерта
подсъдимият влязъл през границата на страната ни от република Турция в република
България, в района на 196 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ.
Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през
отвор във възпрепятстващото съоръжение, на българо–турската границата, направен от
единия от водачите на групата. Останалите четиринадесет лица от групата и водачите им
влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.
При влизането си в страната ни на 09.08.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
След влизането си в страната ни подсъдимия продължил движението си към
вътрешността на република България заедно със сънародниците си и водачите им. На
11.08.2024 година привечер подсъдимия и още пет лица от групата се качили в лек
автомобил „Пежо“, управляван от гражданин на Молдова, който трябвало да ги придвижи до
гр. София.
Около половин част след тръгването на автомобила същият бил спрян на разклона за
с. Поляна обл. Ямбол, на пътя с. Стефан Караджово - гр.Ямбол, от полицейски наряд в
състава на който бил и свидетеля С. Ц. старши полицай в ЗЖУ - гр. Плевен, който по
същото време бил командирован в ГПУ – Болярово. При извършената проверка св.Ц.
установил, че в автомобила освен шофьора пътуват и други шест лица, единия от които бил
подсъдимия, като три от лицата били в купето на автомобила, прилегнали, опитвайки се да
се скрият и други три в багажника на автомобила. Никое от лицата не представило
документи, поради което същите били предадени на служители на гранична полиция, между
които и св. Х. Н. – командир на отделение в ГПУ – Болярово и приведени в помещение за
задържани лица на ГПУ – Болярово.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия, след задържането му, в
подсъдимия не са били открити никакви документи, както лични, така и такива даващи му
право да влезе в република България.
Мястото на влизане на подсъдимия в република България от република Турция е
било установено от св.Д. Т. Х. - ст. полицай в ГПУ – Болярово. При извършен от него обход
на линията на държавната граница с цел установяване мястото на преминаване на
държавната граница от подсъдими и останалите лица от групата, св. Х. констатирал
нарушение на целостта на възпрепятстващото съоръжения на границата на страната в
района на 196 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол.
2

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената А. А. /А. А./, роден на ***** г. в гр. Дералзор,
Сирия, гражданин на Сирия, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
адрес: гр. Дералзор, Сирия.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. Р. Ц., Х. Г. Н. и Д. Т. Х.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, дадени са от
лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. Т. Х. факти са
пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези
на свидетелите С. Р. Ц. и Х. Г. Н. към действията на подсъдимия след влизането му в
република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна
и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А. А. /А. А./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 09.08.2024 г. в района на
гранична пирамида № 196, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. А. /А. А./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите С. Р. Ц. и Х. Г. Н. и писменото доказателство – протокол за обиск на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
3

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
Времето на извършване на деянието се установява от обясненията на подсъдимия и
от показанията на свидетелите С. Р. Ц., Х. Г. Н. и Д. Т., съответно мястото на извършване на
деянието се установява от показанията на свидетеля Х., като същите преценени в
съвкупност с обясненията на подсъдимия сочат като място на извършване на деянието -
държавната граница в района на 196 гранична пирамида, в землището на с. Воден, общ.
Болярово, обл. Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Макар подсъдимия да твърди, че има намерение да подаде молба за
закрила, то доказателствата по делото не сочат, че влизането на подсъдимия в република
България е било с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А. А. /А. А./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската
проверка и досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
4

отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски в общ размер 112,03 лева, от
които 30.00 лв. - направени разноски за преводач в хода на досъдебното производство и
82,03 лв. – направени пътни разноски за явяване на свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати разноските за свидетел направени в хода на съдебното
производство в размер на 82,03 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС -Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	199
Дата:	2 декември 2024 г. (в сила от 18 декември 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200528
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №528/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите